М Е Д И Т А Ц И Я И М А Н Т Р И -1 част

М Е Д И Т А Ц И Я  И  М А Н Т Р И

Посвещавам тази книга на моя почитан учител Негово светейшество Свами Шивананда Махарадж

и на неговите най-сериозни ученици - моите уважавани учители

Свами Парамананда       Свами Мадхавананда                  Свами Сварупананда

Свами Атмананда         Свами Шивананда Хридаянанда   Свами Видянанда

Свами Нараянанда        Свами Нарабрахмананда         Свами Чидананда

Свами Венкатесананда          Свами Кришнананда             Свами Шивапремананда

Свами Сасвандананда           Свами Чайтанянанда            Свами Пурна Бход

Свами Висвесварананда         Свами Нитянанда               Свами Чинмаянанда

Свами Сарадананда       Свами Сатянанда               Свами Садашивананда

Свами Сатчидананда I          Свами Теджоматянанда          Свами Сахаджананда

Свами Пренавананда            Свами Говиндананда                  Свами Садананда

Свами Пурушотамананда   Свами Гянанда                 Свами Брехмананда

Свами Рагхавананда            Свами Васудевананда           Свами Рамананда

Свами Ниджабодхананда   Свами Хари Омананда           Свами СатчиданандаII

Свами Премананда(старши)      Свами Нирмалананда            Свами Моунананда

Свами Омкарананда       Свами Судханананда                  Свами Харисаранананда

Свами Йотримаянанда           Свами Даянанда                Свами Средхананда

и на почитаните мои поорвашрам майка и баща, Свами Шивачарананда (П. Деваки Ама) и П. Чатну Паникер.

.c.ПРЕДГОВОР

Тази книга има за цел да разсее объркването, което съществува по отношение на медитацията. Тя не е за онези, които търсят тайни преки пътеки, нововъведения, вълнуващи нови тенденции и моди в областта на самоусъвършенстването. Методите, описани в нея, произлизат от четирите класически пътя - Раджа, Карма, Джнана и Бхакти Йога. Те са дадени в истинската им форма, като все пак се има пред вид западния ум и научната традиция.

Медитацията е универсална традиция, създадена хиляди години преди настъпването на съвременната цивилизация. Предавана от поколение на поколение, тя претърпява непрекъснати и строги проверки. Запазила е първоначалната си форма, защото основните и най-важни черти на йога са търпимостта, всеобхватността и простотата. В нейната проста рамка се съдържат основните учения и подходи, съставляващи същността на всички познати философии, религии и учения. Ако човек разбере четирите пътя за медитация, той може да разкрие украсите и мистериозните елементи на всяка религиозна или философска система.

Рафтовете на книжарниците са претъпкани с безброй "нови пътища", теории и преки подходи към медитацията. Но повечето са като слепци, водещи слепци - без опит, който да подкрепи методите, предлагани в тях. Техните автори са ограничени фанатици, търгаши и шарлатани. Някои обещават бързо развитие на психическите сили, други са модерни пропагандатори на спиритуализма и всякакви мошеници. Между всички тях бзкористните Учители, които преподават Истината, са само шепа.

Истинската медитация е освобождение от задръжките на нисшите сетива и на разума. Тя се нарича трансцедентална, като това прилагателно не е привлекателен лозунг, а отразява красотата на медитацията, в която човек се извисява над всички страхове, желания, копнежи и отрицателни емоции. Медитиращият достига свръхсъзнателното състояние, в което се отъждествява с всеблажения Аз. В това трансцедентално състояние няма усещане за тяло, разум или двойственост, и знаещият става едно със знанието и познаваемото.

Мантрите и другите методи за медитация не са мистерия или тайнство. Няма духовни забрани за разискването на нечия мантра. Мантрата е тайнствена енергия, затворена в определена звукова структура. Нейните вибрации пряко въздействат на чакрите - енергийните центрове на тялото. Тя уравновесява ума; чрез нея се достига безмълвието на медитацията. В книгата са включени мантрите, подходящи за медитация.

Буламачите от съгласни, които в момента се предлагат на Запад като мантри, са очевидна глупост. Чрез тях се достига до дълбока релаксация, но нищо повече. Това става и чрез повторение на дума или безсмислена фраза. Чрез седене неподвижно и концентрация върху тиктакащ часовник или капещ кран за вода човек може да забави пулса, дишането или да понижи кръвното си налягане.

Животът на Запад стана компютризиран, специализиран и ориентиран към непосредствени резултати. Но традицията, от която произлизат четирите пътя на йога, е холистична*. В нея са преплетени наука, религия, философия, психология и здраве. Така и различните класически техники за медитация, съществуващи от векове, са основани на строга дисциплина и редовна практика. Необходимата основа за успешна медитация са правилно дишане, правилни упражнения, правилна релаксация, правилно хранене и положително мислене. Те са разгледани в първите няколко глави, но пълно изложение на тези и други елементи на Хата и Раджа йога е дадено в предишния ми труд "Пълна илюстрирана книга по йога".

Ако тази книга изяснява методите и целта на медитацията, тя ще е постигнала предназначението си. Духовното търсене е път трънлив, който всеки трябва в крайна сметка да извърви сам. Моят път бе благословен от неизменната, помагаща и безкрайна мъдрост на неотдавнашния велик индийски светец и мъдрец Негово светейшество Шри Свами Шивананда Махарадж. Ако ехото от думите и прозренията му поведе търсещите от Запада чрез мен като инструмент, значи съм постигнал земната си цел.

Накрая благодаря на всички, които помогнаха да излезе тази книга: на д-р Фритьоф Капра, който ми позволи да препечатам откъси от доклада му "Йога на физиката" и фотомонтажа на танцуващия Шива в следите на частиците от книгата му "Тао на физиката"; на Никълъс и Джун Ригаш за позволението да препечатам откъси от книгата им "Търсенията на ума"; на Силамата Каруна за издателските й съвети; на Силвио Паладини за илюстрациите на Кундалини чакра; на Бил Матиас за фотосите на божествата и на многото ученици от Шивананда йога-мисията за безценната помощ в творческата работа, редактирането, корекциите и печатането.

Вал Морин, Канада Свами Вишну Девананда

14 юли 1978 год.

.c.ЗАЩО ДА МЕДИТИРАМЕ

"Без помощта на медитацията не може да се постигне знание за Аза. Без нейната помощ не може да се достигне божественото състояние. Без нея не можеш да се освободиш от оковите на ума и да достигнеш безсмъртие.

Медитацията е единственият царски път за достигане на освобождението. Тя е тайнствена стълба от земята до небето, от грешката до истината, от тъмнината до светлината, от болката до блаженството, от неспокойствието до вечния мир, от невежеството до знанието. От тленността до безсмъртието."

Свами Шивананда

"Божествен благослов"

Кой съм аз? Каква е целта ми в живота? Защо някои хора живеят по-леко от други? Откъде съм дошъл и къде отивам?

Това са класически въпроси, върху които почти всеки се замисля в даден момент от живота си. Някои цял живот търсят отговорите. Други, потъвайки в подробностите на ежедневието, се отказват или ги оставят настрана. Но трети намират отговорите, и животът им е цялостен и радостен.

Човек намира значението на живота, когато се гмурне надълбоко. Но, разсейвани от него, хората рядко се спират, за да се вгледат навътре в себе си. Човек почти не забелязва как умът непрекъснато бива стимулиран от възприятията на сетивата. Много често той трябва да достигне до нещастие, за да разбере, че е време да спре и да огледа живота си.

Медитацията e практика, чрез която умът бива непрекъснато наблюдаван. Необходимо е човек да си определи време и място единствено с цел за да открива безкрайния кладенец от мъдрост, скрит вътре в нас. Следващите глави обясняват философията и техниките на медитацията. Но най-напред трябва да се запознаем с някои основни психологически моменти и термини, които ще ни помогнат да изясним нейната цел.

.c.Механизъм на ума

В търсенето на щастие човек се обръща непрекъснато към външни обекти и събития. Той мисли: "Искам тази кола", "искам тази служба", "искам да живея в Аризона - тогава ще бъда щастлив". След придобиване на желания обект умът за кратко време се успокоява, за да насочи щенията си към нова играчка и да търси удоволствия другаде. Но външните обекти никога не донасят щастие. Човек може да натрупа материални ценности, да достигне положение в обществото и да има вила, ала умът му е все един и същ. Удоволствието идва от подхода и отношението към външния свят, а не от самите обекти. Всеки преминава през по-леки или по-трудни периоди от живота си. Когато човек посреща пречките с ведър ум, той живее по-щастливо.

Следователно предизвикателството е да се достигне контрол над вътрешния мир. Умът непрекъснато разговаря със себе си - припомня си минали събития,като ги пренарежда с по-добър сценарий, планира бъдещето, преценява "за" и "против" за разни неща. Като методично забавяме непрекъснатото му бърборене, вътрешния диалог и се фокусираме върху положителни и възвисяващи обекти, е възможно да започнем да разбираме механизма на психиката и да заживеем по-ефективно.

Но умът трудно се опитомява. Съществуват безброй теории за неговото действие, но умствените процеси на човека са сякаш все още неуловими. Защо толкова често изпадаме в едни и същи разочарования и се изправяме пред едни и същи проблеми? Свободната воля наистина съществува, но само когато я използваме, за да скъсаме с навиците си. Говорим, че имаме свободно общество, но всъщност човек е обвързан от собствените си желания и емоции. Погледнете приятеля си, който от години се кълне: "От утре ще спра цигарите". Той наистина иска да се освободи от този навик, но му липсва необходимия контрол над ума.

В известен смисъл умът е като грамофонна плоча. Той съдържа прорези или впечатления, наречени на санскрит САМСКАРИ. Образувани от определени мисловни вълни - ВРИТИ - те стават навик. Напр. човек минава край сладкарница и вижда на витрината шоколадов еклер. В ума му възниква следната врити: "Какъв разкошен еклер! Ще си го купя!" Ако той я пренебрегне и насочи ума си към нещо друго, модел не се образува. Но ако се идентифицира с тази мисъл, той и дава живот: купува си еклера и очаква удоволствието от него. Ако реши, че може да минава край тази сладкарница всеки вторник и четвъртък, той всеки път ще си спомня за хубавия еклер и ще си го купува. Така онова, което първоначално е било проблясък в ума, става сила в живота му и се образува самскара.

Самскарите не са непременно отрицателни. В ума може да съществуват бразди, които възвисяват, и други, които погубват. Непосредствената цел на медитацията е да създаде в ума нови, положителни канали, и да заличи онези, които са разрушителни. Това е напълно научен процес, като в същото време целта е духовна. Не е достатъчно да елиминираме отрицателното. Трябва да се стремим да развиваме любов, съчувствие, услужливост, радост, любезност и многото други качества, които не само правят живота на човека щастлив, но и които човек излъчва за другите.

Всеки иска да бъде най-добър. Всеки би желал да мисли, че е идеален. И въпреки непрекъснатите си решения човек все открива колко пъти е под нивото, на което би желал да е. Причината за това затруднение е ахамкара - егото. Шри Шанкара, един от най-големите мъдреци, съществували някога, във "Вивекачудамани", казва: "Причината за нещастията е егото, причината за лошите неща е егото - няма по-голям враг от егото." АХАМКАРА е причината за всяко обвързване и основна бариера за изживяването на вътрешната Реалност.

Егото е само претендиращият аспект на ума. То е, което разделя индивида от единство с другите и със самия него, понеже егото утвърждава правото на аза. Ахамкара е най-голямата пречка към спокойствието, защото именно тя занимава ума с това дали сме добре или зле, дали имаме повече или по-малко, и дали сме по-силни от другите или не. Нейни прислужници са желанието, гордостта, гнева, заблудата, алчността, ревността, страстта и омразата. Егото е най-трудният за контролиране аспект на ума, защото природата му е такава, че то мами, дори когато човек се опитва да го контролира. То е онази част от съществото, която най-трудно се поддава на контролиране.

Чрез медитацията се наблюдава играта на ума. В началните етапи може само да се опитваме да разберем как егото непрекъснато утвърждава себе си. С времето игрите му ни стават все по-ясни и започваме да предпочитаме спокойствието на доволството. Когато егото бъде подчинено, енергиите могат да бъдат конструктивно използвани за лично развитие и в служба на другите.

.c.Силата на мислите

Всеки човек излъчва вибрации към хората около себе си. Да бъдеш с някои хора е удоволствие. Те сякаш имат ПРАНА, която споделят с другите. Има и хора, които действат отрицателно - потиснати, те като че ли изсмукват праната от околните. Причината за това е, че всяка мисъл съдържа сила. Тя е необикновено фина, но наистина съществува и е много голяма. Независимо дали съзнава това или не, човек непрекъснато предава и приема мисли. Затова хората понякога имат свръхсетивни възприятия. Някои искат да нарекат тези преживявания съвпадения, но те не са. Способността да приемат и предават мисли е развита в по-висока степен у онези, за които се казва, че имат интуитивни и психически способности.

Всяка мисъл има тегло, форма, размер, цвят, качество и сила. При достатъчно опит в медитацията тези аспекти могат пряко да бъдат различени с вътрешното око. Напр. духовната мисъл има жълт цвят; мисъл, заредена с гняв и омраза, е тъмночервена. Мисълта е като предмет. Както можеш да дадеш на приятеля си ябълка или да я вземеш, така можеш да дадеш полезна, силна мисъл на някого и да я вземеш обратно.

Добро и зло, приятел и неприятел съществуват само в ума. Човек създава свят на добродетел и порок, на радост и болка от своето въображение. Тези качества не произхождат от самите обекти, а принадлежат на отношението на ума. Радостта на един е мъка на друг. Мислите контролират живота на човека, оформят характера и съдбата му и влияят на другите. Осъзнаването на потенциала, съдържащ се в силата на мисълта, е началото на всеки голям духовен растеж за отделната личност и за човечеството.

.c.Азът

Какво е духовността? Последните две десетилетия бяха наречени "епоха на отчуждението". Отхвърлени бяха стари традиции и религии. Хиляди търсачи на "новата ера" започнаха експерименти с безброй химикали и философии. Преобладаваше чувството, че Истината е някъде наблизо - но къде? Изглеждаше необходимо да се разширят перспективите.

Във всяко общество организираната религиозност съдържа културни практики и техники, които се предават от поколение на поколение. Когато средствата бъдат смесени с целта, тогава неговите членове започват да търсят нещо друго. Те търсят вдъхновение, което е живо, което има практически и видим ефект в ежедневието им. Дали човек живее самостоятелен духовен живот или е част от организирана традиция, целта е все една: достигането на съвършенство, чистота и покой на ума - Самоосъществяването.

Има Сила, Енергия, към която всеки може да се включи, стига да знае, че тя е на негово разположение. Тази Сила вдъхновява, окуражава, подкрепя и помага на всички,които искат да се развиват в положителна посока. Мнозина не съзнават този източник или не го разбират. Те са като селянина, отишъл да живее в града, който стоял на тъмно, понеже не знаел за какво са тези странни копчета по стените. Светлината е тук и е на разположение на всички; само трябва да се включим към нея.

Този източник на мъдрост е Азът. Азът не е индивидуалното тяло или ум, а по-скоро онзи аспект дълбоко в нас, който познава Истината. Има го във всяко общество, но той съществува и независимо. Някои го наричат Бог. Други - Йехова, Аллах, Брахман, Космично съзнание, Атман, Свети Дух или Универсален Разум. Имената и пътищата са много, но има една Същност, която съществува във всяко живо същество.

Невъзможно е да разберем Аза с ограничените сетива и интелект. Човшкият ум не може да измери Безкрайното и Вечното. Затова понякога, за да успеем да се съсредоточим върху Върховното, използваме визуализация. Християните могат да медитират върху формата на кръста или върху образа на Христос. Индусите - върху бог Шива (Енергията, която разрушава старото в подготовка на новото) - като вечно млад красив аскет, медитиращ във върховете на Хималаите. Онези, които възприемат Абсолюта по-абстрактно, могат да се концентрират върху пламък на свещ, върху ЧАКРА (енергиен център на тялото), или върху звука ОМ. Но всички тези са само частични въплъщения на Истината.

Да вземем един добър учен. Той знае колко голямо е пространството на теория и от изчисленията, колко малък е атомът и каква е разликата между живота и смъртта, и може да ги обясни надълго и нашироко. Но това е само теоретично знание; той никога няма да схване същността на нещата. Няма начин да се обясни или опише онова, което е безкрайно. Абсолютното Знание може да бъде постигнато само чрез ПРЯКО ИЗЖИВЯВАНЕ, а не чрез разума или сетивата. Чрез продължителна практика на медитация става възможно да успокоим ума, да развием интуицията и да се докоснем до онази част от Върховното, която е вътре във всичко.

.c.Карма и прераждане

Медитацията отключва огромния потенциал на всеки. Ние овладяваме ума, като прекъсваме безкрайното му бърборене и го научаваме да се концентрира. Осъзнаването на моделите на мисълта спомага да се научим да изпращаме мислите си към другите. Но човек трябва да внимава да изпраща само вибрираща, положителна, любяща и лечителна енергия. За да разберете защо, трябва да се запознаете с кармата и прераждането.

Във физиката има закон: "Всяко действие има равно противодействие". По-просто казано, "Каквото посееш, това ще пожънеш". Христос е учел: "Отнасяйте се към другите така, както искате те да се отнасят към вас". Всичко това изразява закона на карма за причината и следствието. Това е нещо като бумеранг. Всяка дума или действие на човека му се връщат - може би не в същата форма, но рано или късно той се сблъсква с резултата от тях. Веселият и всеотдаен човек непосредствено поражда реакция на топлина и любов. Ако човек е злобен, той ще бъде неприятен за другите - поне докато не премахне това си отрицателно качество. Такъв е законът.

Реакциите на карма не са непосредствени. Понякога е трудно да се научат уроците, и отрицателните структури могат да продължат с години. Никой не може да достигне Съвършенство в един живот. Така всеки се преражда отново и отново. Това е причината за привидното неравенство между хората. Един е беден, друг - богат, един е здрав, друг - сакат; един е весел, друг - тъжен. Това не зависи нито от жестоката съдба, нито от някакъв далечен и равнодушен бог, а от собствената карма на човека.

Тук става ясно защо човек не бива да се заблуждава от продавачите на магически мантри и мигновени прозрения. Такива учители, проповядващи бърза реализация, носят само разочарование, защото в крайна сметка всеки трябва да отговаря за резултата от своите дела. Животът на човека зависи от самия него. Да обвиняваме за трудностите си неблагоприятните обстоятелства или родителите, които не разбират от психология, означава да изместваме въпроса. Само когато осъзнаем, че сме хванати в собствената си мрежа, и започнем да одухотворяваме живота си, ще изскочим от кръга на раждане и смърт и ще намерим покой и единство в Аза.

Прераждането не е изключително източно понятие. То е факт от живота и в някаква форма се съдържа във всяка основна религия и мистична философия. Изследванията показват,че то е било възприета доктрина - поне в някои области - още от времето на Христос, и че все още е неотменна част от философията на някои еврейски секти. Библията не заклеймява прераждането и всъщност когато запитват Христос кога ще се върне Илия, той отговаря, че Илия ВЕЧЕ се е върнал, като има пред вид Йоан Кръстител. Ориген, от раннохристиянската гръцка църква, е писал много за предишните съществувания на душата, и тази идея в общи линии се приема от Църквата до IV в.пр.н.е. Папа Пий ХII нарича Ориген доктор на Вселенската Църква, като по този начин показва ако не изцяло приемане на неговото учение, то толерантност към него.

Но прераждането не е само абстрактен принцип. По едно или друго време всички са имали спомени от свой предишен живот. Това се нарича deja vu. Не е необичайно човек да срещне някого за пръв път и да почувства симпатия към него. Това е, защото го е познавал в някой предишен живот. Понякога едно място или сцена могат да възбудят дълбоко скрити спомени. Като че ли човек е бил там преди - което всъщност е така. Или събуждане от сън, странно познат, макар да няма никаква връзка със сегашния живот и среда - той е откъс от предишен живот, излязъл на повърхността, за да спомогне при изживяването на настоящата карма.

.c.Каква връзка има йога с това?

Методите за елиминиране на кармичния дълг са различни. Чрез една или друга форма на медитация човек се научава да разбира как действа умът и така се развива. Какви точно техники ще бъдат приложени, зависи от природата на човека. В йога, което означава "съюз", има четири основни пътя. Раджа йога е психологически подход, фокусиран върху концентрацията и медитацията. Карма йога е пътят на елиминиране на егото и привързаността чрез безкористно служене. Джнана йога е методът, при който чрез разума се отричат връзките с материалния свят. Бхакти йога е съюз чрез превръщане на чувствата в отдаденост.

Има и други форми на йога: Хата йога, която всъщност е аспект на Раджа йога и работи с енергиите на астралното тяло чрез упражнения (пози) и КУНДАЛИНИ медитация. Тук, за да успокои ума и събуди положителната енергия, медитиращият се съсредоточава върху дадена фраза на санскрит.

Казва се, че пътищата са много, но Истината е една. Всеки трябва да извърви собствения си път за единение с Източника. Все пак трябва да се има пред вид, че ако човек вложи всичките си енергии само в една форма на йога, има опасност от неравновесие, дори от фанатизъм. За да напредва сигурно или постепенно, ученикът трябва да предпочете един от пътищата, но непрекъснато да се ползва от техниките и мъдростта на другите методи. Равновесие се постига само чрез синтез на различните видове йога.

С редовна медитация умът все повече се пречиства и мотивите стават все по-висши. Подсъзнанието освобождава скрито знание, което позволява да разберем начините, по които се обвързваме в ежедневни навици. Чрез концентрация върху по-широко разбиране за вселената и отношението към нея, егото постепенно се заличава. В крайна сметка биват освободени свръхсъзнателните или интуитивните сили, което води до живот в мъдрост и покой.

.c.ОСНОВИ НА МЕДИТАЦИЯТА

"О, ученици! Борете се много! Нека усилията ви бъдат искрени! Медитирайте редовно и систематично. Не пропускайте нито ден, защото ще загубите много.

Няма да говоря повече. Достатъчно спорове. Оттеглете се сами. Затворете очи. Потънете в дълбока тиха медитация. Разрушете образите, мислите, прищевките, фантазиите и желанията, надигащи се от повърхността на ума.Оттеглете блуждаещия ум и го фиксирайте във Върховното. Сега медитацията ще е дълбока и интензивна. Не отваряйте очи. Не ставайте. Гмурнете се дълбоко в глъбините на сърцето. Радвайте се на тишината."

Свами Шивананда

"Концентрация и медитация"

Много е казано и писано за медитацията, но са необходими години, за да се разбере нейната природа. Не можем да се научим да медитираме, както не можем да се научим да заспиваме. Човек може да е в най-удобно легло, в стая с климатична инсталация, нищо да не го безпокои, и пак да не може да заспи. Сънят не е нещо, над което имаме власт - човек просто заспива. По същия начин медитацията идва от само себе си. Необходима е редовна практика, за да се успокои ума и да се влезе в тишината. Все пак има някои стъпки, по които трябва да минем, за да си създадем основа и да подготвим успеха си.

Най-напред човек трябва да бъде в подходяща обстановка и съответно настроен. Мястото за медитация, времето за нея, физическото здраве и умственото състояние трябва да изразяват готовност за обръщане навътре. Много от най-трудните пречки се отстраняват просто като се създаде подходяща обстановка.

.c.Напътствия за медитация

Тук ще изложим някои практическки моменти по отношение на техниките и етапите на медитация. Те са предназначени най-вече за начинаещия, но и за напредналия ще е полезно да ги прегледа.

1. Особено важно е постоянството на време и място. Това настройва ума да забави дейността си, без да губи много време. Когато човек седне за концентрация, е трудно да съсредоточи ума си веднага. Условният рефлекс е реакция към определен външен стимул, и затова умът ще се успокои по-бързо, ако времето и мястото са постоянни.

2. Най-подходящото време е призори и при здрач, когато атмосферата е наситена със специална духовна сила. Предпочитано време е БРАХМАМУХУРТА - между 4 и 6 ч. сутрин. В тези тихи часове след съня умът е свеж и свободен от проблемите на светския живот, може лесно да бъде насочван, и концентрацията ще дойде без усилия. Ако нямате възможност за медитация в тези часове, трябва да бъде изберете време, когато не сте ангажирани с ежедневието и умът е спокоен. Редовността е много важно условие.

3. Опитайте се да медитирате в отделна стая. Ако това не е възможно, отделете част от стаята си със завеса и не позволявайте друг да влиза там. Тази част трябва да се използва само за медитация, за да няма други вибрации и асоциации. Сутрин и вечер горете тамян. Най-важното място в стаята трябва да бъде изображението на избраното божесво, като пред него се поставя килимчето за медитация. При повторението на медитацията силните вибрации, породени от нея, ще се натрупат в стаята. След 6 месеца ще усетите чистотата и спокойствието на атмосферата, и стаята ще придобие магнетична аура. При стрес, ако поседите в нея за половин час, като си повтаряте някоя мантра, ще почувствате облекчение и успокоение.

4. За да се възползвате от благоприятните магнетични вибрации, трябва да сте обърнати с лице на север или на изток. Седнете в удобна поза, като гърбът и вратът са изправени, но без напрежение. Това успокоява ума и помага за концентрацията. Важно е психическият поток да преминава безпрепятствено от основата на гръбнака до върха на главата. Не е необходимо да се седи в класическата падмасана (лотос) - всяка поза с кръстосани крака е подходяща. Позата с кръстосани крака осигурява здрава основа за тялото и създава триъгълната пътека за протичане на енергията,която трябва да бъде по-скоро съхранявана, а не разпръсквана във всички посоки. Задълбочаването на концентрацията забавя метаболизма, умствените вълни и дишането.

5. Преди да започнете, заповядайте на ума да се успокои за определено време. Забравете минало, настояще и бъдеще.

6. Съзнателно регулирайте дишането. Започнете с 5 мин. дълбоко коремно дишане, за да обогатите мозъка с кислород. След това го забавете до такава степен, че да бъде неуловимо.

7. Задръжте дишането ритмично. Вдишайте за 3 сек. и издишайте за 3 сек. Регулирането на дишането регулира и притока на праната - жизнената енергия. Ако се използва мантра, тя трябва да бъде координирана с дишането.

8. Отначало оставете умът да блуждае. Постепенно с концентрацията на праната той също ще се концентрира.

9. Не насилвайте ума да се успокои. Това ще задвижи допълнителни мозъчни вълни, които пречат на медитацията. Ако умът продължава да блуждае, просто се дисоциирайте от него и го гледайте, както се гледа кино. Той постепенно ще се успокои.

10. Изберете фокусна точка,върху която умът да си почива, след като се измори - като птичка, която търси клонче, за да кацне на него. Онези, които са предимно с интелектуална насоченост, трябва да визуализират обекта на фокусирането си в междувеждието. По-емоционалните - в кардиалния плексус. Никога не променяйте фокусната точка.

11. Фокусирайте се върху неутрален или възвисяващ обект или символ, като задържате изображението му в мястото на концентрация. Ако използвате мантра, повтаряйте я на ум, като координирате повторението с дишането. Ако нямате лична мантра, използвайте ОМ. Онези, които предпочитат персонализирано божество, могат да се запознаят с главата за мантрите, или да използват РАМ или ШИЯМ. Ако човек започне да се унася, мантрата може да се повтаря на глас, но повторението на ум е по-силно. Никога не променяйте мантрата.

12. Повтарянето ще доведе до чистата мисъл, в която звуковата вибрация се смесва с мисловната, а значението не се осъзнава. Повторението на глас води до повторение на ум и до телепатичен език, а оттам - до чистата мисъл. Това е фино състояние на трансцедентално блаженство с двойственост, където остава осъзнаването на субект и обект.

13. С практиката двойствеността изчезва и се достига до САМАДХИ - състоянието на свръхсъзнание. Не бъдете нетърпеливи, защото за това е необходимо много време.

14. В самадхи човек е в състояние на блаженство, в което Знаещ, Знание и Познаваемо стават едно. Това е свръхсъзнанието, достигано от мистиците във всички религии.

15. Започнете практикуването на медитацията за период от 20 мин. и увеличете до час. Ако тялото започне да трепери, овладейте го и задръжте енергията вътре.

.c.Здравето - необходимо условие за медитация

Здравото тяло е основа за развитие на пълните възможности на човека. Ако физиката не е в оптимално състояние, тя не е добър инструмент за ежедневна медитация и за служба на другите. Някои мислят, че йоги трябва да бъде измършавял в резултат на строгата дисциплина. Но всъщност изключителните физически крайности показват прекалена заетост с тялото. Други смятат, че хората, следващи пътя на духа, не трябва да се занимават с проблемите на тялото, тъй като енергиите им са насочени към по-висши цели. Това са все крайности, а човек трябва винаги да бъде в равновесие.

Правилните упражнения нямат за цел развиване на мускули, нито са интензивен напрегнат комплекс, за да отслабнем в дадена част на тялото, където поради лош начин на живот сме натрупали тлъстини. Цялата физическа система - и вътрешна, и външна - трябва да бъде непрекъснато поддържана в добро състояние. Това е целта на йогийските упражнения - асани. Те включват по-скоро систематично разтягане, а не свиване на мускулите. Целта е те да се тонизират, да се намали напрежението, да се осигури добро кръвообръщение и храносмилане. Тялото се поддържа в добра форма, като в същото време се развиват концентрация и спокойствие.

Йогийското дишане се нарича ПРАНАЯМА, което всъщност означава контрол над жизнената енергия. Човек може да живее без храна, вода, слънце и сън за по-дълго време, но тялото не може да остане без кислород повече от няколко минути. Праната, жизнената сила - енергията на тялото - е това, което различава живота от смъртта, и нейният първоизточник е дишането. Качеството и количеството на въздуха и времетраенето на един дихателен цикъл пряко влияят върху мозъка и неговата работа. Това е област, която западните учени тепърва започват да изследват. Има видове пранаяма (дихателни упражнения), които увеличават енергията на тялото, изчистват дробовете, намаляват необходимостта от сън, успокояват нервите и ума, затоплят или охлаждат физиката и дори спомагат за издигането на кундалини - духовните енергии на тялото.

За духовното, умствено и физическо здраве е необходима и правилна релаксация. Йога-асаните и пранаяма включват специални техники за релаксация, които запазват и ефективно използват енергиите в тялото. Мнозина мислят, че релаксацията означава напускане на дома заради екзотично място, където умът и тялото непрекъснато се тъпчат със стимуланти и депресанти и всякакви подобни вредни наслади. Често чуваме: "Едва дочаках да свърши почивката, за да се прибера в къщи и наистина да си почина." Истинската релаксация идва след отстраняването на стимулите - визуални, вкусови и пр. - и с настройване за вътрешно осъзнаване. Както всяка здрава машина, и физическото и умственото тяло на човека могат да понесат много, преди да започнат да протестират. За съжаление на Запад стана практика да се пренебрегват основните правила на здравето; господства мисълта, че хапчето, което от време на време облекчава, създава доброто здраве. Вярно е обратното. Болката в тялото е предупреждение, като червената лампичка на таблото на колата. Приемането на едно или друго съчетание от химикали е като да вземем чука и да счупим лампичката. То не решава проблема, а напротив - може да го задълбочи, въпреки че на пръв поглед помага: много от лекарствата не са полезни за тялото, не богат да бъдат изхвърлени и се натрупват, заедно с хранителните добавки (средно 25 фунта на човек годишно) - при което се комбинират и фактически натравят системата. Понякога резултатите се чувстват едва след години.

Човек чак сега осъзнава поредицата от болести, които съпътстват технологически напредналото общество. Не искам да кажа, че съвременната медицина е излишна, но обикновено лекарите се смятат за абсолютно знаещи. Твърде често заменяме здравословния начин на живот с посещението при лекаря. Повечето от болестите на ума и тялото могат да бъдат избягнати, като се спазват следните пет основни неща: 1) правилни упражнения; 2) правилно дишане; 3) правилна релаксация - всичко това е към раздела "Хата йога" и е разгледано в първия ми труд "Пълна илюстрирана книга по йога". Сега ще се запознаем с другите две: 4) правилно хранене, и 5) положително мислене и медитация.

.c.Правилно хранене

Това, което става в тялото, е пряко свързано с функционирането на мозъка. Неотдавнашните изследвания показват, че някои червено оцветени храни oводят до хиперактивност у децата, а рафинираната захар - до емоционална нестабилност. Това са само два примера за нещата, които безразборно консумираме, без да си даваме сметка за ефекта им върху тялото и ума. Човек, който медитира редовно, трябва да бъде особено внимателен в тази насока, защото храненето влияе върху качеството на медитацията.

Оптималната диета за медитиращия е недразнеща храна. Това не значи, че храната трябва да е безвкусна; но не трябва да се ядат храни, които въздействат на мозъка. Силни и пикантни подправки, чесън, лук, сол, кафе, черен чай и месо възбуждат ума и човек трудно може да го контролира. Има и други храни, които пък затъпяват ума, вмсто да го концентрират. Това са всички предварително приготвени и престояли храни, както и - разбира се - алкохола. Марихуаната и цигарите, въпреки че не са храни, също спадат към тази категория.

Доста от гореспоменатите неща са любими грехове на повечето хора. Не очакваме всеки да може веднага да направи радикална промяна в начина си на хранене, но онези, които сериозно се интересуват от медитацията, трябва да започнат с изоставяне на месото и цигарите. (Чрез Хата йога това става много по-лесно.) Ако се осъзнават целите, много от лошите навици постепенно ще отпаднат от само себе си, просто поради промяната на съзнанието в процеса на медитацията.Човек трябва да започне още с пазаруването и готвенето. Има много естествени храни, които лесно се приготвят; има и много плодове и ядки. Купувайте пресни плодове и зеленчуци. Четете внимателно етикетите и избягвайте добавките към храната, предварително приготвените и дълго обработвани храни, както и консервите. Четете книги за храненето и вегетарианската диета. След няколко месеца ще се промените много.

Преди десетина години вегетарианството беше, така да се каже, тайна практика. На такива хора винаги гледаха с известно любопитство, ако не с подозрение. Сега е съвсем различно. Магазин за здравословна храна и вегетариански ресторант има и в най-малките градове. Хората все повече осъзнават, че здравето пряко зависи от това какво ядем. Почти всяка болест може да бъде излекувана чрез промяна в храненето или с кратък пост, без лекарства. Това е вярно не само за физически, но и за умствени неразположения. Особено важно е бъдещите майки да осъзнават това, защото често те не мислят за влиянието на нещата, които консумират, върху развиващия се плод.

Противно на общоприетото мнение всъщност не вегетарианците не поемат достатъчно белтъчини, а месоядците поемат твърде много. Животинските белтъчини са с високо съдържание на пикочна киселина - въглеродно съединение, подобно на амоняка. Тя не е водоразтворима и не се разгражда от черния дроб. И макар известно количество от нея да се елиминира, по-голямата част от пикочната киселина се натрупва в ставите, резултатът от което е артрит.

Сърдечно-съдовите заболявания са най-честите болести на западния свят, където се консумира най-много месо. Виновник за тях е холестеринът, който също не може да се изхвърли от тялото и мастните отлагания от него по стените на сърцето и артериите постепенно се втвърдяват, докато ги задръстят. Някои мислят, че като сменят маслото с маргарин, ще решат проблема, но всъщност всяка хидрирана мазнина е еднакво вредна. Основният източник на холестерин, разбира се, не е маслото върху препечената филийка от време на време, а стотиците килограми месо, което човек консумира ежегодно.

Сърдечно-съдовите заболявания и артритът са често срещани, но най-голям страх всява ракът. Много вещества могат да се смятат за причинители на рака у животните, но резултатите показват, че нито едно от тях в количеството, консумирано средно от човека, не може да доведе до заболяване. Това, което остава скрито, е, че с течение на годините тези отрови се натрупват и наистина причиняват болестта.

Но кои са тези вещества? Животните биват инжектирани с множество химикали, за да растат по-бързо и да дават по-големи печалби. В месото, докато отиде до магазина, се натрупват нитрати, оцветители, изкуствени хормони и дори арсеник. Всичко това, плюс многото други добавки, консумирани от хората на индустриализираното общество, се натрупва в тъканите. Клетките реагират на токсините, натрупали се в прекалено голямо количество, с мутация в неконтролируемо възпроизвеждащи се клетки и това вече е рак.

Но достатъчно за ужасите на индустрията, произвеждаща месо. Има още някои интересни физически и духовни причини, за да не се яде месо. Една от тях е, че е необходимо 4 пъти повече зърно, за да се нахрани едно животно, отколкото ако човек го изяде направо. Това поставя моралния въпрос за поделянето на хранителните ресурси с по-бедните народи. Растенията са първоначалния източник на енергия за всички живи същества, защото чрез фотосинтеза те складират слънчевата енергия. Вегетарианците не само приемат храна от първоизточника, но и храненето им е по-икономично по отношение на стойността и най-доброто използване на наличната земя.

Трябва също да отбележим, че храносмилателната система на човека не е като на месоядните. Зъбите му са предназначени да захапват и дъвчат зеленчуци, е не да разкъсват месо - затова и човек оставя месото да отлежи и го готви. Черният му дроб е по-малък, отколкото на месоядните и не е предназначен да филтрира животинските отрови. Дебелото черво, което е късо при месоядните, за да могат те бързо да се освобождават от отровите, при човека е доста дълго, както при немесоядните.

Но за един йоги главното съображение да не се яде месо е основният принцип АХИМСА - ненасилие. "Не убивай!" Животните имат чувства и съзнание, както и хората. Масовото отглеждане и клане на животни е като да хвърляш камък по кучето на съседа си. В Индия кравата е на голяма почит, защото служи на човека: с нея се орат нивите, тя дава мляко и други продукти за храна, а торът й се използва за гориво и строеж на пътища. Индийският селянин ще си помисли да заколи и сготви кравата си толкова, колкото и любимата си котка.

Без съмнение, "ти си това, което ядеш". Една неуловима част от онова, което ядем, се превръща в съзнание. Животните живеят, спят и се размножават. Това е техния свят. Вибрациите на растенията са изключително фини и онези, които са преминали от месоядна на вегетарианска диета, забелязват промяната в съзнанието си. Изчезва грубостта, а осъзнаването става по-ясно. Това е изключително благоприятно за медитацията. Колкото по-чиста е диетата, толкова по-лесно се контролира умът. Така, с течение на времето и с постоянна практика, ученикът постига успех в медитацията.

.c.Карма йога

Медитацията е непрекъснато дехипнотизиране от отъждествяването на човека с неговото тяло, име и форма. Тя започва с ежедневието. Ако човек не може да се откъсне от него, тогава не е възможно да затвори очи и да влезе в медитация. Ако постоянно се отъждествяваме с рутинната си дейност , то тя ще продължи и след като тялото е неподвижно. Може очите да са затворени, ръцете сгънати и краката - кръстосани, но умът да е неспокоен. Той си върши работата при всички положения.

За да започнем да медитираме, най-напред трябва да откъснем ума си от ежедневните грижи. Първата стъпка е Карма йога - безкористно служене. Тя е основа, върху която се гради медитацията, без която последната не е възможна. Чрез служене на другите без мисъл за лична облага човек ежедневно практикува положително мислене.

Истинският карма-йоги непрекъснато медитира. Когато помага на другите, неговото отношение е: "Господи, аз работя, служа ти и ти се кланям чрез този човек. Благодаря ти, че ми даваш тази възможност." Той също така се дистанцира от резултата на действието - добър или лош. Дали работи в кухнята, моли се в храма или коси ливадата, карма-йоги знае, че той е отделно от работата, и че работата е само средство за достигане на Върховното.

Дистанцирането се научава чрез служене. Ако човек не може емоционално да се откъсне от труда си, медитацията не е възможна. Това става постепенно. И накрая, когато човек затвори очи, умът ще остане необезпокояван, защото в ежедневието е трениран непрекъснато да се фокусира навътре. На външен вид карма-йоги е съвсем като другите: никой не знае тайната на вътрешния му мир. Само той може да я докосне и почувства.

Истински отдаденият на медитация е умерен. Отвън е съвсем обикновен, но отвътре е безкраен океан. Той се е докоснал до безкрайния покой и нищо не може да го промени вътрешно. Карма йога води до вътрешен мир, който не може да се опише, но за това са необходими време и търпение.

Дистанцирането от действието не означава отхвърляне на отговорността. Живеенето както дойде не е съобразно принципите на йога, защото застрашава спокойствието на ума. Когато йоги се заеме с някаква работа, той я завършва. Умът му не се колебае - и това е тайната на неговия успех. Ако поеме отговорност за нещо, йоги се съсредоточава върху него до завършването му. Умът му е силен именно защото е непрекъснато фокусиран. Обикновеният човек върши по малко от това и онова, като започва няколко неща едновременно, без да завърши нито едно. Умът не е в състояние на медитация.

Човек, който се занимава с медитация, може да свърши повече работа за по-малко време. Той е вътрешно спокоен. Действията му са чисти и онези, които влизат в контакт с него, се чувстват възвисени. В неговото динамично присъствие дори най-мързеливите намират сила и енергия; те се вдъхновяват да извършват неща, с които иначе не биха се заели. В присъствието на истински йоги летаргията изчезва.

Чрез Карма йога - безкористно служене, човек се научава, че безстрастието е неговото ежедневие. Това е първата основна стъпка към медитацията. Не бива да се подвеждате от обещания за мигновен успех. Това е дълъг път, изискващ строга дисциплина. Но целта може да бъде достигната само от онези, които са решени да я достигнат.

.c.КОНЦЕНТРАЦИЯ: ТЕОРИЯ

"В борбата си да достигне желания край, няма нужда човек да се обръща към външни сили. Вътре в себе си той съдържа огромни ресурси и присъща нему енергия, неограничена и използвана само отчасти. Въпреки вродените си възможности човек не постига нищо съществено, защото разпилява способностите си в стотици неща. Ако той разумно ги регулира и прилага, със сигурност ще постигне конкретни резултати. Не е нужно да чака изобретяването на нови методи, които да му посочат как рационално и ефективно да използва силите си. Самата природа изобилства с такива уроци".

Свами Шивананда

"Концентрация и медитация"

Светът е материализация на мисловните форми на Божествения Разум. Той съществува като вибрация. Както има топлинни и светлинни вълни, електричество и енергия, така има и мисловни вълни. Мисълта има огромна сила. Всеки я изпитва до някаква степен. Тя би била използвана хиляди пъти по-ефективно, ако човек може добре да разбере действията на мисловните вибрации, техниките за контролирането им и метода за предаването им на разстояние.

С разбирането и реализирането на силите на ума човек събужда скрити психически и окултни сили. Той може да вижда далечни предмети, да чува далечни звуци, да изпраща съобщения до коя да е част на вселената, да лекува хора, намиращи се на хиляди мили от него, да се придвижва мигновено на далечни разстояния. Няма граница за силата на човешкия ум, след като човек се научи да го слива с Космичния Разум.

.c.Сила на концентрацията

Когато се движи свободно върху голяма площ, всяка сила в природата има по-малка скорост и сила, отколкото ако бъде събрана в едно и насочена през ограничен изход. Събрани в язовир, някога ленивите и свободни води на реката сега се втурват с огромна сила към отвора.Топлите лъчи на слънцето, фокусирани през увеличително стъкло, могат да направят пожар. Такава е силата, създавана чрез концентрация.

Този природен закон е приложим и за човека във всички насоки на неговата дейност. Умствената концентрация представлява съсредоточаване на ума за продължителен период от време върху външна или вътрешна точка. Не може да има концентрация без нещо, върху което да почиват събраните лъчи на ума - обект или идея.

Понякога хората се гордеят с това, че могат да мислят за две неща едновременно. Умът не работи по този начин - осцилиращите му вълни се люшкат напред-назад с огромна скорост между двете идеи. Умът може да прави само едно нещо наведнъж. Онези, които смятат, че такива земни задължения като миенето на чинии се вършат по-бързо, ако си мислят за палми и слънчев бряг, се лъжат. Техните мисловни вълни се движат между мечтата и непосредствена задача. По този начин вниманието, фактически отделяно на работата, е по-малко поради непрекъснатото прехвърляне на мисълта - и ръцете също се забавят. Много по-добре е умът да се насочи на едно място - така работата ще бъде свършена за половината време.

Ако сте дълбоко погълнати от книга или телевизионна програма, не чувате нито външни звуци, нито дори когато ви извикат. Ако някой се приближи, няма да го видите; нито ще усетите аромата на розите на масата. Това е концентрацията - еднонасоченост на ума, фиксиран само върху едно нещо.

Всеки има способността да се концентрира до известна степен. Постоянното практикуване на тази вродена способност засилва мисловните вълни, изчиства идеите и използва част от огромната непроявена сила на ума. Онова, което някога е било неясно и мъгливо, става ясно и определено. Онова, което е било трудно, сложно и объркващо, става лесно. Човек може да работи по-ефективно, да свърши повече работа за по-малко време и да увеличи възможностите си за доходи.

Концентрацията също може да предотврати или намали проблемите на старостта. След 30-год. възраст клетките на човешкия мозък измират със скорост 100 000 на ден - и не се заменят. Жизнено важно е да засилим и да използваме възможно най-добре намаляващите си способности. Онзи, който практикува концентрация, запазва силата на ума си.

Хирургът извършва операцията на пациента си с най-голяма концентрация на вниманието. Техникът, инженерът, архитектът или художникът, рисуващи и най-дребните подробности на план, карта или скица, в която точността е от най-голямо значение, са дълбоко погълнати от работата си. Същата концентрация е необходима и на духовния път, където ученикът се занимава с вътрешните сили. За да има напредък, тя трябва да бъде развита до най-висока степен. Практиката изисква търпение, воля, неуморна упоритост и непрекъснатост. По духовния път няма преки пътеки.

В йога,както и при другите духовни дисциплини, концентрацията е първият етап на медитацията, която в крайна сметка води до познаването на Бога. Това, което мнозина мислят за медитация, е всъщност концентрация. Съсредоточената сила на ума е насочена към даден абстрактен или възвисяващ символ. Когато всички външни вълни бъдат успокоени, човек отива директно към Източника като вярно насочена стрела. Има много улици, които водят до центъра на града. Човек достига до там, като следва една от тях, а не като блуждае от един маршрут по друг.

Според АДВАЙТА (монистичната Веданта) цялото творение е Бог. Така че силната концентрация върху даден символ може да доведе до Реализация на Бога. Все пак абстрактните символи, понеже не са емоционални, и символите,които възвисяват ума, са по-въздействащи от онези, които имат емоционална отсянка и теглят ума надолу.

Въпреки че при концентрация умът е контролиран, моментът, в който се преминава към медитация, е неконтролируем. Човек изпада в медитация така както заспива. Медитацията е непрекъснат поток от една мисъл за Върховното. Това е отъждествяване на индивида с Бога и се изживява като непрекъснато преливане на масло от един съд в друг.

.c.Удоволствие и ум

Обикновено, за да се осъществи тази промяна в съзнанието чрез практика, са необходими години. Светските люде се управляват от сетивата. Трудно е умът да бъде концентриран върху каквото и да било, ако той се разсейва от страсти и желания. Обектите на сетивата и желанията теглят навън - те окуражават естествената тенденция на ума да бяга. Насочен навън, умът непрекъснато се занимава с безкрайния поток от отминаващи събития. Умствените лъчи се разсейват и енергията се разпръсква. За да се фокусира тя, тези умствени лъчи трябва да бъдат събрани и насочени навътре към Аза. Когато човек ги съсредоточи, достига до просветление.

Правилното използване на сетивата може да помогне за насочването на ума навътре. Най-ефективни от различните методи за намаляване на присъщата на ума осцилираща тенденция са онези, при които се използват зрението и слуха. Тези две сетива са най-силни. Те могат да овладеят вниманието и да успокоят мисловните вълни.

Хипнотизаторът подчинява ума на субекта, като го гледа втренчено и повтаря внушенията си ритмично. "Гледайте тук!" - казва изведнъж лекторът, когато иска да каже нещо важно. Чрез фиксиране погледите на учениците той фиксира и вниманието на техния ум.

По същия начин методите за развитие на концентрацията се осланят на зрението и слуха. За зрението може да се използва абстрактен символ, образ на любимо божество (това е разгледано в разделите за Джапа-медитацията), небето, роза, или какъвто и да е конкретен обект. Вместо визуална концентрация, ученикът може с редовен ритъм и интонация да повтаря мантра, името на Бога, ОМ или различни песнопения. Чрез това умът се насочва навътре. Със задълбочаването на това състояние човек постепенно загубва усещанията си за заобикалящите го неща. Следващата стъпка е медитацията, в която се загубва усещането за тялото. Когато бъде усъвършенствана, медитацията довежда до самадхи - върховното състояние на Самоосъзнаване или Реализация на Бога.

Светските удоволствия усилват желанието за все по-големи наслади. Умът никога не може да бъде удовлтворен, независимо с колко удоволствия го подхранваме. Колкото повече има той, толкова повече иска. Без да знаят това, хората безкрайно много страдат от нестабилността на своя ум. За да я избегнем, трябва да отстраним желанието за стимулиране на сетивата. След като веднъж умът бъде успокоен и концентриран, той вече не подтиква притежателя си да търси нови удоволствия.

Когато сетивата бъдат контролирани и стремежът за насочване навън - преодолян, умът вече не представлява опасност за успешната медитация. При медитация умът е интроспективен, насочен навътре, за да изследва своите тайни. Сетивата могат да бъдат контролирани чрез намаляване на желанията и дейностите. Дисциплината на хранене е основна. Освен това човек трябва да избягва нежелана компания, както и стимуланти и депресанти. Телевизия, филми, вестници, които възбуждат ума, трябва да бъдат избягвани и заместени от периоди на тишина и усамотение. Чрез наблюдаване и укротяване на желанията и чувствата се изкореняват егоизма, гнева, лакомията, страстта и омразата. За напредналите йоги разликите между отдръпването на сетивата (пратияхара), концентрацията (дхарана), медитацията (дхияна) и началото на състоянието на свръхсъзнание (самадхи) изчезват. Когато те сядат за медитация, всички процеси протичат почти едновременно и те достигат състоянието на медитация много бързо.

Начинаещите първо изпитват отдръпването на сетивата. След това започва концентрацията. Едва по-нататък бавно идва истинската медитация. Преди състоянието на свръхсъзнание умът обикновено става нетърпелив и уморен, тъй като не е трениран да понася напрежението на продължителното съсредоточаване и иска да се откаже. Успехът за достигане на самадхи зависи от постоянната и интензивна практика, от познаването на дейността на ума, от осъзнаването на клопките и от желанието да се направят жертви, за да се преодолеят препятствията.

.c.Най-добрият приятел: най-жесток враг

Това е умът. Според йога той има пет различни вида поведение. В състоянието КШИПТА умът е фрагментарен, разсеян и разпръснат в различни посоки.Неспокоен е и скача от едно нещо на друго.В МУДХА той е тъп и забравящ. ВИКШИПТА е събиращият разум. Той понякога е стабилен, понякога се разсейва. В такова състояние е той при практикуване, когато се стреми да се фокусира. В ЕКАГРАТА - еднонасоченост - в него съществува само една идея. В НИРУДХА се постига пълен контрол.

Най-голямата пречка за концентрацията е неспокойствието и блуждаенето на ума. Когато начинаещият седне да практикува, мислите, несвикнали на тази нова игра и освободени от обичайните си коловози, скачат неконтролирано. За да избегне тази и други пречки за еднонасочеността, практикуващият трябва твърдо да фиксира ума си само върху един обект, и да го връща към него непрекъснато. Умът все се опитва да се отклони и да създаде други мисловни форми, но трябва да бъде дисциплиниран - иначе няма да има никакъв напредък.

Необходимо е внимателно да наблюдаваме и анализираме ума. Появяващите се на повърхността мисли трябва да бъдат приглушавани, емоциите - успокоявани; защото целта на концентрацията е успокояването на умствените вълни. Човек не бива да позволява на ума да пилее безполезно енергията си - в празни мисли, грижи, игри на въображението и страхове. При постоянна практика умът ще се задържа върху една мисловна форма половин час, а след това - до няколко часа. Когато умствените вибрации се съберат и концентрират, човек може да изпита вътрешна Благодат.

Умът е привличан от приятни или любими идеи. Затова човек трябва да се концентрира върху неща, които са му приятни. Поради естествената си склонност към насочване навън, в началото трябва да се концентрираме върху груби обекти. Можем с отворени очи да се концентрираме върху пламък, върху луната или върху конкретен духовен символ. По-късно ще можем успешно да се концентрираме върху фини обекти и абстрактни идеи. Със затворени очи ученикът се концентрира в междувеждието, в сърцето или в някоя чакра.

Като манипулираме ума, можем да успеем да го контролираме и да го предизвикаме да съсредоточи силите си. Но не трябва да се борим с него. Борбата само възбужда нови умствени вълни. Много начинаещи, в нетърпението си да успеят, правят тази голяма грешка. Може да ги заболи главата или да почувстват необходимост от уриниране поради напрежението в гръначния стълб. Както добрият готвач забелязва кои ястия се харесват и сервира само тях, така и ученикът трябва да отбележи условията, предхождащи напредъка към целта. Като ги спазва и повтаря, той напредва по пътя.

Понякога учениците се отказват от концентрацията, тъй като им се струва трудна. Те правят голяма грешка. Действително, в началната борба да се преодолее телесното съзнание, практиката може да създаде проблеми. Усеща се физическо неспокойствие, придружено от премного емоции и мисли. Но с течение на времето - понякога след много години - умът става безстрастен, чист и силен, и това носи огромна радост.

Общата сума от всички удоволствия в живота е нищо в сравнение с блаженството на медитацията. Човек в никакъв случай не бива да се отказва от нея; необходими са търпение, радост и твърдост. Успехът все някога ще дойде. Чрез сериозен анализ могат да се разкрият различните пречки за концентрацията. Те се отстраняват с търпение и усилия, като това е възможно още в тяхното зараждане чрез разграничение, правилно търсене и медитация.

Колкото по-концентриран е умът, толкова повече сила се насочва в една точка. Целта на живота е да фиксираме ума в абсолюта. Тогава човек става спокоен, ведър, стабилен и силен. При концентрация сетивата престават да функционират; човек не усеща нито тялото си, нито заобикалящата го среда. Със задълбочаването й човек изпитва голяма радост и духовно опиянение. Концентрацията отваря вътрешните двери на любовта и - като ни води до медитацията - е единственият ключ към царството на Вечността.

.c.КОНЦЕНТРАЦИЯ: ПРАКТИКА

"Трудно е човек да наложи контрол над ума си. За да господства над него, той трябва да знае какво е умът,как действа, как мами и с какви средства може да бъде покорен. Докато разумът неспокойно блуждае между различните обекти в непрекъснати колебания и вълнения, възбуден и неконтролиран, човек не може да достигне и изпита истинската радост от Аза. Да овладее блуждаещия ум и да успокои и сублимира всички мисли и копнежи - това е най-големият проблем на човека. Ако той покори ума си, може да се каже, че в своята субективна свобода и сила той е Цар на царете."

Свами Шивананда

"Покоряване на ума"

Учените са изчислили, че човек съзнателно контролира само 10% от силата на своя мозък, а другата е скрита като долната част на айсберг под повърхността на водата. Под повърхността на съзнателния разум на човека се крият огромни ресурси. Чрез концентрация те могат да бъдат овладяни и използвани. Преди да се заеме сериозно с нея, човек трябва да има необходимата основа, тъй като силите на ума са неуловими и непредсказуеми. Тази основа се състои от правилно поведение, здраво тяло и стабилна поза, контрол на дишането и отдръпване на сетивата. Само при здрава основа надструктурата от концентрация и медитация ще има успех.

.c.Осемте стъпки

Осемте стъпки, съставляващи тази основа, са ащангайога - осемте крайника - на Раджа йога. Те са последователни и са следните: ЯМА (въздържание), НИЯМА (ритуали), АСАНИ (пози), ПРАНАЯМА (контрол на дишането), ПРАТИЯХАРА (отдръпване на сетивата), ДХАРАНА (концентрация), ДХИЯНА (медитация) и САМАДХИ (състояние на свръхсъзнание). Първите пет съставляват основата на концентрацията.

Яма е серия от предписания, подобни на Десетте божи заповеди. Те са: ненасилие спрямо кое да е живо същество,истинност в мисъл, слово и дело; въздържане от кражба и от алчност; сублимиране на половата енергия. Нияма е развитие на такива добродетели като чистота на тялото и околната среда, доволство, въздържане или контрол на сетивата, изучаване на духовни книги и подчинение на волята Божия. Заедно яма и нияма оформят моралните и етични норми. Чрез тях разумът се възвисява и пречиства за дълбока медитация.

Необходима е и здрава и силна физика. За стабилния ум е необходима стабилна поза. Концентрацията е невъзможна, ако човек поради продължително седене чувства болки в коленете, в гърба или другаде.За да постигне еднонасоченост на ума, човек трябва изцяло да забрави тялото. Нервите трябва да са достатъчно здрави, за да издържат различните умствени явления и дезориентации, които могат да се появят в практиката. В процеса на насочване на ума навътре човек се сблъсква с отминали отрицателни неща; в редки случаи те могат да се появят символично дори като видения. Човек със слаб характер по-скоро би предпочел да изостави концентрацията, отколкото да продължи да се сблъсква с тези аспекти на подсъзнателното. Концентрацията е възможна само когато тялото и умът са в добро здраве. Асаните поддържат тялото и нервната система силни и гъвкави и осигуряват безпрепятствен приток на жизнена енергия.

Стабилната поза е задължителна, както и контролът върху дишането. Какво става, когато човек се концентрира силно, за да чуе неразбираем шепот? Дишането спира. Умът и дишането са неразделни като двете страни на монета. Когато умът е възбуден, дишането става неритмично. Когато дишането е бавно и ритмично, умът съответно се успокоява. Йогийската система за контрол на дишането - пранаяма - е предназначена да стабилизира и подготви ума за концентрация.

За да се намали изтичането навън и загубата на умствени енергии, сетивата трябва да бъдат подчинени. Една четвърт от енергията на човека се използва за смилане на храната, която твърде често се изяжда заради удоволствието от това, а не за да поддържа организма.

Допълнително в безцелно бъбрене се разпилява още умствена и физическа енергия. Спазвайте здравословна, природосъобразна вегетарианска диета и яжте умерено. Научете са да контролирате думите си, като ежедневно 1 - 2 часа се отдавате на мълчание. Сетивата ни са непрекъснато претоварени и склонни към лакомия. Човек трябва да огледа светските си привички и до голяма степен да ги ограничи.

Пратияхара - отдръпването на сетивата - е нещо като постене за ума. Мислите са отдръпнати от множеството отминаващи усещания, с които се хранят. Сетивата не предавот изживяванията без сътрудничеството на ума. Пратияхара е това, при което сетивата не влизат в контакт с обектите около тях.Напр. ако определена музика или телевизионна програма възбужда ума, трябва да ги елиминираме. С отдръпването на ума се отдръпват и сетивата. Пратияхара в най-графичната си форма е символизирана от ЙОНИ МУДРА, което е упражнение за концентрация. При него пръстите на двете ръце затварят очите, носа и устата, а палците запушват ушите. По този начин се изолираме от разсейването и съсредоточаваме вниманието само върху единственото, което остава - вътрешните (АНАХАТА) звуци.

Когато човек постигне известен напредък в тези пет стъпки, той може да продължи към концентрацията, която е трамплин към медитацията и САМАДХИ. Практиката не бива да бъде ограничавана до час-два в тиха стая. Тя трябва да проникне във всички аспекти на живота.

.c.Внимание

В ежедневието човек трябва непрекъснато да внимава. Самата концентрация представлява стесняване на полето на внимание. То изцяло се насочва към това, което се върши. Човек се загубва в непосредствената работа. Той трябва да се съсредоточи върху нея и напълно да изключи всички други мисли, без да върши нещата надве-натри. Без спокойсвие и концентрация нищо не може да бъде успешно завършено. Чрез тях умът се насочва в една посока.

Няма неуспех, когато сме напълно погълнати от работата си. Когато човек медитира, не бива през ума му да минава никаква мисъл за служебна работа. Той трябва да остави настрани домашните грижи, когато работи в службата. С тренирането на ума да се занимава само с работата в момента се развиват и волята и паметта. Човек, който умее добре да се съсредоточава, може да свърши работата си два пъти по-бързо и по-точно от друг, който не се съсредоточава.

Лесно е да обърнем внимание на това, което е приятно, тъй като умът по природа бива привличан към нещата, които го радват. Полезно упражнение е да насочваме вниманието си към неприятни задачи, които преди това сме отбягвали. Когато ги разучим, те стават интересни и по-малко неприятни. По същия начин вниманието може да се насочи към безинтересни обекти и идеи; когато умът се задълбочи в тях, те постепенно започват да ни привличат. Множество недостатъци на ума и задръжки изчезват. Умът и волята стават по-силни.

Като предварително упражнение за концентрация се оттеглете в тиха стая и седнете в удобна поза с кръстосани крака. Сядането на възглавница помага коленете да достигнат пода, така че тялото да си почива спокойно. Затворете очи и забележете какво става, когато се концентрирате например върху ябълка.

Най-напред мислите може да се насочат към нейния цвят, форма, големина и различните й части - опашката, кората, семките, месото и пр. След това - към въздействието й върху храносмилателната система и кръвта. По закона на асоциациите в ума могат да се опитат да влязат и мисли за други плодове. Скоро се появяват и съвсем външни мисли. Умът започва да блуждае - за срещата в 4 ч., че трябва да се купи кърпа или консерва боб и т.н.; може да се върне към неприятна случка от предния ден.

Трябва да се опитваме да насочваме мислите в определената посока без прекъсване и постоянно да отстраняваме външните мисли, които нямат връзка с определения обект. Това изисква упорство. Умът непрекъснато се опитва да влезе в познатите стари коловози. Опитите да се концентрираме са като път нагоре към върха; всеки малък успех носи голямо възнаграждение.

Както законите на гравитацията, сцеплението и др. действат във физическия свят, така и законите на мисълта, напр. законът за продължителността, действат на ментално ниво. Практикуващите концентрация трябва добре да ги разбират. Те трябва да съзнават, че когато човек мисли за даден обект, той мисли и за неговите качества и съставни части; когато мисли за причина, мисли и за следствията й. Чрез тренирането на ума да се концентрира върху различни обекти - груби и фини, големи и малки, постепенно се осъзнават действията на ума. С течение на времето се създава и силен навик.

Класическо йогийско упражнение за концентрация е ТРАТАКА - съсредоточено взиране.Обектът може да бъде пламък на свещ, символ на мантрата ОМ, образ на любимо божество или друг подходящ. Седнете и се съсредоточете се върху него с отворени очи, докато те се насълзят. Тогава затворете очи и си представете обекта. Повтаряйте това упражнение, като постепенно увеличавате времето за взиране и представяне. Трябва да можете да си представяте обекта на конентрация много ясно дори когато го няма. С практиката става възможно да се извика умствената представа всеки миг, когато пожелаем това. Тратака и представата стабилизират блуждаещия ум и изключително помагат за концентрацията.

Първия ден практикувайте упражнението само една минута, след това всяка седмица го удължавайте. Не напрягайте очите. При някои хора със слаби капиляри очите могат да се зачервят. Няма причина за безпокойство, защото това минава бързо. Тратака, което е изключително добро упражнение за подготовка, трябва да се практикува 6 месеца редовно и системно.Ако прекъснете практиката, трябва да наваксате. Тратака действа ефикасно за предотвратяване и отстраняване на много очни болести.

При тратака се използват очите. Сетиво, обект и ум са затворени в грубия конкретен свят и след това обърнати навътре към финото ниво. Също и звукът, изразен на фино ниво, може да насочи ума навътре.Но за разлика от упражнението за визуализация, концентрацията върху анахата - вътрешните звуци - започва и завършва на фино ниво.

Седнете в най-удобната поза с кръстосани крака. Затворете очи. Запушете ушите с палци, запушалки или памук. Опитайте се да чуете тайствените вътрешни звуци.Може да чуете различни - флейта, цигулка, барабан, гръм, тръба, камбани, бръмчене на пчели. Ако чувате няколко звука едновременно, задръжте вниманието си върху най-силния. Обикновено те се чуват в дясното ухо, понякога в лявото. Тази практика развива еднонасоченост на ума, която се постига чрез фокусиране върху звуковите вибрации.

.c.Практика

Преди да започне да практикува редовно концентрация, начинаещият трябва да избере приятен обект или символ и да не го променя. Ако върви по духовния път, той трябва да фиксира ума си върху образ или мантра на любимото божество. Седнал в удобна поза с кръстосани крака, да затвори очи и да регулира дишането си. Препоръчва се вдишване за 3 сек. и издишване за 3 сек. След като ритъмът на дишането се затвърди, начинаещият оттегля ума си от него; тялото автоматично ще го продължи. Представете си обекта, върху който се концентрирате, в междувеждието - АДЖНА ЧАКРА, или в сърцето - АНАХАТА ЧАКРА. Общо взето, аджна чакра е по-подходяща за хора с интелектуални склонности, докато сърдечната област - за хора по-емоционални. След като бъде избран центърът на концентрация, той не бива да бъде променян.

Избягвайте всяко напрежение в тялото и ума. Мислете спокойно и непрекъснато за обекта. Когато умът започне да блуждае, както става, внимателно го върнете обратно, но без да се борите с него. Ако емоциите причиняват разсейване, не им обръщайте внимание. Ако се опитате да ги отстраните, ще възникнат допълнителни умствени вълни и напрежение. Бъдете безразлични към тях. Ако чувствата и блуждаещият ум не се укротят сами, не се отъждествявайте с тях. Отстранете се и ги наблюдавайте като че ли гледате кино. Азът не е нито тялото, нито умът. С дистанцирането си от физическата и умствена дейност човек изживява истинската си природа.

Истинската цел на концентрацията е да задържи ума върху един обект, като ограничи движенията му в началото до малки кръгове. Когато медитирате върху даден обект, съберете всички мисли, свързани с него, и се занимавайте само с тях. Не позволявайте на други мисли, свързани с друг обект, да навлизат в ума. Линията на мисълта трябва да е една. Може да има няколко идеи, свързани с един предмет, но това няма значение. Те постепенно трябва да бъдат сведени до една.

Ще дойде момент,когато умът сам ще се насочва към една точка, като постоянния звук на черковна камбана. Това е медитацията - плод на непрекъсната и дълга практика на концентрация. Радостта е неописуема. Когато и тази идея отмре, се достига състоянието на свръхсъзнание - самадхи. С отстраняването на единствената идея се достига състояние на умствен вакуум или отстъствие на мисли. Като се издига над това състояние на празнота, човек се отъждествява с Върховното - тихият, неподвижен наблюдател на всичко. Едва тогава се достига най-висшата цел в живота.

Практиката на концентрация може да изглежда уморителна в началото, докато в ума се формират новите коловози. Но след известно време се развива истински интерес. С напредването си начинаещият осъзнава някои от нейните полезни страни и открива, че не желае да я изостави. Ако я пропусне дори за един ден, той става неспокоен. Концентрацията носи огромна радост, вътрешна духовна сила и безкрайно вечно блаженство. Тя прониква в дълбините на абсолютното знание и интуиция и води до единение с Бога.

.c.МЕДИТАЦИЯ

"Сложете желязо в разпалена пещ. То става червено като огън. Когато го махнете, червеният му цвят избледнява. Ако искате то да е винаги червено, трябва винаги да го държите в огъня. Така, ако искате разумът да е винаги зареден с брахмична мъдрост, той трябва да е винаги в контакт с брахмичния огън на знанието чрез постоянна и усилна медитация. Трябва да поддържате непрекъснат притока на брахмично съзнание. Ако можете да медитирате половин час, ще можете да се заредите със спокойствие и духовна сила. Това е полезността на медитацията. Тъй като в ежедневието си ще се срещате с различни хора и с особени характери, почерпете сила и спокойствие от медитацията. Тогава няма да имате неприятности и грижи."

Свами Шивананда

"Практикуване на йога"

До медитацията не се стига лесно. Красивото дърво расте бавно. Трябва да се изчакат цъфтежа, зреенето и едва тогава да се вкуси плодът на върховното блаженство. Цветът на медитацията е едно неизразимо спокойствие, което прониква в цялото битие. Плодът й е блаженството на свръхсъзнателното състояние, неподлежащо на описание, защото човек става То, слива се с Него, и не може да каже нищо за Него. Където и да броди човек, от най-низкото до най-святото място, умът му бива удовлетворен само когато се отдръпне от света и докосне вътрешната тишина.

.c.Умът: господар или слуга?

Ние се втуркаме да търсим непознати преживявания, но всяко място в света е едно и също. Единственото място, където наистина можем да намерим разлика, е в ума; той ни придружава където и да отидем. Едва години след непрекъснато отдръпване на ума от външния свят човек може да достигне миг неизразим покой. Няма лесен път за постигането му - десет лесни урока, както често си представят на Запад днес, не съществуват.

Много западни учени не разбират напълно теорията за господството на разума над материята. Твърде често те слагат знак за равенство между контрола на ума и различните негови закони, наркотиците и техниките за обратна биовръзка. Те не съзнават, че душата стои над ума и тялото, които използва за свой израз и развитие. Докато не бъде разбрана силата на душата над живата и нежива материя, в научния свят ще цари все по-нарастващо объркване. И тялото, и умът трябва да се приспособяват и съобразяват с новите ситуации на заобикалящата ги среда, както и с новите нива на осъзнатост, за да може човек да се развива и да достигне окончателното си освобождение.

Според Западната традиция поведението на тялото често се свързва само с общоприетите физически закони. Явления като астрално проектиране, виждане без очи, чуване без уши, телепатично общуване или извиване на лъжица с мисловни вълни се смятат за извън обсега на рационалното възприятие. Но медитиращият, който практикува настройване към интуитивните си способности, понякога постига тези явления и ги възприема по-лесно. Те не са по-чудотворни от проектирането на образ и звук до далечни места чрез радиовълните. Съзнателният контрол над сърцето и функциите, които се смятат за извън обсега на волята, както и извънсетивните възприятия, астралните пътувания, астралното тяло и неговите НАДИ, ПРАНА и КУНДАЛИНИ са общоприети факти според Източния начин на живот и мислене.

Контролът върху ума е особено трудна задача. Умът настоява да скочим, когато той каже, да ядем, когато той иска; ако иска цигара, ни подбужда да запалим, колкото и неудобно да е. Желанията му са неутолими, а едно изпълнено може да породи стотина други.

Имало един монах, който се оттеглил в пещера в Хималаите. Той имал само две неща - набедрената превръзка, която носел, и още една резервна. Веднъж бил отишъл да помоли за храна в далечно село, и като се върнал, видял, че резервната му набедрена превръзка била изядена от плъх. Той си купил друга - но се случило същото. Тогава монахът си купил котка и така се отървал от плъха. Но за котката трябвало мляко. В индийските села е трудно да се купи мляко, и тъй като ежедневното ходене за мляко щяло да му отнеме твърде много време, монахът си купил крава. Не е лесно човек да гледа и храни крава, да се занимава с котка и да следва интензивна духовна практика. Понеже имал нужда от помощ, отшелникът се оженил-и всичко, от което се бил отрекъл, се върнало.

Човек трябва винаги да бъде нащрек: едно желание може да се умножи и да разруши и най-добрите намерения. Тайната за овладяване на тиранията на ума е да се откажем от играта. Чрез постоянен контрол над мисловните вълни или като ги наблюдаваме, но без да се идентифицираме с тях, ние можем да ги ограничим и в крайна сметка да ги спрем. Когато при медитация мисловните вълни са успокоени,се разкрива истинското Аз и човек изпитва Космичното Съзнание. Целта на човешкия живот е именно осъществяването на Единството на цялото съществуване -проявено и непроявено.

Единството вече съществува. Това е истинската природа на човека, която обаче е забравена поради невежество. Отстраняването на това було на невежеството - че сме ограничени в тяло и ум - е главната цел на всяка духовна практика. Ако в тъмна стая счупим паница, в която има лампа, тъмнината веднага ще се разпръсне и в стаята ще стане светло. Чрез постоянна медитация върху Аза се отстранява отъждествяването с тялото и ума, разрушава се невежеството и върховната светлина на АТМАН грейва навсякъде.

За да осъзнаем единството, трябва да се откажем от идеята за многообразието. Трябва непрекъснато да подхранваме мисълта, че всяка личност съществува навсякъде и че е всесилна. В единството няма желания; няма емоционално привличане и отблъскване; има само стабилно, постоянно, спокойно, вечно блаженство. Духовното освобождение означава достигане на това състояние на единство.

Желанието за освобождене само по себе си е безпредметно, тъй като безкрайната свобода вече съществува като истинската същност на човека. Всяко желание за потомство, богатство и щастие в този или в следващия свят, и дори самото илюзорно желание за освобождение трябва да бъдат изоставени - в този или в следващия живот. Чрез чиста и безстрастна воля всички действия трябва да бъдат насочени към целта. Затова към плодовете на медитацията не трябва да се стремим нетърпеливо. Много месеци трябва да изминат, преди умът да узрее достатъчно и да бъде пречистен, за да има видим напредък.

Постоянното усилие да чувстваш, че ти си Всичко, може и трябва да се практикува и при най-активна работа. Нека умът и тялото да действат - но трябва да чувстваш, че си над тях, като контролиращ ги наблюдател. Не се отъждествявай с тях. Ако сетивата са изцяло под контрол, човек може да намери съвършен мир и усамотение дори в най-шумното и нй-оживено мчясто в големия град. Ако сетивата са неспокойни и няма достатъчно сила да ги отдръпне, човек няма да намери спокойствие дори в уединена хималайска пещера.

В началото човек трябва съзнателно да седне и да медитира, за да изпита чувството за единство. Чрез стабилността на позата и ума това става сравнително лесно; при по-оживена дейност е по-трудно. Но човек трябва винаги да практикува. Иначе напредъкът е твърде слаб. Няколко часа, прекарани в медитация върху отъждествяване с Всичко, докато през целия ден човек се отъждествява с тялото и ума, не водят към бърз или значителен напредък.

.c.От нереалното към реалното

Медитацията е изживяване, което не може да се опише - така както на слепец не може да се опишат цветовете. Всички обикновени преживявания са ограничени по време и пространство и от закона за причината и следствието. Нормалното осъзнаване и разбиране не прескача тези граници. Ограниченото преживяване не може да бъде трансцедентално, тъй като е затворено в границите на минало, настояще и бъдеще. Тези понятия за време са недействителни, защото са непостоянни. Безкрайно малко и отлитащо, настоящето не може да бъде обхванато. В настоящето не съществуват нито бъдеще, нито минало - затова те са нереални. Ние живеем в илюзия.

Състоянието на медитация надхвърля всички тези ограничения. В него няма нито минало, нито бъдеще - само съзнание за АЗ СЪМ във вечното СЕГА. Това съзнание е възможно само когато всички умствени вълни са успокоени и умът не действа. Най-аналогично до това състояние е дълбокият сън, в който няма време, пространство или причинност. Но медитацията се отличава от него, защото той обхваща преживяване в празнотата. Тя е по-скоро състояние на интензивно, ясно осъзнаване, и променя психиката из основи. По тези причини и понеже действа на свръхсъзнателно, а не на подсъзнателно ниво, тя не бива да се смесва с хипнозата.

Медитацията е източник на действителна почивка. Истинският дълбок сън е рядкост. Дори при сънища умът е активен, макар да действа неуловимо. Затова когато човек спи, почивката му всъщност е малка. Тя е много повече при медитацията, когато умът е напълно концентриран, далеч от обекти и близко до Атман, Аза. Тя е продължителна, духовна, благодатна почивка, която трябва да бъде изживяна. Така времето, необходимо за сън, постепенно намалява до 3 - 4 часа.

На чисто физическо ниво медитацията подпомага удължаването на анаболния процес на растеж и поддържане на тялото и забавя катаболния процес - на разпадане. Обикновено анаболният процес преобладава в тялото до 18-год. възраст. Между 18 и 35 год. започва катаболния процес. Поради вродената рецептивност на клетките на тялото към нейните благоприятни вибрации, медитацията значително забавя разпадането.

Едва наскоро учените започнаха да осъзнават отношението между ума и клетките. До преди няколко години те твърде скептично реагираха на йогийските демонстрации на умствен контрол върху такива предполагаемо неволеви функции като сърцебиене, дишане и кръвообращение. Те смятаха, че вегетативната нервна система е независима от съзнателните умствени процеси. Но сега техниките за обратна биовръзка доказват, че повечето телесни функции могат да бъдат контролирани чрез концентрация.

Съвременните изследвания подчертават факта, че умът може да контролира дейността на една отделна клетка, както и на група от клетки. Всяка от клетките на тялото се управлява от инстинктивен, подсъзнателен ум. Всяка има и индивидуално, и колективно съзнание. Когато мислите и желанията се вливат в тялото, клетките се активират и тялото винаги се подчинява на груповото изискване.

Медитацията е силно ободряващо средство. При нея, общо взето, има огромно увеличение на притока на енергия към отделните клетки. Както отрицателните мисли могат да ги замърсят, така положителните ги подмладяват и забавят разпадането. Прониквайки във всички клетки, вибрациите могат да предотвратят и излекуват болести. Медитацията ободрява и ума, и нервите. Успокояващите вълни, които тя поражда, влияят благотворно върху тях и дълго време умът остава положително настроен. Така той управлява вътрешния мир и въздейства положително върху физическото здраве, бързината на умствените процеси и спокойствието.

Всеки индивид притежава присъщи нему латентни способности. В този си живот от предишните съществувания той донася склад от сила и знания. По време на медитацията тези неподозирани способности изплуват. Също така в ума и в нервната система стават промени, тъй като се формират нови течения, канали, вибрации и клетки. В допълнение към новите усещания и чувства човек придобива и нов начин на мислене, нов възглед за вселената и представа за единството. Отрицателните тенденции изчезват и умът се стабилизира. Човек се радва на идеална хармония, безоблачно щастие и постоянен покой.

С медитацията идва освобождението от страха от смъртта. Повечето хора смятат, че смъртта е краят на съществуването, но всъщност тя означава само унищожение на настоящето име и форма. Колкото по-голямо е отъждествяването с името и формата, толкова по-голям е страхът. Чрез медитацията се развива дистанциране от име и форма. Чрез нея човек съзнава вечно променящия се характер на тялото и на света на явленията. Като разбира ефемерността на всичко, човек съзнава и невъзможността да се придържа към каквото и да е, включително и към своето обременително отъждествяване с егото. Когато изчезне тази необходимост да се обхване всичко, когато изчезне страхът, че ще загубим онова, което всъщност никога не сме притежавали, тогава безсмъртието е в границите на постижимото.

Онзи, който медитира редовно, развива динамична и магнетична индивидуалност. Хората, които влизат в контакт с него, не могат да не се повлияят от неговата веселост, силно слово, блестящи очи, здраво тяло и неизтощима енергия. Както бучка сол се разтваря във водата и я осолява, така духовната аура на медитиращия прониква в умовете на другите. Хората черпят от него радост, спокойствие и сила. Те се вдъхновяват от думите му, а само от контакта с него умовете им се извисяват. Напредналият йоги, медитиращ в самотна хималайска пещера, може да помогне на света много повече от онзи, който с красиви думи се моли от трибуната. Както звуковите вибрации пътуват в пространството, така неразрушимите духовни вибрации на медитиращия преминават огромни разстояния и носят спокойствие и сила на хиляди хора.

.c.Диви коне

За да се достигне състоянието на медитация е необходмо много време, тъй като умът е като див кон, съпротивляващ се на всички опити за опитомяване. Необходими са дисциплина, ред и специфични техники, както и упоритост. Най-напред умът прибягва към трикове, извъртания и се бунтува, а напредъкът е бавен и труден. Затова човек трябва да познава неговите машинации. Като част от напредъка на самоизследването и овладяването на подсъзнателно ниво той може предварително да се подготви.

Едно от средствата за противопоставяне на множеството трикове на ума е възпитаване на подсъзнателния ум, най-покорния потенциален слуга. Тази чудесна сила може да бъде използвана от всеки, стига той да опита. Тъй като не може да разсъждава, подсъзнанието само изпълнява заповеди. Доверието е най-важният фактор, за да го развием. Съмнения в силата на подсъзнателния ум само намаляват неговата ефективност. Тази присъща нам сила, която може да бъде разрушена и замърсена от наркотици и алкохол, обикновено е неизвестна като практически инструмент. Свами Шивананда осъзна скритите му възможности и в книгата си "Концентрация и медитация" писа:

"Подсъзнателният ум никога не си почива. Дори по време на сън той пресява, анализира и сравнява информацията и изпълнява команди. Голяма част от подсъзнателния ум съдържа потиснати преживявания, които могат да бъдат извлечени до повърхността на съзнателния ум чрез концентрация. Той е хранилище на спомени - не само от това, но и от предишни съществувания. Всичко, което сте наследили, което сте видяли, чули, опитали, прочели, познали, на което сте се насладили в този живот и в предишните, е скрито в него. Чрез усъвършенстване на техниката за управление на подсъзнателния ум цялото това знание може да бъде извлечено.

Когато не сте в състояние да решите даден проблем - личен, философски или научен, наредете на подсъзнанието да стори това вместо вас. Ако подходите към него с пълно доверие, то ще ви даде правилния отговор. Нареждането трябва да бъде формулирано с ясни и прости думи, без да се допуска двойнственост. Ако решението не изплува след нощния сън, повтаряйте нареждането по същото време всеки ден, докато достигнете до отговора.

Освен източник на знание, подсъзнанието може да бъде и верен слуга. Можете да го тренирате да ви буди в определен час. Необходимо е само преди лягане да пожелаете това и да му го наредите с положителни термини. Подобна проста задача може да послужи за предварително упражнение. Като все повече използвате потенциалните му възможности, ще снемете напрежението от съзнателния ум, който ще се освободи от част от обичайния безпорядък около него."

Практиката на концентрация и постоянно осъзнаване помагат да се подготви и дисциплинира за медитация съзнателният ум. Има два основни типа медитация - САГУНА - с качества, и НИРГУНА - без качества (абстрактна). Медитацията върху картина или друг външен обект е конкретна. Медитацията върху идея или понятие - любов, красота - е абстрактна. Тъй като е по-лесно да задържим ума към конкретен образ, отколкото към абстрактна идея, трябва дълго време да практикуваме сагуна медитация, преди умът да бъде готов да се занимава с абстракции. Не е трудно да си представим роза и да я разгледаме в различните й аспекти - цвят, мирис, тръни, различни функции и пр. Умът се движи в определена орбита. Но как да медитираме върху Божествения разум? Човек може да изтощи умствената си енергия, като се лута по хиляди странични пътеки.

Не е нужно да подчертаваме, че начинаещите трябва да започнат с конкретна медитация. Медитацията върху точка може да доведе до същия резултат, както и медитацията върху християнския кръст, въпреки че това ще изисква по-дълго време. И в двата случая умът се изтощава, преминавайки през всички възможни мисли за обекта; той обаче може да се ограничи до една или две идеи за него, като напълно изключи другите. Това, което има значение, е не обекта, а успокояването на ума.

Поради това задачата е по-лесна, ако обектът е неутрален- без някакви емоционални или умствени подзначения, които могат да възбудят допълнителни умствени вълни. По-добре е да медитираме върху точка на стената, отколкото върху образа на любимата - последното е като да отворим кутията на Пандора. Въпреки че създават умствени вълни, възвисяващият символ, образ или мантра са подходящи и задължителни за всички духовни ученици. Техните вибрации не възбуждат нисшия ум, а въздигат до по-висши нива на съзнанието. При конкретната медитация ученикът се смята за нещо отделно от обекта на медитация. Той иска да го изпита, както човек опитва вкуса на меда; но се държи настрани от сливане с него.

С практика и пречистване чрез сагуна медитация умът се подготвя и дисциплинира. Тогава може да се премине към абстрактна медитация, която е естествена крачка напред от конкретната. При придържането си към една абстрактна идея умът постепенно се разтваря, разширява, губи собственото си съзнание и става едно с безформения Абсолют. Вместо само да опитва меда, медитиращият се слива с него и самият той става мед.

Медитацията се достига след овладяване на концентрацията, и е постоянен поток от възприятия или мисъл - като водата, която тече в реката. При концентрация човек здраво държи юздите на ума; при медитация юздите вече не са необходими, тъй като умът по собствено желание стои на една-единствена мисловна вълна. За духовния ученик това е поддържане непрекъснат притока на Божествено съзнание. Исус казва: "Изпразни се и аз ще те напълня." Това съответства на учението на Патанджали: "Йогас чита врити ниродха" - "Йога е задържане на всички умствени модификации". Този процес на изпразване, в който модификациите се свеждат до една, е труден; но при непрекъсната и интензивна практика успехът ще дойде.

В допълнение към практическите препоръки за концентрация има още някои неща, които сериозният йога-ученик трябва да има пред вид. Първото е мястото за медитация да бъде отделно: най-добре малка стая, която се заключва. Ако това не е възможно, тогава един ъгъл от стаята да се отдели със завеса или параван. Важно е мястото за медитация да бъде отделно и да не се използва за други цели, за да бъдат умствените вибрации чисти. Предната част на стаята да бъде украсена с изображения на светци, мъдреци, пророци и световни учители. Сутрин и вечер да горят тамян и свещи. Не позволявайте никой друг да влиза в стаята и да нарушава вибрациите. Тя трябва да бъде почитана като място на Бога. Покоят там да не бъде нарушаван от светски разговори и мисли. Никоя изречена дума, породена мисъл, никое дело не се изгубват. Те се отразяват във фините нива на етера в стаята и неминуемо повлияват на ума.

Тъй като по пътя на йога има много напрежения и клопки, важно е човек да има гуру. Ако ученикът медитира върху своя гуру, дори на много голямо разстояние, между тях се установява връзка. В отговор на мислите на ученика Гуруто излъчва сила, спокойствие и радост. Потокът духовен магнетизъм тече стабилно от учителя към неговия ученик както маслото тече от един съд в друг. Ученикът извлича от учителя си пропорционално на своята вяра и когато искрено медитира върху него, учителят действително чувства как мисловната вълна достига сърцето му. Онзи, който има вътрешно астрално зрение, може ясно да види лъча ярка светлина между учителя и ученика, породен от движението на чисти светлинни вибрации.

.c.Напреднала медитация

При медитация понякога има различни видения. Ученикът може да забележи светлина, появяваща се в междувеждието, или малки огнени точки, движещи се пред окото на ума. Понякога сравнително ясно се чуват АНАХАТА звуци. Може да се появят различни същества или обекти от астралния свят. Може за момент да се усети блаженство. Тези явления са разгледани по-подробно в главата за духовните опитности.

Човек не бива да се плаши от тези необикновени явления; нито да прави грешката да мисли, че е достигнал самадхи само защото е изпитал някаква светлина или малко издигане над телесното съзнание. Не се хващайте за тези видения. Просто ги приемете такива, каквито са - окуражаващи ученика да продължи по пътя си, убеждаващи го в съществуването на свръхфизическите реалности.

При дълбока медитация ученикът забравя най-напред външния свят, а след това тялото. Изчезва понятието за време. Той не чува звуци, не съзнава заобикалящата го среда.Чувството, че се издига, е знак за издигане над соматичното съзнание. Загубата на усещанията е най-напред в краката, след това в гръбнака, гърба, торса и ръцете. По-нататък човек чувства главата си висяща във въздуха; господства умственото съзнание.

Ако се появи нежелание за работа и желание само за медитация, човек трябва изцяло да се уедини, като се храни само с мляко и плодове. Така духовният напредък е бърз. Когато настроението за медитация изчезне, човк трябва да се върне към предишната си работа. Така с постепенна практика умът се формира.

С времето осъзнаването на егото постепенно изчезва; разсъжденията престават. Достига се до по-висш тип спокойствие, което не подлежи на описание. Но е необходимо дълго време, за да се издигне човек над тялото, да се слее с обекта на медитация и да се докосне до истинска духовна опитност. Самадхи, свръхсъзнателното състояние, е най-висшата цел на медитацията, и това не е лесно. За да постигне върховната цел на сливане с Божественото, човек трябва да съблюдава целомъдрие, строги ограничения при храненето, да има чисто сърце и да бъде изцяло отдаден на Бога.

След продължителна и постоянна медитация Космичното Съзнание се изпитва най-напред като проблясък, а след това в осъществилите се души то е естествено и постоянно. Затова, когато има проблясък на просветление, не се плашете. Това ще е ново изживяване на интензивна радост. Не се отказвайте и не прекъсвайте медитацията. Това е проблясък на истината, нов етап, но то не е цялата опитност. Не спирайте! Продължавайте издигането си, докато достигнете крайната цел. По същия начин за всеки ум има различна медитация. Тъй като различните техники и подходи въздействат различно върху всеки, човек трябва да ги опита и след това да избере онзи, кйто му се струва най-подходящ.

Не може прекалено да поддържаме тезата, че всички системи, въпреки различията си, стигат до една цел. Кой метод е най-лесен - Раджа, Мантра, Кундалини, Джнана или Бхакти йога? Всеки има своите трудни и лесни страни. В Раджа йога съществува опасност от отъждествяване със собствената чистота и развиване на егоизъм поради гордост от достигнатия умствен контрол. При Хата йога на човек може да му потрябват години, докато събуди кундалини. Докато това стане, може да се проявят някои духовни сили и човек да се отклони. Въпреки че говорят за отъждествяване с Брахман, джнана-йогите се придържат към интелектуалния облик. Когато един бхакти-йоги се отдаде на Бога, той ще бъде подложен на много строги проверки, за да се види дали е отдаден докрай. Независимо от техниката и терминологията основните понятия са едни и същи, а методите често се преплитат. Няма строго разграничение или изцяло отделни понятия. Всички видове йога завършват в сливане с Абсолюта.

Състоянието на Космично съзнание е върховно; то не може да се опише. Умът е просто неспособен да го обхване и определи. То внушава ужас, радост и освобождение от мъката, болката и страха. То дарява просветление и издига до ново ниво на съществуване. То не е само твърдение, а действително преживяване на познание. Въпреки че то е присъща на човека естествена способност, за да бъде тя събудена, са необходими подготовка и дисциплина. Поради невежество у повечето хора тя не действа.

Абсолютът може да бъде изпитан от всички чрез редовна практика на медитация с чисто сърце. Абстрактни разсъждения и четене на книги не са достатъчни. Източник на това висше интуитивно знание или божествена мъдрост е пряката опитност. Преживяването е свръхсъзнателно и трансцедентално; сетивата, умът, емоциите и интелектът са в абсолютен покой. Това не е въображаемият блян на мечтател, нито хипнотичен транс. Това е абсолютната Истина, позната чрез духовното око, окото на интуицията.

Малкото "аз" се разтваря, диференциращият ум изчезва. Изчезват и всички бариери, разлики, отлики, чувството за двойственост, за това, че нещо е отделно. Няма нито време, нито пространство; всичко е вечност. Медитиращият има чувството, че са удовлетворени всичките му желания; че вече няма какво повече да се знае. Той напълно осъзнава свръхсъзнателното ниво на знание и интуиция. Той знае цялата тайна на сътворението.

Няма нито тъмнина, нито празнота. Всичко е светлина. Противоположностите изчезват. Няма нито обект, нито субект; нито медитация, нито самадхи; нито медитиращ, нито обект на медитация; нито радост, нито болка. Има само съвършен Покой и Абсолютно блаженство.

.c.ДЖАПА МЕДИТАЦИЯ: ТЕОРИЯ

"Мантра йога е точна наука. "МАНАНАТ ТРАЙЕТЕ ИТИ МАНТРАХ" - чрез постоянно повтаряне на мантра човек е защитен и освободен от колелото на раждане и смърт. Мантрата се достига чрез умствен процес. Коренът "ман" означава "мисля", а наставката "тра" идва от "трай" - "защищавам" или "освобождавам" от връзките със света на явленията. Мантрата задвижва творческата сила и дарява вечна Благодат. Непрекъснато повтаряна, тя събужда съзнанието."

Свами Шивананда

"Джапа йога"

  Мантрата е мистична енергия, затворена в звукова структура. Във вибрациите на всяка мантра се съдържа определена сила. При концентрация и повторение нейната енергия се освобождава и приема форма. Джапа, или Мантра йога, е тази практика, при която силата, съдържаща се в мантрите, се прилага за определени цели.

  Всяка мантра се състои от съчетания от звуци (санскритската азбука съдържа 50 звука). Езикът санскрит още се нарича "деванагари" - език на боговете. Древните мъдреци, настроени на по-висши нива на съзнание, са разбирали присъщата на звука сила и са използвали различни звукосъчетания, за да задвижат определени вибрации; а последните, прилагани систематично, са можели фактически да преместят планини. Всъщност според една от теориите за строежа на египетските пирамиди древните египтяни са скулптирали и придвижвали камъни с огромни размери именно чрез високо развитата наука за звуковите вибрации.

  Съвременната наука все още не може да отговори дали това е възможно. Но няма съмнение, че звукът действително има определен и възможен за предсказване ефект върху човешката психика и тяло. Ярък пример за това е разликата между класическата и рок-музиката. Първата по-скоро успокоява, докато втората възбужда сетивата. Различните мантри, които се използват на по-фино ниво, имат различно предназначение. По-точно те насочват ума към концентрация върху Върховното и освобождават духовната енергия в чакрите на тялото.

  Има различни мантри. Някои, наречени БИДЖА (мантра-семе), нямат точно значение. Те въздействат върху надите - нервните проводници на астралното тяло, вибрират в чакрите по гръбнака и действат като фин масаж, освобождавайки блокировки; така те позволяват на кундалини да тече по-свободно. При тях името и формата на звука са слети и не могат да се разграничат. Има и мантри със значение, което може да бъде преведено. Тези НИРГУНА - абстрактни мантри - също възбуждат силни вибрации в тялото, а словесно утвърждават единство с непроявеното чисто съзнание.

  По-често срещани са мантрите на отделните божества, в които повтарянето на звука се съпровожда с визуализиране на специфична форма с атрибути. Напр. човек, склонен към уединение, който се стреми да разруши отрицателни качества, ще повтаря мантрата на Шива. Човек със семейство, чийто идеал е любящия и изпълнен с отговорност съпруг, ще медитира върху Рама. Онзи, който вижда Бога като безкраен, възлюбил всичко и дори малко закачлив, ще изгради тези качества в себе си, като повтаря мантрата на Кришна.

.c.Йога на физиката

   Важно е да се разбере, че визуализацията на божеството служи само да помогне за фокусирането на ума. Повтарянето на мантри, които са имена на божества, възбужда силата на вибрациите, съдържащи се в името. Когато името на Шива се повтаря съсредоточено, това фактически разрушава лошите качества. На времето Шива е бил обясняван по митологичен път; сега учените разкриват, че когато енергията се разгражда, тя образува определени мотиви, като че ли танцува. Същият е и танцът на Шива. Фритьоф Капра, автор на "Тао на физиката", отбелязва приликата между индуисткия бог Шива - силата на Разрушението - и квантовата теория, според която материята никога не е в покой, а винаги в движение. В откъса, цитиран по-долу, озаглавен "Йога на физиката", д-р Капра обяснява това отношение. Това е откъс от неговия доклад на симпозиума "Физика и метафизика", състоял се на 29.10.1977год. в Лос Анжелес.

"Какви са природата и произходът на вселената? Каква е природата на човешкото съществуване? От какво е направена материята? Какво е пространството? Какво е времето? Хора от всички векове са били пленявани от тези въпроси. Съобразно историческия период и културния контекст към тях са били използвани различни подходи.

Творци, учени, магьосници, мистици - всички имат определен начин да опишат света - с или без думи. Ще се спрем главно на два подхода: от една страна - съвременната западна наука, от друга - източния мистицизъм, по-специално йога. Ще видим, че техните възгледи са много сходни.

Моята област е физиката - наука, която в ХХв. доведе до радикални изменения в много от основните ни понятия за действителността. Напр. във физиката на елементарните частици понятието "материя" е съвсем различно от традиционната идея за материално вещество, господстваща в класическата физика. Това се отнася и за други понятия от реалността, като пространство, време, обекти или причина и следствие. От тези промени в нашите понятия за действителността се ражда нов възглед за света. Той се оказва тясно свързан с възгледите на мистиците от всички времена и традиции, особено с религиозните философии на Далечния Изток.

В йога-традицията се казва, че към духовното знание и самоосъществяването водят много пътеки. Вярвам, че и съвременната физика може до известна степен да бъде една от тях. Нейният възглед за вселената е в хармония с възгледите на древните йоги и мъдреци. В този смисъл сега ще говоря за йога на физиката.

Корените на класическата западна физика са във философията на гръцките атомисти от V в. пр.н.е. - философска школа, която разглеждала материята като изградена от основни блокове, наречени атоми. Атомите били смятани за твърди, предимно пасивни късове инертна материя, която се задвижвала от външни сили със съвсем различен характер и категория - от сферата на духовното. По този начин се е създало едно противопоставяне, което в следващите векове станало характерно за Западното мислене. То е породило дуализма между духа и материята, между ума и тялото.

За разлика от механистичния възглед на класическата Западна наука, Източното схващане може да бъде наречено органично, холистично, екологично. Нещата и явленията се възприемат като различни прояви на една и съща реалност. Разделянето на света на различни обекти, въпреки че е полезно и практично за ежедневието, се разглежда като илюзия - МАЯ, както я наричат индусите. За източните мистици обектите имат флуидална и вечно променяща се природа. Промяната и превръщането, потокът и движението играят важна роля в техния възглед за света. Космосът се възприема като една неделима реалност в непрекъснато движение. Той е жив, органичен, духовен и материален едновременно. Почти същия възглед се ражда сега в съвременната физика.

В ХХв. учените започнаха да изследват атома. Те откриха, че атомите не са твърди и стабилни, а се състоят главно от празно пространство. Всеки атом има малко ядро, състоящо се от частици, около което се въртят други частици. Най-напред учените решиха, че тези съставящи атома частици са основните единици, изграждащи материята. Но после откриха, че пак са сгрешили. Това стана очевидно през 1920 год., когато бе разработена квантовата теория - теоретичната основа на атомната физика.

Квантовата теория показа, че тези съставящи атома частици не играят роля като самостоятелни единици, а могат да бъдат разбрани само като взаимовръзки между различни действия на наблюдение и измерване. Частиците не са неща, а взаимовръзки между нещата; а тези неща са взаимовръзки между други неща и т.н.

Така квантовата теория разкрива основното единство на вселената. Тя показва, че не можем да разложим света на независимо съществуващи най-малки частици. Колкото повече проникваме в материята, толкова повече виждаме Природата не като съставена от изолирани основни градивни елементи, а като сложна мрежа от отношения между различните части на едно обединено цяло.

На тази мрежа от отношения е присъща динамичността. Според квантовата теория материята никога не е в покой, а винаги в движение. Погледнато макроскопично, материалите около нас може да изглеждат мъртви и инертни. Но ако увеличите къс метал или камък, ще видите, че той е пълен с живот.

Съвременната физика представя материята не като пасивна и инертна, а като постоянно танцуваща и вибрираща. Това е много близко до описанието на света от източните мистици. И в двата случая основното е, че вселената трябва да бъде схващана в нейната динамичност. Нейните структури не са статични и твърди, а трябва да бъдат разглеждани в динамично равновесие.

Физиците говорят за непрекъснат танц на материята, съставяща атома. Те действително употребяват израза "танц на съзидание и разрушение" или "енергиен танц". Това спонтанно възниква в ума, когато гледаме някои от изображенията на частици, направени от физици в техните мехурчести камери.

Но физиците не са единствените, които говорят за този космичен танц. Може би най-красива е тази метафора в индуизма - танцуващият бог Шива. Шива е въплъщението на космичния танц. Според индийската традиция животът е ритмична смяна на раждане и смърт, на съзидание и разрушение.

Индийските художници са създали красиви картини и статуи на танцуващия Шива. Те са визуални изображения на космичния танц, както следите в мехурчестите камери, фотографирани от съвременните физици. Чрез най-модерна технологична апаратура е получена съвременна версия на танца на Шива. За мен резултатът е също тъй красив и велик, както и чудесните индуистки статуи. И в двата случая е показан вечния танц на съзидание и разрушение, който е основата на всички естествени явления, основата на цялото съществуване. Затова съм наслоил двете изображения едно върху друго - вариантите на танца на Шива от ХII и ХХв. Виждате, че получената картина по много красив начин обединява древна митология, религиозно изкуство, мистично прозрение и съвременна наука."

.c.Звукът: семето на материята

"В началото бе Слово; и словото бе Бог, и Словото бе у Бога." Словото от Библията е ШАБДАБРАХМАН от индуистката ТАНТРА. Думата, звукът и мантрата са неразделни части от индийската космогония. Като взема от сферата на теорията космологичните принципи, ДЖАПА - повторението на мантри - ги вкарва в действие. Това е пътят от микро- към макрокосмоса; средството, което връща индивида към Източника.

В началото ШАКТИ, непроявеният космос, плава като яйце в тихата, неподвижна Празнота. Маса от непроявена, недиференцирана енергия, тя съдържа силата-семе на всички вселени. Тя почива в Празнотата, като ту разцъфтява като изявен Космос, ту се отдръпва в разпадане - ПРАЛАЯ. Във вечността, като ден и нощ, вселената ту се разширява в материя, ту се свива в изначална енергия.

При разпадането Шакти, наричана още Божествена сила или Космична енергия, се намира в покой. Както цветът на лалето е скрит в пъпката, така и вселената с нейните имена и форми лежи в зародиш в Шакти. В сърцето й се намират трите качества: сатва (чистота), раджас (активност) и тамас (инерция), чието калейдоскопично взаимопреливане прониква във всички аспекти на вселената.

Космичната еволюция върви от несъзнателния, неподвижен, непознаваем и непроявен към съзнателния, подвижен, познаваем и проявен микрокосмос. От друга страна,човешката еволюция е обратно пътуване от грубото физическо ниво на микрокосмоса назад към Абсолюта. В единя случай силата е центробежна, в другия - центростремителна.

Според Тантра звукът като вибрация на недиференцирания разум е катализаторът,който ускорява разцъфтяването на изявения космос. Първична тръпка разтърсва дремещото равновесие на Шакти и възбужда раджас - активния принцип, който ще сътвори безбройните вселени. Причинната вибрация Шабдабрахман е недиференциран, беззвучен звук. Това е дължината на вълната, познавана като Бог.

Тази велика космична вибрация разделя Шакти на две полета от магнитна сила и я проектира като два аспекта - НАДА и БИНДУ. Като центробежна, положителна сила и мъжко начало, Бинду е основата, от която действа Нада. Като центростремителна, отрицателна сила и женско начало, Нада развива видимата вселена. Те са двата аспекта - Баща и Майка - на Върховната сила. Раздвояването на Шакти е двойнственост в единството, а не разделяне. Тази двойнственост на противоположностите в основата на проявената Шакти всъщност осигурява магнитната сила, която задържа в състояние на вибрация молекулите на физическия свят.

Чрез съвременната фотография е възможно да се наблюдава как розовата пъпка експлодира в цвят. По същия начин и вселената разцъфтява и се разширява. След първото диференциране, съдържащо енергиите-семе на вселената, вибриращата маса енергия продължава да се диференцира и разширява като дължини на вълните. При петото отделяне енергията се разгъва на грубо физическо ниво със създаване на 50 артикулирани звука или ВАРНИ. "Варна" означава цвят и всички звуци имат съответни цветови вибрации в невидимия свят.

От комбинациите и пермутациите на тези основни звуци се ражда вселената на формите. Звуците, както и физическите вибрации, могат да създават форми, които да бъдат предвиждани. Комбинациите от звуци създават усложнени форми. Опитите показаха, че звуци на дадени музикални инструменти чертаят по пясъка определени геометрични форми. За да се създаде дадена форма, трябва да прозвучи определена нота в определен тон. Повторението на една нота и тон създават точно копие на формата.

В основата на всички форми на физическия свят са трептящите на различна дължина на вълните 50 изначални звука в различни съчетания. Така звукът е потенциална форма, а формата - изявен звук. Поради този осцилиращ характер на материята и на ума като реципиент, светът на изявените форми може да бъде изживян само в изкривяване, като илюзия.

Разкъсани и разпаднали се, петдесетте основни звука са избледнели в коридора на времето, и са загубени за човешката памет. Но санскрит произхожда пряко от тях и от всички езици е най-близък до тях. Мантрите са сили на звука,развили се от варните и разкрити на древните мъдреци в сричките на санскритския език.

.c.Звукът като енергия

Свещените срички, използвани при медитация от духовните ученици, са обикновено санскритски имена на Абсолюта. Като божествена сила, изявена в звука, мантрата сама по себе си е финото тяло на Божеството. Според теорията за джапа-медитацията (повторението на мантри), повторението на сричките с точност и пълна отдаденост събужда формата на божеството-управител на съответната мантра. Медитацията върху ОМ НАМАХ ШИВАЯ създава формата на Шива, а ОМ НАМО НАРАЯНАЯ - тази на Вишну. Вибрациите, създадени чрез тона на мантрата,са особено важни, а произношението също не може да бъде случайно. Чрез настройване на дължината на вълната на мантрата човек излиза от грубото ниво на произнесения звук и през прикриващото було на материалната вселена се връща към персонализираното Божество, а накрая към първичната недиференцирана енергия на Върховната сила.

Тук е необходимо да разгледаме микрокосмоса, който е умален макрокосмос. Той е средството, чрез което човек се връща от изречения звук към Причинната сила. Както и космосът, индивидът непрекъснато претърпява разцъфтяването и разпадането на безброй прераждания, периоди на активност и почивка. В него се изявяват и центробежни, и центростремителни сили - като дишането и сърцебиенето. В човека нада - жизнената сила на вселената - приема формата на кундалини - психическата сила, навита в астрална дрямка в основата на гръбнака. Тази енергия пулсира с дължините на вълните на 50-те основни звука, които накрая достигат груба артикулация с гласните струни.

Според йога мисъл, форма и звук са едно и също - както парата, водата и леда са едно вещество. Те са различни аспекти на една дължина на вълната, или същата вибрираща енергия, преминаваща през различните нива на съзнанието. В момента, в който ушите чуят името и го предадат на съзнанието, в ума се проявява формата.

Мисълта и звукът се изявяват в четири основни състояния, като звукът е на единия край на спектъра, а мисълта - на другия. Джапа медитацията води от най-ниското до най-висшето от тези състояния. ВАЙКХАРИ - изречената дума - е наситен звук, който се чува, в максималната си диференциация. Той е мисъл, преведена на кодираното състояние, наречено език. Това е най-конкретното състояние на мисълта. В този първи етап мисълта изисква и име, и форма. Името е същото, както и мисловната вълна, и те не могат да бъдат разделени - когато произнесем думата "котка", си представяме съответната форма. Обратното също е важно. Колкото по-абстрактна е думата, напр. "Бог", толкова е по-трудно разбирането й.

Използването на езика изисква диференциране на мисълта с думи. Този процес е вторият етап - МАДХЯМА. Говорещият или пишещият избира думите си през умствена призма, затъмнена от предубеждения, впечатления, емоции и други ограничения. Те се превеждат обратно в мисъл от слушателя или читателя, чийто ум от своя страна също е затъмнен от идеите му. Предаването на мислите чрез езика неизбежно води до объркване.

Нека си представим, че дадем на компютър да преведе от английски на руски изречението: "Духът иска, но плътта е слаба". При втория превод - от руски на английски -резултатът би могъл да бъде следният: "Призракът желае, но месото е сурово". Механизмът на езика е особено груб и неточен.

ПАШЯНТИ - третият етап - е видимият звук. Той е телепатично състояние, при което човек действително усеща формата на мисълта. Това е универсалното ниво, на което се поражда всяка мисъл, независимо дали човек е англичанин или китаец. Тук няма диференциране на мисъл, име и форма. Индус, ескимос, германец или негър - ако гледат едно цвете, всички ще изживеят мисълта за него по едно и също време на един и същ безсловесен език.

ПАРА - четвъртото и най-висше състояние, е трансцедентално. Образувано на неопределена дължина на вълната, то е над всички имена и форми. Това е непроменящият се, изначален субстрат на всеки език и е чиста енергия, шакти. Като недиференциран, потенциален звук, то съответства на Шабдабрахман - Божествената вибрация, която обединява всичко.

Мисълта не може да бъде задържана на първото ниво на звуково и визуално изживяване. Вибрациите й са твърде бързи, дори на най-ниско ниво. В телепатично състояние тя може мигновено да пътува навсякъде. В трансцедентално състояние всичко се слива в едно. Това състояние на мисъл или вибрация, което може да бъде достигнато в медитация, обикновено се нарича Бог.

.c.Използване на звуковите вибрации за медитация

Джапа медитацията е метод за канализиране на съзнанието от най-ниското до най-висшето ниво на чистата мисъл. Повтаряна словесно или на ум, мантрата издига практикуващия до състоянието на телепатия и отвъд до трансцеденталното. Напр. "Рама" има специфична форма, която в телепатично състояние се слива с името. На четвърто ниво името, формата и собственото Аз като наблюдател не могат да бъдат разграничени. Те се обединяват. Преобладава състоянието на блаженство. Човек не се радва на блаженството - той самият става блаженство. Това е истинското изживяване на медитацията.

Силата на звука е огромна. В допълнение към образа и формата, той също поражда идеи, чувства и преживявания. Само като чуе думите, умът може да изпита радост или болка. Напр. ако чуе вик "змия!", човек моментално скача, обзет от страх. Създадено е съзнание за нещо, което се смята за опасно. Умът реагира с уплаха, съответно и тялото. Ако името на едно обикновено нещо от този свят има такава сила, то представете си каква сила се крие в името на Бога.

Джапа е един от най-преките пътища към Самореализацията - достигането на Универсално съзнание. Тя изчиства ума, отстранява гнева, алчността, похотта и другите замърсявания, които спират светлината отвътре. Ако избършем огледалото от праха, който го покрива, то отразява по-добре;така и умът, когато бъде пречистен, придобива способността да отразява висшата духовна истина. Дори малко повторение с чувство и еднонасочена концентрация разрушава тези замърсявания. Джапа медитацията с вяра, отдаденост и чистота, увеличава силата на ученика, дарява го с добродетелите и силите на божеството-управител на мантрата. Разкривайки на съзнанието му бог, тя води до просветление и вечно блаженство.

Върховното не е отделна личност. Бог е познание, изпитвано на определена дължина на вълната. Джапа създава в ума формата на божеството, свързано с мантрата. Чрез постоянни упражнения тази форма става център на съзнанието на практикуващия и може да бъде пряко реализирана. Т.е. мантрата на божеството е идентична със самото божество. Повторението с концентрация върху значението на мантрата и върху атрибутите на избраното божество бързо води до Реализация на Бога. Джапа без знание на значението, само като сила на вибрациите, също води до осъществяване, макар че това ще отнеме повече време.

.c.Посвещение в мантра

Преди да започне да се занимава с джапа, човек трябва да се опита да намери гуру и да получи мантра от него. Посвещението в мантра е искрата, която разпалва дремещата духовна енергия, скрита във всяко човешко сърце. Веднъж запален,огънят се поддържа с ежедневно повторение.

Само онези, които са чисти, могат да посветят другите. Затова е важно човек да намери добър гуру. За да посвети успешно ученика в мантрата, самият гуру трябва да е преодолял силата и - т.е. да е медитирал върху нея достатъчно дълго, и да е достигнал мистично изживяване на Бога, като така е присвоил силата й. По време на посвещението гуруто възбужда силата (шакти) на мантрата в съзнанието си и я предава на ученика заедно със своята сила. Ако ученикът е възприемчив, той приема в сърцето си лъчистата маса енергия и с това безкрайно много сила. Гуру, мантра и ученик са обединени в Божествената сила, прозявена в съзнанието.

Между учител и ученик трябва да има психическо привличане, защото пътят на духа е отношение за цял живот. Гуруто продължава да ръководи и пречиства ученика, да го подготвя за Осъществяване на Бога - чрез джапа или с други средства. Към целта няма преки пътища. Човек трябва внимателно да избягва мошениците - търговци на мантри, които обещават мигновено просветление. Има измамници, които използват духовните интереси на искрено търсещите Истината.

Ако не намери гуру, човек може да си избере мантра, която му се струва подходяща. Тя трябва да бъде ежедневно повтаряна на ум с вяра и отдаденост. Това само по себе си е пречистване и път за реализация на Божественото съзнание.

Всяко нещо във вселената вибрира на определена дължина на вълната. Дължините на вълните могат да бъдат променяни. Напр. ако тонът на една цигулка стане по-висок, звукът може да счупи стъкло.Различните мантри,макар да имат еднакво силно въздействие, вибрират на различни честоти. При посвещение гуруто или самият ученик избират мантрата, която трябва да съответства на умствения тип на ученика. Вибрациите на мантрата и тези на ума на ученика трябва да са съвместими. Също така умът трябва да възприема божеството, чиято форма в крайна сметка ще придобие. Процесът на настройване на тялото и ума към мантрата чрез джапа медитация е продължителен. Когато накрая постигне това, човек достига медитацията.

В състояние на медитация вътрешната мисловна вълна, канализирана чрез повторението на мантрата, се увеличава много. Колкото по-дълбока е медитацията, толкова по-забележим е резултатът. Концентрацията на ума нагоре изпраща поток от сила през върха на главата. Отговорът идва като фин магнитен дъжд, който облива тялото в течащо надолу меко електричество. Така силата на джапа медитацията води до Божествената вибрация. Човек изпитва вечната Тишина, която съдържа всички звуци.

.c.ДЖАПА МЕДИТАЦИЯ: ПРАКТИКА

"Резултатността на джапа зависи от степента на концентрация. Умът трябва да бъде фиксиран върху Източника. Само тогава се извлича максимална полезност от мантрата. Всяка мантра има огромна сила. Тя е маса от ТЕДЖАС (лъчиста енергия). Мантрата преобразува умственото вещество, като създава определено движение на мисълта. Ритмичните вибрации, получени при повторението й, регулират неритмичните вибрации на петте обвивки. Тя обуздава естествените склонности на обективните мисли на ума, помага на духовната сила и я укрепва.

Свами Шивананда

"Практикуване на йога"

Мантрите служат за призоваване на Божественото битие чрез звуците на санскрит. Задвижвани и подсилвани с джапа медитацията, те преминават от вербално ниво през умствените и телепатични състояния до чиста мисловна енергия. От всички езици санскрит е най-близък до езика на телепатията, поради близостта си до 50-те изначални звука. Затова той е най-прекият път за достигане на трансцеденталното състояние.

Мантрите не могат да бъдат приготовлявани или поръчвани специално за отделни личности, въпреки някои неотдавнашни подобни твърдения. Те винаги са съществували в латентно състояние като звукови енергии. Както гравитацията беше открита, а не създадена от Нютон, така мантрите са били разкрити на древните мъдреци. Те са кодирани в древните ръкописи и предавани от учител на ученик. Въпреки че е обичайно когато гуруто посвещава ученика, да получава приношения от плодове, цветя или пари, продаването на мантри е против всякакви духовни правила.

Мантра, божество или гуру, веднъж избрани, не трябва да бъдат сменяни. Има много пътеки към върха. Упоритостта да следва само една ще доведе ученика до горе по-бързо, отколкото ако пилее силата си да пробва всичките.

.c.Сагуна мантри

Мантрите, използвани от духовните ученици за постигане на Божествена реализация, са сагуна мантри - с качества (създаващи форми). Те подпомагат процеса на изясняване на идеята, както и визуалните символи. С течение на времето рецитацията поражда фактическата форма на съответното божество.

Като обособено звуково тяло на съзнанието, мантрата е самото божество. Формата на божеството се изявява като видимата част от звука. Затова мантрата трябва да бъде повтаряна по съответния начин, като се обръща внимание на сричките и ритъма. Ако се преведе, тя престава да бъде мантра, защото новосъздадените звукови вибрации вече не са тялото на божеството и не могат да го събудят. Само ритмичните вибрации на санскритските съгласни, рецитирани правилно, могат да регулират нестабилните вибрации на ученика и да позволят на формата на божеството да се появи.

Хората на Запад са склонни да смятат, че различните мантри се отнасят за различните божества и че има голяма разлика във върховното изживяване. Никога не бива да се забравя, че всяко божество е само един аспект на Божественото, чието величие е твърде голямо, за да може умът да го схване в началото на духовната практика. Да използваме отново аналогията с хълма: многото пътеки към върха представляват отдаденост на различни аспекти на Бога. Хълмът е един, и върхът е един. Едва след като го достигне, човек има достатъчно широк кръгозор, за да обхване цялото.

Всяка истинска мантра отговаря на 6 условия: 1) била е първоначално разкрита на мъдрец, който чрез нея е постигнал Самореализация и я е предал на други; 2) има божество-управител; 3) има специфичен ритъм; 4) има БИДЖА (семе), което й дава особена сила - същността на мантрата; 5) има динамична божествена сила - шакти; 6) има нещо като запушалка, което задържа чистото съзнание, скрито в мантрата. След като чрез ПОСТОЯННО и продължително повторение махнем тази запушалка, чистото съзнание се разкрива и виждаме образа на божеството.

Всъщност всички ученици боготворят единия Върховен Атман. Разликите се коренят в учениците. Те възникват от необходимостта от различни подходи към Божественото. Различните характери се привличат от различните негови проявления. Някои предпочитат тишината, други - активността; някои обичат природата, други - интелектуалните разсъждения. Човек може да се приближи до Бога по-лесно, когато избере най-подходящия му аспект. Хармонията между ученика и избраното божество е особено важна. Целта ще бъде достигната само когато човек го види във всички божества и във всички същества.

При посвещението, извършвано от гуруто, се избира личното божество на ученика - ИЩА ДЕВАТА. Всеки е бил поклонник на определено божество в предишните си превъплъщения и впечатленията от това са се наслоили в подсъзнателния ум. Те влияят на умсвените вибрации и спомагат да се формира съответната личност. Преклонението пред бога Шива в предишно прераждане ще накара ученика да е склонен към преклонение пред него и сега, и ще наслои определени умствени качества, като стоицизъм и любов към самотата. Човек, който избира за ища девата Шива, ще бъде привличан най-вече от абстрактни форми на мислене и от медитацията като начин на преклонение.

Домакин, за когато са важни семейство, отговорност и идеали, го привлича Рама - идеалният син, съпруг и законодател. Кришна привлича най-много хора, склонни към отдаденост и активни, уравновесени екстроверти, загрижени за благосъстоянието на другите. Като нещастен младенец, младеж, отдаден на божествени игри в горите и полята на Вриндаван, и вдъхновен източник на мъдрост в "Бхагавад Гита", Той е наистина всеобхватен. Онези, които почитат майчинския аспект като божествена вселенска енергия, могат да се прекланят пред Дурга. Ако човек сам не може да разбере склонностите си, гуруто ще избере божеството в зависимост от своето прозрение.

След като бъдат избрани божеството и съответната мантра и ученикът получи посвещение от своя гуру, той работи с мантрата си, докато достигне просветление. Мантрата става негова песен. Той прави вибрациите й свои, и колкото по-успешно постигне това, толкова по-близко е до Бога.

За придобиване на определени качества могат да бъдат използвани и други допълнителни мантри. Повторението на "Ом Аим Сарасватяй Намах" дарява мъдрост, разум и творчески достижения. "Ом Шри Маха Лакшмяй Намах" дарява богатство и благосъстояние. Мантрата на Ганеша отстранява пречки за всякакви начинания.

Мантрата "Мана Мритюнджая" предотвратява катастрофи, неизлечими болести и нещастия, и дарява дълъг живот и безсмъртие. Тя е също така МОКША мантра - чрез която се достига до освобождение. Онези, които я повтарят ежедневно, се радват на добро здраве, дълъг живот и върховно просветление. Преводът на тази особено силна мантра е: "Прекланяме се пред триокия Бог (Шива), излъчващ сладки аромати, който храни човешките същества. Нека той ме освободи от оковите на раждането и смъртта, както зрялата краставица се отделя от стъблото, и нека достигна безсмъртие."

Мантрата ГАЯТРИ е върховната мантра на Ведите. Тя може да бъде препоръчана на всеки, понеже Гаятри е майката на вселената, самата Шакти и за нея няма нищо невъзможно. Тя пречиства ума, разрушава болката, греха и невежеството; носи освобождение и дарява здраве, красота, сила, жизненост, мощ, разум и мистична аура.

Повторението на мантрите Гаятри, Ом Намах Шивая, Ом Намо Нараяная или Ом Намо Бхагавате Васудевая 125 000 пъти с чувство, вяра и отдаденост, осигурява на ученика милостта на съответното божество. Ом Шри Рамая Намах и Ом Намо Бхагавате Васудевая способстват за достигане на Реализацията на Бога първо с атрибути, а после - без атрибути.

.c.Мантри за джапа

1. ОМ Шри Маха Ганапатайе Намах

  Молитва към великия бог Ганеша

Ом е изначалния, най-силен звук-мантра. Той е част от почти всяка мантра и служи да възбуди чисти силни вибрации. Шри е титла - израз на уважение. Маха означава "велик". Ганапата е другото име на Ганеша, представян като бог с глава на слон, което изразява сила и твърдост. Той премахва пречките и дарява успех.

2. ОМ Намах Шивая

  Молитва към бог Шива

Шива е богът-покровител на аскети и отшелници. Той е част от свещената троица в индуизма. Другите двама - Брахма и Вишну - символизират съответно съзиданието и запазването. Шива, известен като Космичния Танцьор, господства над разрушителните енергии, които унищожават вселената в края на всяка епоха. Това е процес, при който старото дава път на новото. В по-личен аспект енергията на Шива разрушава нисшата природа на човека, като дава път на положителния растеж.

3. ОМ Намо Нараяная

  Молитва към бог Вишну

Нараяна е име на Вишну, пазителят на света. След Сътворението именно енергията на Вишну слага ред във вселената. Вишну редовно се превъплъщава в човек и се преражда на земята, за да помогне на хората. Онези, които са тясно свързани със световните дела и поддържат хармонията на живота, биват привличани от този аспект на Бога.

4. ОМ Намо Бхагавате Васудевая

  Молитва към бога Васудева

"Бхагаван" означава "господар". Тук става дума за Вишну. Васудева е "онзи, който обитава във всички неща и в когото всички неща обитават", и е име на Кришна, едно от най-обичаните божества. Кришна е смятан за световен учител, понеже е източникът на "Бгагавад Гита" - един от най-известните източни религиозни текстове. Той привлича хората със своята игривост и весел нрав.

5. Хари ОМ

  Хари е другото име на Вишну. Това е онзи аспект, който прощава минали действия на хората, търсещи убежище в него, като разрушава отрицателните им дела. Така Хари е избавител и водач към лично спасение, както и Пазител на света.

6. ОМ Шри Рамая Намах

  Молитва към бог Рама

Рама - превъплъщение на Вишну - се родил на земята, за да поддържа справедливостта и да възнаграждава добродетелта. Неговият живот е тема на "Рамаяна". Рама живял в съвършенство и отговорност. Той и съпругата му Сита са идеал за отношения между съпрузи, за домакини и хора със семейни задължения.

7. ОМ Шри Дургая Намах

  Молитва към майка Дурга

Върховната Божественост е без качества или атрибути, и като такава съдържа всички качества и атрибути. Мъжките принципи са важни, но е необходимо те да се уравновесяват от женските, защото мъжкото и женското начало са двете страни на монетата. Дурга представлява майчинския аспект на Бога. Тя е силата шакти, чрез която се изявява Божественото, защото Дурга значи сила. Тя е защитник и благодетел. Според индийската митология ЧАЙТАНЯ - чистото съзнание на Брахма, Вишну и Шива, се обединило, за да създаде майка Дурга. Обикновено я изобразяват с осем ръце, с които носи цветя и оръжия за защита, а също благославя.

8. ОМ Шри Маха Лакшмяи Намах

  Молитва към великата майка Лакшми

Лакшми е щедрата дарителка. Съпруга на Вишну, тя помага да се запазят трите свята, като дарява богатство и изобилие от материални и духовни блага. Изобразяват я като красавица върху лотосов цвят, с разтворени ръце, даряваща.

9. ОМ Аим Сарасватяи Намах

  Молитва към майка Сарасвати

АИМ е биджата на Сарасвати, която в този аспект покровителства учението, изкуствата и музиката. Тя е съпруга на Брахма и е свързана със създаването на нови неща и с раждането на нови идеи. Дарява мъдрост и знание. Тя покровителства хората на изкуството.

10. ОМ Шри Маха Каликаи Намах

  Молитва към майка Кали

Кали е онзи аспект на Божественото, който отговаря за жестокото разрушение и за изкореняването на отрицателните качества в този свят. Тя е преобразуващата енергия на Божественото, която разтваря индивида в космичен съюз. Маха Кали е един от най-страшните негови образи. Поради интензивността на пречистващата й природа малцина биват посвещавани в тази мантра.

11. ОМ Шри Ханумате Намах

  Молитва към блажения Хануман

Хануман е съвършенството на отдадеността. Той е най-големият и най-безкористен поклонник на Рама. В традицията на индуизма Хануман се смята за полубог, тъй като е син на бога на вятъра. Той е много силен и смел.

12. Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе

  Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе

  Господарю Рама! Господарю Кришна!

Харе е възвишената форма на обръщение към Бога. Рама и Кришна са две от най-познатите и най-обичани превъплъщения на Вишну. Те са се родили на земята, за да поведат човечеството към вечно спасение. Тов е МАХА МАНТРА - най-сигурният и най-лесен начин за осъществяване на Бога в наше време.

13. ОМ Шри Рама Джая Рама Джая Джая Рама

  Да живее Рама

  "Джая" означава "победа" или "да живее"

14. Шри Рама Рама Рамети, Раме Раме Манораме

  Сахасранама Таттулям, Рама Нама Варанане

Това са свещени имена на Рама, равни на най-висшето име на Бога.

Тази мантра помага при клюки и клевети, и компенсира времето, загубено в празни разговори.

15. ОМ Трямбакам Яджамахе Суганим Пущиварданам Урварукамива

  Бандханан Мритьор Мукшия Мамритат

Прекланяме се пред триокия бог (Шива), излъчващ сладкиухания, който храни човешките същества. Нека той ме освободи от прераждания, както краставицата се отделя от стъблото.

Това е МАХА МРИТЮНДЖИЯ мантра. Тя лекува болести, предотвратява нещастия и дарява освобождение. Трябва да бъде повтаряна ежедневно.

16. ОМ Намо Стуте Махайогин Прапаннаманусадхи Мам Ятха Твачаранам

  Бхоге Ретих Сяданапайини

  Слава на теб, велики йоги! Паднал в нозете ти, те моля да ме насочиш тъй, че да намеря неизчерпаема радост в лотосовите ти нозе.

Това е мантрата за себотдаване. Тя трябва да бъде повтаряна с чисто сърце, свободно от лични желания.

.c.Гаятри мантра

  ОМ Бхур Бхувах Свах, Тат Савитур Вареням Бхарго Девася

  Дхеемахи, Дхиьо Йо Нах Прачодаят

Медитираме върху славата на Ишвара - онзи, Който е създал вселената, Който е достоен за преклонение, Който е въплъщение на Знанието и Светлината, Който премахва всеки грях и невежество. Нека той просветли разума ни.

ОМ                символ на Пара Брахман

Бхур        Бху-лока (физическото ниво)

Бхувах            Антарикша-лока (астралното ниво)

Свах        Сварга-лока (небесното ниво)

Тат         Онова; Трансцеденталният Парабрахман

Савитур           Ишвара или Създателят

Вареням           достоен за обожание и преклонение

Бхарго            унищожаващ греховете и невежеството;Велико сияние

Девася            сияен, блестящ

Дхеемахи          ние медитираме

Дхиьо       Буди; разум; разбирания

Йо                което, който

Нах         нашият

Прачодаят   просветлявам; ръководя; подтиквам

.c.Гаятри на различни божества

Гаятри е стих с определен размер и стъпка. Въпреки че гаятри, описана по-горе, е една от най-свещените мантри на Ведите и се нарича "майка на Ведите", тази стихотворна форма се използва за възхвала и обръщение и към други божества.

1. ОМ Екадантая Видмахе Вакратундая Дхеемахи,

Танно Данти Прачодаят

Това е гаятри на Ганеша.

2. ОМ Нараяная Видмахе Васудевая Дхеемахи,

Танно Вишнух Прачодаят

Това е гаятри на Вишну.

3. ОМ Татпуршая Видмахе Сахасракшая Махадевая Дхеемахи,

Танно Рудрах Прачодаят

Това е гаятри на Шива.

4. ОМ Дасаратхайе Видмахе Ситаваллабхая Дхеемахи,

Танно Рамах Прачодаят

Това е гаятри на Рама.

5. ОМ Девакинанданая Видмахе Васудевая Дхеемахи,

Таннах Кришнах Прачодаят

Това е гаятри на Кришна.

6. Ом Катяяняи Видмахе Канякумаряй Дхеемахи,

Танно Дурга Прачодаят

Това е гаятри на Дурга.

7. ОМ Махадевяй Ча Видмахе Вишнупатняй Ча Дхеемахи,

Танно Лакшмих Прачодаят

Това е гаятри на Лакшми.

8. ОМ Вагдевяй Ча Видмахе Камараджая Дхеемахи,

Танно Деви Прачодаят.

Това е гаятри на Сарасвати.

9. ОМ Сарвасаммохиняи Видмахе Висваджананяй Дхеемахи,

Таннах Шактих Прачодаят.

Това е гаятри на Шакти, Космичната сила.

10. ОМ Гурудевая Видмахе Парабрахмане Дхеемахи,

Танно гурух Прачодаят

Това е гаятри на гуру.

11. ОМ Бхаскарая Видмахе Махадютикарая Дхеемахи,

Танна Адитях Прачодаят.

Това е гаятри на Сурия, Слънцето.

.c.Ниргуна мантри

Сагуна мантрите са със форма, а НИРГУНА мантрите - без форма. При тях няма призоваване на божества или персонализирани аспекти на Бога. Човек по-скоро използва абстрактни мантри и ведийски формули, за да утвърди идентичността си с цялото Сътворение. Хората са с различни характери и не всеки духовен ученик има афинитет към лично божество. Мнозина възприемат вселената като взаимосвързани разнообразни енергийни модели, произтичащи от един източник - Изначалната Причина.

За хора с такъв характер абстрактните мантри създават вибрация, в която медитиращият се отъждествява с целия Космос. С повторение на една от тези мантри той загубва своята самоличност и се слива с Природата. Той се признава за идентичен с хомогенния субстрат, с енергията или силата на битието, които са в основата на всичко съществуващо.

Всички мантри се съдържат в ОМ - абстрактната, най-висша мантра на космоса. ОМ е изявеният символ на вибрацията Шабдабрахман, или Бог; но не трябва да бъде отъждествяван с Божественото. Вселената е произлязла от ОМ, съдържа се в ОМ и се разтваря в него. В АУМ (както се изписва понякога) се съдържа троичната опитност на човека: А е физическото ниво, У - менталното или астрално ниво, М - състоянието на дълбок сън и всичко отвъд обхвата на разума. Трансцеденталният звук ОМ се чува само от йоги, но не с обикновения слух.

Буквите от азбуката са еманации на ОМ, която е основата на всички звуци и букви. А е първият звук, който гласните струни могат да издадат; М - последния. По средата е У. Трите звука, съставящи ОМ, съдържат всички звуци. Извън този обхват няма нито език, нито музика, нито поезия. От ОМ произлизат не само всички езици и мисли, но и енергийните вибрации на самата вселена.

Поради тази универсалност ОМ може да се използва като мантра от всички, които нямат гуру. Но именно поради това и поради липса на специфична форма за начинаещия е много трудно да я разбере. Умът трябва да бъде много силен, за да се концентрира върху безформени и абстрактни мантри като ОМ.

Джапа медитацията върху ОМ има огромно влияние върху ума. Вибрациите, които ОМ поражда, са изключително силни. Като запуши ушите си с ръце и си я повтаря, човек може да изпита вибрациите й на рудиментарно физическо ниво. Никой друг звук, изречен по същия начин, не може да има тази сила на вибрациите в главата.

Правилно произнесен, звукът излиза от пъпа, с дълбока и хармонична вибрация, и постепенно достига до горната част на ноздрите. Ларингсът и небцето са като резонатори; езикът и небцето не се докосват. Когато се произнася У, звукът се завърта от основата на езика до края на устата. М е последният звук, и се произнася със затворена уста. Изговарян просто, както се пише, ОМ има определен ефект върху нервната система и влияе благоприятно на психиката. Изречен правилно, ОМ възбужда и трансформира всеки атом във физическото тяло, като поражда нови вибрации и събужда дремещите физически и умствени сили.

Както различните божества са различни аспекти на Върховното, така различните мантри-семе, биджа-мантрите, произлизат пряко от 50-те начални звука и са много силни. Обикновено биджа-мантрата се състои от една буква, макар че има и други, състоящи се от повече букви, като напр. ХРЕЕМ. Всяка има голямо вътрешно мистично значение, въпреки че на пръв поглед това е незабележимо. Всеки елемент от вселената има съответна биджа. Звуците за етер, въздух, огън, вода и земя са ХАМ, ЯМ, РАМ, ВАМ и ЛАМ. Всяко божество също има съответен звук-семе. Поради присъщата им сила биджа-мантрите обикновено не се дават за посвещение. Джапа върху тях може да бъде практикувана само от онези, които са в чисто състояние, а използването им е предшествано от сложни ритуали.

.c.Абстрактни мантри

1. Сохам

Аз съм онзи, който съм

Медитиращият е самото съществуване. Той е без форма и качества, без минало, настояще и бъдеще. Никакви ограничения не сковават ученика, който твърдо е фиксирал в ума си "Сохам".

2. Ахам Брахма Асми

Аз съм Брахман

"Ахам Брахма Асми" е велика формула на Веданта. Медитиращият утвърждава себе си като Едно с вечния Брахман. С това той отрича ограничението си в тялото и ума и утвърждава единство с Абсолюта.

3. Тат Твам Аси

Ти си Това

"Това" е вечният Брахман, а "ти" - медитиращият. "Тат Твам Аси", едно от най-великите утвърждения на Веданта, отъждествява индивида с Брахман, абсолютния субстрат на Сътворението.

ОМ

ОМ не се превежда. Състои се от три букви: А, У и М. Те символизират трите времена, трите състояния на съзнанието и цялото съществуване. А е будното състояние, У - състоянието на сънуване, М - състоянието на дълбок сън. ОМ съдържа нада и бинду. Нада е удълженият гласен звук, а бинду - бръмчащият звук, произнасян сс затворени устни, с който завършва мантрата.

.c.Биджа-мантри, мистични звуци-семе

1. ХАУМ

В тази мантра ХА е Шива, а АУ - Садашива. Нада и бинду означават онова, което разсейва тъгата. Тази мантра е за призоваване на бог Шива.

2. ДУМ

Тук ДА е Дурга, а У символизира защита. Нада е майката на вселената, а бинду - действието (богослужение или молитва). Това е мантрата на Дурга.

3. КРЕЕМ

Тази мантра е за призоваване на Калика. КА е Кали, РА - Брахман, ЕЕ - Махамая. Нада е майката на вселената, а бинду разсейва тъгата.

4. ХРЕЕМ

Това е мантрата на Махамая или Бхуванешвари. ХА означава Шива, РА - пракрити, ЕЕ - Махамая. Нада е майката на вселената, а бинду разсейва тъгата.

5. ШРЕЕМ

Това е мантрата на Маха Лакшми. ША е Маха Лакшми, РА - богатство, ЕЕ - доволство. Нада е изявеният Брахман, а бинду разсейва тъгата.

6. АИМ

Това е биджа-мантрата на Сарасвати. АИ е Сарасвати, а бинду разсейва тъгата.

7. КЛЕЕМ

Това е Камабиджата. КА е Камадева, богът на желанието, също бог Кришна. ЛА е Индра, владетелят на небесата, а също бог на сетивата. ЕЕ означава доволство, задоволеност. Нада и бинду са онова, което носи щастие и мъка.

8. ХУМ

В тази мантра ХА е Шива, У - Бхайрава. Нада е върховното, а бинду разсейва тъгата. Това е троичната биджа на Варма.

9. ГАМ

Това е биджата на Ганеша. ГА е Ганеша, а бинду разсейва тъгата.

10. ГЛАУМ

Това също е мантра на Ганеша. ГА е Ганеша, ЛА - онова, което преобладава, АУ - блясък, а бинду разсейва тъгата.

11. КШРАУМ

Това е биджата на Нарасимха, страховит получовек-полулъв, превъплъщение на Вишну. КША е Нарасимха, РА - Брахма, АУ означава "със зъбите нагоре", а бинду разсейва тъгата.

Науката за мантрите е много сложна. Има мантри дори за такива специфични цели, като лекуване от ухапване на змия и от хронически болести, но те са по-нисши. В съвременния свят силата на грубата физическа вибрация започва едва сега да се използва във физиотерапията, а от нейните потенциални възможности се ползват и в други области. Древните индийски мъдреци са я познавали още преди хиляди години.Те са използвали звука в неговите груби и фини състояния, за да проникнат в нивата на човешкото съзнание и да докоснат бжествената вибрация, която е изживяването на Бога. С начало и край в ОМ мантрата завършва пълния си цикъл.

.c.Медитация с мантра

Има различни практически начини за постигане на напредък в джапа медитацията, проверени с хиляди години, които се основават на здрави психологически и естествени принципи.

Броенето на зърната на броеница е най-познатата на Запад форма на джапа. Джапа малата е подобна на броеницата и често се използва при повторението на мантри. Тя задържа вниманието, фокусира физическата енергия и подпомага ритмичната непрекъсната рецитация. Състои се от 108 зърна. Едно допълнително, МЕРУ, е малко по-голямо от другите. Малата показва, че с изричането на една мантра на всяко зърно, джапа е повторена 108 пъти, или една мала. Пръстите не бива да минават отвъд меру; когато се стигне до него, те се връщат обратно, и повтарянето на мантрата продължава, като малата се движи в обратната посока.Зърната се броят с палеца и средния пръст; показалецът никога не се използва, защото е психологически отрицателен. Броеницата не бива да виси под пъпа и когато не се използва, трябва да е увита в чиста кърпа. Преди започване се изрича подходяща молитва, която пречиства чувствата. Със затворени очи и концентрация в АДЖНА (междувеждието) или АНАХАТА (сърдечната област) чакра, медитиращият се обръща за помощ към избраното божество или гуру. Мантрата трябва да бъде произнасяна ясно и без грешки, тъй като тя и божеството са едно и също. Повторението не трябва да е нито бързо, нито бавно; трябва да се мисли за значението. Скоростта се увеличава само когато умът започне да блуждае. Тъй като след известно време умът се разсейва, необходимо е човек да е непрекъснато нащрек.

Разнообразието при джапа е необходимо, за да се поддържа интереса и да се избягва умората и монотонността, които могат да се появят при постоянно повтаряне на едни и същи звуци. Това се постига, като мантрата първо се повтаря на глас, после се шепне, а накрая се повтаря на ум. Умът има нужда от разнообразие, иначе се изморява. Но дори само механичното повторение без чувство има голямо пречистващо въздействие. Чувството ще дойде по-късно, в процеса на пречистване.

Повторението на глас се нарича ВАЙКАРИ ДЖАПА, а това с шепот или мърморене - УПАМСУ ДЖАПА. Повтарянето на ум - МАНАСИКА ДЖАПА - е най-силно. То изисква по-добра концентрация, тъй като умът има склонност да изключва след известно време. Предимството на джапа на глас, която трябва да се използва умерено, е, че тя изключва всички светски звуци и всяко разсейване. Човек трябва да прибягва към нея от време на време, особено когато задрямва.

Непривикнал към тази дейност, начинаещият след 5 - 10 мин. повтаряне може да пожелае да се откаже. Звуците му изглеждат безсмислени. Като упорства поне половин час без прекъсване, той ще даде на мантрата време да се вмести в съзнанието му и след няколко дни ползата ще се забележи.

Медитацията върху образа на избраното божество при повторението на мантрата многократно увеличава резултатността от джапа. Звукът и формата си съответстват и взаимно се усилват. Само звуковите вибрации, ако звуците се произнасят внимателно и с отдаденост, също могат да създадат формата в съзнанието на ученика. Процесът се улеснява, ако ученикът си представи съответното божество в областта на сърцето или в междувеждието. Заедно с това е необходимо да се осъзнават атрибутите на божеството. Почувствайте Бога отвътре, как той излъчва чистота към сърцето и ума, как присъства със силата на мантрата.

Напр. при медитация върху Шива физическата енергия е насочена към преместването на зърната на малата. Образът на божеството с третото око и символичните полумесец, змии, тризъбец, барабан и др. занимава умът на едно ниво.Мантрата ОМ Намах Шивая се повтаря непрекъснато, и така се въвежда в съзнанието на друго ниво. Повторението на мантрата има кумулативен ефект, и с продължителна практика набира сила. Трябва да е съвсем ясно, че джапа е много повече от словесно упражнение. Тя е състояние на пълно потъване.

Заключителната молитва и почивката са също важни. Когато приключите с джапа практиката, препоръчва се да не се впускате веднага в светски дейности. Най-добре е да поседите тихо десетина минути, като размишлявате за Бога и чувствате Неговото присъствие. Когато се върнете към обичайните си задължения, духовните вибрации ще останат непокътнати. Тази процедура трябва да бъде повтаряна винаги, независимо с какво е зает човек.

Ако се занимавате с физическа работа, нека ръцете да работят, а мисълта ви бъде отдадена на Бога. Като плетачка, която говори с приятелки, докато плете, можете да повтаряте джапа на ум. Постепенно физическата работа става автоматична. Когато през целия ден повтаряте мантрата, съзнанието за Бога прониква в целия ви живот.

Друга допълнителна форма на джапа е писането на мантри - ЛИКХИТА ДЖАПА. Мантрата трябва да се пише ежедневно с писалка и в тетрадка, определени специално за тази цел; процедурата продължава половин час, през който са задължителни пълна тишина и концентрация. Ако човек повтаря мантрата на ум, докато я пише, влиянието върху съзнанието се увеличава. Ликхита джапа може да се прави на всякакъв език и с всякаква азбука. Тя много помага на ученика да се концентрира и може да доведе до медитация; така се поставя началото на непрекъснатата вибрация на божествената енергия, която ръководи и закриля, независимо какво върши човек.

Напредналата медитация не бива да бъде започвана без ръководството на гуру. Биджа-мантрите, и някои мистични мантри, като "Шри Видя" не бива да бъдан използвани от онези, които не са добре запознати с тях и които не знаят санскрит. Когато не се произнасят правилно, те всъщност могат да навредят на психическата система. Онези, които не са достигнали известно ниво, и които нямат гуру, победил силата на тези мантри за напреднали, трябва да се концентрират върху своите мантри.

За ПУРАСЧАРАНА - концентрирана джапа медитация за дълъг период от време - се използват мантри на божества. Когато изпълнява пурасчарана, ученикът й отделя по няколко часа на ден. Мантрата трябва да се повтори 100 000 пъти. Повторението трябва да бъде с чувство, със спазване на обредите. Бавното повтаряне на Маха мантрата може да отнеме до 3 години. При пурасчарана трябва да се спазват определени правила, записани в ръкописите, и строг режим на хранене.

АНУЩАНА е практикуване на религиозен аскетизъм, за да се постигне опрделена цел, като най-висша е духовната. За да има успех, желанието трябва да бъде духовно, и по време на практиката ученикът трябва да мисли за него. Степента на аскезата, която може да бъде от най-различен вид, зависи от здравословното състояние на ученика.

За джапа анущана се подбира мантра на божество в съответствие с желаната цел. Може личното божество да е Кришна, но ако човек иска да композира възвишена музика, трябва да повтаря мантрата на Сарасвати; ако желае да бъдат отстранени духовни пречки, ще избере мантрата на Ганеша. След това джапа медитацията продължава дълго време, с интензивна концентрация и без мисъл за външния свят. Това води до постигане на желаната цел.

Може да има други видове джапа медитация, но общата теория и техниките нямат голяма разлика. Ако бъде следвана с вяра и отдадност, упорито, джапа е най-прекият път към Осъществяване на Бога.

Приложение

ВРЕМЕ ЗА ЗАВЪРШВАНЕ НА ЕДНА ПУРАСЧАРАНА,

ЗА ДА СЕ СЪБУДИ ДРЕМЕЩАТА СИЛА НА МАНТРАТА

мантра            скорост/мин       брой джапа за 1 час     необходимо време за 1 пурасчарана при практика 1 час дневно

            бавно средно      бързо бавно средно      бързо       год.  мес.  дни   часове      мин.

ОМ          140   250   400   8400  15000 24000 бавно -     -     -     11    54

                                                средно      -     -     -     6     40

                                                бързо -     -     -     4     10

Хари ОМ или

Шри Рама    120   200   300   7200  12000 18000 бавно -     -     1     3     47

                                                средно      -     -     -     10    40

                                                бързо -     -     -     11    7

ОМ Намах

Шивая       80    120   150   4800  7200  9000  бавно -     -     17    2     10

                                                средно      -     -     11    3     30

                                                бързо -     -     9     1     35

ОМ Намо

Нараяная    60    80    120   3600  4800  7200  бавно -     1     7     0     15

                                                средно      -     -     27    4     45

                                                бързо -     -     18    3     15

ОМ Намо

Бхагавате   40    60    90    2400  3600  5400  бавно -     2     23    2     0

Васудевая                                       средно      -     1     25    3     30

                                                бързо -     1     7     0     15

Гаятри

мантра      6     8     10    360   480   600   бавно 3     0     16    0     45

                                                средно      2     5     8     5     30

                                                бързо 1     7     15    3     35

Маха мантра

или Харе

Рама мантра 8     10    15    480   600   900   бавно 3     0     16    0     45

                                                средно      2     5     8     5     30

                                                бързо 1     7     17    3     35

.c.ХАТА ЙОГА МЕДИТАЦИЯ - КУНДАЛИНИ

"Кундалини е космичната сила в отделните тела. Тя не е материална като електричеството или магнетизма, а е духовен потенциал - Шакти, космична сила. Всъщност тя няма форма. Тя е навитата като змия спяща Божествена Шакти, дремеща във всички същества. Тайнствената Кундалини лежи с лицето надолу към отвора на Сушумна нади. Когато се събуди, тя засъсква като змия, и затова се нарича "силата на змията". Кундалини е богинята на речта. Всички я възхваляват. Когато йоги я събуди, тя му дарява просветление. Тя дарява освобождение и знание, защото Тя Самата е това. Наричат я също Сарасвати, защото е източникът на всяко знание и блаженство. Тя е самото чисто съзнание. Тя е Брахман. Тя е Прана Шакти, Висшата Сила. Благодарение на тази Шакти светът съществува. Сътворение, запазване и разрушение - всичко е в нея."

Свами Шивананда

"Кундалини йога"

Кундалини йога, или Лая йога, както понякога я наричат, е най-висшето медитативно изживяване на Хата йога. Тя е за напреднали ученици, които практикуват под ръководството на гуру. Изисква пълно познаване на психическото тяло и неговата структура, както и голямо пречистване на физическото и психическото тяло. Кундалини шакти е изначалната космична сила, с която човек не бива да си играе. Твърде ранните опити за издигането й без подходяща подготовка могат да нанесат сериозни нарушения върху умственото, физическо и психическо равновесие на ученика.

При кундалини медитацията божествената сила, скрита във всяко човешко същество, се издига нагоре през психическите центрове на тялото - чакрите. На върха на главата - седалището на най-висшето съзнание - индивидуалното и Абсоютното съзнание се сливат. Това се изразява символично като обединението на Шакти (Кундалини) с бог Шива.

.c.Кундалини шакти

Равновесието във вселената се поддържа от противопоставянето на положително и отрицателно, мъжко и женско, статично и динамично. Каквото съществува във вселената - в макрокосмоса, това е и в човека - микрокосмоса. Пасивната мъжка основна сила - Шива - се намира в сахасрара - седмата чакра на върха на главата. Шакти - активното женско начало - е в основата на гръбнака. То е изява на космичната сила в тялото и е в спящо, потенциално състояние. Нематериална, шакти е първичната духовна и психическа сила в органичната и неорганичната материя. Поради спираловидното й движение нагоре когато бъде събудена, се нарича сила на змията, и иконографски се рисува като змия, навита в основата на гръбнака. Издигането на кундалини води до съюз с бога Шива. Това е състоянието на висше съзнание и духовно просветление.

Хата йога събужда кундалини чрез дисциплиниране на тялото, пречистване на надите - астралните канали, през които тече праната, и чрез контролиране на последната. Чрез физическите упражнения на хата йога се тонизира нервната система, за да може да издържи на издигащата се енергия. Хата йога регулира потока прана чрез МУДРИ и БАНДХИ. Крия - специалните очистителни техники - пречистват вътрешните органи на физическото тяло, а контролът върху дишането стабилизира ума. Но упоритата пранаяма, асаните и медитацията не са достатъчни. Умственото пречистване изисква безкористно служене, защото да виждаш Върховното във всички същества и да му служиш е най-важното за духовния напредък.

Кундалини и каналът, по който се движи тя, не са във физическото тяло. Всяка част от него има съответствие в астралното тяло, а двете са взаимосвързани на материално ниво. Седемте психически центъра - чакрите, и сушумна нади, през която преминава кундалини, се намират в астралното тяло и съответстват на нервните плексуси и гръбначния стълб.

Според йога-теорията има около 72 000 нади (астрални нервни проводници), най-важна от които е сушумна. От двете й страни са ИДА и ПИНГАЛА, съответстващи на левия и десен симпатикови нерви във физическото тяло. Жизнената енергия - праната - тече през тях; това е така, когато човек е зает със светски дела и е ограничен от времето, пространството и причинността. Но когато действа сушумна, той е отвъд това ограничение.

Докато Западната анатомия признава само грубата форма и функции, Кундалини йога действа на фино ниво. Затова ученикът трябва да познава основните нади. Сушумна нади тръгва от муладхара чакра - вторият опашен прешлен, до Брахмарандхра - върха на главата. Физическият гръбначен мозък се състои от сиво и бяло мозъчно вещество, разположено в гръбначния стълб. В мозъка се намира централният канал, наречен в анатомията canalis centralis. Сушумна, разположена в този гръбначен канал, има няколко подразделения.

Гръбначният стълб и надите

      Напречен разрез на гръбначния мозък

гръбначен ганглий               гръбначен мозък -

                        сушумна нади

гръбначни нерви                 централен канал -

                        брахма нади

симпатикови ганглии - бяло вещество

ида и пингала                  сиво вещество -

                        ваджра нади

Подчертаните нади съществуват в астралното тяло. Тук те са показани спрямо съответствията си във физическото тяло.

В огненочервената сушумна се намира друга нади - ВАДЖРА, ярка като слънцето, която от своя страна съдържа ЧИТРА - бледа на цвят. Вътре в читра е разположен много фин канал, наречен Брахма нади. Когато кундалини бъде събудена, тя преминава през този канал от муладхара до сахасрара. В Брахма нади съществуват всички главни чакри, като всяка представлява различно ниво на съзнание.

Читра нади е най-жизнената част от тялото; понякога я наричат "пътят към небето". В нейната най-долна част се намира началото на сушумна, което се нарича БРАХМА ГРАНТХИ - "възелът на Брахма". Той (като пречка) се преодолява с издигането на кундалини и преминаването й нагоре към крайната точка в малкия мозък.

.c.Чакрите

Шестте чакри са крайпътни пунктове по сушумна към крайната цел - сахасрара. Те са съзнание със специфични отсенки на осъзнатост и блаженство; също така съхраняват фината жизнена енергия. В гръбначния мозък и нервните плексуси на грубото физическо тяло се намират центрове, които им съответстват, и с които те са тясно свързани. Вибрациите, създавани във физическите центрове по предписаните начини, водят до определени търсени резултати във фините центрове. Месторазположението на чакрите и съответните им центрове във физическото тяло е следното:

1. МУЛАДХАРА: в долния край на гръбначния стълб; съответства на plexus sacralis

2. СВАДХИЩАНА: в областта на гениталиите; съответства на plexus prostaticus.

3. МАНИПУРА: в пъпа; съответства на plexus solaris.

4. АНАХАТА: в сърцето; съответства на plexus cardiacus.

5. ВИШУДХА: в областта на гърлото; съответства на plexus

laryngealis.

6. АДЖНА: в междувеждието - ТРИКУТА; съответства на plexus cavernosus.

7. САХАСРАРА: на върха на главата; съответства на епифизата.

При медитация медитиращият си представя всяка чакра като лотос с определен брой листа. Първите шест чакри имат съответно 4, 6, 10, 12, 16 и 2 листа, а сахасрара - 1000. Броят на листата се определя от броя и разположението на надите, които излизат от чакрата и й придават формата на лотос. Отпуснати надолу, докато кундалини дреме, с издигането й надите се обръщат нагоре.

С всяко листо е асоциирана една от 50-те санскритски букви, представяща вибрацията, създадена върху нея при преминаването на кундалини през чакрата. Тези звуци съществуват в латентна форма, и когато се изявят като вибрации на надите, при концентрация могат да бъдат почувствани. Освен листа и звукова вибрация, всяка мантра има своя геометрична форма, представляваща определена сила, както и свой цвят, функция, елемент, божество-управител и биджа - мистична вибрация.

Местоположението на чакрите се определя, като се подходи или откъм лицето, или откъм гърба. В началото е по-лесно да си представяме муладхара, манипура, анахата и аджна като области, а не като точки. Когато се опитваме да намерим чакрите откъм гърба, придвижваме концентрацията право нагоре от чакра до чакра. Ако ги търсим отпред, придвижваме концентрацията от основата на гръбнака към пъпа, сърцето, гърлото и т.н. През цялото време съзнанието се задържа вътре и приема вътрешните вибрации, посочващи енергийния център. При всички упражнения е необходима удобна медитативна поза; изправеният гръбнак е особено важен.

Върху чакрите можем да се концентрираме с повторение на мантрата ОМ - всеобхватната универсална звукова вибрация, с различен тон. Като насочим вниманието върху муладхара, изпяваме ОМ с най-нисък тон. С придвижването нагоре по гръбначния стълб постепенно повишаваме тона всеки път. Звукът ОМ постепенно става почти неуловим. Друг метод е откриването на психическите центрове с индийската музикална гама. Между гамата и психическите центрове има определено отношение. СА съответства на муладхара, РЕ - на свадхищана, ГА - на манипура, МА - на анахата, ПА - на вишудха, ДА - на аджна, НИ - на сахасрара.

Със събуждането си кундалини не отива направо в сахасрара, освен ако човек не е абсолютно чист йоги. Тя трябва да се придвижва от една чакра до друга, за което са необходими голяма концентрация и търпение. Може да се върне и да се наложи да бъде издигана отново - с големи усилия. Дори когато кундалини бъде издигната до аджна чакра, е трудно да я задържим там. Само големи йоги като Шри Рамакришна, Шри Ауробиндо и Свами Шивананда са успявали да я задържат там колкото желаят. Когато накрая кундалини се издигне от аджна до сахасрара, става обединението. Но дори тогава тя не се задържа там дълго.Само след продължителна практика издигнатият и пречистен адепт изпитва постоянен съюз и окончателно освобождение.

Скоростта на издигане на кундалини зависи от чистотата на ученика, от неговия етап на еволюция, безстрастие, пречистване на психическите нерви и жизнената обвивка и желанието за освобождение. Щом ученикът бъде готов, Природата събужда силата и му дава знанието. Докато той не го попие изцяло, не му се разкрива нищо от особена важност.

Има много други физически и дихателни упражнения за улесняване на медитацията върху чакрите. За този вид медитация, и то след много месеци пречистване и подготовка, гуру не е толкова необходим. Никой учител не може да даде на ученика силата на необходимата самодисциплина.

Муладхара чакра

Намира се в основата на гръбначния стълб. Има квадратна мандала, представяща принципа на земята, чийто цвят е жълтият; биджа-мантрата е ЛАМ. Четирите листа, пурпурни на цвят, са асоциирани със звковите вибрации ВАМ,ШАМ, СХАМ и САМ - от горното дясно листо по посока на часовниковата стрелка. Божеството-управител е Брахма. Именно в тази чакра дреме кундалини. Тук е и Брахма-грантхи - възелът на Брахма,който трябва да бъде преодолян с много упорита садхана и интензивно пречистване, за да може кундалини да се издигне.

Свадхищана чакра

Разположена е в сушумна на нивото на гениталиите. Контролира корема, бъбреците и др. във физическото тяло. Елементът й е вода, и е асоцииран с бял полумесец; биджата е ВАМ. Шестте яркочервени листа са асоциирани с буквите БАМ, БХАМ, МАМ, ЯМ, РАМ и ЛАМ. Божеството-управител е Вишну.

Медитацията тук е върху полумесеца. Това дава контрол върху водата и дарява психически сили, интуитивно знание и знание за астралните тела. Унищожават се много нечисти качества.

Манипура чакра

Разположена е в сушумна на нивото на пъпа и съответства на соларния плексус. В средата на червената триъгълна мандала се намира елемента огън. Биджата е РАМ. Десетте лотосови венцелистчета, тъмно пурпурни като тежки дъждовни облаци, са асоциирани с ДАМ, ДХАМ, НАМ, ТАМ, ТХАМ, ДАН, ДХАН, НАМ, ПАМ и ПХАМ. Божеството-управител е Рудра.

Онзи, който успешно се концентрира в тази чакра, не се бои от огъня и не го хваща болест.

Анахата чакра

Разположена е в сушумна в сърдечната област. Елементът въздух е показан в центъра на опушената на цвят мандала с форма на звездата на Давид. Биджата й е ЯМ. Дванадесетте тъмночервени листа са представени от КАМ, КХАМ, ГАМ, ГХАМ, НАМ, САМ, ЧАМ, ЯМ, ДЖАМ, НЯМ, ТАМ и ТХАМ. Божеството-управител е Иша.

В този център се чува звукът анахата, изначалният звук на Шабдабрахман. Медитацията върху анахата чакра дарява чистота, космична любов и различни психически сили.

Вишудха чакра

Разположена е в сушумна в основата на гърлото и съответства на ларингиалния плексус във физическото тяло, както и на петото космично ниво. Нейният елемент етер е показан в яркосин кръг. Биджата е ХАМ. Шестнадесетте опушено пурпурни листа съответстват на санскритските гласни ОМ, ААМ, ИМ, ИИМ, УМ, УУМ, РИМ, РРИМ, ЛМ, ЛЛИМ, ЕМ, ЕЙМ, ОМ, АУМ, АММ, АХМ. Божеството-управител е Садашива.

Онзи, който се концентрира и в крайна сметка медитира в тази чакра, достига голям успех. Той се радва на пълно знание на четирите Веди и познава минало, настояще и бъдеще.

Аджна чакра

Съответства на трикута - междувеждието. Мантрата-семе на тази чакра, която е седалище на ума, е ОМ, и е разположена в чисто бял кръг.От двете страни има също абсолютно бели две листа;вибрациите им са представени от санскритските букви ХАМ и КШАМ. Елементът е явякта - изначалният облак недиференцирана енергия и материя. Божеството-управител е Парамашива.

Онзи, който успешно медитира върху този център, разрушава кармата на всички предишни съществувания и става освободена душа. Чрез тази чакра, седалище на изначалната сила и душа, се получава интуитивно знание. Именно тук йогите насочват праната си при смъртта. Всички йоги, особено джнани, се концентрират върху този център и върху ОМ.

Сахасрара чакра

Сахасрара е фин център над и отвъд другите шест, които са тясно свързани с него. Разположена на върха на главата, тази чакра съответства на епифизата на физическото тяло. Тя има 1000 листа, върху които са повторени 50-те букви на санскритската азбука. Тя е обител на Шива.

Върхът на главата, наречен предна фонтанела при новородените, е Брахмарандхра - "вратата на Брахма". При смърт, когато напредналият йоги се отделя от физическото си тяло, тя се отваря рязко и оттам излиза праната.

Когато в сахасрара Кундалини шакти се обедини с Шива, йоги изпитва изключително блаженство. Той достига свръхсъзнателното състояние и най-висшето знание. Той става напълно развит джнани.

.c.ДЖНАНА-ЙОГА МЕДИТАЦИЯ: ТЕОРИЯ НА ВЕДАНТА

"Джнана йоги вижда Атман навсякъде със своето око на мъдростта. В него няма абсолютно никакъв личен елемент. Няма мисъл за аза; никакъв егоистичен интерес. Нисшето "аз" е напълно унищожено. Той живее, за да служи на всички. Чувства, че светът е той самият, че всичко е самият той. Няма нито една мисъл или чувство за малкото лично аз. Той има космично виждане и чувство. Както реката се влива в океана, така и той се присъединява към океана от блаженство, знание и съзнание. Той мисли, чувства и работи за другите."

Свами Шивананда

"Веданта в ежедневието"

Джнана е една от четирите основни пътеки на йога. "Джнана" означава мъдрост, и този вид йога представлява интелектуалният подход към духовната еволюция или реализацията. Чрез изследване и анализ умът изучава собствената си природа. Джнана йога е най-трудният път не защото е нещо повече, а защото преди да започне Джнана йога човек трябва да е овладял всички йогийски дисциплини:да има здрава основа от безкористно служене - да служи на човечеството без мисъл за лична облага; да обича Бога и да копнее да се слее с Абсолюта; да има здраво и силно тяло, контрол върху жизнените енергии и ума, преди да започне да го използва като средство за извисяване над този свят на невежество. Без тези предварителни условия той няма да има сили да върви по този път, ще се обърка, съблазни и отклони от илюзията на света и от машинациите на ума. Синтезът на всички видове йога изравнява неравновесията в живота. Без това пълно взаимопроникване има опасност човек да се превърне в сух интелектуалец от твърде много четене на книги.

Джнана йога е еволюционен път към духовното осъществяване. Тя използва и съдържа различни методи за постигане на целта, но основното й средство е фиософията на Веданта. Веданта е система от знания, основаваща се на древните индийски текстове. Практикуването на Джнана йога включва изследване на природата на света, като се използва учението на Веданта.

.c.Веданта

Фактически Веданта означава "край на Ведите". Нейна основа са ученията на Упанишадите, които представляват последните части на Ведите. Ведите са най-древните индийски текстове. Произходът им е неизвестен; смята се, че древните мъдреци, медитирайки върху Бога, са били осенени от вдъхновение. Ведите са четири: Риг Веда, Яджур Веда, Сама Веда и Атарва Веда.

Риг Веда се занимава с въпроси и коментари върху света и природата на действителността. Яджур Веда съдържа всички ритуали и приношения, както и правилата за изпълнението им. В нея също са разгледани всички мантри. Сама Веда дава цялото знание за теорията и практиката на пеенето и музиката. Атарва Веда се занимава с магията и черните изкуства. Всяка от четирите Веди се състои от четири раздела: МАНТРА-САМХИТИ - химни-възхвала на Бога; БРАХМАНИ - наръчници за извършване на приношения и произнасяне на мантри; АРАНЯКА - мистични книги, които философски интерпретират ритуалите; и УПАНИШАДИ - които съдържат същността или частта от знанието във всяка от Ведите.

Философията на Веданта се състои от ученията на всички Упанишади, познати на човека. Тя е всъщност една от шестте основни индийски философски системи. Индийската философия може да се раздели на шест категории или школи, всяка от които била създадена от мъдрец. Той я предал на учениците си, а те я доразвили. Тези шест системи са:

1. ПУРВА МИМАНСА - основана от Джаймини. Тя предписва ритуалите за призоваване и умилостивяване на боговете и за достигане на Рая. ДХАРМА и АДХАРМА - справедливото и несправедливо действие, създават света, основан на наградата и наказанието.

2. УТАРА МИМАНСА - основана от Махариши Вияса, е чиста недвойствена АДВАЙТА ВЕДАНТА. Според нея всичко е Брахман - непроявения Бог, а всичко, което изглежда, че съществува, е само проекция на този Абсолютен Брахман. Тя е и основата на Джнана йога.

3. САНКХЯ - основана от Капила Риши, се различава от Веданта по това, че е дуалистична. Т.е. тя вижда разделение между материята - Пракрити, и духа - Пуруша. Според нея материалният свят - Пракрити - е създание и взаимодействие на трите гуни (качества): сатва, раджас и тамас (чистота, активност и инерция).

4. ЙОГА - основана от Патанджали - е практическа система за концентрация и контрол на ума, защото умът е този, който създава илюзиите. Тя е сходна с Веданта, но според нея причината за сътворението е Пуруша (Брахман), недосегаем за кармата и времето. "Йога сутрите" на Патанджали (виж главите за Раджа йога) са същността на Раджа йога; макар че йога, коего означава "съюз", се използва за по-голям обхват дисциплини.

5. ВАЙШЕШИКА - на Канада Риши - представлява материален или научен възглед за вселената. Според нея всички неща се състоят от основни единици - атоми. Това се оказа недостатъчно - сега учените знаят, че атомът може да бъде разделян до безкрайност и че същността на материята не може да бъде определена.

6. НИЯЯ - на Гаутама Риши - смята, че Бог - ИШВАРА - е отговорен за създаването на света.

Мисълта на Веданта, изразена в Утара Миманса, е предизвикателство спрямо всички други системи. Според нея освобождението не може да бъде достигнато чрез ритуал, действие, задължение или благотворителност. Законът на тази проявена вселена е промяната. Поради своето непостоянство тя не може да бъде реална. Само Брахман е действителен; светът на илюзията е нереален, а индивидуалната душа не е нищо друго освн самия Брахман. Тази Върховна Реалност е извън досега на ограничения разум и познаваемия свят. Само отричането, отказът от привързаността към всичко светско, може да доведе до познание за Абсолюта. Това се постига чрез процес на отрицание на всички светски желания, отъждествявания и определения. Това, което остава след като човек се отрече от всичко, е Бог.

Философията на Веданта има троична основа - в ръкописи, разум и опит. Въпреки че основните източници са писмени, това не означава, че Веданта трябва да се приема на сляпо, без мислене. Разсъжденията са много необходими за разумното възприемане и разбиране на писмените източници. Последователят на Веданта използва логиката, за да разграничи действителното от недействителното, и след това отхвърля недействителното. Разумът може да обясни само онова, което има край. След като се изтощи в процеса на разграничение и отрицание на онова, което е недействително, когато достигне момента, от който всичко останало е действително, той също трябва да бъде отхвърлен.

Докато пътят на Аза е в изтощителни интелектуални размишления и аналогии, езикът е полезен само тогава,когато показва природата на Действителното. Окончателният апелативен съд е интуитивно преживяване. Западната философия е склонна да отрича пряката интуиция. Тя води разума до ръба и го изоставя там. Веданта подхожда към Самореализацията чрез разума и след това го подтиква чрез интуицията към окончателния скок - пряката опитност.

Според някои религии вселената е създадена от нищо, по прищявка на Бога, и отново ще пропадне в нищото. Нещо не може да бъде създадено от нищо. Напр. дървото е предшествано от невидима енергия във формата на семе. Бог не е създал вселената от нищо. Каква е била целта му? Той не е направил това от любов към човечеството, тъй като по времето на Съвторението не е имало хора. Според закона за запазването на материята и закона за запазването на енергията нито материята, нито енергията могат да бъдат създадени или разрушени; променя се само формата.

За практическия живот няма значение дали светът, който познаваме, е действителен или не. Нима умиращият от глад, като види обсипано с плодове дърво, ще започне да анализира дървото и да брои листата, му вместо да откъсне плода? Нима ако на човек му се запали дрехата, той ще почне да се чуди откъде се е взел този огън, вместо да го изгаси? В безплодни интелектуални размишления и спорове се губи време и енергия. Идеите на един човек за Бога не възникват от разума. Те са се родили предварително, просто са отражение на идеите на други. Идеите на една група се различават от идеите на друга, както идеите на отделните хора. Веданта не се опитва да убеждава всички в едно. Тя предлага техника за преживяване на Върховната Реалност първо чрез размишления на разума, а после чрез пряка реализация.

Въпреки че въпросите,които възникват в търсенето на духовното осъществяване нямат точни отговори чрез разума, размишлението - за разлика от спора - е необходимо, за да поведе по пътя истинския търсач на духовното. Ако умът е открит и свободен от предразсъдъци и предубеждения, размишлението може да доведе до пряко знание.

.c.Булото на илюзията

Брахман - Абсолютното съзнание - няма нито име, нито форма. То е безкрайно, без качества и недиференцирано. В Раджа йога се нарича Пуруша. Както лунната светлина е всъщност отразената светлина на слънцето, така и този видим свят, Мая, е отражение на Брахман. Отразен чрез Мая, или Пракрити в Раджа йога, Брахман приема качества и се нарича Ишвара - Бог.

Следователно Мая е тази сила на Брахман, която прикрива същината. Тя създава идеята за ограничението, илюзията, че светът е различен от Брахман. Празната чаша създава илюзия за пространство в определени граници, но когато я счупим, илюзията изчезва. При самореализацията изчезва илюзията за света и всичко бива изпитано директно като вечния, неограничен Брахман.

Разликата между индивидуалната душа и Брахман е само привидна. Индивидуалната душа е Брахман, забулен от илюзиите на тялото и ума. Докато човек приема само изявения свят на Мая, той е в неговите мрежи, обвързан от Карма. Но това е само привидна връзка, защото Азът не може да бъде обвързан от нищо. Като небето той е вечно свободен. Но той е претоварен от различни явления, както киноекранът е претоварен със светлините и сенките по повърхността му. Наводнения, пожари, убийства, любов и смърт шестват по екрана на театъра на сенките, но въобще не му влияят.

Както и екранът, Азът е предмет на многообразни илюзии - "Аз съм художник", "Аз съм актьор", "Аз съм католик", "Аз съм протестант" и пр. Тези имена и форми са само илюзии, наложени върху Аза, които се променят с всяко прераждане, а понякога и в един живот. В светлината на Самоосъществяването те изчезват, както сенките изчезват от екрана, когато запалим лампата.

Докато не достигне реализация, човек е забулен в АВИДЯ - невежество и незнание. Авидя е було с много пластове, прикриващо знанието за Аза, което е единственото истинско знание. Невежеството е погрешно отъждествяване със собствените ограничения. За разлика от понятието за грях, невежеството изключва вината; то е по-скоро условие, при което е необходимо натрупване на знания. Древният индийски текст "Панчадаши" заявява: "Сегашните нещастия и страдания на човека, неговите болки и ограничени удоволствия, раждания и смърт, са все поради неговото погрешно отъждествяване с петте обвивки и трите тела. (Физическото, астралното и каузалното тяло; хранителната, жизнената, емоционалната, интелектуалната обвивка и тази на блаженството. Те са подробно описани в "Пълна илюстрирана книга по йога.")

Когато човек казва: "Аз съм мистър Мускул на калифорнийския плаж", той се отъждесвява с физическата хранителна обвивка. Нейните качества са съществуване, раждане, растеж, разложение и смърт. Човек се идентифицира с жизнената обвивка, когато го занимават глад, жажда, горещина, студ и подобни усещания. Умствената обвивка засяга мисленето, емоциите, съмненията, веселието, депресията и пр. Когато човек се хвали с интелектуалните си постижения, той се идентифицира с интелектуалната обвивка. Подобни асоциации са пълно невежество. Когато човек се отъждестви с обвивката на блаженството, той се стреми да реализира Аза. Но дори това в крайна сметка трябва да бъде надхвърлено. Привързаността към хранителната обвивка носи само болка, защото мускулните успехи изчезват. Това е всичко. Само когато отхвърлим връзката си с тези сенки, можем да бъдем свободни. Веданта е интелектуален метод за дисоцииране от тези обвивки.

Един отъждествява себе си с някоя от тези ограничаващи го обвивки повече от друг. Напр. ако преобладава интелектуалната обвивка, човек може да приеме ролята на философ. Така се стига до положение, при което всичко се превежда на интелектуално ниво на възприемане, а това създава пречки за уравновесената му интеграция като човешко същество и за намиране на истинската му идентичност с Божественото. Освен че е неправилно насочена привързаност, авидя е и причинно невежество, създаващо обвързващи кармични действия. Тя е коренът на всички действия и противодействия.

Привързаността към различните обвивки влияе и на отношенията с другите. Онзи, който действа най-вече на емоционално ниво, има трудности в общуването с хората на интелектуално ниво. В зависимост от това коя обвивка преобладава, хората ги привличат различни гуру. Но един истински гуру не е привързан към никакво тяло или обвивка. Единственото му отъждествяване е с АЗ СЪМ.

Същността на всичко е Брахман. Но Природата, като отражение на Брахман, се изявява в индивидуалната душа като авидя или було на невежеството. Бидейки само отражение, материалният свят, емоциите и интелектът са една илюзия. Тази илюзия се нарича Мая. Ако трябва да бъдем по-точни, авидя е състоянието, при което човек е заплетен в мрежите на Мая. Това невежество съществува, докато не се осъзнае Единството. Докато изпитва многообразието, човек ще изпитва и страх. Възприемайки другите като различни от него и от Брахман, той става жертва на различни страхове от това, какво може да му се случи, бидейки сам.

Авидя, изявяваща се чрез илюзията на Мая, няма нито начало, нито причина. Като проекция на Брахман, Мая - проявеният свят - не може да съществува независимо. Той е и реален, и нереален - реален за човечеството, нереален в светлината на Брахман. Фокусникът, който изважда заека от шапката или срязва жената на две, създава такава илюзия. Той не материализира заек, нито пък срязва жената и после събира частите, но за публиката, която седи и гледа, ИЛЮЗИЯТА СЪЩЕСТВУВА. Така трикът е и реален, и нереален. Тази вселена е реална, защото човек участва в илюзията, но когато достигне Самоосъществяване, реалността й изчезва. По същия начин сънят е действителен, когато го сънуваме, и недейсвителен, когато се събудим. Неговата нереалност се крие в неговото непостоянство.

Началото на един сън не може да бъде проследено. Корените му се крият в неизвестните дълбини на миналото. Дори началото на фактическия сън остава неизвестно за сънуващия. Ако той си ляга към 11ч., можем ли да кажем, че той сънува почивка на Хавайските острови от 11.30 до 12.30? Когато е заспал, знае ли човек кога започва сънят му? Той има безкрайно минало, тъй както - докато сънуваме - има безкрайно бъдеще. След като се събуди, човек знае, че е сънувал някъде между 11.00 и 12.00 ч. В будно състояние той знае, че сънят няма нито безкрайно минало, нито безкрайно бъдеще, нито е реален.

Сънуването на Мая не започва с раждането. То лъкатуши през много прераждания и е невъзможно да го проследим. Въпреки че археолози и антрополози непрекъснато развиват теории за това кога се е появил човекът, неговото минало е безкрайно отдалечено. В най-висшето състяние на съзнанието по пътя на духовната еволюция на човека няма нито минало, нито бъдеще; той е над времето и пространството. Тези понятия са илюзорни. Има само едно вечно сега.

Няма фактическа разлика между съня при сънуване и съня на Мая. Когато се отъждествява с тялото и ума, те изглеждат действителни, но когато достигне четвъртото, най-висше състояние на еволюцията - ТУРИЯ, човек осъзнава, че те са нереални. Както тъмнината изчезва от светлината на слънцето, така в светлината на осъществяването изчезват илюзиите за време и пространство. Докато Мая съществува като отражение на Брахман, човек ще бъде жертва на илюзията си. Ако в съня става някакво действие, илюзията не може да бъде отстранена от действие вътре в него. Човек трябва да излезе извън съня, за да го види ясно. По същия начин човек трябва да се научи как да излезе извън Мая. Всички негови страдания произлизат от отъждествяването му със сянката на Мая.

Светлината само за миг прогонва тъмнината. Но тъмнината никога не може да отстрани светлината. Въпреки че невежеството обгръща човека, то никога не може да затъмни Аза, който остава недосегаем. Човек е вечно чистото Аз. Пространството е винаги пространство, независимо дали е заето от въздух, вода, земя или друга плътна материя. То никога не може да бъде отстранено, отречено или унищожено. Така и Азът остава еднакъв при всички условия.

Истинското знание се отнася само за Безсмъртното Аз, недокоснато от причинното невежество. За да разкъса привързаността към петте обвивки, Веданта използва аналитичния метод. Като го следва, много напредналят ученик може да изпита чувство за отделяне от тях. Отхвърляйки по този начин булото на невежеството, той ще осъзнае истинската си идентичност.

В живота човек е принуден да мисли за себе си чрез категории. Въпросът "Кой си ти?" може да извика отговори като: "Аз съм Фред", или "Аз съм менажерът по търговските въпроси", или "Аз съм негър". Цял живот хората промиват мозъците си с мисли като напр. че са богати или бедни, високи или ниски, министри или зидари. Те не прекъсват този панаир, а все повече се ограничават във възприятията за самите себе си.

Как човек осъзнава идентичността си с Безсмъртното Аз, съществуващо преди той да е роден, и което ще съществува след смъртта на тялото? Отговорът, знанието за това, са разкрити на мъдреците и запазени в древните книги и чрез учители. Класическата аналогия на Веданта за просветлението, за разбирането на ограничеността на човешкото състояние, е за змията и въжето.

Един човек вървял по здрач по тъмна пътека. Привидяла му се змия и той се уплашил. Когато светнал, с облекчение видял, че това е въже. Илюзията за змията изчезнала - нямало необходимост от убеждаване. В момента, в който реализираме Аза, невежеството, егото и ограничаващите елементи изчезват. Ти знаеш кой си. В светлината на Действителността илюзията изчезва. Нищо не може да спре човек, ако той желае да постигне целта си. Това е негово рождено право.

.c.Кой е това "Аз"?

Никъде във Веданта не се споменава, че Азът е предмет, който може да бъде получен. Човек може да получи външен предмет, но Азът не е външен. Освен това как човек може да придобие нещо, което вече има? Един от пътищата на Веданта към самоосъществяване, е на отрицанието - "нети, нети", което ще рече: "не това, не това". Всичко, което може да бъде познато, се изживява чрез сетивата и ума, и следователно не може да е Брахман, който е без качества. След отричането на обвивките, онова, което остава, Е. Както със светлината мисълта за змията отпада, така и не-Азът отпада от Аза, който съществува вечно.

Онова, което човек най-много трябва да се стреми да контролира, е АХАМКАРА - егото. Егото е качеството на ума, което го кара той да се смята за отделен от другите. Именно то създава илюзията, че хората са отделни от цялата реалност. Тази илюзия разделя човека от Аза. Поради близостта си до Аза, егото изглежда съзнателно. Така се създават двете понятия "аз" и "мое", които водят до невярно възприемане на Аза. Идентификацията с фалшивото "аз" поражда егото. Когато на света се гледа като на нещо отделно от индивида, той става противник, обект на използване, а не хармонично цяло; и тогава егото се нуждае от различни обекти, за да задоволи ненаситния си апетит.

Азът обитава вътре; тялото и умът са отражения, както Слънцето се отразява в огледалото. А отразената светлина също има някои качества. Тя може да освети тъмния предмет, да заслепи очите и да я сбъркаме с истинското слънце.

Преживяването чрез егото е отразеното преживяване на Аза. Ако отразяването е чрез обвивката на блаженството, човек е светец. Ако е чрез интелектуалната обвивка, човек е Айнщайн. Отразено и в петте обвивки, егото ще се изяви най-силно в най-висшите.

Чрез медитация висшите обвивки се развиват и човек живее в спокойствие и радост.

Отражението на лицето в огледалото е различно от самото лице. То го имитира, но приема качествата на огледалото. Съществуването му зависи от огледалото. Истинското лице не е предмет на такава зависимост и следователно се различава от отражението. По същия начин отражението на Аза в егото е различно от истинското Аз. Индивидуалното его зависи от ограничаващите качества - УПАДХИ, а истинското Аз не зависи от нищо.

Отразеното лице не е действително, защото не винаги е в огледалото.В същото време то не е изцяло недействително, тъй като понякога се вижда; а също понякога бива използвано - напр. когато се сресваме. Като цяло, съществуването на егото не може да бъде отречено. Но при анализ виждаме, че отразените неща са само временни.

Огледалото съществува независимо от лицето. Обаче интелектът, който е отразяващото средство на чистото Аз, не съществува независимо и отделно от Аза. Затова разликата между чистото Аз и неговото отражение е трудно забележима.

Отражението на Аза в егото е индивидуалната душа, която живее в тази вселена и действа в нея. Понякога се казва, че индивидуалната душа е действителна същност с всичките си качества, като сянката на дървото, която освежава седналите в нея в горещ ден. Но сянката не съществува сама по себе си - тя е резултат от листата, които спират слънчевата светлина и топлина. Затова казваме, че сянката е само вечно променящ се резултат от взаимодействието между слънцето и листата на дървото. Чистото Аз остава бездействено, недокоснато и непроменящо се. То не участва в изживяването на съществуване, раждане, смърт и неразличаване. Онзи, който достигне самореализация, знае, че раждането и смъртта са недействителни преживявания.

Знанието за появата и изчезването на модификациите или промените на ума почива върху съществуването на Аза като наблюдател, и върху това, че след отричането на всичко друго съществува само той. Ако човек приеме мисълта, че Азът се отразява в индивидуалната душа, тогава е възможно интелектът да познае себе си като Брахман. Интелектът, като тялото и сетивата, няма съзнание. Знанието "АЗ СЪМ БРАХМАН" е възможно само чрез отражение.

Невежеството ни кара да се смятаме за индивиди, страдащи от трансмиграционното* си съществуване; ние непрекъснато се раждаме и умираме. Това идва от отъждествяването с тялото и е само отражение. Трансмиграционното съществуване не може да бъде породено от Аза, който е бездействен, нито от егото, което няма действително съществуване. Онези, които твърдят, че Азът преживява трансмиграционно съществуване и поради това подлежи на промяна, смесват егото с Аза.

Всички сме се оглеждали в криви огледала. Всяко огледало отразява различно, въпреки че самите ние сме все едни и същи. Войни избухват поради това, че хората гледат в огледалото и не смятат, че виждат едно и също. Азът сам по себе си не е нито добър, нито лош, но упадхи - огрничаващите го елементи, създават преживявания на болка, страдание, раждане и смърт. Колелото на раждането и смъртта се отразява в различните его, и непрекъснато различаващите се отражения създават безброй проблеми.

.c.Адхяропа

Всъщност светът, какъвто го познаваме, никога не е бил създаден. Той е наложен върху Брахман. Разбирането на Веданта е невъзможно без разбирането на принципа на наслагването, адхяропа. Това е наслагване на идеята за света с всичките й качества и двойки противоположности върху Космичното съществуване, което е без атрибути.

Вече цитирахме един класически пример за подобно наслагване: змията и въжето. Друг пример: ще ходите на гости на свой приятел. Оказва се, че той е излязъл и ще се върне след половин час. Чакате го навън около половин час; виждате, че някой се приближава. Помисляте си, че това е приятелят Ви - но това всъщност е чужд човек. Това се нарича положително наслагване. Може да е обратното: това да е приятелят Ви, но да го помислите за чужд човек. Това е отрицателно наслагване. И в двата случая върху оригинала - приятелят - се наслагва определен фалшив атрибут.

Адхяропа е илюзия, породена от невежеството за действителния обект. Тя изчезва с осъзнаването, че змията всъщност се е оказала въже. Змията не съществува нито в миналото, нито в настоящето, нито в бъдещето. Тя съществува само във въображението. След като човек достигне просветление, той не ще сгреши пак по същия начин. Така всичко, което човек вижда като различни обекти и условия в този свят, е всъщност Брахман. То е било Брахман в миналото и ще остане Брахман в бъдещето.

Сънят е жив пример за наслагване върху реалността. Умът и изявеният свят имат сила да създават илюзии много по-проникващи и продължителни, отколкото съня. Всекидневието е изпълнено с илюзорни сделки.Напр. за да получи банков заем да плати ипотеката си, човек трябва да има множество документи, подписани от най-различни хора. Парите се отпускат само по документите, без дори да се видят. Всичко е няколко записа върху хартия някъде в банката; цялата сделка е листове хартия, една хартиена илюзия. Но същевременно всичко изглежда напълно действително.

Хората непрекъснато попадат в подобни ситуации. Обикновеният човек се заплита в тях изцяло. Последователят на Веданта, джнани, запазва съзнанието, че светът е илюзия и остава незасегнат, докато изпълнява задълженията си. Джнана йога учи, че дори човек да сънува, той може интелектуално да се откъсне от "съня на света" и да се свърже с Аза.

Веданта води до откъсването, необходимо за успешна медитация. Когато няма откъсване, светските обекти и мисли - играта на Мая - се вмъкват в медитацията и ученикът се отъждествява по-скоро с тях, отколкото с Аза или Бога. Приемайки светът на външните изяви, човек жадува за различни обекти, изживява радост и мъка, страдания и нещастия, обич и омраза. Но за джнани йоги няма свят - той живее в Аза.

Осъзнаването на единството и идентичността с Брахман може да изглеждат безнадеждно недостижими, тъй като сме свикнали да мислим за себе си като за уникални личности. Никой не е сам за себе си. Всички ние сме тялото на Брахман. Една част от тялото нито е по-добра, нито по-полезна от друга. Отношението към мозъчните клетки не е по-различно от това към клетките на пикочния мехур. В тялото има милиарди и милиарди клетки, но те не съществуват отделно едни от други, дори макар да са всъщност независими и да могат да функционират независимо в лаборатория. Ние възприемаме тялото като едно цяло. В светлината на Върховния Брахман цялата вселена е едно тяло. Хората са като клетките. Ние смятаме, че сме отделно от тялото на Брахман, и се придържаме към идея за за дребната си независима цялост.

Органите на знанието и действието дават възможност на човека да различава обектите. Но когато опознаем действителността, светът вече не изглежда реален. Само Брахман, Азът, е навсякъде. Може да не харесваш тялото си или нещо извън себе си, но не е възможно да не харесваш Аза. Кого можеш да мразиш, след като виждаш всичко като Аз? Човек става въплъщение на чиста космична Любов.

Човек е направен по подобие божие. Това не означава, че Бог има очи, нос, чер дроб, лунички; че е подвластен на болка, смърт и невежество. Това е образът на човека, но не на Бога. Бог е онова, което остава, след като отречем всички подобни качества. Има естествена граница на играта с любовта към тялото и насладите на физическия свят. Истинската любов започва, когато видим хората не като отделни личности, а като собственото Аз.

.c.Нияя

Тъй като абстрактните истини не могат да бъдат разбрани лесно от ограничения разум, философията на Веданта най-лесно се преподава чрез практически илюстрации. Основната й мисъл е, че само Брахман е действителен; че целият свят, в който живеем, е нереален, и че индивидуалната душа е самият Брахман. Тази истина се преподава чрез следните класически аналогии, наречени нияя:

РАДЖУСАРПА НИЯЯ (змия и въже): като вървял през нощта, един човек стъпил върху въже и го помислил за змия. Донесли лампа и той видял грешката си; страхът му изчезнал. Това показва как качествата на света се наслагват върху Брахман, докато бъде постигнато Осъществяване.

МРИТАТРИШНА НИЯЯ (мираж в пустинята): загубен в пустинята, пътник видял миража на езеро; докато го търсел, умрял. Така и удоволствията на света изглеждат действителни и примамват ДЖИВА (индивидуалната душа) далеч от пътя на духа. В крайна сметка обаче привързаността към удоволствията донася болка.

ШУКТИРАДЖАТА НИЯЯ (човек и стълб): при изгрев човек видял стълб в далечината и го помислил за друг човек. Както със змията, и това е пример за наслагване. Недействителното е наложено върху действителното.

КАНАКАКУНДАЛА НИЯЯ (злато и украшения): въпреки че златните украшения имат различна форма, те са все златни. Същото е с различните глинени съдове - те може да са големи, малки, кръгли, тесни - но всички са от глина. Тази нияя илюстрира, че имената и формите на света по своята същност са единствено Брахман; Брахман се изявява във всички форми.

САМУДРАТАРАНГА НИЯЯ (океан и вълни): в океана има безброй вълни, и всяка може да бъде разгледана като отделна. Но всички те са вода, неотделима от океана. Всъщност те са идентични с него. Брахман и отделните души са едно цяло.

СПХАТИКАВАРНА НИЯЯ (кристал и цвят): кристалът е чист и безцветен. Но когато го поставим до оцветен предмет, той отразява цвета на последния. Брахман е без атрибути, но поради ограничаващите го елементи и отражението на трите качества на природата (гуни), той изглежда така, сякаш има качества.

ПАДМАПАТРА НИЯЯ (лотосово листо): Дъждовната капка пада върху лотосовото листо и се търкулва надолу, без да го намокри. Така Брахман е незамърсения субстрат на света. Той е като киноекрана - играта на светлини и сенки не го променя.

ВАТАГАНДХА НИЯЯ (вятър и аромат): въпреки че вятърът разнася различните миризми, до които достигне - независимо добри или лоши, те не му влияят. Въпреки че Брахман приема различни имена и форми, той остава непривързан.

ООРНАБХИ НИЯЯ (паяк и нишка): паякът плете паяжината си с нишка, която излиза от собственото му тяло, и след това я поглъща. Нишката не е нищо друго, освен тялото на паяка и е едно с него. Светът е отразен от Брахман, връща се в Брахман и е винаги едно с Брахман.

СУРИЯ БИМБА НИЯЯ (отражение на Слънцето): Слънцето се отразява в реки, езера и локви; но то е само едно. Въпреки многото отражения на Брахман има само една Реалност. Чрез Мая тя изглежда като множественост.

ГХАТАСАША НИЯЯ (съд и пространство): пространството, етерът, остава неповлияно от стените на съда, които като че ли разделят пространството на "вън" и "вътре". Когато счупим съда, виждаме,че онова, което е изглеждало "вътре" и онова, което е изглеждало "вън", е едно и също и дори не е претърпяло никаква промяна.

ДАНДХАПАТА НИЯЯ (изгорена дреха): ако една дреха изгори, формата й ще се запази, докато не я бутнем - когато се разпада на пепел. По същия начин егото на джнани изгаря в огъня на мъдростта; само тялото му се запазва.

АРУНДХАТИ НИЯЯ (звезда): ако ни е трудно да намерим дадена звезда на небосвода, учителят ще посочи други звезди, които са по-ярки и по-лесно се виждат. Оттам човек се ръководи да види онова, което търси. Така ученикът първо се запознава с Карма, Бхакти, Хата и т.н. Те го водят към Самоосъществяването

БИДЖА ВРИКША НИЯЯ (семе и дърво): семето е причина за дървото, но и дървото е причина за семето. Не може да се каже кое е дошло по-напред. Тази нияя показва, че всяка теза има противотеза, и че светът е обвързан в относителност.

МАРКАТА КИШОРА НИЯЯ (маймуна и маймунче): маймунчето виси на майка си по силата на своята тежест, докато тя скача от клон на клон. Ученикът в Джнана йога сам се стреми да добие мъдрост. За разлика от него последователят на Бхакти е безпомощен в отдаването си на Бога, като детенце, което изцяло зависи от майка си - дали тя ще го вземе или не.

АШМА ЛОЩА НИЯЯ (камък и кал): калта е твърда в сравнение с памука, но мека в сравнение с камъка. Нещата нямат качества сами по себе си. Качествата съществуват благодарение на своята относителност.

КАКАДАНТА НИЯЯ (врана и зъби): да търсиш щастие в този свят е като да търсиш зъби у враната, или сина на яловата жена. Безсмислено е да търсиш отговор на противоречията и тайнствата на съществуването, защото въобще няма сътворение.

ДАНДАПООПА НИЯЯ (пръчка и сладки): в Индия сладките се завързват за пръчка и така се носят на пазара. Ако пръчката изчезне, сладките също изчезват. Това ще рече, че всички съмнения и заблуди на този свят изчезват, когато изчезне той - когато настъпи Самоосъществяването.

КШАУРИКАПУТРА НИЯЯ (бръснар и синът му): царят запитал бръснаря си кое е най-хубавото момче в царството. Бръснарят дълго търсил; накрая се сетил за сина си, който всъщност бил самата грозота. Това илюстрира заслеплението на привързаността. Всеки е затворен в собствения си ограничен живот.

ВИША КРИМИ НИЯЯ (отрова и червеи): червеите добре се развиват в отрова, която би уморила човек. Онова, което е добро за един, е лошо за друг. Това показва, че доброто и лошото са относителни. Чувствените удоволствия са отрова за развитите духовно същества.

КАТАКАЛИЯ НИЯЯ (врана и палма): под една палма била кацнала врана. Паднал кокосов орех и я убил. Коя е причината за смъртта на враната: кокосовият орех, или това, че е била там по това време? Всеки от нас изживява опитности независимо от другите. Преживявания от този свят, които са общи за всички, са случайни и не са от значение. Преживяването на недиференцираното Аз е Реалността.

Детето вижда, че Слънцето се отразява в десет кофи вода, и може да си помисли, че има десет слънца. Отразените слънца може да имат някакви качества, но въобще не могат да се сравняват с истинското, което е много по-ярко и силно. Когато излеем кофите, илюзиите изчезват, но Слънцето остава.

Азът, като Слънцето, се отразява във всичко. Качеството на отражението зависи от чистотата на отразяващата повърхност. Тя е ограничена само от невежеството на ума - авидя. Човек, който отразява неясно поради невежество, може да се нарече грешник, а онзи, чието отражение е ярко - светец. Но един джнани никога не забравя, че между светец и грешник няма разлика, тъй като и двамата са все същия неограничен Аз.

.c.ДЖНАНА ЙОГА МЕДИТАЦИЯ: ПРАКТИКА НА ВЕДАНТА

"Веданта трябва да влезе в костите, нервите, клетките и сърцето ти! Не вярвам във Веданта, която е само на устата. Това е чисто лицемерие. Дори малко истинска практика на Веданта ще издигне човека и ще го направи безсмъртен и безстрашен. Вярвам в практикуването на Веданта. Вярвам в последователната духовна практика. Вярвам в пълното преодоляване на светската природа и на светските качества от всякакъв вид. Трябва да станем напълно безстрашни. Това е признак за живот в Атман. Няма повече да говоря. Стига приказки, спорове и дискусии. Стига учене. Стига блуждаене. Живей в ОМ. Живей в истина. Влез в тишината. Има покой. Покоят е тишина."

Свами Шивананда

"Садхана"

Във Веданта има различни методи за реализация на Аза. Всички се основават на отстраняването на границите - упадхи - по отношение на човека и вселената. Както контейнерът създава илюзията, че пространството вътре в него е отделно и по-малко, така и умът създава собствените си стени и оттам илюзията за отделянето от Аза. Отстраняването на ограничаващите елементи е същността на Веданта-медитацията независимо от конкретния начин. В практиката на Джнана йога човек не сяда просто да медитира определено време - той прилага медитацията и през деня. По този начин, дори макар да участва в света, джнани остава недокоснат от него.

.c.Нети нети: не това, не това

"Нети нети" е метод за анализ чрез отрицание. Той е ключов момент в изследването на Веданта. Като открива какво не е даден субект, човек постепенно се приближава към разбирането какво е. Чрез този процес на отрицание човек може да достигне до разбирането за истинското щастие - че то не е в богатството, силата, славата или друг светски обект. Чрез отричане на всичко, което може да бъде познато чрез сетивата, човек изтощава модификациите на ума и намира отговора отвътре. В крайна сметка пряката опитност е необходима, защото това не е въпрос на разбиране с разума. Когато неговите възможности бъдат напълно използвани, тогава целта е достигната 99.99%. Последната стотна се достига чрез пряка интуитивна реализация.

Човек не е нито къщата си, нито работата си, защото те са предмет на промяна, а човек остава същият. Безпредметно е да се отъждествяваме с прическа или дрехи, но и те от време на време са предмет на тази форма на илюзията. Азът, който е същността на човешката природа, не е нито тялото, нито сетивата; тялото и сетивата са просто негови външни качества. Джнани отрича отъждествяването с всички неща от този свят, които не са Атман. Той отрича ума, като казва: "Аз не съм тези желания", "Аз не съм тези страхове", "Аз не съм тази личност", и така докато отрече всички неща, които са светски опитности. Накрая той надхвърля светските преживявания, защото всичко е отречено и остава само Аз.

При този вид медитация се постига единство с Абсолюта чрез отричане на тяло, ум, име, форма, интелект, сетива и всички ограничаващи елементи. Остава истинското "Аз", което е Сат-Чит-Ананда, Абсолютно Съществуване-Знание-Блаженство. Медитирайте при пълна концентрация; завръщайте ума, когато той започне да блуждае към външни обекти. Те не са Атман или Аз. Постепенно умът ще се стабилизира и ще пребивава в Блаженството без мисъл и движение.

.c.Сакши Бхав: състояние на наблюдател

При този метод човек наблюдава играта на живота като че ли гледа кино - без да се отъждествява с нея. През каквито и преживявания да преминава ученикът, неговата реакция е: "Аз не съм въвлечен в това; Аз само наблюдавам случването му." Това включва интроспекция и ясна представа за умствените вълни. Умът не желае да бъде наблюдаван и скоро забавя дейността си, но не се отказва без борба. В много случаи той се опитва да измами и да ни убеди да се откажем. Той е такава могъща сила, че е способен да насочи вниманието накъдето желае, освен ако не се практикува с изключителна бдителност. Много пъти той отклонява вниманието от неговия фокус. Човек трябва да следи това търпеливо, а после решително да се върне към състоянието на наблюдател, като внимава да не се бори с ума, а само полека да го ръководи. С повтаряне на "ОМ сакши ахам" (Аз съм наблюдател на действията си) и постоянно дисоцииране от тези действия, индивидуалното его постепенно изчезва.

.c.Абхеда Бходя Вакя: елиминиране на име и форма

Според този метод всяко съзнателно същество и безсъзнателен обект във вселената имат пет съставки: име, форма, съществуване, знание и блаженство. Всички неща - животни, растения и минерали - имат тези атрибути, но само имената и формите ги разграничават и разделят. Името и формата са непостоянни и илюзорни; съществуването, знанието и блаженството са постоянни. Материята е видимата страна на духа и неотделима от него, но чрез медитативната техника на Абхеда Бхода Вакя името и формата се пренебрегват. Само човек има средството да осъзнае, че онова, което остава, е Съществуване-Знание-Блаженство, или Сат-Чит-Ананда, вечното Аз, което е постоянно въпреки множеството промени на името и формата.

Когато се повредят някои части на тялото - очи, сърце, бъбреци, черен дроб, кръв, те могат да бъдат заменени с части от други. Какво става тогава с идентичността с тялото? Съзнанието за "Аз" остава постоянно и не може да бъде взето от нищо живо или неживо. Дървото може да бъде отсечено и да се превърне в дъски, златото може да стане пръстен, но само името и формата се променят. Чрез идентифициране със същността на всички обекти във вселената, която е в основата на всичко и е без атрибути, се достига последният етап на медитацията.

.c.Лая Чинтана: поглъщане

Лая Чинтана представлява инволюция или поглъщане. При тази система следствието се поглъща в причината. Всяка причина е следствие от предхождаща я, и този процес продължава непрекъснато. Подходът има три пътя. Най-напред човек се концентрира върху сливането с разбирането, БУДХИ - което след това се слива с непроявената вселена, АВЯКТАМ - състоянието, в което трите качества на природата (сатва, раджас, тамас) са в равновесие. Накрая авяктам се слива с Върховния Вечен Брахман. При втория път елементите на света се сливат един с друг, като се почне от най-грубите и се свърши с най-фините. Това е обратният процес на образуването на Земята, когато вихрушка от газове постепенно се е охладила и кондензирала до твърда планета. Тук фокусът е върху проявата на петте традиционни елемента: вода, земя, огън, въздух и етер. Земята се слива с причината за себе си - водата; водата - с причината за себе си - огъня; въздухът, който е причината за огъня, поглъща огъня и на свой ред е погълнат от етера. Етерът се поглъща в непроявеното - авяктам, което в крайна сметка се слива с Брахман. При третия път микрокосмосът се слива с макрокосмоса. Индивидът се слива с вселената; с други думи, джива - душата - се слива с Брахман. Така всички външни атрибути постепенно се сливат със своя Източник.

Във вселената няма качества, които да не са в човешкото тяло. Атомът е точно копие на Слънчевата система - с електроните, въртящи се около ядрото, както планетите се въртят около Слънцето. Атомът е микрокосмос и всичко, което става в микрокосмоса на човешкото тяло, става и на земята, и във вселената. Индивидуалното космично сътворение и разрушение са непрекъснати. Вместо да се отъждествява с индивидуалното аз, което е само незначителна част от схемата на вселената, човек може да намери по-мащабна идентичност, като се слее със самия Космос. Това е материя в най-финото й състояние. Преди да се появят Слънцето и Земята, те са били молекули от газ, а преди да се развият в молекулярно състояние, са съществували в етерно или енергийно състояние.

Молекулата на водата се състои от атомите на водорода и кислорода. Когато в циклотрон атоми са били разрушени, се е установило, че това не е краят на материята. Независимо до каква степен учените подразделят атома, те непрекъснато откриват все по-малки и по-малки частици. Ако Слънцето и Земята изведнъж се разпаднат, материята ще се превърне в етер. Етерът в крайна сметка ще се върне към Върховния Разум, в сравнение с който е груб. Разумът е последната редукция на материята към нейния първоизточник, Брахман. Като такъв, той е източникът на етера, който се разпада във въздух или газ, а след това се кондензира в огън, вода и земя. Той не може да се разпада повече. Така грубата материя е последния етап на еволюцията на Космичния Разум. На това грубо ниво умът става физическа природа.

В най-плътната си изява като груба материя умът проявява най-малко количество съзнание. Той е твърде далеч от своя Източник, за да може да се изрази. Да вземем напр. една скала. Тя потенциално съдържа безкрайно много енергия и сила, но ако не бъде използвана разумно, остава неодушевен предмет. Колкото по се отдалечава материята от своя Източник към грубата еволюция, толкова по-ограничено е нейното въздействие.

Животът е взаимосвързан. Животните дишат кислород - отпадъчен продукт на растенията, и издишват въглероден двуокис. В телата им кислородът влиза в реакция с глюкозата, за да произведе енергия за различните телесни функции. Растенията поемат въглеродния двуокис и отдават кислород, който пък вдишват животните. Те поемат хранителните вещества от почвата и използват за фотосинтеза Слънцето. Човек яде растенията, а когато умре, тялото му се връща в земята, където става храна за тях. Това е само един малък пример за сложните отношения на взаимна зависимост, съществуващи между всички неща. Едва ли е възможно такъв свят да е бил създаден случайно.

Подобни отношения съществуват в целия космос. Нека имаме пред вид размерите на вселената. Невъзможно е тези чудеса да съществуват само на Земята. Колко слънца с планети може да има в нашата галактика, и колко може да са галактиките? Каква е големината на тази вселена? Не можем да си представим нито големината й, нито могат да се изброят планетите, на които може да има живот.

Има физически закони, според които планетите се въртят около оста си и около Слънцето по определени начини. Съгласно тези закони цели слънчеви системи и дори галактики летят в пространството с огромни скорости - и всичко е напълно координирано. Тези закони не може да са се появили случайно, без да имат първоизточник. Това би могъл да бъде само един ръководещ разум.

.c.Панчикарана: доктрината за петорността

Свързана с Лая Чинтана, която е по-скоро медитация чрез мислене, отколкото успокояване на умствените вълни, е доктрината за петорността. Тя представлява по-нататъшно развитие на идеята за поглъщане на грубото в по-етерното чрез разрушаване на съставките на тялото и функциите му на пет основни елемента, наречени танматри. Когато се види, че те не са Брахман, те могат или да бъдат погълнати един в друг, както при Лая Чинтана, или да бъдат отхвърлени чрез отрицание, както при Нети Нети. И в двата случая човек достига до Аза, който е отвъд тях. Дотук се прилага доктрината за петорността.

Според тази древна теория поради невежество човек се отъждествява с физическото тяло, което се състои от пет основни чисти елемента: АКАША - етер, ВАЮ - въздух, АГНИ - огън, АПАС - вода и ПРИТХИВИ - земя. Те подлежат на пермутации и влизат в комбинации един с друг в различни съотношения. Това се нарича ПЕТОРНОСТ. Напр. когато в тялото има твърдост, се смята, че тя идва от земята; когато има течност - че е от водата. Топлината на тялото се дължи на огъня, а движението - на въздуха. Пространството в тялото се приписва на етера. Тези разграничения са и основата на медицината на Аюрведа.

Трите най-груби елемента - земя, вода и огън - могат лесно да бъдат усетени с петте сетива. Въпреки че въздухът не може да се види, той може да се усети непряко чрез обонянието и слуха, и пряко - чрез докосването. "Етер" има две значения, едното от които е "небе". Когато става дума за елемента, се има пред вид изначалната енергия, изначалния облак.

В процеса на Сътворение най-напред се е появила тази изначална енергия, след това - материята на фино ниво и накрая - светът - такъв, какъвто го познаваме. Зад всичко това е Шакти- космичната енергия. Тя е позната и като Мая - силата, която и забулва, и осветява, защото тя забулва знанието за Брахман и осветява илюзията за тази вселена. Като черпи енергия от Източника, Шакти образува различните елементи и си почива едва когато достигне най-грубата форма.

Във фината си (чиста) форма петте основни елемента се комбинират в различни пропорции, за да образуват грубите елементи. Именно от тези груби елементи зависи съществуването на Земята. Може този традиционен възглед на Веданта да не съответства точно на съвременната наука, но като изследваме същността му, достигаме до прозрение за сложните отношения между материята и духа. Според доктрината за петорността всеки груб елемент се състои от 1/2 от съответния си чист елемент и 1/8 от всеки от другите фини елементи. Пример за това е схемата на грубата земя.

груба земя

чистачиста вода

земячист въздух

чист огън

чист етер

От тази доктрина се вижда, че всеки елемент не е чист, а съдържа част от всички други. Всеки елемент има съответно въздействие в зависимост от това кое преобладава в него. Всеки съдържа качества на другите и има определена функция в природата и в човека.

Освен това всеки от тези елементи има пет свойства. Те се основават на взаимодействието между фините елементи, съставляващи грубите, и са общо 25.

Петорни елементи

грубифини елементи

елементи    1/8 етер    1/8 въздух  1/8 огън    1/8 вода    1/8 земя

етер        тъга        желание     гняв        заблуда     страх

въздух            тичане      навеждане   ходене            разширение  свиване

огън        глад        жажда       мързел            сън         блясък

вода        сперма            кръв        слюнка            урина       пот

земя        кост и плът кожа        артерии     коса

За да разберем по-добре тази част от теорията, нека да разгледаме качествата, свързани с петорния етер. Петте негови качества са тъга, желание, гняв, заблуда и страх - всички те се създават в етера, който принадлежи на пространството на сърцето. Тъгата е основната част от етера, тъй като при тъга тялото се чувства празно като пространството. Желанието е летливо като вятъра, затова то принадлежи на въздуха, който е в етера. Когато се надигне гневът, тялото се сгорещява. Гневът се поражда от частта от огън, която е в петорния етер. Заблудата е проникваща като водата и се поражда от нея. Накрая, когато замръзнем от страх, тялото става неодушевено и заприличва на статуя - страхът се поражда от принципа на земята. Останалите 20 качества трябва да се тълкуват по подобен начин.

Въпреки че емоциите са всъщност атрибут на астралното тяло, те се разглеждат като принадлежащи на физическото, тъй като именно тук пряко се изявява влиянието им. Емоциите са свързани с етерната съставка на петорните елементи, и затова не могат да бъдат Аза. Те са отречени. Идентификацията с тях е невъзможна. "Аз не съм тези емоции. Аз не съм това тяло. Аз не съм тези действия. Аз съм Азът." Джнани изоставя понятията "аз" и "мое" и се отъждествява с вечния Атман, който е напълно различен от петте елемента. Той е знаещият, виждащият, наблюдателят на всички тези производни.

Когато бъде анализирано, и когато всички качества на преходност бъдат отстранени, физическото тяло се свежда до нищо. То е просто продукт на петте елемента и техните 25 комбинации. Съвременните учени и лекари разбират само грубите атрибути на тялото. Петте елемента и 25-те качества са само ограничаващите елементи. Когато тялото се освободи от тях, онова, което остава, е Азът.

Джнана йога учи да не се идентифицираме с тези петорни елементи, които съставляват петте обвивки. Тялото е фиктивна игра на илюзията и невежеството (мая и авидя). Привързаността към него е обвързване. Човек може да достигне освобождение, като отрече притежанието и привързаността към неговите илюзорни качества.

.c.Махавакя или великите изявления

Където има истинско знание, знание за безсмъртното Аз, там няма и следа от каузално невежество. Древните текстове - Ведите и Упанишадите - съществуват, за да дадат знания на човечеството. Може да се каже, че те се състоят от три части: предписания, забрани и изявления на висшата истина.

Първите две - предписанията и забраните, представляват проблясък на Истината за ученика и го издигат до необходимото ниво на разбиране и възприемане. Те са подобни на ЯМА и НИЯМА от Раджа йога и на Десетте божи заповеди, защото дават основни духовни напътствия. Третата част - изявленията - е съвкупност от четири съждения на Упанишадите, които изразяват висшата истина за отъждествяването на индивидуалната душа с Върховната. Те са само за онези, които са пречистили своя ум и са способни на висше разбиране. Те се наричат Махяваки. Разбирането им помага на индивидуалната душа да се отъждестви с Върховната. Във всяка Веда има по една Махявакя. Те са:

1. ПРАДЖНАНАМ БРАХМА - Съзнанието е Брахман. Природата на Брахман е съществуването, абсолютното знание, космичното съзнание.

2. АХАМ БРАХМА АСМИ - Аз съм Брахман. Това е идеята, върху която ученикът фиксира ума си при медитация. Отъждествяването е не с ограничаващите елементи, а с Върховното.

3. ТАТ ТВАМ АСИ - Ти си Това. "Тат" е Брахман, "твам" - отделната личност, "аси" - "съюз". Чрез тази Махавакя учителят наставлява духовния ученик.

4. АЯМ АТМА БРАХМАН - Азът е Брахман. Това изразява вътрешното интуитивно преживяване на медитиращия.

Най-важно от тези изявления е ТАТ ТВАМ АСИ. Чрез него гуруто посвещава ученика в знанието за Брахман; защото то поражда другите три. Ученикът размишлява и медитира върху него, и така може да достигне до свръхсъзнателното състояние САМАДХИ. След това той може да даде израз на другите три.

Думите "Тат Твам Аси" трябва да бъдат внимателно разчленени, защото са изпълнени със значение. Те могат да бъдат повторени на различни хора и интерпретирани по различен начин в зависимост от еволюцията на личността. Когато достигне до правилното разбиране, ученикът лесно може да се отрече от всички действия, взаимодействия и атрибути. Той може да живее безгрижно.

Най-напред човек трябва да разбира основно отношенията между Абсолюта, света и индивида. Брахман, непроявеният Абсолют, се отразява като Пракрити - светът такъв, какъвто го познаваме. Пракрити се състои от три качества на природата: чистота, активност и инерция (сатва, раджас и тамас). От своя страна тя се проявява в два аспекта - като Мая - светът на явленията, и авидя - отъждествяването с отделното "аз".

В света на явленията Брахман се отразява чрез сатва (чистота) като Мая, и се нарича Ишвара. Ишвара е име, означаващо Бог с качества, Бог с атрибути. Той напълно контролира света и може да се появи като Христос, Рама, Шива или Света Богородица. Ишвара се проявява като кой да е аспект на божественото, към който човек е свързан в личен аспект. В другата си проекция чистотата на Пракрити е подправена и свръхуравновесена чрез качествата действие и инерция (раджас и тамас). Те създават нечистото състояние на невежество (авидя). Брахман, отразяващ се чрез нея, създава индивидуалните души, в които личи едно и също невежество.

Тъй като и двете са отражения на един и същ абсолютен Брахман, между Ишвара и индивидуалната душа - ДЖИВА - няма съществена разлика. Наистина чистотата на отражението се различава. Когато срещу Слънцето се поставят едно чисто и едно замърсено огледало, чистото отразява светлината по-добре. Какво Божественото Отражение ще представлява едно същество, зависи от неговата степен на чистота.

Единствената истинска разлика е, че Ишвара изцяло контролира Мая, докато индивидът е уплетен в нейната паяжина. Тъй както паякът плете паяжината за себе си, така Брахман отразява света. Паякът може да се движи в паяжината накъдето поиска, и нишките, които той е изтъкал, не му оказват влияние. Но когато в тях попадне муха, тя се заплита. Ние сме като мухи, заплетени в паяжината на Мая.

Както паякът Ишвара може да се движи на всяко ниво и във всяко проявление на своето творение. Той може да се прероди на всяко ниво и да се откаже от прераждането. Като Вишну, Рама и други аватари*, изявите на Ишвара са неподвластни на Мая. в приказки като "Рамаяна", където Рама е показан, че е подвластен на чувствата, върху Бога са наложени човешки черти и реакции, на каквито той всъщност не е подвластен. Както паякът трябва да следва нишките си, Рама не може да се намесва в кармичните закони на своето собствено творение. Играта трябва да бъде изиграна.

В заключение: когато Брахман се отразява чрез Мая, отразеното съзнание се нарича Ишвара и то контролира вселената. Отразено чрез авидя, съзнанието е индивидуалната душа. Независимо какво е името, Брахман е Едно - както млякото е мляко, без значение дали е от френска, германска или индийска крава. Марката и опаковката не играят роля. Мая е опаковката, която съдържа само Ишвара. Човек не може да разбере "ТИ СИ ТОВА", понеже отражението е потъмнено от булото на невежеството.

Когато Христос казва "Аз и моят Отец сме Едно", Той всъщност казва: "Ахам Брахма Асми", "Аз съм Брахман". Мойсей е получил същото откровение от горящия храст: "Яхве - аз съм, който съм". "Аз и моят Отец сме Едно" - би могло да бъде добавено към Махяваките. Христос е бил високо развит Джнана йоги, но неговите съвременници не са разбирали идеите му, и затова са го разпнали. Ако Той се появеше днес, пак щеше да бъде прикован на кръста. Хората търсят месия, който да съответства на предразсъдъците им. Те не се интересуват от истината.

 Авидя - невежеството - е причина за конфликтите. Защо в Ирландия протестантите и католиците се бият? Те не се бият за Бога, защото той вече съществува. Защо се бият индуисти и мюсюлмани? Невежеството е причината за всички неразбирателства и разногласия. Само истинските духовни ученици могат да го превъзмогнат със строга дисциплина и дълга практика.

Поради невежество обикновеният човек не е могъл да разбере Христос, когато той е казал: "Истината ще те освободи". Христос е бил напреднал последовател на Адвайта Веданта, но е използвал Бхакти йога (т.е. пътя на Отдадеността), за да окуражи любовта към Отеца, и малко Раджа йога като яма и нияма. Той не е могъл да изведе хората над това, макар да е имал най-висше знание. Веданта не е предназначена за масите. Когато Христос казва: "Аз и моят Отец сме Едно", Той има пред вид "Ахам Брахма Асми", " Аз съм Брахман" - отстранявайки тяло, име и външни признаци. Учениците са сметнали, че тези думи се отнасят само за Христос, но не и за тях. Всъщност Исус не е намерил нито един човек, който да го разбере.

.c.Бхагатяга Лакшана

Методът на Джнана йога БХАГАТЯГА ЛАКШАНА обяснява изявлението ТАТ ТВАМ АСИ - Ти си Това. Във Веданта Тат представлява абсолютния Брахман, Твам - индивидуалната душа, Аси - съюз. Медитацията върху тази фраза е процес на дехипнотизация. Човек отрича всички определения и атрибути, ограничаващи индивидуалната душа, която след това се реализира като Брахман.

Да обясним по-подробно - към значението на всяка дума или фраза може да се подходи по три начина:

1. ВАЧЯРТА - първично значение, предавано направо от думата

2. ЛАКШЯРТА - косвено значение

3. ВЯНГЯРТА - предполагаемо значение, намеквано от думите и асоциациите

Думата и значението й са свързани от ВРИТИ - умствената вълна. Когато кажем "огън", съответната умствена вълна се енергизира и следва визуализация на понятието. Обратното също се случва: когато човек види огън, умственият образ ражда съответната дума. Това отношение между дума и значение може да бъде просто или сложно. Просто е, когато възбужда първичното значение на думата. "Слънцето е горещо" е пример за Вачярта, защото "горещо" е пряко свързано със "слънце". Ако помолим едно дете да нарисува листо, то ще го нарисува от натура, но художникът не ще гледа от никъде. Така Лакшярта се основава на непряко отношение между дума и значение. Във фразата "Днес е горещо" косвеното значение е, че слънцето е горещо. Непреките отношения между дума и значение са категоризирани в три групи: ДЖАХАЛАКШАНА, АДЖАХАЛАКШАНА и ДЖАХАДАДЖАХАЛАКШАНА.

ДЖАХЛАКШАНА имаме тогава, когато елиминираме прякото значение на думата и се ръководим само от косвеното. Напр. изречението "Къщата е на реката" означава не че къщата е на повърхността на реката, а че е на нейния бряг. Елиминирали сме прякото значение за течаща вода и сме го заменили с косвеното значение "на брега". Макар че реката и брегът са две различни неща - едното вода, другото земя, между тях има пространствена близост, която създава отношение. Косвеното значение се базира на прякото, което след това е елиминирано.

В категорията АДЖАХАЛАКШАНА и прякото, и косвеното значение са валидни. Напр. на конни състезания някой пита: "Кой кон скача?" Отговарят му: "Белият". Цветът не може да скача, но в този случай прякото значение "бял" е свързано с косвеното "кон", като и двете съответстват на въпроса.

ДЖАХАДАДЖАХАЛАКШАНА - третата категория - е известна и като БХАГАТЯГА ЛАКШАНА. При нея част от прякото значение се задържа, а друга част се елиминира. Напр. някой си д-р Смит живеел в Ню Йорк, и негов приятел го вижда за последен път в операта. След 10 години приятелят му го вижда пак, но като скитник в Сан Франциско, и възкликва: "Това е същият д-р Смит!" Има известно несъответствие в това изказване: "това" се отнася за скитника в Сан Франциско, а "същият" - за д-р Смит, познат от преди - преуспяващият професионалист в смокинг. Двете значения са разделени във времето и пространството от 10 години и 3000 мили.

Някои елементи са противоречиви и трябва да бъдат елиминирани. Един преуспяващ лекар не може да бъде безработен скитник. Сан Франциско не е Ню Йорк. Десет години не са равни на времето, когато се прави изказването.

В становището "Това е същият д-р Смит" се запазва само част от прякото значение на "това" и "същият". Противоречивите фактори време, пространство и външен вид биват елиминирани, докато лицето д-р Смит остава. Само идеята за д-р Смит, свободен от непостоянните качества, не е противоречива. Едва след като умът е преминал този сложен процес - което става за миг - "този" д-р Смит може да бъде идентифициран с онзи "същият". След като бъдат отстранени противоположните асоциации за име и форма, остава ТОВА Е ОНОВА. Д-р Смит - лицето, общо и за двата случая, остава като косвено значение."Тат Твам Аси" може да бъде разбрано само в хода на тези разсъждения. То утвърждава, че всяка индивидуална душа е всъщност Върховния Абсолют. Непостоянните качества като тяло, цвят, пол и религия са изпуснати. Въпреки че сега сме в човешка форма, преди да се преродим тук на Земята, всички сме съществували в Брахмично състояние. "Тат" - това - се отнася за чистото съзнание, Брахман; "твам" - ти - за отразеното съзнание в невежество (индивидуалната душа); "аси" - си - обявява техния съюз, единственият, който съществува, защото всички са отражения на Брахман.

Така АВИДЯ води индивидуалната душа ДЖИВА да се отъждестви със своя интелект, чувства и физическо тяло, създавайки дейност, страдание и болка. УПАДХИ придават индивидуализация и разделяне, но има само един Брахман. В идентифицирането си с различните обвивки на индивидуалното битие пропускаме да осъзнаем истинската си природа. Олимпийският шампион се идентифицира с физическата обвивка; политикът - с жизнената; влюбеният - с емоционалната; професорът - с интелектуалната. Онзи, който е винаги щастлив и чист, се идентифицира с обвивката на блаженството. Кой е най-близо до Самоосъществяването? Никой от тях, защото всички са пленници; те всички са на разстояние. Дори добротата обвързва, защото обвивката на блаженството е УПАДХИ като всички други. Независимо дали оковите са от злато или желязо, те са все окови.

Веднъж царят на боговете Индра и царят на демоните Вирочана отишли при създателя Праджапати, за да ги научи да познаят себе си. След 32 години строго ученичество той им казал да се погледнат в огледалото и да му кажат какво виждат. Те му отговорили: "Виждаме се такива, каквито сме". След това той ги накарал да си облекат най-хубавите дрехи и отново да се погледнат. Те пак му отговорили: "Виждаме се такива, каквито сме". Тогава Праджапати им казал: "Това е безсмъртното Аз".

Вирочана, удовлетворен, започнал да проповядва напоследователите си, че само тялото трябва да бъде боготворено. Но Индра не бил убеден, че тялото е Азът. След втори период от 32 години ученичество той решил, че сънуващото аз е истинското Аз. И все още неудовлетворен, се подложил на строга аскеза 101 години, докато разбрал, че истинското Аз е над всички индивидуални изводи.

Като Вирочана, повечето хора смятат, че тялото е Азът.Те не могат да разберат ТАТ ТВАМ АСИ, защото им липсва търпение да се задълбочат в значението на думите. Думите са нож с две остриета. Ако бъдат изтълкувани погрешно, те ще забавят напредъка на човека; правилно разбрани, те го прехвърлят над пропастта на невежеството. Значението на ТАТ ТВАМ АСИ може да бъде разбрано едва след задълбочени и внимателни разсъждения. Тогава ще стане ясно, че ако човек е направен по подобие Божие, това не означава, че Бог прилича на човек. По-скоро трябва да се вгледаме в човека и да осъзнаем божествената природа в него.

.c.БХАКТИ ЙОГА МЕДИТАЦИЯ

"Истинската религия не с състои от ритуали, омовения и преклонения, а да обичаш всички. Космичната любов е всеобхватна. В присъствието й се разсейват всички разлики и отлики, а също и омразата, ревността и егоизма - тъй както лъчите на утринното слънце разсейват тъмнината. Няма по-висша религия от любовта. Няма по-висше знание от любовта. Няма по-голямо богатство от любовта, защото любовта е истина, любовта е Бог."

Свами Шивананда

"Практически уроци по йога"

Бхакти йога е пътят на отдадеността. Докато Джнана йога привлича интелектуалеца, Раджа йога - рационалния и научен ум, Бхакти йога естествено съответства на онези, които са предимно емоционални. Произлизаща от присъщия на човека неегоистичен стремеж към Единство, тя е най-прекият път към осъществяването на Бога. Това е пътят на чистата любов, насочена към избраното божество (съответния аспект на Бога). Всъщност пътят на Бхакти йога е същият като на християнската традиция. Чрез концентрация изцяло в Бога, ученикът се стреми да увеличи общуването си с него и мислите за него. С вяра, молитва и отдаденост той достига пряко възприемане на Идеала си. Когато се слее с Него и остане само Едното, целта е достигната.

.c.Пречистване на чувствата

В другите пътеки на йога чувствата нямат място и понеже водят до привързаност, ученикът се стреми към пълното им изкореняване. Само Бхакти превръща чувствата в безусловна любов към Бога, която не е нито обвързваща, нито егоистична. Чувствата, когато бъдат правилно насочени, могат да се използват за достигане на освобождение.

Практикуването на Бхакти йога превръща нисшите емоции в отдаденост. Чувствата са слабост, и не трябва да бъдат приравнявани с божествената любов, която се изявява като покой и радост. Всъщност ние не потискаме нисшите емоции, а ги пречистваме и възвисяваме. Без чувства няма любов, а без любов не можем да достигнем онази безкрайна Любов, която е Бог. Чрез висшите емоции отдаденият достига до Божественото. Практиката му включва и официално богослужение, и възприемане на Бога с всичките му имена и форми винаги. С пречистване сърцето, готово да приеме, получава поток от божествена любов.  Преградата между индивидуалната душа и Върховната Душа е егото - вечният враг. То се проявява като чувство за отделност. Бхакти унищожава това чувство, защото в екстаза на чистата любов и отдаденост съзнанието за индивидуалното его се разтваря. С това индивидът става инструмент в ръцете на Бога. Това състояние е красиво символизирано от Кришна, свирещ на флейта. Както флейтата е куха и през нея преминава диханието на Бога, което я задвижва, така индивидуалната душа трябва да се изпразни от всичкия егоизъм, за да даде възможност на Бога изцяло да действа чрез нея. Тя нито се възгордява, нито се срамува заради действията си, защото Бог е този, който действа. Отдаденият не мисли за нищо друго, освен за Бога - това е постоянната мисловна вълна, изпълваща цялото пространство на ума му. Той е крайната цел на всичко; затова всичко трябва да бъде боготворено.

Всеки познава Бога по свой начин. Тази мисъл е идеално илюстрирана в "Шримад Бхагаватам", в която Кришна приема толкова форми, колкото са краварките - неговите ученички - и дарява с любовта си всяка поотделно. Копнежът им за него се крие в знанието, че той е Богът, и че тяхното осъществяване е осъществяването на божествената любов. Погълнати в блаженството на танца с него, те изпитват САМПРАДЖНАТА САМАДХИ, в което съзнанието за двойственост все още съществува. То дава път на АСАМПРАДЖНАТА САМАДХИ - най-висшето свръхсъзнателно състояние, при което те стават едно с него. Но Кришна се отделя от тях, когато егоизмът им ги кара да си мислят, че са го пленили и могат да го контролират. Така се отнася към учениците си истинският духовен учител - с индивидуален подход към всеки, като временно се отдръпва, ако гордостта и егоизмът опорочат ученика.

Контролът на ума и ликвидирането на егото са същността на всички йогийски дисциплини, включително и на Бхакти йога. Дори по този главно емоционален път интелектът не бива да се пренебрегва - иначе Бхакти може да се изроди във фанатизъм. Ако пък успее да го надхвърли, ученикът достига ПАРАБХАКТИ - най-висшето състояние на върховен духовен екстаз.

За Бхакти йога не са необходими живот в ашрам и уединение. Важно е само умственото отношение. Отдадеността е необходима за напредък и по другите пътеки на йога. Дори интелектуалният подход на Джнана йога има нужда от бхакти, за да се добие Божията милост.

Онези, които се обръщат към Бхакти йога, имат един от четири мотива: Силен фактор е нещастието. Когато навсякъде е пропаднал, човек няма друго убежище, освен Бог. Колко войници в битка и хора, достигнали крайна злочестина, са намирали в Бога своя последен подслон! Друг импулс е любопитството. Като гледа отвъд външните украси на богослужението, умът иска да разбере какво се крие зад символизма, думите и ритуалите, и се насочва към другия бряг. Трети мотив е желанието за печалба - любов, знание, богатство и пр. На Бог се гледа като на благосклонен отец, който ще даде благословията си, ако се обърнем към него с вяра и отдаденост. Най-висшата бхакти е безкористна. Мотивацията е простото желание да обичаш и да служиш на Бога. Само с това отношение егото ще изчезне. Човек не може да достигне освобождение, докато не изкорени всички желания, включително и самото духовно желание.

Помощни средства за самоотдаването на Бхакти йоги са материалните форми и ритуали. Олтарите, статуите, изображенията, не са сами по себе си обект на обожествяване. Като християнският кръст, символизиращ Христос, и те са символи. Всемогъщият Бог присъства в образа толкова, колкото и навсякъде другаде. Изображението се използва само като фокусна точка за преклонение пред Бога.

.c.Форми на отдаденост

При практикуването на Бхакти йога индийската традиция признава девет форми на преклонение. От лесните към по-сложните те са:

1. СРАВАНАМ - слушане на разкази за играта на бога, Лила. Знанието от книгите не е достатъчно. Разказите трябва да бъдат предавани от вдъхновени учители и мъдреци.

2. КИРТАНАМ - песнопения за славата на Бога. Християнските песнопения са към тази категория.

3. СМАРАНАМ - помнене на Неговото име и присъствие в отношението на ума и с непрекъснати молитви.

4. ПАДАСЕВАНАМ - служене в краката на Бога. Гледаме на света като на краката на Бога, и чрез служене на човечеството правим мислено приношение в нозете Му.

5. АРЧАНАМ - служене на Бога чрез ритуали като напр. пуджа. Човек предлага себе си на Бога и така унищожава егото.

6. ВАНДАНАМ - молитва към Бога, с пълно съзнание за Неговото присъствие във всички имена и форми. Това развива смирението.

7. Дасям - развиване на чувството, че сме слуги на Бога.

8. САКХЯМ - развиване на приятелско чувство към Бога, така както се създава лично отношение.

9. АТМАНИВЕДАНАМ - пълно подчинение на аза. Това е равносилно на асампраджната самадхи, състоянието без семе, при което има пълно приемане и отдаване, без двойственост.

Практикуването на началните стадии, като слушане на разкази, е сравнително лесно. То поддържа ума насочен към Всемогъщия, създавайки положителни умствени вълни и възприемчив ум. Дори хората с интелектуална насоченост имат полза от разказите и песнопенията, ако отворят сърцата си така, както отварят умовете си. Когато ученикът бъде подготвен чрез тези начални стадии, може да премине към по-висшите, които са по-трудни.

Във всички случаи БХАВА, чувството на отдаденост, е от огромно значение. В зависимост от различните характери има пет различни пътя на свързване с Бог:

1. ШАНТА - това чисто чувсво на покой е необезпокоявано от желания, невежество и емоции. То не е външно забележимо. Това е отношението на отдаденост на Джнана йоги.

2. ДАСЯ - отдаденият смята себе си за слуга на Бога, когото вижда във всичко, освен в себе си. Той вижда себе си като по-нисш от останалата част от човечеството. Смирено оставяйки се в ръцете на Бога, той се радва да служи на всички. Пример за такова отношение е Хануман, маймуната-главатар от "Рамаяна", отдал живота си в служба на Рама.

3. САКХЯ - Бог се смята за духовен приятел, към когото човек може да се обърне за съвет, утеха и другарство. Човек започва да не може да живее без общуването с Него. От този характер е отношението на Арджуна към Кришна в "Бхагавад Гита".

4. ВАТСАЛЯ - такова е отношението между баща и дете, като Бог се смята за Божествено Дете. Пример за това е отношението на Яшода към бебето Кришна.

5. МАТХУРЯ - това е чувството на влюбения към любимата - чиста любов, неопетнена от страст. То се развива трудно. Включващ чисто желание да докоснем и прегърнем Неговата физическа и астрална форма, този метод често се среща в поезията и прозата на суфите и християнските мистици. В йога той е символизиран от съюза на Шива и Шакти в САХАСРАРА ЧАКРА на върха на главата. Това е най-висшия тип чувство на отдаденост.

Има още една бхава, която остава извън границата на нормалните отношения. Тя не се развива целенасочено като път към Бога, нито лесно да се върви по нея. Това е чувството на изключителна омраза към Бога. Когато човек непрекъснато Го помни, дори с омраза, умът става еднонасочен и фиксиран. Чрез тази концентрация се стига до спасение, защото злото винаги отстъпва пред доброто. Множество демони от индийската митология, като Камза и Равана, са постигнали спасение по този начин.

Според класическата традиция човешкото същество преминава през 14 различни състояния на съзнанието: физическо, астрално, ментално, свръхментално, свръхсъзнателно, несъзнателно, подсъзнателно, сън, свръхкосмично, двойствено, множествено, ВИРАТ (Бог като Космос), божествено и абсолют. Практикуването на Бхакти йога може да преведе ученика през всяко едно от тях или през всичките. Отдаденият особено често има видения, светлини на челото и други различни изяви на психически явления, които могат да бъдат страшни, особено загубата на физическото съзнание, при която човек като че ли умира.Но ученикът не трябвада бъде слаб, нито да смята, че те са всичко - тези явления се явяват през кратки интервали от време в началото на сериозния духовен напредък. С упорита и редовна практика той ще премине отвъд тях - към медитация, покой и блаженство. Човек трябва да се стреми да достигне медитацията, и още по-силно - да достигне самадхи, състоянието на свръхсъзнание.

Във всички религии Истината е разводнена за и от масите. Тя става външен обект, който се търси, а не вътрешно състояние на съзнанието, което е истинската й природа. Основното отношение към всяка религия трябва да бъде като към убежище, изповед, молитва и пълна отдаденост на висшата сила. Именно това вътрешно състояние на съзнанието създава Бхакти йога. Без нея всички други пътеки на йога и всеки духовен стремеж няма да достигнат до целта.

.c.РАДЖА ЙОГА СУТРИ: ТЕОРИЯ

"Има нещо отвъд ума. Това е Азът, Съзнанието. Психоанализата трябва да бъде съчетана с Раджа йога. Ние не само трябва задълбочено да познаваме Западната психология, но и да я съчетаваме с Раджа йога и с духовност. Психолозите трябва съвършено да познават Раджа йога на Патанджали. Така те по-лесно ще разбират дейността на ума, и ще могат по-добре да служат на човечеството."

Свами Шивананда

"Овладяване на ума"

Раджа йога, царският път за контрол на ума, е най-изчерпателният и научен подход към Реализацията на Бога. Правилата и доктрините на тази древна наука са били за пръв път събрани и обяснени от Патанджали Махариши, най-великият психолог на всички времена. Никога умът на човека не е бил тъй пълно анализиран. Няма друг така ясно представен процес за отстраняване на човешките злини и слабости. Методите на Раджа йога не са ограничени от времето. Макар и древни, те все още са най-полезната техника за съвременния човек, претоварен от огромните напрежения на обществото, чиято основа е конкуренцията. Осемте крайника на Раджа йога са описани в главата "Концентрация: практика." Те могат да бъдат практикувани от всеки, независимо от религиозните или философски убеждения.

Раджа йога, като система за изследване на ума, не бива да се практикува от един човек върху друг. Тя е метод за самоизследване, който стъпка по стъпка води индивида през лични промени. Същността й е записана от Патанджали преди около 2000 години. Той пишел просто и лирично, така че неговите СУТРИ, или афоризми, да бъдат лесно разбирани и запаметявани. Философията е събрана в четири глави. В първата е представена общата теория за Йога, как действа умът и различните нива на самадхи - състоянието на свръхсъзнание.

.c.Глава първа: Пътят към самадхи

1. АТХА ЙОГАНУШАСАНАМ

СЕГА ЩЕ ОБЯСНИМ ЙОГА

Думата "йога" означава "съюз". Тя се отнася за процеса на обединяване на индивида с Универсалната Душа. Това води до състояние на ума, при което той е невъзмутим и спокоен във всякакви положения.

2. ЙОГАС-ЧИТА-ВРИТИ-НИРОДХА

ЙОГА ОБУЗДАВА ДЕЙНОСТТА НА УМА.

Умът е нито видим, нито осезаем. Той не съществува във физическото тяло, като мозъка, а в астралното. Той не може да се измери по големина, защото съдържа всички чувства, идеи и впечатления от това и от предишните съществувания, както и интуитивно знание за това, което ще бъде. Именно умът, а не нещо друго, трябва да бъде направляван и контролиран, за да се постигне истинския покой на Единството.

Санскритското "чита" се превежда като мозъчна материя, умствено вещество. С други думи, това е основата на ума. Във философията на Веданта чита се нарича АНТАХКАРАНА - вътрешен инструмент. Антахкарана съдържа четири основни елемента: МАНАС - умът, се занимава с мислене, съмняване и желаене; БУДХИ е интелектът - той разграничава и взема решения; АХАМКАРА - егото - е онази част на ума, която се самовъзвеличава и се смята за отделна от Източника. Освен това съществува и подсъзнанието, което е склад за миналите преживявания и паметта - това също се нарича чита.

Видно е, че "чита" има няколко значения. Докато във философията на Веданта тя се отнася най-вече за подсъзнателното, Патанджали я използва в по-широк смисъл: като основен субстрат, същност на умствения апарат. Чита в кое да е време може да се изяви в една от пет форми: 1. КШИПТА - разсейване; 2. МУДХА - затъмняване, затъпяване; 3. ВИКШИПТА - събиране, центриране; 4.ЕКАГРАТА - еднонасоченост, концентрация; 5. НИРУДХА - абсолютно преустановяване на дейността.

Формата КШИПТА - разсейване, е активност, и се изживява главно като удоволствие или болка. Умът действа в оправдание на своите желания и не се интересува от последиците. Иска кренвирш и трябва да го получи. Ако бъде предупреден за отровите в кренвирша, реакцията на ума е да му сложи повече горчица и да го изяде независимо от предупреждението. В състоянието МУДХА умът е насочен да вижда и да причинява страдание и да отрича щастието. Формата ВИКШИПТА съществува тогава, когато умът се стреми към своя център. Нормално неговите лъчи са разсеяни във всички посоки. Тук вече има съзнателно усилие те да бъдат събрани и фокусирани. Когато умът е в състояние ЕКАГРАТА, той е еднонасочен, което в крайна сметка води до върховното състояние НИРУДХА - тогава дейността се преустановява и се изживява САМАДХИ - върховното блаженство.

И така, чита е основата на ума. Тя е като езеро, в което непрекъснато се издигат и утихват вълни - мислите. Мисловните вълни се наричат врити. Врити е "умствен водовъртеж", умствена модификация; тя е разликата между действие и отсъствие на действие в ума. В ума на обикновения човек всяка минута се раждат хиляди врити. За съзнателния ум е невъзможно да следи тези мигновени и сложни промени, през които преминава всяка секунда. Затова не е изненада, че човек трябва много години да наблюдава своя ум, докато разбере действията му.

Азът е наблюдател на всичко, което се възприема, но нито действа, нито реагира, понеже всички действия и реакции стават в ума, и се изявяват като врити. Мисълта, най-голямата сила във вселената, дава начало на всяко действие. Активността на физически план е само отражение на вътрешната дейност на ума. Онова, което се смята за реалност, физическата среда, в която човек живее, е само проекция на ума. Истината е, че когато човек обуздае множеството умствени модификации - врити, той вече е неуязвим за действията на света и Азът изпъква в пълния си блясък.

3. ТАДА ДРАСТУХ СВАРУПЕ ВАСТХАНАМ

ТОГАВА (КОГАТО МИСЛОВНИТЕ ВЪЛНИ СА УСПОКОЕНИ), ВЪЗПРИЕМАЩИЯТ ПОЧИВА В СОБСТВЕНАТА СИ ПРИРОДА

Това състояние на чисто съзнание се постига тогава, когато умът вече не търпи модификации от дейността на мисловните вълни. Когато вълните на езерото се успокоят, човек ясно може да види дъното. По същия начин, когато вритите на ума стихнат, става ясна съществената страна на човека. Щом спре вълнението на ума, светът вече не съществува за медитиращия, защото той е обединен с Аза.

4. ВРИТИ-САРУПЯМ ИТАРАТРА

КОГАТО УМЪТ НЕ Е КОНЦЕНТРИРАН, ВЪЗПРИЕМАЩИЯТ СЕ ИДЕНТИФИЦИРА С НЕГОВИТЕ МОДИФИКАЦИИ

При пораждането на мисловните вълни веднага се появява тенденцията за идентифициране с тях. Една мисловна вълна поражда други. Ако нечий съсед има басейн с два инча по-голям, веднага се поражда врити "Трябва да имам по-голям басейн". Ако не бъде спряна още при образуването си, тази мисъл се повтаря, следвана от други подобни, като всяка подсилва отношението като цяло. Ако от алчност този човек купи басейна и къщата на съседа си, той ще плаща повече данъци, а освен това ще трябва да поддържа две къщи и два басейна. Това води до необходимостта да се наемат работници, а за тях - надзиратели. Ако втората къща бъде дадена под наем, наемателят може да й нанесе повреди - на къщата или на басейна. За да се отърве от цялото главоболие, собственикът отива на почивка. Басейнът се заменя с басейн в Хаваите, а леглото и телевизорът - с легло и телевизор в хотелската стая. Той стои във фоайето на хотела, вместо във всекидневната си, и се тревожи дали съседът извежда кучето всеки ден и как вървят нещата в службата.

Каква е всъщност разликата между фоайето на хотела и собствената всекидневна? Няма разлика, защото човек, като се отъждествява с проблемите си където и да се намира, е жертва на предразсъдъците си. Една врити поражда безброй други, все в търсене на щастие. Но това е глупост, защото самото пораждане на мисли разрушава покоя, желан от ума. Едва когато тези мисли бъдат успокоени в концентрация, отъждествяването с вълнението или желанието изчезва.

5. ВРИТАЯХ ПАНЧАТАЯХ КЛИЩАЩЛИЩАХ

ИМА ПЕТ ВИДА МИСЛОВНИ ВЪЛНИ - НЯКОИ СА БОЛЕЗНЕНИ, НЯКОИ - НЕ

За ученика учението може да бъде и приятно, и неприятно. Той се стреми към знание, като в същото време иска да се измъкне. Умът си играе на дърпане на въже. Неприятните мисли с отстраняват щом чрез концентрация вътрешният конфликт стихне. Медитацията се основава на концентриран ум. Ако това може да бъде поддържано непрекъснато, човек ще бъде винаги щастлив.

6. ПРАМАНА-ВИПАРЯЯ-ВИКАЛПА-НИДРА-СМРИТАЯХ

 ПЕТТЕ ВИДА МИСЛОВНИ ВЪЛНИ СА ПРАВИЛНО ЗНАНИЕ, НЕПРАВИЛНО РАЗБИРАНЕ, СЛОВЕСНА ЗАБЛУДА, СЪН И ПАМЕТ

Правилното знание води до безболезнени преживявания. Това е единствената полезна ментална модификация.

7. ПРАТЯКШАНУМАНАГАМАХ ПРАМАНАНИ

ПРЯКОТО ВЪЗПРИЯТИЕ, ЗАКЛЮЧЕНИЕТО И КОМПЕТЕНТНОТО СВИДЕТЕЛСТВО СА ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ПРАВИЛНО ЗНАНИЕ

Правилното знание, т.е. знанието, основаващо се на факта, може да бъде доказано по един от тези три начина, но никое от доказателствата не бива да противоречи на останалите. Първото е прякото възприятие - в него знанието е пряко чрез сетивата. То е приемливо само ако сетивата са чисти и не се заблуждават, и ако едно възприятие от преживяването не противоречи на друго. Второто доказателство - заключението - се основава на разсъждението. Може да няма физическо възприятие за истината, но до нея се достига по логически път и чрез миналия опит. Третото доказателство, компетентното свидетелство, е знание, дадено от човек с безупречен характер. Той самият е имал пряко възприятие; словата му не противоречат на свещените книги; мотивите му са чисти и знанието, което той дава, е от полза за човечеството; опитът му трябва да е такъв, че да не противоречи на мъдреците. Истината е Една. Всички доказателсва за вярното знание стигат до едни и същи заключения.

8. ВИПАРЯЙО МИТХЯ-ДЖНАНАМ АТАД-РУПА-ПРАТИЩХАМ

ПОГРЕШНОТО РАЗБИРАНЕ Е НЕВЯРНО ВЪЗПРИЯТИЕ НА ИДЕЯ ИЛИ ОБЕКТ, ЧИЯТО ИСТИНСКА ПРИРОДА НЕ СЪОТВЕТСТВА НА ТОВА ВЪЗПРИЯТИЕ

 Вторият тип врити, погрешно разбиране, също може да се основава на възприятие за външен обект, но в този случай умственият образ не съответства на реалността на този обект. Причините може да са неверни възприятия, неправилен анализ на възприятията или изкривяване на възприятията от егото.Това е като мираж в пустинята, но в ежедневието става доста често. Случва се - и то нерядко - за даден човек или ситуация да се съди без връзка между реалността и умственото впечатление.

9. ШАБДА-ДЖНАНАНУПАТИ-ВАСТУ-ТУНЬО ВИКАЛПАХ

СЛОВЕСНАТА ЗАБЛУДА СЕ ПРИЧИНЯВА ОТ ОТЪЖДЕСТВЯВАНЕ С ДУМИ, КОИТО РЕАЛНО НЯМАТ ОСНОВА

Словесната заблуда е умственото впечатление, създадено от реакции спрямо думи, които не се основават на факти. Ако един човек нарече друг "глупак", това е само вербализация, вибрация във въздуха. Но каква гърмяща мисъл създава тя! Една проста невярна дума води до опустошения, създавайки хаос във физическите и емоционалните тела, и разрушава щастието и покоя.

Човек не е глупак, защото го наричат така. Ако нарекат някого "магаре", на него няма му пораснат дълги уши и опашка. Но не е необичайно хората в гнева си да реагират на подобни становища и по-нататък фактически да ги обосновават. Умът придава на думите значения и нюанси, като с това ги изопачава. Такива реакции към безсмислени вибрации са причина за безброй човешки беди.

Прекалената реакция към думите и прибързаните заключения са слабост на ума. ВРИТИТЕ - мисловните вълни - трябва да бъдат въздържани не само при медитация, а винаги. Човек трябва да бъде особено предпазлив спрямо похвалата, защото тя е словесна заблуда, а егото винаги е готово дз се хване за всяка възможност да види себе си по-добро или по-различно от другите. Не всеки чувства по същия начин както онзи, който прави комплимент. Неизбежно махалото ще се върне и рано или късно ще се чуе критика. Но щастието не бива да почива на хвалби или обиди, защото във всички случаи единствената реалност е Азът, който е отвъд качествата и отвъд промяната.

В Ирландия се карат католици и протестанти; в Близкия Изток се бият евреи и араби. Онези, които се смятат за различни от другите, а не за едно с тях, са