М Е Д И Т А Ц И Я И М А Н Т Р И -2 част

Неспособни да контролират своите мисловни вълни, те се влияят от думи, които подбуждат действия, а последните неминуемо пораждат противодействия. Но един силен ум не се поддава на такива влияния. Колкото по-слаб е човек, толкова по-малко успява да задържи словесната заблуда. Проверете себе си следващия път, когато сте ядосани или нещастни. Анализирайте и отбележете модификациите на ума. Освобождението от словесната заблуда е съществено за напредъка в медитацията, както и за силата на ума.

Велик индуистки светец веднъж бил обиден пред учениците си от невярващ, който няколко пъти го заплюл. Нито един мускул не трепнал от лицето му, изражението му въобще не се променило, защото той не се отъждествявал с физическата си обвивка. Умът му е бил насочен към Бога. Можете ли да си представите силата на този ум? Свами Шивананда паднал в краката на човека, който се опитал да го убие, и Исус е простил на онези, които са го разпнали. Независимо какво им е било сторено, и тримата са отговорили с една мисъл - чиста любов. Истинският учител няма да реагира с яд, защото за него и обидата, и похвалата са едно и също.

Задържането на мисловните вълни не значи потискането им. Потискането натрупва твърде много емоции. По най-различни причини много хора страдат от обиди, но потискат гнева или болката с усмивка или само стискат устни. На задържаните мисловни вълни трябва да се даде израз. Те трябва да бъдат пречистени и насочени към възвишени дейности - повторение на мантри, упражнения, пеене и медитация върху обратните - положителни - мисли. Заменете гнева с любов и тъгата с радост.

10. АБХВА-ПРАТЯЯЛАМБАНА ВРИТИР НИДРА

ТАЗИ МЕНТАЛНА МОДИФИКАЦИЯ, ПРИ КОЯТО УМЪТ Е ПРАЗЕН, СЕ НАРИЧА СЪН

При състоянието на дълбок сън умът е празен. Тогава човек изпитва пустота, при която умът не се насочва към никакви мисли. Но тази врити не бива да се смесва със свръхсъзнателното състояние, в което има пълна концентрация, осъзнаване и реализиране на Аза.

11. АНУБХУТА-ВИСАЯСАМПРАМОСАХ СМРИТИХ

ПАМЕТТА Е СЪХРАНЯВАНЕ НА ПРЕДИШЕН ОПИТ

Паметта - СМРИТИ - съществува, когато впечатленията, получени от ума, не изчезват непрекъснато, а могат да бъдат извикани в съзнанието. Ако дадено действие или събитие не е било осъзнато, то не може да бъде съхранено. Паметта се поражда от предходните три врити - неправилно разбиране, словесна заблуда и сън. В ума съществуват минали впечатления от преди хиляди години, но те са латентни и се смятат за памет само когато излязат на повърхността на съзнанието.

12. АБХЯСА-ВАЙРАГЯБХЯМ ТАН-НИРОДХАХ

ТЕХНИЯ КОНТРОЛ (НА ЧИТА ВРИТИ) СЕ ПОСТИГА ЧРЕЗ ПРАКТИКА И НЕПРИВЪРЗАНОСТ

Различните форми на ментални модификации, които носят болка, могат да бъдат контролирани по два начина. Първият е АБХЯСА - практика или повторение. Промяната в характера става само при създаването на нови навици. Вторият начин е чрез непривързаност - елиминиране на емоционалните реакции спрямо ситуации или лица. Непривързаността не означава, че не бива да има любов или съчувствие, а по-скоро че емоционалните мисловни вълни се пренебрегват. ВРИТИТЕ могат да се породят, но ги наблюдаваме без интерес, а след това ги изоставяме.

13. ТАТРА СТХИТАЮ ЯТНО БХЯСАХ

АБХЯСА Е НЕПРЕКЪСНАТОТО УСИЛИЕ ЗА ЗДРАВО ОВЛАДЯВАНЕ НА МИСЛОВНИТЕ ВЪЛНИ

За да освободим ума от различните мисловни форми, е необходимо да практикуваме редовно и дълго време. Има множество начини за практикуване. Тук са дадени осемте крайника на Раджа йога, но има и много други пътища, които водят до същата цел - Върховното Блаженство, включително и другите форми на Йога, обяснени в тази книга.

14. СА ТУ ДИРГХА-КАЛА-НАЙРАНТАРЯ-САКТАРАСЕВИТО ДИРДХА-БХУМИХ

ПРАКТИКАТА ИМА ЗДРАВА ОСНОВА, АКО ПРОДЪЛЖАВА ДЪЛГО ВРЕМЕ БЕЗ ПРЕКЪСВАНЕ И СЕ ИЗВЪРШВА С ИСКРЕНА ОТДАДЕНОСТ

Ако практиката за успокояване на ума има прекъсвания, или ако усилията бъдат прекъснати за много години, резултатите ще са само временни и напредъкът ще се изгуби. Практиката трябва да бъде постоянна и сериозна. Успехът е сигурен само там, където има истинско желание да се постигне Целта.

15. ДРИЩАНУСРАВИКА-ВИСАЯ-ВИТРИШНАСЯ ВАСИКАР САМДЖНА ВАЙРАГЯМ

ВАЙРАГЯ - НЕПРИВЪРЗАНОСТТА - Е ОНОВА СЪСТОЯНИЕ НА СЪЗНАНИЕТО, ПРИ КОЕТО ЖЕЛАНИЯТА ЗА ОБЕКТИ - И ВИДИМИ, И НЕВИДИМИ, СЕ КОНТРОЛИРАТ ЧРЕЗ ОВЛАДЯВАНЕ НА ВОЛЯТА

Непривързаноста е състояние на ума. Това е безразличие към обектите на света. Тя изключва харесването и нехаресването. Когато умът хареса дадено чувство или удоволствие, той се привързва към него. Умът си припомня преживяването и иска да го повтори. Именно това желание създава болка. Състоянието вайрагя не означава непременно преустановяване на живота в обществото; то изисква отделяне от обвързващите чувства на този живот.

Отричането е много полезно за достигането на вайрагя. Като се отказва от обектите на сетивата, умът бързо се успокоява. Но най-добре е да запомним, че непривързаността не е тъждествена с непритежанието. Човек може да не притежава нищо и пак да бъде изпълнен с желания. Ако той обича черешов сладолед, умът му няма да се откаже от него дори ръцете му да са вързани, а устата - запушена.

Основата на вайрагя е вътрешната реализация на външния свят без ценности. След това обектите и желанията автоматично отпадат. Но отричането не означава бягство от обществото, от задълженията и отговорностите, както понякога се смята. То означава изпълнение на задълженията безстрастно, без привързаност.

16. ТАТ ПАРАМ ПУРУША-КХЯТЕР ГУНАВАЙТРИШНЯМ

НАЙ-ВИСШЕТО СЪСТОЯНИЕ НА НЕПРИВЪРЗАНОСТ ПРОИЗТИЧА ОТ ОПОЗНАВАНЕТО НА ПУРУША; ПРИ НЕГО СЕ ОТРИЧАТ ДОРИ ТРИТЕ КАЧЕСТВА НА ПРИРОДАТА

Истинската вайрагя е отъждествяване със самия ПУРУША. Пуруша е Азът, наричан в Джнана йога Брахман. Той е непроявен и без качества. Той е всепроникващото Върховно Битие, което съществува в душата на всеки. Различен е от ПРАКРИТИ, което е причинната материя, Бог, който се проявява като различните аспекти на света. Пракрити има ГУНИ - качества; това са ТАМАС - инерция или летаргия, РАДЖАС - страст и дейност, и САТВА - чистота.

При крайна непривързаност отсъства идентифициране с ограничаващите елементи, които определят личността. Когато се достигне до разбирането, че източникът на всяко знание е Азът,тези три качества също биват отречени. Онзи, който се обявява за светец, е привързан към своите качества чистота и доброта. Ако той се смята за грешник, значи се идентифицира с духовната летаргия, което причинява лоши действия. На духовния път раджас постепенно измества тамас; т.е. добрите действия изместват бездействието. По-нататък човек постига равновесие, като развива чисти - сатвични качества. След това чистотата в крайна сметка бива надхвърлена, когато човек почива в Аза, защото Пуруша е без ограничения и по този начин е дори отвъд трите качества на Пракрити.

17. ВИТАРКА-ВИКАРАНАНДАСМИТАНУГАМАТ САМПРАДЖНАТАХ

САМПРАДЖНАТА САМАДХИ (САМАДХИ СЪС СЪЗНАНИЕ) СЕ ПРИДРУЖАВА ОТ РАЗСЪЖДЕНИЕ, РАЗЛИЧАВАНЕ, БЛАЖЕНСТВО И ОСЪЗНАВАНЕ НА ИНДИВИДУАЛНОСТТА

САМАДХИ, състоянието на свръхсъзнание, е два типа. Първият, сампраджната, означава "със семе", и е състоянието, при което има пълна концентрация и изживяване на блаженство, но двойствеността все още съществува: осъзнаването на обекта на медитация като отделен от медитиращия остава. Вторият тип, АСАМПРАДЖНАТА САМАДХИ, е "без семе". Той е най-висшето състояние на съзнанието, при него няма двойственост и медитиращият напълно се слива с Пуруша.

Чрез САМПРАДЖНАТА САМАДХИ се постигат всички сили за контролиране на елементите и оттам на природата. Самото знание е сила, и когато човек познава нещо, той има власт над него. Напр. онзи, който медитира върху звездите, може да забрави всичко друго, но докато вритите съществуват, все още има двойственост. В това състояние на концентрация, дори макар да няма сливане, се добива знание за звездите и оттам способността за астрология. За да контролира даден елемент или негова модификация, човек трябва да се концентрира върху него, а с медитацията идва силата.

Съществата, наречени ангели или ДЕВИ, чрез своите добри действия са достигнали място, или ниво, където могат да се радват и да използват силите си. Мнозина смятат, че това е върховната цел, но не е така. Все още има двойственост, усещане на индивидуалността. Независимо колко чисто е егото, докато то съществува, трябва да бъде надхвърлено, за да могат знаещият, знанието и познаваемото да станат Едно. Сампраджната самадхи не е край само по себе си, а състояние, достигано по пътя. Тя е четири вида:

1. САВИТАРКА: Медитация върху елементите на времето и пространството.

2. НИРВИТАРКА: Медитация върху елементите извън времето и пространството.

3. САНАНДА: Медитация върху ума, придружавана от блаженство.

4. САСМИТА: Идентифициране с абсолютното его.

Когато умът е фиксиран върху груб външен елемент или обект и медитира върху него, това е савитарка медитация. Витарка означава въпрос, савитарка - с въпрос. Тъй като няма реалност, цялата материя е под въпрос и е предмет на изследване; тук се прилагат способностите на разума. Този начин на медитация изследва елементите и вселената, така че те да отдадат тайните и силите си на медитиращия.

В изследванията на материята учените прилагат този метод. Те се концентрират върху един елемент и експериментират, за да открият неговата природа. Така те се научиха да разделят атома и да използват енергията му за съзидателни и разрушителни цели; сега съвремнният човек може да натисне едно копче, и водородната бомба да избухне.

Знанието за нещо не само води до контрол върху него, но и върху онези, които нямат знание за това. Човек предпочита една паста за зъби пред друга поради невежество; рекламните агенти познават човешките слабости. Те твърдят, че единият вид придава по-голям сексапил, и по този начин използват слабостите на ума. Всеки манипулира с властта по този начин. Политиците концентрират енергията си върху това да се надхитрят един друг или да надхитрят народа. Те излизат с такива мантри като "Закон и ред", или "Мир с чест", и атакуват обществото с енергията си, за да контролират масовия ум. Дори някои йоги и свами използват такива глупави трикове, като тигрови кожи, тюрбани и бради, за да завладеят въображението и оттам ума. Ако умът може да бъде измамен, той може да бъде контролиран.

Да се спечели власт над даден елемент не е чудо; трябва само да узнаем неговата тайна. Лабораторните експерименти са всъщност научна медитация. Когато ученият открие какво е причинило дадена мистериозна болест, той ще има основа да търси лечението за нея. Той се опитва да открие тайните на природата, за да контролира и манипулира нейната енергия. Мъдрецът точно знае как да се добере до тази енергия. Като се концентрира върху един елемент и изключва всички други, той печели пряко знание. Това е САВИТАРКА медитация. Нейната цел е придобиване на сили, но човек никога не може да отиде отвъд това.

Когато медитацията е върху същите груби елементи, но те са изолирани от времето и физическото пространство, и се разглеждат в първоначалното им състояние, тя се нарича НИРВИТАРКА - без въпроси. Това е начинът, практикуван при Кундалини йога. Този тип самадхи се достига чрез медитация върху по-фини енергийни сили - ЧАКРИТЕ, чрез визуализации и символи. При медитиране върху чакрите (психическите центрове) и техните съответстващи елементи не се задават въпроси. Центровете и елементите, включени в това фино състояние, биват пряко визуализирани. Тъй като не съществуват във физическия свят, те са извън времето и пространството. Така обектът на медитация е част от самия процес на медитация. Тук няма въпроси и експерименти, нито се търсят значения или сили. Прилага се само разграничение, за да остане фокусирането върху избрания образ или звук. Контролът върху елементите и достигането на сили са повърхностни постижения. Те не са целта.

САМАНУ ПРАНАЯМА - процесът на изчистване на астралните проводници, е друг пример за нирвитарка медитация. Това е дихателно упражнение, придружавано от едновременна концентрация върху психичните центрове, съответстващите им елементи и повторението на първичната звукова енергия на елементите. Всеки елемент се изважда от времето и пространството и енергията му се използва за пречистване на фините астрални канали. При повторение на звука-семе РАМ човек всъщност не общува с действителния горящ огън, а с неговата фина енергия.

Чрез контролиране на фините елементи човек може да извършва чудеса в очите на обикновените хора, но това не означава, че той напредва по духовния път. Умът, макар и концентриран, е фиксиранвърху нереални и ограничени обекти, а не върху Аза. Медитацията върху елементите може да донесе само сили, но не и освобождение. Като батерия, която се изтощава, или банкова сметка, която намалява, силите изтичат, а тяхното демонстриране е ограничено. Колкото по-висши са силите, толкова по-голям волтаж се използва. Когато те изчезнат, в следващото прераждане отново трябва да се започне от началото на духовната стълба.

При достигането на сили няма освобождение. Те водят само до наслада в този живот и до усилване на нуждата от тази наслада, а в крайна сметка - до усилване на страданията. Дори ако човек спечели достатъчно сили да стане цар на небето, той не може да остане там неограничено. Силата, като красотата, не е вечна.

Третият вид сампраджната самадхи е САСМИТА. Елементите, независимо дали са в или извън пространството, в ума все повече се сливат. Умът почива в състояние на блаженство като свой собствен обект на медитация. Човек не може да не поиска да продължи нататък, защото екстазът е върховен. Но това само наподобява върховното блаженство, защото все още отъждествяването с плодовете на медитацията съществува. В самото наслаждение от състоянието на блаженство съществува двойственост.

Когато човек слага цветя пред паметника на гуру, той полага един груб елемент върху друг. Двете се осъзнават като конкретни физически величини, но никоя от тях не е важна. От значение е концентрацията на ума, фиксирана върху външен обект. Това е САВИТАРКА. Дали човек боготвори жив гуру или статуя няма значение. И двете са външни и вторични спрямо състоянието на отдаване на ума, което остава едно и също.

Медитацията въргу гуру вътрешно, без да се възприема той във времето и пространството, а в самия себе си, изисква по-голяма концентрация. Ако човек го вложи в сърцето си и умствено му предложи цвете, това е НИРВИТАРКА. Тук няма нито тяло, нито външен обект - само умът действа в отдаденост с мисленото предлагане на цветето.

В САНАНДА цветето е забравено, и гуру е асоцииран с Бога. Той не е нещо отделно от медитиращия; сега се признава, че предишното очевидно разделяне е продукт на ума. Когато мисълта за разделянето отпадне и мисловните вълни бъдат успокоени, се постига надхвърляне на умствената и емоционалната обвивки. Медитиращият изпитва върховното блажено осъзнаване, че божеството, пред което се прекланя, не е различно от самия него.

В последния стадий, САСМИТА, самият ум все още е обект на медитацията, която се задълбочава, докато остане само осъзнаването на индивида в най-чистата му форма - абсолютното его. Абсолютният егоизъм е идентифициране с Аза, докато егоизмът с качества е идентифициране с ограничение или невярно качество.Последното ражда такива изявления като "Аз съм освободена жена", или "Аз съм адвокат". Ако наистина има освобождение, единственото, което остава, е АЗ СЪМ. В САСМИТА САМАДХИ хранителната, жизнената и умствената обвивки отпадат. Интелектуалната обвивка, най-чистото състояние на егото, преобладава. Осъзнаващ само своето чисто его и Аза, ученикът все още изпитва двойственост.

Въпреки че на този етап е възможно сливане с природата, крайната цел все още не е достигната. Човек все още се чувства отделно от Аза. Ако той умре в това състояние на съзнанието, няма да се слее с Абсолюта. Той става високо развит ангел, който е подвластен на карма и финото его. Като Свами Шивананда, той ще се роди като светец, и ще има нужда само от една дума, която да го насочи към Осъществяването на Бога.

Преждеспоменатите етапи са все фази на сампраджната самадхи - със семе. Техните разлики са в степента, в напредъка на концентрацията и в дисоциирането от грубото его. С отпадането на последното в съзнанието остават да доминират психичните центрове и елементи. Елементите, от по-груби към по-фини, след това се сливат в ума, който става свой собствен обект на медитация. При достигане на чистото състояние на егото, човек не съзнава физическото, астрално или блажено изживяване. Съзнанието почива в индивида в най-чистата му форма, която остава отделно от обекта на медитация, така както отражението на слънцето не е самото слънце.

За търсача на духовното това е много труден период. Той е достигнал етап на развитие, при който духовните сили са в негови ръце. Природата ще го задържи, докато има дори само малко его. Ученикът е подложен на различни проверки чрез придобиване на сили, свръхумствени преживявания, пречки и напрежения. Не се подвеждайте по външни сили. Желани или не, те се появяват естествено с напредъка на йоги. След това неизбежно идват хора, които търсят помощ и съвет. Това е пробен период за егото. За изпълнението на задълженията не бива да се очаква похвала. Това ниво се постига само след дълга еволюция от няколко прераждания. Необходимо е да се премине към абсолютно изживяване на състоянието АСАМПРАДЖНАТА, в което няма дуализъм.

18. ВИРАМА-ПРАТЯЯБХЯСА-ПУРВАХ САМСКАРА-СЕШО НЯХ

АСАМПРАДЖНАТА САМАДХИ (СЪСТОЯНИЕТО БЕЗ СЕМЕ) СЕ ДОСТИГА, КОГАТО СПРЕ ВСЯКАКВА УМСТВЕНА АКТИВНОСТ И В УМА ОСТАНАТ САМО НЕПРОЯВЕНИТЕ ВПЕЧАТЛЕНИЯ

Асамппраджната самадхи (самадхи без семе) бива най-ясно разбрано, ако се разберат седемте БХУМИКИ - състоянията на съзнанието, които водят до Самоосъществяване. Те са:

- СУБХЕЧА - копнеж за истината. Човек осъзнава своето състояние на невежество и искрено желае да добие духовно знание.

- ВИЧАРАНА - правилно изследване. Човек се убеждава в безполезността на света и искрено и задълбочено търси Истината.

- ТАНУМАСАНА - избледняване на ума. Умът загубва интерес към обектите на света и интензивно се потапя в познание за Душата. Това съответства на по-късните състояния САВИТАРКА и НИРВИТАРКА.

- САТВАПАТИ - чистота на ума. Всички ментални модификации се свеждат до отъждествяване с Аза. Това съответства на САНАНДА и САСМИТА.

- АСАМШАКТИ - състояние на отделеност. Върху медитиращия не влияе нищо светско, защото той познава Аза.

- ПАДАРТХАБХАНАВА - знание за истината. Кармата е почти завършена и външните неща като че ли не съществуват.

- ТУРИЯ - състояние на освобождение. Йоги търси Бог навсякъде. Той не действа, защото това състояние е краткотрайно, докато тялото и обвивките напълно изгорят.

Асампраджната самадхи започва с петото състояние на съзнанието, и се характеризира с отсъствие на мисловни вълни. Когато последните са активни, те се изявяват като самскари - впечатления на ума. Те могат да съществуват и в пасивно състояние. Когато човек медитира в сампраджната, съответстващо на третото и четвъртото състояние на съзнанието, вълните са успокоени, но съществуват. Спотаени дълбоко в подсъзнанието, те евентуално ще изскочат като желания - като семена, сложени в саксия. Въпреки че за момента дремят, те запазват способността си в бъдеще да поникнат.

Затова човек не може да достигне освобождение в четвъртото състояние. Дори има опасност той да слезе от висотите, които е достигнал. Няма значение колко високо се е качил - винаги има опасност да се подхлъзне. Четвъртото състояние е духовен планински връх, и човек не може вечно да стърчи на него. Опасността от падение съществува дотогава, докато с достигане на асампраджната самадхи не бъдат надхвърлени Природата и съзнателната концентрация.

За да достигне състоянието на свръхсъзнание, човек трябва да има голяма сила и контрол. Без подходяща подготовка е лесно летаргията да вземе връх. Човек може да се заблуди, че това е самадхи, както малка болка в гръбнака може да бъде взета за събуждане на кундалини. Спящ човек и онзи, който е в състояние на свръхсъзнание, са като че ли в едно и също състояние, защото енергията в най-ниското си ниво е подобна на тази в най-висшето. Когато перките на електрическия вентилатор се въртят с голяма скорост, те като че ли не се движат.

Крайностите много си приличат. Тъмнината не се вижда, нито абсолютната светлина. При пълна летаргия няма дейност или желания. Човек, който спи, не желае да яде, да печели или да се забавлява. Желанията отсъстват. Същото е в асампраджната самадхи, въпреки че това състояние е висотата на осъзнаването. Човек не желае нито сетивно, нито сексуално изживяване. Единствената разлика е, че при дълбок сън в саксията има все още семена, а на следващата сутрин те поникват като желания.

Когато умът е празен и мисловните вълни и впечатления - напълно отстранени, това е асампраджната - без семе. Няма семена, които да се проявят като желания или тенденции.

Тенденциите имат силата да създават. Кой прави едного мъж, а другиго - жена? За това отговарят собствените мисловни впечатления. Душата не е нито мъжка, нито женска. Когато умът започне да действа и желае да се държи като жена, той създава съответното на тези тенденции тяло. Дотогава, докато има мисловни впечатления и тенденции, има и прераждане. Тенденцията на самото его също трябва да бъде разрушена, защото и то е илюзия. МАЯ проектира в индивида качества, и той мисли, че е висок, дебел, мъж, жена, талантлив или тъп. Когато всички тези идеи - добри или лоши - бъдат преодоляни, остава само душата.

Асампраджната самадхи е това състояние на сливане с Абсолюта, което е отвъд познанието. Всяко обективно изживяване е познание. Ако човек види Кришна, това е обективно знание. Но ако човек знае, че той Е Кришна, това е отвъд знанието. Тогава няма повече семе и нищо не може да го докосне.

19. БХАВА-ПРАТЯЙО ВИДЕХА-ПРАКРИТИЛАЯНАМ

(АСАМПРАДЖНАТА САМАДХИ МОЖЕ ДА БЪДЕ ДОСТИГНАТО) ПО РОЖДЕНИЕ (ОТ ОНЕЗИ, КОИТО ПРЕДИ ТОВА СА ДОСТИГНАЛИ) БЕЗТЕЛЕСНОСТ ИЛИ СЛИВАНЕ С ПРАКРИТИ

Най-висшето състояние на самадхи не се достига само в един живот. Трябва да се премине през много прераждания, за да се достигнат многобройните фини нагласи, необходими за Осъществяването на Бога. Мнозина, които наистина достигат асампраджната самадхи, са свършили по-голямата част от работата си в своите предишни прераждания и се завръщат само за да достигнат крайната цел. Някои вече са постигнали нивото на ДЕВА - напреднало духовно същество, което не живее във физическа форма. Или може да са напреднали дотам, че да се слеят с Пракрити - когато е усъвършенствана медитацията върху природните елементи. И в двата случая сливането с Аза е всичко, което трябва да бъде достигнато.

20. СРАДХА-ВИРЯ-СМРИТИ-САМАДХИ-ПРАДЖНАПУРВАКА ИТАРЕСАМ

ЗА ДРУГИ АСАМПРАДЖНАТА САМАДХИ СЕ ДОСТИГА С ВЯРА, ЕНЕРГИЯ, ПАМЕТ И ЯСНО ОСЪЗНАВАНЕ

За други най-висшето състояние се достига чрез искрено усърдие цял живот, както и чрез усилия в предишните прераждания. Вярата е твърдото убеждение, че истината съществува, може и ще бъде достигната. При това основно положително отношение е невъзможен неуспех. Импулсът, който ни води по пътя, който ни вдига след неуспехите и поддържа смелостта ни в трудни моменти, е енергията - или волята. Паметта са предишните духовни самскари, издигащи се на повърхността на ума и подсилващи пътуването на търсача към неговата Цел. Ясното осъзнаване е фокусираното старание на ума, интензивния интелектуален влог, необходим за сливане с Върховното.

21. ТИТВА-САНВЕГАНАМ АСАНАХ

ОСВОБОЖДЕНИЕТО ИДВА БЪРЗО, АКО ЖЕЛАНИЕТО ЗА НЕГО Е СИЛНО

Колкото по-силно е желанието за освобождение от оковите на този свят, толкова по-скоро ще бъде постигната целта.

22. МИРДУ-МАДХЯДХИМАТРАТВАТ ТАТО ПИ ВИСЕШАХ

ЖЕЛАНИЕТО ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ СЛАБО, УМЕРЕНО И СИЛНО

Интензивността на желанието за освобождение отразява усилията, влагани за достигането му, както и резултата - успехът на усилията за Осъществяване на Бога.

23. ИШВАРА-ПРАНИДХАНАД ВА

(УСПЕХЪТ ИДВА БЪРЗО ЗА ОНЕЗИ, КОИТО СА) ОТДАДЕНИ НА ИШВАРА (БОГ)

Докато Пуруша (Брахманът или Аза) е абстрактният поглед към Бога в най-чистата му абсолютна форма, Ишвара е Бог, възприеман с атрибути като любов, милосърдие, доброта, всезнание и т.н. Тъй като човешкият ум е твърде ограничен, за да се фокусира върху абстракции, повечето хора се съсредоточават върху неговата форма на проявление - Ишвара. В Западната традиция Той обикновено е Бог или Йехова. Но в Индия го свързват с различни форми: Вишну - Пазителят; Рама - Справедливият; Дурга - Божествената Майка. Тези различни божества не са отделни богове, а Ишвара - Единият Бог, който е всемогъщ и е способен да се изяви в толкова различни форми, колкото са необходими за отделните характери, за да може всеки да се фокусира върху Върховното.

Така самадхи идва най-бързо при онези, които полагат себе си в съзнанието на Бога, независимо как го виждат, т.е. като се отдават и посвещават на волята му.

24. КЛЕША-КАРМА-ВИПАКАСАЯР АПАРАМРИСТАХ ПУРУША-ВИШЕША ИШВАРАХ

ИШВАРА Е ОНЗИ ОСОБЕН ЦЕНТЪР НА БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ, КОЙТО Е НЕДОСЕГАЕМ ЗА НЕЩАСТИЕТО, КАРМАТА ИЛИ ЖЕЛАНИЯТА

Ишвара е безсмъртното Аз, Пуруша, с форма. Той се възприема като битие, и все пак е изцяло недосегаем за невежеството на нещастието, закона за причината и следствието и за желанията. За Него не съществуват противоположностите на феноменалния свят като напр. удоволствието и болката.

25. ТАТРА НИРАТИСАЯМ САРВАДЖНА-БИДЖАМ

В НЕГО ЛЕЖИ СЕМЕТО НА ВСЕЗНАНИЕТО

Бог - Ишвара е не само всезнаещ, той е самото знание. В обединяването с Него се достига най-висшето знание - не само интелектуално, а за цялата вселена - чрез окото на знанието и интуицията.

26. СА ПУРВЕСАМ АПИ ГУРУХ КАЛЕНАНА-ВАЧЕДАТ

НЕОГРАНИЧЕН ОТ ВРЕМЕТО, ТОЙ Е УЧИТЕЛЯТ НА ВСИЧКИ ДРУГИ УЧИТЕЛИ, ОЩЕ ОТ НАЙ-ДРЕВНИ ВРЕМЕНА

Най-висшият учител е Азът, Пуруша. Всички древни светци като Исус и Буда са осъзнали Аза. Те може да са имали земни учители, но Източникът на тяхното огромно знание не е от това ниво. В свръхсъзнателното състояние те са имали пряк достъп до Истината - онова знание, което е абсолютно.

27. ТАСЯ ВАЧАКАХ ПРАНАВАХ

ТОЙ СЕ ИЗЯВЯВА В СЛОВОТО О М

ОМ (АУМ) - свещеното слово на индусите - е една от най-старите познати думи. От преди 5000 години или вероятно много по-рано в древния Шумер ОМ е била позната и използвана като тайно слово на шумерските мистици и свещеници.

Когато индо-арийските племена се придвижвали на изток от Шумер към Северна Индия, те са тръгнали с това ценно и свещено слово. ОМ е известна и в най-древните индийски свещени книги. Почти всички мантри и химни започват и завършват с ОМ. ОМ се използва и като самостоятелна мантра и дори се смята за най-силната.

Все още в Индия има безброй истории, че ако човек може да произнесе словото ОМ с правилната вибрация и концентрация, той може да достигне всички сидхи - сили за извършване на всякакви чудеса като изцеление, извикване на дъжд или ходене по вода.

Някои съвременни индийски авторитети на тази тема дават рационално обяснение за чудотворната сила на ОМ. Напр. Свами Шивананда, който е бил лекар, преди да стане йоги, обяснява, че вибрациите, създавани в носните кухини при непрекъснатото пеене на ОМ, стимулират активността на хипофизата и епифизата чрез пряко, подобно на масаж действие. Тъй като тези органи имат голямо значение за психологическите и физиологическите функции на човека, това може да обясни тайната.

Невъзможно е да опишем абсолютното значение на ОМ, тъй като се казва, че само просветените могат да го разберат напълно. Нейната вибрация е синоним на съюза с Божественото. Нейното значение е самата Върховна Реалност. Тя е едно и също със Сат-Чит-Ананда, Абсолютът Съществуване-Знание-Блаженство.

Всички вибрации, а оттам всички езици, са в обхвата на ОМ. Думата и мисълта, името и формата не могат да бъдат разделени, тъй като думата е мисъл, изявена чрез гласните струни. Всяка мисъл има съответната дума, както и тегло, сила, форма и енергия. ОМ съдържа в себе си всички езици, всички мисли. Тя е Първичната Вибрация и Божествената Сила.

28. ТАДЖОПАС-АРТХА-БХАВАНАМ

ПОСТОЯННОТО ПОВТАРЯНЕ НА ОМ И МЕДИТАЦИЯТА ВЪРХУ ЗНАЧЕНИЕТО МУ (ВОДЯТ ДО САМАДХИ)

Фокусирането върху абстрактното е по-трудно от фокусирането върху конкретни образи на Бога. Но понеже повторението на ОМ създава мисловни вълни, съответстващи на тези на Върховното, то е пряк път към самадхи.

Свами Шивананда винаги подчертава силата и славата на ОМ. В "Божествено блаженство" - неговата най-важна сбирка от духовни произведения, той пише: "Живейте в ОМ. Медитирайте върху ОМ. Вдишвайте и издишвайте в ОМ. Почивайте спокойно в ОМ. Потърсете подслон в ОМ."

29. ТАТАХ ПРАТЯК-ЧЕТАНАДХИГАМО ПИ АНТАРАЯ-БХАВАС ЧА

ОТ (ПОВТОРЕНИЕТО НА ОМ) ЧОВЕК ДОСТИГА ВЪТРЕШНО ПРОСВЕТЛЕНИЕ И ОТСТРАНЯВАНЕ НА ВСИЧКИ ПРЕЧКИ

Чрез медитация върху ОМ, най-висшата мантра, се достига Самоосъществяване. Това е така, понеже вибрацията на ОМ отстранява пречките по пътя и води до реализация на Аза, съществуващ у всекиго.

30. ВЯДХИ-СТЯНА-САМСАЯ-ПРАМАДАЛАСЯ-ВИРАТИ-БХРАНТИ - ДАРШАНАЛАБДАБХУМИ -КАТВАНАВАСТИТАТВАНИ ЧИТА-ВИКШЕПАС ТЕ НТАРАЯХ

ПРЕЧКИТЕ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО СА БОЛЕСТИ, АПАТИЯ НА УМА, СЪМНЕНИЕ, БЕЗРАЗЛИЧИЕ, МЪРЗЕЛ, ЖЕЛАНИЕ ЗА УДОВОЛСТВИЕ, ЗАБЛУДА, НЕСПОСОБНОСТ ДА СЕ ПРАКТИКУВА И ПОДДЪРЖА КОНЦЕНТРАЦИЯ, И НЕСПОКОЙСТВИЕ НА УМА ПОРАДИ РАЗСЕЙВАНЕ

Ако тялото не е здраво, не може да се достигне космично съзнание. Практикуването на асани и пранаяма предпазва от болести и помага да се поддържа бдителността. Съмнението и различните умствени пречки се преодоляват чрез духовните преживявания, които идват с медитацията. Особено необходимо е да се продължи с практиката тогава, когато напредъкът като че ли е в застой. Йога, както и всяко друго учение, никога не е само възход - и тук има и успехи, и неуспехи, и застой. Имайте това пред вид, не се обезкуражавайте и помнете, че всички търсачи се сблъскват с тези пречки. На тях трябва да се гледа като на предизвикателства, които проверяват възможностите за растеж и развитие на сили. С редовна практика умът в крайна сметка се поправя.

31. ДУКХА-ДАУРМАНАСЯАНГАМЕДЖАЯТВА-ШВАСА-ПРАШВАСА ВИКШЕПА-САХАБХУВАХ

УМСТВЕНАТА БОЛКА, ДЕПРЕСИЯТА, ФИЗИЧЕСКАТА НЕРВНОСТ И НЕРЕДОВНОТО ДИШАНЕ СА СИМПТОМИ НА РАЗСЕЯН УМ

Това са външни прояви на едно вътрешно състояние на битието. Те са резултат от гореспоменатите пречки за медитацията. Те също са начин на живот за хиляди хора, които никога не са се занимавали с духовни дисциплини и с йога. Но от тях човек може напълно да се излекува чрез повторение на ОМ, като се отдаде на милостта на Бога и чрез редовна практика. Дори когато първначалният ентусиазъм намалее, продължаването на редовната практика засилва волята и изгражда положителни духовни навици - самскари. След известно време човек преминава през изпитанията и продължава медитацията с нов ентусиазъм.

32. ТАТ-ПРАТИСЕДХАРТАМ ЕКА-ТАТВАБХЯСАХ

ЗА ДА ОТСТРАНИ ТЕЗИ ПРЕЧКИ, ЧОВЕК ТРЯБВА ДА МЕДИТИРА ВЪРХУ ЕДИН АСПЕКТ НА ИСТИНАТА

Търсачът трябва да избере една от многото форми за медитация, за да практикува, като фокусира ума си върху един определен обект на концентрация или въплъщение на съвършенство. Ако скача от един обект на друг, никога няма да постигне стабилност на ума. Обектът на концентрация трябва да е един и същ не само при едно сядане, но и от година на година. Това е единственият начин да се съберат лъчите на ума и да се усъвършенства еднонасочеността.

33. МАЙТРИ - КАРУНА - МУДИТОПЕКШАНАМ СУКХА - ДУКХА - ПУНЯПУНЯВИСАЯНЯМ БХАВАНАТОЕ ЧИТА - ПРАСАДАНАМ

УМЪТ СЕ ИЗЧИСТВА ЧРЕЗ РАЗВИТИЕ НА ПРИЯТЕЛСТВО, ДОБРОТА, ДОВОЛСТВО И БЕЗРАЗЛИЧИЕ КЪМ ЩАСТИЕТО, ПОРОКА И ДОБРОДЕТЕЛТА

Опитомяването на ума изисква развиването на добра воля и всеобща любов към всички. Всяко отрицателно чувство или отъждествяване с противоложностите добро-зло разрушава покоя на ума.

34. ПРАЧАРДАНА-ВИДХАРАНАБХЯМ ВА ПРАНАСЯ

ТОВА СЕ ПОСТИГА СЪЩО ЧРЕЗ ИЗДИШВАНЕ И ЗАДЪРЖАНЕ НА ДЪХА.

Тук се има пред вид ПРАНАЯМА като метод за пречистване. Регулирането на дишането води до контрол над мисловните вълни, защото контрола на дишането е пряко свързан с контрола на ума. Има много упражнения за пранаяма, всяко от които въздейства върху вегетативната нервна система и психиката по определен начин.

35. ВИСАЯВАТИ ВА ПРАВРИТИР УТПАНА МАНАСАХ СТХИТИ-НИБАНДХНИ

СТАБИЛНОСТТА НА УМА СЕ ПОСТИГА ЛЕСНО, КОГАТО ВЛЯЗАТ В ДЕЙСТВИЕ ВИСШИТЕ СЕТИВА

Концентрацията върху висшите обекти на сетивата, като АНАХАТА, успокоява ума.

36. ВИШОКА ВА ДЖЮОТИСМАТИ

ИЛИ (ЧРЕЗ КОНЦЕНТРАЦИЯ ВЪРХУ ВЪТРЕШНОТО) СЪСТОЯНИЕ НА ПРОСВЕТЛЕНИЕ, КОЕТО Е ОТВЪД ТЪГАТА

Тук Патанджали дава серия от методи, които могат да бъдат използвани за контрол на вритите - мисловните вълни. Един от възможните обекти на медитация е светлината, която си представяме или в сърцето, или в междувеждието.

37. ВИТА-РАГА-ВИСАЯМ ВА ЧИТАМ

ИЛИ ЧРЕЗ ФИКСИРАНЕ НА УМА ВЪРХУ ОНЗИ, КОЙТО Е НАДХВЪРЛИЛ ЧОВЕШКИТЕ СТРАСТИ И ПРИВЪРЗАНОСТ

Друг високо ценен обект на медитация е светец или мъдрец, достигнал освобождение. Олтарът или мястото на медитация може да бъде украсено с изображение на вдъхновяваща душа, като Свами Шивананда, Буда или Христос. Върху него трябва да се фокусираме или визуално, или умствено.

38. СВАПНА-НИДРА-ДЖНАНАЛАМБАНАМ ВА

ИЛИ (ЧРЕЗ МЕДИТАЦИЯ ВЪРХУ) ЗНАНИЕТО, НАТРУПАНО В СЪНИЩАТА ИЛИ ПРИ ДЪЛБОК СЪН

Много пъти Истината се разкрива от свръхсъзнателното по време на сън. Обикновено това се забравя, и се използва само от подсъзнателното. Но ако медитира съзнателно върху това знание, човек може да напредне значително.

39. ЯТХАБХИМАТА-ДХЯНАД ВА

ИЛИ ЧРЕЗ МЕДИТАЦИЯ ВЪРХУ ОНОВА, КОЕТО Е ПРИЯТНО

Патанджали дава само няколко от многото техники за медитация. Ученикът трябва да подбере тази, която съответства на характера му, и да се придържа към нея, докато достигне освобождение.

40. ПАРАМАНУ-ПАРАМА-МАХАВАНТО СЯ ВАСИКАРАХ

(ТАКА) МАЙСТОРСТВОТО (НА ЙОГИ) ОБХВАЩА ОТ НАЙ-МАЛКИЯ АТОМ ДО БЕЗКРАЙНОСТТА

За йоги, достигнал съвършенство, няма граници. Той е господар на вселената във всичките й форми.

41. КШИНА-ВРИХЕР АБХИДЖАТА-СЙЕВА МАНЕР ГРАХИТИР-ГРАХАНА-ГРАХЙЕШУ ТАТСТА-ТАДАНДЖАНАТА САМАПАТИХ

ЗА ОНЗИ, КОЙТО КОНТРОЛИРА ВРИТИТЕ ЧРЕЗ МЕДИТАЦИЯ, ВЪЗПРИЕМАЩ, ВЪЗПРИЕМАНО И ВЪЗПРИЯТИЕ СЕ СЛИВАТ, КАКТО КРИСТАЛА ПРИЕМА ЦВЕТА НА ФОНА, ПРЕД КОЙТО Е ПОСТАВЕН

Когато умствените вълни са под контрол, единството между субект и обект е пълно. Кристалът няма собствен цвят, но когато го сложим на цветен фон, той възприема и отразява цвета на последния. Чистият ум, изоставяйки собствената си форма, възприема формата на субекта, върху който медитира.

42. ТАТРА ШАБДАРТА-ДЖНАНА-ВИКАЛПАИХ САМКИРНА САВИТАРКА

САВИТАРКА САМАДХИ Е ТОВА СЪСТОЯНИЕ, ПРИ КОЕТО УМЪТ РЕДУВА ЗНАНИЕ, ОСНОВАВАЩО СЕ НА ДУМИ, С ИСТИНСКО ЗНАНИЕ И СЪС ЗНАНИЕ, ОСНОВАВАЩО СЕ НА ВЪЗПРИЯТИЯТА НА СЕТИВАТА ИЛИ РАЗУМА

Савитарка самадхи се нарича самадхи с разсъждения. Това е най-нисшето ниво на самадхи, при което има усъвършенствана концентрация, но медитиращият се фокусира върху природните елементи и използва интелектуалните си способности. Различните нива на знание трябва още да се пречистят.

43. СМРИТИ-ПАРИСУДХАУ СВАРУПА-СУНЙЕВАРТА-МАТРА-НИРБХАСА НИРВИТАРКА

НИРВИТАРКА САМАДХИ Е ОНОВА СЪСТОЯНИЕ, ПРИ КОЕТО ПАМЕТТА СЕ ПРЕЧИСТВА И УМЪТ, ЛИШЕН ОТ СУБЕКТИВНОСТ, ОТРАЗЯВА ИСТИННОТО ЗНАНИЕ

Нирвитарка самадхи е самадхи отвъд разума. То е медитация върху абстрактен обект - чакра или символ. Вече няма смесване на източниците на знание. При савитарка самадхи се получава известно объркване между елемента на разума и по-нисшите форми на знание. При нирвитарка разумът, т.е. интелектуалната аргументация, отпада. И в двата случая се изпитва блаженство, но има пълно осъзнаване на субект и обект.

44. ЕТАЯТВА САВИЧАРА НИРВИЧАРА ЧА СУКШМАВИСАЯ ВЯХХЯТО

С ТОВА (КОЕТО Е КАЗАНО В ПРЕДИШНИТЕ ДВЕ СУТРИ) СЕ ОБЯСНЯВА САМАДХИ С ВЪПРОСИ, САМАДХИ БЕЗ ВЪПРОСИ И ОНОВА, КОЕТО Е ОЩЕ ПО-НЕУЛОВИМО

Тук Патанджали разграничава различните видове сампраджната С. Те включват форми, които могат да предполагат въпроси - т.е. процес на разсъждение; или нива, които включват медитация върху все по-фини обекти.

45. СУКШМА-ВИСАЯТВАМ КАЛИНГА-ПАРЯВАСАНАМ

САМАДХИ ВЪРХУ ФИНИ ОБЕКТИ ДОСТИГА ДО НЕПРОЯВЕНОТО СЪСТОЯНИЕ

Т.е. степента на неуловимост на обектите на медитация е неограничена - тя се простира до самото неизявено състояние. Но те остават обекти отделни от медитиращия, и затова все още има двойственост.

46. ТА ЕВА САБИДЖАХ САМАДХИХ

ВСИЧКИ ТЕ СЪСТАВЛЯВАТ МЕДИТАЦИЯТА СЪС СЕМЕ

Всички форми на самадхи, до които се достига чрез медитация върху външни обекти, остават САБИДЖА медитация, със семе. Независимо каква е степента на неуловимост, медитиращият е все още в царството на Пракрити, където отношенията са субект-обект.

47. НИРВИЧАРА-ВАЙСАРАДЙЕ ДХЯТМА-ПРАСАДАХ

ПРИ ПОСТИГАНЕ НА НАЙ-ГОЛЯМА ЧИСТОТА В САМАДХИ БЕЗ ВЪПРОС, МЕДИТИРАЩИЯТ БИВА ОЗАРЕН ОТ ПРОСВЕТЛЕНИЕТО

Едва когато медитиращият достигне това състояние на самадхи, при което вече няма разсъждения и той е пречистен, Просветлението го озарява. Състоянията на самадхи, през които преминава преди тази крайна цел, са даряващи и блажени, и в тях той познава много сили. Но търсещият трябва да възприема тези дарове като пречки, защото, за да се слее с Аза, той трябва да надмине и тях.

48. РИТАМБХАРА ТАТРА ПРАДЖНА

ЗНАНИЕТО, ПОСТИГНАТО В ТОВА СЪСТОЯНИЕ, Е АБСОЛЮТНАТА ИСТИНА

Изчезва всяка двойственост, всяка относителност. Интуитивното познание заменя всички други форми на знанието.

49. СРУТАНУМАНА-ПРАДЖНАБХЯМ АНЯ-ВИСАЯ ВИШЕШАРИТХАТВАТ

ЗНАНИЕТО, ПОСТИГНАТО ЧРЕЗ ЗАКЛЮЧЕНИЯ ИЛИ СВИДЕТЕЛСТВО, НЕ Е РАВНОСТОЙНО НА ЗНАНИЕТО, ПОЛУЧЕНО ПРИ ВИСШИТЕ СЪСТОЯНИЯ НА СЪЗНАНИЕТО, ЗАЩОТО Е ОГРАНИЧЕНО ДО ОПРЕДЕЛЕН ОБЕКТ

Това ни връща към седма сутра, която определя правилното знание. Дори ако знанието е постигнато чрез интелектуален процес или чуто от голям мъдрец, то е ограничено, и е по-нисше от прякото изживяване като такова. В този случай пряката опитност е интуитивното безгранично знание за Пуруша или Аза.

50. ТАДЖ-ДЖАХ САМСКАРО НЯ-САМСКАРА-ПРАТИБАНДХИ

РЕЗУЛТАТЪТ (ОТ ТОВА ЗНАНИЕ) Е, ЧЕ НЕГОВИТЕ САМСКАРИ ЗАМЕСТВАТ ВСИЧКИ ДРУГИ

Прякото познаване на Бога затъмнява всички други форми на знанието, и в неговата светлина самскарите (впечатленията) избледняват.

51. ТАСЯПИ НИРОДХЕ САРВА-НИРОДХАХ НИРБИДЖАХ САМАДХИХ

КОГАТО ДОРИ ТОВА БЪДЕ ВЪЗПРЯНО, МЕДИТИРАЩИЯТ ВЛИЗА В "САМАДХИ БЕЗ СЕМЕ"

Това е върхът на еволюцията на садханата (духовната практика). Когато последните семена на Карма изгорят, и дори вритите за пряко познаване на Бога бъдат възпряни, това е самадхи без семе - последната фаза на асампраджаната С. Медитиращият, след кето се е самоусъвършенствал в течение на много прераждания, вече няма нужда от физическа форма, и скоро след това влиза в МАХАСАМАДХИ, при което се слива с Бога.

.c.РАДЖА ЙОГА СУТРИ: ПРАКТИКА

"Набележете си програма за живота. Очертайте духовната си практика. Придържайте се към нея систематично, редовно и прилежно. Не губете нито една ценна минута. Животът е кратък. Времето лети. Това "утре" няма да дойде никога. Сега или никога! Вземете твърдото решение: "Ще стана йоги още в това прераждане, още в този момент!" Нака вашата йога садхана или абхяса бъде строга и постоянна. Ако наистина сте съвсем искрени в практиката си, и ако умът ви е изпълнен с вайрагя - безстрастие и силен копнеж за освобождение, ще достигнете целта си за съвършенство след шест години. Не се съмнявайте в това."

Свами Шивананда

"Сигурни пътища за успех в живота

и в осъществяването на Бога"

Въпреки че Патанджали Махариши е автор и съставител на "Раджа Йога сутри", в "Яджнавалкия смрити" се казва, че първият учител по йога е Хиранягарбха. Хиранягарбха е Космичният Ум, Космичният Разум, наричан също Брахман. Той е общата сума от всички фини тела, най-висшето създадено битие, през което Върховното Битие отразява физическата вселена. Патанджали, като осъзнат светец с развити до най-висша степен интуитивни дарби, е получил знанието за йога направо, и го е записал за благото на човечеството.

Първата глава на сутрите обяснява функциите на ума и различните нива на самадхи, а в следващите се разглеждат отделните практики, водещи до състоянието на свръхсъзнание. Патанджали разглежда всички етапи на йога от основата до нива, които могат да бъдат разбрани само от освободени светци и мъдреци. Специално последните две глави са посветени на обширната област, в която се попада след достигането на самадхи. Когато ги четем, трябва да имаме пред вид, че реализацията на Аза се достига само след много прераждания, посветени на тази цел. И - както бе подчертано в последните страници на предишната глава - дори достигането на някои свръхсили и изпитването на блаженство при медитация са само спънки по пътя. Видяни в светлината на крайната цел - сливането с Божественото - те само разсейват търсача.

.c.Глава втора: Йога садхана

Втората глава на Патанджали представя практиката на Йога - йога садхана. Тук е разгледана Крия йога - което е пречистване чрез дисциплина, учение и отдаденост. Изброени са петте основни източника на беди или причини за страдания и методите за отстраняването им. Накрая са разгледани първите пет крайника на Раджа йога - яма, нияма, асана, пранаяма и пратияхара - основите на медитацията.

1.Тапах-свадхяйешвара-пранидхани крия-йогах

Аскеза, самоизучаване, и отдаване на Бога съставляват Крия йога

Аскезата не означава физическо насилие спрямо тялото или груби самоизтезания. Тук се има пред вид строг контрол върху сетивата, за да се запази енергията за по-висши цели. В този смисъл аскезата означава понякога да се пости, да се става рано за медитация, вместо да се спи до късно, и да се намалят някои физически удобства, за да се постигне по-голям контрол над ума. Изучаването на свещените писания и други духовни книги поддържа ума в желаната посока. Като се отдава на волята Божия, човек отдава и плодовете на своята дейност. Това води до Карма йога - пътят на безкористно служене, при което човек гледа на себе си като на инструмент на Бога и служи на човечеството без мисъл за облага или вина.

2. Самадхи-бхаванартах клеша-танукаранартас ка

Това облекчава злощастията и води до самадхи

Като следва трите практики на Крия йога, споменати по-горе, ученикът елиминира източника на своите беди и в крайна сметка достига състоянието на свръхсъзнание.

3. Авидясмита-рага-двешабхинивешах клешах

Злините, които причиняват страдания, са: невежество, егоизъм, привличане, отблъскване и страх от смъртта

Невежеството, АВИДЯ, е неосъзнаването на Реалността.Това е отъждествяване не с вечния АТМАН, Аза, а с временния свят. "Аз" и "мое" изразяват егоизъм; те създават илюзията, че един човек е различен от друг, което води до конфликт. РАГА-ДВЕША се превежда като "харесване и нехаресване" - когато човек се оставя на чувствата на привличане и отблъскване, той се идентифицира с материалния свят и се оставя на болката от загубата и разочарованието. Страхът от смъртта и придържането към живота са обвързващи и задушаващи. Много хора, които са били обявени за умрели, а по-късно са се съживявали, разказват за смъртта като за неизразима красота и покой. Никой не може да каже кога ще дойде смъртта. Страхът от нея е излишна игра на въображението, загуба на енергия; той създава вълни на болка, съществуващи само в ума.

4. Авидя кшетрам утарешам прашупта-тану-вичинодарана

Невежеството е причина за (гореспоменатите злини), които го следват - макар и дремещи, слаби, потиснати или засилени

Страданието, което идва от егоизма, привличането и отблъскването и страха от смъртта, произхожда от авидя - невежеството, независимо до каква степен се изявява. Като корен на другите пречки, невежеството за истинската природа на Аза е отъждествяване с тялото и ума. Когато просветлението замести авидя, всички други причини за болка автоматично изчезват.

5. Анитясучи-дуканатмашу нитя-сучи-сукатмакяттир авидя

Невежеството бърка тленното, нечистото, болезненото и не-Аза с вечното, чистото, доброто и Аза

В състояние на невежество човек бърка онова, което е светско, с Върховното. Той не може да различава между онова, което носи болка - умът и тялото, и онова, което носи безсмъртие.

6. Дриг-даршана-сактьор екатматевасмита

Егоизмът е отъждествяване на Виждащия с инструмента на виждането

Инструментът на виждането в този случай не са само очите, а всички сетива. Егоизмът се изявява тогава, когато човек не прави разлика между Аза и своите сетива и ум. Той вижда себе си като отделен от човечеството, като реагира спрямо другите с чувство за състезателност, а не за сътрудничество.

7. Сукханушаи рагах

Привличане е онова, което почива на удоволствието

Повечето хора мислят, че привличането и удоволствието са положителни неща, но когато се отнасят за обекти на материалния свят, те неизбежно носят болка. Нищо във физическия свят не е постоянно; оттук и постоянният страх от загуба - той и самата загуба правят онези, които търсят удоволствие, нещастни. Затова йоги се научава да развива в себе си неприязън към светските удоволствия. Той никога не е разочарован или нещастен. Ироничното тук е, че онзи, който не търси удоволствие, е винаги щастлив.

8. Дуканушаи двешах

Отвращението е това, което се опитва да избегне болката

Отвращението носи болка, както и привличането. Умственото отношение при отвращението е отрицателно, и често поради него човек се стреми да избегне ситуация, която е неутрална. Не е възможно да се избегнат всички неприятни обстоятелства. Когато РАГА-ДВЕША - харесването и нехаресването - съществуват, човек не може да бъде щастлив. Той стъпва на илюзорни двойки противоположности, вместо да се опита да бъде доволен при всички ситуации и да остави своето развитие в ръцете на Бога.

9.Сварасавахи видушо пи татха рудхо бхинивешах

Страхът от смъртта е непрекъснатото желание за живот, здраво вкоренено дори в умовете на мъдреците

Страхът от смъртта е страх от загубата на идентичност, от изчезването на егото. Дори когато човек се откаже от всичко друго, привързаността към живота остава. Едва когато мъдрецът достигне най-последния стадий на асампраджната самадхи, той не мисли за нищо друго, освен за сливане с Бога; на това ниво той остава в тялото само няколко дни.

10. Те пратипрасава-хяйех сукшмах

Техните фини форми (на нещастията, раждащи болка) могат да бъдат избягнати, като отново се абсорбират в причината си

Когато тези нещастия разсейват ученика в малка степен, те могат отново да се върнат в първопричината за тях, като бъдат заменени с обратното умствено отношение. Напр. ако се появят егоистични мисли, с тях можем да се борим, като се съсредоточим върху братството между всички хора. Ако в ума навлязат мисли на привличане или отблъскване, те могат да бъдат заменени от доволство или приемане.

11. Дхияна-хеяс тад-вртая

Активните им форми могат да бъдат избягнати чрез медитация

 Ако нещастията са явни и водят до голямо разсейване за ума, те могат да бъдат облекчени чрез редовна медитация.

12. Клеша-мулах кармасаьо дрищадрища-джанма-веданиях

Карма, независимо дали ще бъде изчерпана в това или в бъдещите прераждания, е коренът на нещастията, носещи болка

Според закона на Карма всяко действие води до равно противодействие. Каквото човек направи на другите, това му се връща - в една или друга форма. Повечето хора непрекъснато създават нови кармични ситуации. Това се дължи на невежеството и на придружаващите го нещастия. Всички кармични дългове трябва да бъдат изплатени преди окончателното освобождение - независимо дали човек реши да направи това в сегашния си живот или да го остави за следващите прераждания.

13. Сати муле тад-випако джати-аюр-бхогах

Дотогава, додето има корен, Кармата трябва да бъде изпълнена - чрез различни ситуации в обществото, прераждания и опитности

Всеки ще пожъне това, което е посял. Различните преживявания се дължат на кармични ситуации, които всеки сам е предизвикал със своите мисли, думи и дела.

14. Те хлада-паритапа-палах пуняпуня-хетутват

В зависимост от това дали причината за тях е добродетел или порок, техния плод е удоволствие или болка

Като разбира това, йоги се стреми да върши само добри дела и да възприема кротко лошото, което му се случва, докато всички семена на Карма изгорят, без да бъдат посяти нови.

15. Паринама-тапа-самскара-дукаир гуна-врити-виродхач ка дукам ева сарвам вивекинах

За онези, които различават, всяко действие носи болка - поради очакването на загуба, нови желания или конфликти в резултат на взаимодействието между ума и трите качества на природата

Мъдрецът съзнава, че в материалния свят няма щастие, защото от всяко действие в крайна сметка възниква болка. Когато отсъства разграничението, щастието винаги е придружавано от страх да не го загубим, а тъй като промяната е природен закон, загубата е неизбежна. Когато не се безпокои за загубата, умът често се занимава с нови идеи, и докато те не бъдат удовлетворени, няма щастие - което отново е веднага последвано от страх от загуба. Несъсредоточеният ум е винаги неспокоен, защото е в плен на качествата на природата - чистота, активност и летаргия. Покоят е само отвъд света на явленията.

16. Хеям дукхам анагатам

Нещастието, което все още не се е проявило, трябва да бъде избягвано

Кармата е изплатена, изплаща се или ще бъде изплатена чрез действията. Карма, която вече е натрупана, не може да бъде променена, но нещастията от нея могат да бъдат избягнати чрез позитивно мислене. Като внимаваме за сегашните си действия, можем да избегнем бъдещата болка.

17. Дращир-дришайох самйога хейя-хетух

Идентифицирането на преживяващия с обекта, който той преживява, е причина за бъдеща карма

Когато човек се отъждествява с този илюзорен свят, преобладава егото, и той действа без мъдрост, като си натрупва нова карма.

18. Пракаша-крия-стхити-силам бхутендрият-макам бхогапаваргартам дришям

Вселената, опознавана чрез взаимодействието на елементите и възприятията на сетивата, се състои от сатва, раджас и тамас, и съществува само заради преживяванията и освобождението на човека

 Както бе обяснено, ПУРУША е абсолютът; той е без качества. Но човек не вижда Божественото, а ПРАКРИТИ - природата, и нейните качества - трите гуни (сатва - чистота, раджас - активност и тамас - инерция). Той възприема и тълкува природата и елементите й чрез сетивата си. Чрез преражданията се натрупва опитност в царството на Пракрити, докато накрая човек осъзнае, че само неговото тълкуване на Реалността е Истината, и че е едно с всичко. Целта на живота е да се работи чрез физическото ниво, като се използват неговите условия, за да се отработи кармата. Чрез постоянно пречистване и уравновесяване на ума човек създава равновесие между сатва, раджас и тамас, и се завръща към Източника, който е отвъд материалния свят.

19. Вишешавишеша-лингаматралингани гуна-парвани

Състоянията на трите гуни са грубо, фино, проявено и непроявено

Трите качества съставляват цялата природа - както елементите на Земята, така и по-фините материи на ума и духа.

20. Драща дришиматрах судхо пи пратяя-нупасях

Виждащият е само чисто съзнание и въпреки че е чист, той сякаш вижда чрез ума

Виждащият е Азът, ПУРУША. Той е неопетнен, чист и без качества, но се отразява чрез интелекта на индивидуалното съзнание, и се оцветява от сатва, раджас и тамас. Той е забулен, като че ли има атрибути, но всъщност е самото Абсолютно Съзнание.

21.Тад-артха ева дришяшятма

Самото съществуване на вижданото е за Виждащия

Вижданото, Пракрити, съществува и е подчинено на Виждащия, Аза. Единствената му цел е да осигури опитности за растежа и Самоосъществяването на човека.

22. Критартхам прати настам апи анастам тад-аня-садхаранатват

Дори макар тя /Пракрити/ да става несъществуваща за онзи, който е постигнал целта й, тя продължава да съществува за другите, защото е обща за всички

За достигналия освобождение Пракрити престава да съществува; тя е изпълнила предназначението си. Но Природата, светът на явленията, остава като обща опитност за онези, кито все още трябва да реализират Аза; тя продължава да съществува за тях.

23. Сва-свами-шактьох сваруполабдхи-хетух самйогах

Целта на съюза на Пуруша и Пракрити е първият да осъзнае истинната си природа и да реализира скритите в него и в Пракрити сили

Тук Патанджали отговаря на най-основния въпрос: защо душата въобще трябва да преминава през изпитанията на съществуването в света. Пуруша е Душата, която - макар универсална - има индивидуално проявление. Душата се преражда, за да премине през опитностите на Пракрити, да научи уроците си, и да разбере и осъществи естествените си сили.

24. Тася хетур авидя

Причината (за този съюз) е авидя

По своята същност Душата е вечна, всеведуща и свободна. Но поради невежеството - авидя, и желанията - обектите на сетивата, тя забравя своята божественост. Затова трябва да влезе в Пракрити, да се прероди на Земята, за да научи отново, че всичко в материалния свят е временно и изтъкано от болка. В зависимост от желанието си за освобождение Душата научава урока си с течение на времето и се връща към своя Източник.

25. Тад-абхават самйога бхаво ханам тад дришех кайвалям

С ликвидирането на авидя връзката между Пуруша и Пракрити изчезва, и Виждащият добива свобода

Невежеството е причина Пуруша (Душата) да се свързва с Пракрити. Когато то бъде заменено от Просветлението, вече няма нужда индивидуалната душа да съществува в материалния свят, и тя се освобождава от изпитанията на земния живот.

26. Вивека-кхятир авиплава ханопаях

Средството за разрушаване на авидя е пълното разграничение

"Вивека" се превежда като разграничаващо познание, осъзнаване на разликата между Аза и не-аза, осъзнаване на Реалността. Така че лекарството за невежеството е постоянното безусловно осъзнаване, че индивидът е самият Брахман. Това се постига само когато много години умът се възпитава да се насочва към божествени мисли всеки път, щом в него навлязат светските. Това е целта на медитацията и на другите форми на садхана.

27. Тася саптадха пранта-бхумих праджна

Просветлението се постига чрез седем стъпки

Патанджали обяснява осемте стъпки на Раджа йога. Преди ученикът да достигне самадхи, той минава през седем стъпала.

28. Йоганганущанад ашудхи-ксайе джнана-диптур а вивека-кхятех

Чрез практикуване на различните стъпки на Йога се разрушава безнравствеността, ражда се духовно просветление, което се развива в осъзнаване на Реалността

След като е разгледал теоретичните аспекти на Йога, сега Патанджали посочва, че е необходимо следване на практическите стъпки.

29. Яма - нияма - асана - пранаяма - пратияхара -дхарана -дхияна - самадхайо  став ангани

Осемте крайника са яма, нияма, асана, пранаяма, пратияхара, дхарана, дхияна и самадхи

Раджа йога понякога се нарича Ащанга йога или Йога на осемте крайника. Те се превеждат като: въздържания, ритуали, упражнения, регулиране на дишането, отдръпване на ума от обектите на сетивата, концентрация, медитация и състояние на свръхсъзнание.

30. Ахимса-сатастейя-брахмачария-апариграха-яма

Яма се състои от ненасилие, истинност, въздържане от кражба, целомъдрие и непритежание

Яма - въздържанията - съставляват основата на всички духовни практики. Те са запрещения, присъщи на всяка религия. Тези форми на самоконтрол пречистват индивида и отстраняват отрицателните му влияния върху другите и върху околната среда.

Насилието спрямо другите - в мисъл, дума или дело - трябва да се избягва. Ненасилието означава нещо повече от въздържание за нанасяне на физическа болка. Умствената болка може да бъде много по-опустошителна. Когато човек достигне пълната невинност, дори дивите животни не му сторват зло.

Функцията на истината е да поддържа хармония чрез доверие. По-добре е да замълчим, отколкото да изкажем истина, която ще причини болка, или произхожда от погрешен мотив. Честният човек има сила, защото това, което казва, се случва, и думата му става закон.

БРАХМАЧАРИЯ, сексуалното въздържание, е необходимо за бързия напредък по духовния път. Когато половата енергия е контролирана, под контрол е 99% от духовния живот на човека. Това е особено трудно, тъй като след дишането половият импулс е най-силният импулс на тялото. Бъди смирен, моли се за сила, спазвай дисциплината - това ще изглади сексуалните мисловни вълни. С въздържанието идва и духовната сила. Контрол 10 месеца донася огромна енергия, а целомъдреният ум развива огромна сила на волята.

Мъдро е да не трупаме вещи, защото те привързват към себе си и собственикът им става зависим от тях. Онзи, който притежава много неща, е техен пленник, и трябва да изразходва енергия и време, за да се грижи за тях. Онзи, който не притежава нищо и не желае нищо, е абсолютно свободен. Вещите удовлетворяват тялото, окуражават отъждествяването с него и размътват ума.

31. Яти-деша-кала-самаянавачинах сарвабхаума маха-вратам

Тези (въздържания) не са ограничени от социална структура, място, време или обстоятелства, и съставляват великият (универсален) обет

Тези въздържания са универсални и са предназначени за непрекъсната практика, независимо от ситуациите. Всяко неудобство или болка, което се явява като резултат от тях, трябва да бъде възприемано като резултат от кармично задължение.

32. Шауча-сантоша-тапах-свадхяяйешвара-пранидхани ниямах

Нияма се състои от чистота, доволство, аскеза, самоизучаване и самоотдаване

Нияма са ритуали, които развиват положителни качества. Те включват изчистване, успокояване на ума, самодисциплина, изследване на природата на Аза и отдаване личната воля - егото - на Върховната Воля.

Освен чистотата, човек трябва да развива безразличие към тялото. Чистотата е както вътрешно, така и външно изчистване. Съответна диета - вегетарианска и с естествени храни, специални прочистващи йога-техники и йога-упражнения поддържат тялото вътрешно чисто и свободно от препятствия. Чистотата се отнася и за ума. Само когато бъде освободен от всички отпадъци, той може да бъде чисто огледало за отражение на Аза.

Смехът идва в резултат на стимул, но усмивката се ражда от вътрешния мир. Задоволен със себе си, умът няма нужда от нищо друго за доволството си, което расте паралелно с осъзнаването на вътрешното Аз. Умът не бива да се повлиява от външни обекти.

Аскеза означава ограничаване неутолимите желания на сетивата. Пийте вода вместо кафе, предпочитайте мълчанието пред говоренето, контролирайте алчността, като ядете лека храна и се противопоставяйте на съня, като ставате рано. Когато умът разбере, че желанията му за удоволствия няма да бъдат удовлетворени чрез сетивата, той престава да блуждае и се обръща навътре. Контролът върху сетивата изчиства пътя за сили като телепатията и ясновидството.

Изучаването на духовни книги поддържа човека на истинния път. Но с книгите се постига само това, което може всъщност да доведе до интелектуално възгордяване. Необходимо е човек да се отдаде на волята Божия, защото в крайна сметка всичко зависи от Неговата милост.

33. Витарка-бадхане-пратапакта-бхаванали

Когато умът бъде обезпокоен от отрицателни или вредни мисли, те могат да бъдат преодоляни чрез непрекъснато мислене върху противоположните им

Йоги е винаги нащрек, винаги наблюдава ума си. Когато види, че се надигат безцелни мисловни вълни, той веднага ги замества с положителни мисли, като по този начин създава нови умствени навици, благоприятни за духовния растеж.

34. Витарка химсадях кирта-каританумодита лобха-кродха -мухапурвака мирду-мадхядхиматра дукаджнанананта-бхала ити пратипакша-бхаванали

Резултатът от отрицателните мисли и чувства, като напр. насилието, независимо дали са въплътени в дела, подбудени, или причинени от алчност, гняв или заблуда, дали са слаби, средни или силни, е безкрайна болка и невежество. Затова е необходимо да се размишлява върху противоположностите им

Всички мисли, чувства и действия, които противоречат на основните принципи на яма и нияма, водят до по-нататъшна карма на болка и невежество. Това е така независимо дали действието е наистина извършено, замислено или подбудено у други. Каквато и да е причината и степента на участие, кармата се натрупва. Затова е необходимо щом в ума се появят отрицателни мисли, да бъдат заменени с положителни и възвишени.

35. Ахимса-пратищаям тат-самнидхау вайра-тягах

Когато ненасилието е здраво установено, в присъствието на йоги враждебността изчезва

Онзи, който е здраво установен в ненасилието, излъчва това към другите. Той е толкова силен, че в негово присъствие мислите за насилие дори не могат да виреят.

36. Сатя-пратищаям критя-бхаласраятвам

Когато истината е здраво установена, йоги достига резултата от действието без да действа

Думите на човек, който практикува истината до най-висша степен, ще се сбъднат, защото те отразяват Истината на Атман.

37. Астейя-пратищаям сарва-ратнопащанам

Когато въздържанието от кражба бъде здраво установено, цялото богатство идва при йоги

Колкото повече йоги бяга от материалните обекти, толкова повече те като че ли идват при него. Целта на този природен закон е двояка. Първо, така йоги се подлага на проверка, за да се види дали неговото отричане е истинско. Второ, той като мъдър човек може правилно да разпредели богатството в полза на човечеството.

38. Брахмачария-пратищаям вира-лабхах

Когато бъде здраво установена брахмачария - половото въздържание - се печели енергия

Когато сексуалната енергия се сублимира и съхрани, тя се превръща в ОДЖАС - духовна енергия. Оджас е такава лъчиста сила, че всички, които общуват с БРАХМАЧАРИ, се чувстват възвисени.

39. Апариграха-стайрие джанма-катхамта-самбодха

Когато бъде установено непритежанието, се достига разбиране за целта на раждането

Когато йоги вече не желае да притежава нищо, той се освобождава от материалния свят. Това му дава поглед към целта на неговото раждане - и в този живот, и в предишните. Той разбира закона на Карма и какви уроци има да учи до Осъществяването.

40. Шаучат сванга-джугубса параир асамсаргах

Чрез пречистването идва отвращението към собственото тяло и нежеланието да се влиза във физически контакт с други

Чистотата - и вътрешна, и външна - и умственото пречистване, помагат умът да се насочи към Божественото. Чрез пречистване човек ясно вижда, че красотата е само нещо външно и че истинската хубост съществува само в духа. Когато тялото се пази безупречно чисто, става по-очевидно, че то е само инструмент за напредъка към Осъществяването на Бога.

41. Сатвасудхи-шауманасяйкагриендрия-джаятма-даршана-йогятвани ча

С пречистването идват и яснотата на ума, веселостта, еднонасочеността, контрола на сетивата и готовността за осъществяването на Аза

Всичко горепосочено идва с вътрешното и външно пречистване - т.е. преобладаване на сатва - чистота и светлина.

42. Сантошад анутамах сукха-лабхах

Върховното щастие идва от доволството

Човек вечно търси щастие във външни обекти, но то може да се постигне само ако умът се задоволи с това, което му се даде, и не търси повече. Когато умът е успокоен и задоволен, щастието идва автоматично.

43. Кайендрия-сидхир ашудхи-кшаят тапасах

Разрушението на замърсяванията чрез аскеза води до сила на тялото и сетивата

Когато се практикува самоналожена дисциплина - аскеза, се развива силна воля, и способностите на физическото тяло и сетивата надхвърлят нормалните.

44. Свадхяяд ища-девата-сампрайогах

Чрез учение, което води до познание на Аза, идва съюзът с желаното ища девата

Интензивно самоизследване и изучаване водят до обединение с личното божество, ища девата. Както човек мисли за Бога, така Го и среща. Тази сутра се отнася и за използването на мантри. Непрекъснато повторение на името на Божеството ще донесе Неговата милост.

45. Самадхи-сидхир Ишвара-пранидханад

С отдаването на Ишвара идва достигането на самадхи

Само когато човек отдаде своята воля, его и живот на Бога, се достига състоянието на свръхсъзнание.

46. Стхира-сукхам асанам

Асаните трябва да са стабилни и удобни

След подробното обяснение на яма и нияма, Патанджали преминава към следващия крайник на Раджа йога - асани (пози). Това е целият подраздел на Раджа йога, известен като Хата йога - при който се работи с ПРАНА и КУНДАЛИНИ, по-фините енергийни потоци на тялото. Позите на Хата йога, изпълнявани винаги в определен ред, масажират ендокринните жлези и освобождават енергийните блокажи в системата, така че състоянието на медитация се достига физически, а не като седим и наблюдаваме ума. Хата йога най-добре се практикува заедно с медитация, защото асаните са жизнена помощ, а не цел по пътя към самадхи.

Казва се, че асаната трябва да бъде стабилна и удобна. Независимо дали тя е обикновена поза с кръстосани крака или част от група упражнения на Хата йога, важно е практикуващият да не бъде напрегнат. Той трябва да има възможност да се релаксира в позата - и същевременно да се задържи в нея абсолютно неподвижен за определено време. Мърдането и загубата на концентрация водят до пилеене на енергия. Както и при медитация, умът и тялото трябва да останат еднонасочени.

47. Праятна-сайтхилянанта-самапатибхям

Позата се овладява чрез отстраняване на напрежението и медитация върху неограниченото

При поддържане на позата не бива да има напрежение; тя само трябва да се задържи стабилно. След това, когато ученикът фиксира ума си върху Безкрайното, той много лесно надминава собствената си ограниченост и овладява асаната.

48. Тато двандванабхигатах

След това (овладяването на асаните) двойките противоположности не влияят

Когато асаните бъдат овладяни, йоги е недосегаем за играта на противоположностите. Неговата воля и концентрация се развиват до такава степен, че той става неподатлив на всички светски влияния - горещина и студ, удоволствие и болка, добро и зло.

49. Тасмин сати шваса-прашвасайор чати-вичедах-пранаямах

Следващата стъпка е пранаяма, която е контрол върху вдишването и издишването

Четвъртият крайник на Раджа йога е пранаяма, която включва специфични дихателни упражнения за затопляне и охлаждане на тялото, издигане на неговите енергийни нива или релаксация.

Прана - жизнената енергия - може да бъде получена от храната и водата, но нейният първоизточник е вдишваният въздух. Контролът върху нея е пряко свързан с контрола върху ума. Поради това, че е силна, техниката трябва да се практикува под ръководството на учител. Събуждането на кундалини като средство за Самоосъществяване зависи от контрола върху дишането, а оттам върху праната.

50. Бахябхянтара-стамбха-вртир десакая-санкхябхих паридрищо диргасукшмах

Пранаяма е вдишване, издишване и задържане на дъха; тя се регулира по време, място и брой и (става) все по-дълга и по-фина

Тук са дадени всички разновидности на пранаяма, като всяка води до различен резултат. С практиката всяко дишане и задържане става все по-дълго и по-тихо, и йоги развива по-голям контрол и концентрация.

51. Бахябхянтара-висаякшепи чатуртхах

Четвъртият вид (пранаяма) е отвъд вдишването и издишването

Отвъд вдишването, издишването и задържането е четвъртият вид пранаяма, която всъщност представлява насочване на фината прана, а не на самото дишане. Когато се постигне това, притокът на външно дишане спира и йоги може да движи праната си по такъв начин, че да събуди голямата психическа сила на кундалини.

52. Татах кшияте пракашаваранам

Това разкрива светлината

Четвъртият вид пранаяма - тази, която активизира кундалини, носи Просветление. Тя изчиства ума, така че Вътрешната Светлина да блесне.

53. Дхаранашу ча йогята манасах

И прави ума подходящ за дхарана (концентрация)

Пранаяма е връзката между физическите и умствени дисциплини. Действието е физическо, а целта е умът да стане спокоен, ясен и стабилен.

54. Сва-висаясампрайоге чита-сварупанукара ивендриянам пратияхарах

Пратияхара е подражание на ума от сетивата, което идва чрез отдръпване на сетивата от техните обекти

При медитация умът се оттегля от външните стимули, за да бъде спокоен. Пратияхара, петият крайник на Йога, предполага същото със сетивата. Сетивният контакт с обекти, които възбуждат сетивата, просто се прекъсва. Очите не гледат вълнуващи филми, на ушите не се дава възможност да слушат музика, която поражда неприятни усещания. На езика не се дава възможност да опитва храна, която е вредна. По този начин е много по-малко вероятно умът да възприеме вредни мисловни форми, тъй като сетивните органи са отдръпнати от обектите, които причиняват пораждането на нежелани врити. Така се достига по-голяма дисциплина, и умът по-лесно се успокоява

55. Татах парама васятендриянам

От това идва най-висшето овладяване на сетивата

Сетивата са връзката на човека с физическото ниво. Когато се реши, че е време удоволствията на света да бъдат преодоляни, най-трудното е овладяването на сетивата. Чрез усъвършенстване на ПРАТИЯХАРА се преодоляват най-големите пречки към Просветлението.

.c.ГЛАВА ТРЕТА: БОЖЕСТВЕНИ ИЗЯВИ НА СИЛА

В тази глава са изяснени последните три "крайника" на Раджа йога - дхарана, дхияна и самадхи. Тези три най-висши нива на медитация, практикувани едновременно, се наричат САМЯМА, която е подробно обяснена. Патанджали обяснява и много от сидхите - силите, които се добиват при продължителна практика на медитация.

1. Деша-бандхас читася дхарана

Дхарана е фиксирането на ума върху един обект

Обектът на концентрация може да бъде външен или вътрешен. Той може да бъде и мантра. Ако в ранните етапи на практиката е трудно умът да се фокусира в определена тясна област, може областта да се разшири до всичко, свързано с обекта. След това с постепенното й ограничаване се постига все по-голям контрол. Когато умът може да бъде ограничен до една точка, той е концентриран.

2. Татра пратяяика станата дхянам

Непрекъснатото възприятие на обектите от ума е дхияна, медитация

При медитация умът не се разсейва, а е непрекъснато съсредоточен в обекта на концентрация. Никакви други мисли не влизат в него.

3. Тад евартаматна-нирбхасам сварупа-шуням ива самадхих

Когато съзнанието за субект и обект изчезне и остане само значението, това е самадхи

Самадхи е сливане на ума със същността на обекта на медитация. Не съществува нищо, освен чисто осъзнаване.

4. Траям екатра самямах

(Практикуването на) тези три заедно е самяма

Когато концентрация, медитация и самадхи спрямо един обект са последователни и непрекъснати, това е самяма. Човек не може да достигне самяма насила - всеки подобен опит означава, че едни мисловни вълни трябва да контролират други, което е саморазрушително, тъй като целта на самяма идва с многогодишно практикуване и пречистване.

5. Тадж-джаят праджналоках

Чрез овладяването (на самяма) идва светлината на прякото знание

Когато самяма бъде овладяна, се достига висше съзнание. Човек разполага с цялото интуитивно знание.

6. Тася бхумису винийогах

Нейното (на самяма) приложение (трябва да бъде) поетапно

Дори макар човек да е високо развит, за да може да достигне самяма, той трябва да внимава напредъкът му да е постепенен. Самяма е много силна, и приложението й изисква голяма мъдрост.

7. Траям антарангам пурвебхях

Тези три са по-вътрешни от предишните

Дхарана, дхияна и самадхи са вътрешни; те са практики върху ума, за разлика от първите пет части на Раджа йога, при които се работи върху физическата система.

8. Тад апи бахир-ангам нирбиджася

Но дори те са външни (в сравнение със) състоянието "без семе"

В нирбиджа самадхи, споменато в последната сутра на първа глава, не остава нищо, освен съюза с Бога. Така че самяма е външна в сравнение с това върховно състояние.

9. Вюттхана-ниродха-самскарайор-абхибхава-прадубивау ниродха кшаначитанвайо ниродха-паринамах

Чрез постоянното заместване на обезпокояващите мисловни вълни с контролирани, умът се трансформира и овладява себе си

Достигането на състоянието на свръхсъзнание е въпрос на практика. Ако елиминирате безцелните мисли в момента на появяването си, постепенно ще ги изкорените.

10. Тася прашанта-вахита самскарат

Чрез повторение неговият поток става непрекъснат

Овладяването и контрола на ума идват чрез създаване на нови навици. Когато самскарите на въздържание бъдат достатъчно често подсилвани, умът се успокоява.

11. Сарвартатаикагратайох ксайодаю читася самадхи-паринамах

Трансформацията (водеща до способността за влизане в) самадхи идва постепенно чрез ликвидиране на разсейването и увеличаване на еднонасочеността

И контролът върху ума, описан в сутра 9, и влизането в самадхи са постепенни трансформации. Това е подчертано, тъй като с влизането в по-висшите нива на съзнание вътрешната отговорност е по-голяма.

12. Татах пунах сантодитаю туля-пратяю читасяикаграта-паринамах

Умът е еднонасочен тогава, когато съдържанието му, издигащо се и спадащо в различните моменти, е абсолютно еднакво

Мисловните вълни се наричат врити. Те се издигат и спадат всеки момент. При обикновеното мислене всяка минута има хиляди различни врити. Със спадането на една вълна се издига друга - те непрекъснато се редуват, защото умът може в един момент да възприема само една мисъл. Еднонасоченост имаме тогава, когато вълната, която спада, и вълната, която се издига, носят една и съща мисъл.

13. Етена бхутендриешу дхарма-лакшана-ваща-паринама вякхятах

С това (което беше казано в предишните сутри) се обясняват промените във формата, времето и състоянието на елементите и сетивата

Предишните сутри разглеждат постепенното изграждане на контрола върху ума. Чрез овладяването на ума се променя отношението му към елементите и органите на сетивата. Тези промени са обяснени в следващата серия от афоризми.

14. Сантодитвяпадеша-дхарманупати дхарми

Има субстрат, който остава постоянен при всички промени - минали, настоящи и бъдещи

Всички неща - независимо от физическия или от етерния свят, имат в основата си определена същност. Дори да преминат през промени - както напр. водата става лед или пара, те пак запазват основната си Реалност.

15. Краманятвам паринаманятве хетух

Причината за различните преобразования са различните природни закони

Независимо дали промяната става в нормалния ход на нещата или е причинена от волята на йоги, тя произтича от природните закони. Науката едва сега открива и започва да работи с множеството сили отвъд грубото физическо възприятие, които йогите използват от хиляди години.

16. Паринама-трая-самямад атитанагата-джнанам

Чрез самяма върху трите вида промени (форма, време и състояние) идва знанието за миналото и бъдещето

От тази сутра нататък в афоризмите в гл. 3 са разгледани различните сидхи. "Сидха" обикновено означава "сила", но всъщност се използва за обозначаване на постиженията на напредналите йоги. Изключително важно е ученикът да разбере, че йогийските сили не са и не би трябвало да са цел сами по себе си. Те са странично постижение на усилията за Осъществяване на Бога. Онези, които се стремят само към силите, са приковани към егото и в крайна сметка страдат поради тази липса на пречистване. Често ученикът се увлича от йога-силите, но навреме трябва да разбере, че силата корумпира, и че тези неизбежни постижения само разсейват и съблазняват истинския йоги.

От друга страна, най-добре е да е ясно, че СИДХИТЕ наистина съществуват. За да ги достигне, човек трябва да е изключително духовно напреднал; но онзи, който е близо до Реализацията на Бога, знае, че пилее духовна енергия и злоупотребява с тях, като ги показва на празно любопитните. Както е споменато в сутра 15, тези способности се дължат на природните закони, въпреки че науката едва сега започва да ги изследва. В миналото науката се занимаваше главно със законите на физическото ниво. Йога сидхите работят пряко с по-фините и мощни аспекти на Природата. Сега на Запад започват да изследват тези неща, макар че в Съветския Съюз и някои други източно-европейски страни от известно време се прави много.

Специално в тази сутра се обяснява, че знанието за миналото и за бъдещето се постига чрез практикуване на самяма върху формата (физическите свойства); върху времето ( променливите характеристики); и върху състоянието (временните условия), при които съществува един обект за определен период от време. Понякога тази сутра се тълкува в смисъл, че човек достига не до знание за миналото или бъдещето, а за ПРИРОДАТА на миналото и бъдещето. С други думи, всички неща трябва да се променят, и това знание е едно основно достижение, тъй като води до приемане и доволство.

17. Шабдарта-пратяянам итаретарадхиясат самскарас тат-правибхага самямат сарва бхута-рута-джнанам

Умът обикновено бърка звук, значение и съответни идеи; но когато практикува самяма върху звуците, садхака разбира техните значения и идеи и достига до разбиране на звуците на всяко живо същество

Това най-лесно се разбира чрез използването на мантри, в които постоянната медитация върху името на Бога води до осъществяване на Неговите качества и дори до изживяване на Неговото присъствие. Като цяло, сутрата се отнася за всяка дума от всеки език, и дори за звуците на животните.

18. Самскара-сакшаткаранат пурва-джатиджнанам

Чрез възприемане на самскарите идва знанието за предишното раждане

Когато се извършва самяма върху обичайните впечатления на собствения ум, се достига знание за предишните прераждания. Това е така, защото кармата, която трябва да бъде платена в този живот, зависи от впечатленията от предишните прераждания, които не са били компенсирани тогава.

19. Пратяясая пара-чита-джнанам

( Чрез изпълнение на самяма върху) ума на друг се познават неговите умствени образи

20. На ча тат саламбанам тасявисаи-бхутатват

Но други умствени фактори,които не са предмет на самяма, не могат да бъдат познати

21. Кая-рупа-самямат тад-грахя-шакти-стамбхе чакшух-пракашасампрайоге нтардханам

Самяма върху собственото физическо тяло преустановява способността на другите да го виждат; отразената светлина (от тялото) не контактува с очите на другите, от което идва силата да си невидим

22. Етена шабдади антардханам уктам

С това може да бъде обяснено и изчезването на звука и другите физически явления

23. Сопакранам нирупакрамам ча карма тат-самямад апаранта-джнанам аристебхойо ва

Кармата може да бъде дремеща или активна; чрез изпълнение на самяма върху двете и чрез знамения йоги може да узнае времето на смъртта си

24. Майтри-адишу балани

(Чрез самяма върху) приятелството (милосърдието, любовта и пр.), се добива тяхната сила

25. Балешу хасти-баладини

(Чрез самяма върху) силите (на различните животни) идва силата на слона (или на другите животни)

26. Праврити-алока-ниясат сукшма-вивяхита-випракрища-джнанам

(Чрез самяма върху) светлината идва интуитивното знание за онова, което е фино, скрито или далечно

27. Бхувана-джнанам сурийе самямат

Чрез самяма върху Слънцето идва знанието за света

28. Чандре тара-вюха-джнанам

(Чрез самяма върху) Луната идва знанието за астрологията

29. Дхруве тад-гати-джнанам

(Чрез самяма върху) Полярната звезда идва знанието за движението на звездите

30. Набхи-чакре кая-вюха-джнанам

(Чрез самяма върху) центъра на пъпа идва знанието за организацията на тялото

31. Канта-нупе кшут-пипаса-нирвитих

(Чрез самяма върху) гърлото престават мислите за глад и жажда

32. Курма-надям стхайрям

(Чрез самяма върху) нервните центрове, които контролират праната, се достига стабилност

33. Мурдха-джюотиши сидха-даршанам

(Чрез самяма върху) светлината на върха на главата идва силата да се възприемат съвършените Същества

34. Пратибхад ва сарвам

Чрез интуиция човек разполага с цялото знание

35. Хридае чита-самвит

(Чрез самяма върху) сърцето се достига разбиране за природата на ума

36. Сатва-пурушайор атянтасамкирнайох пратятявишешо бхогах парартхат сварта-самямат пуруша-джнанам

Радостта е резултат от отсъствието на разграничение между Пуруша и сатва. Знанието за Пуруша идва чрез самяма върху значението на Аза, а не върху значението на индивида

Пуруша е абсолютната Божественост, която е отвъд качествата. САТВА е чистота, но е качество на Природата. От сатва идват светлината и радостта, но както бе казано преди, за окончателното сливане с Аза тези качества трябва да бъдат надхвърлени. Затова трябва да се прави разлика между чистотата на Абсолюта и чистотата на Природата. По-нататък се обяснява, че знанието за Пуруша се достига чрез усъвършенствана медитация върху значението на Аза, а не върху значението на личността.

37. Татах пратиха-сравана-веданадаршасвада-варта джаянте

От това идва интуитивното чуване, виждане, мисъл, вкус и обоняние

Онова, от което човек се отрече, автоматично идва при него. Чрез самяма върху интересите на Аза, а не върху личните интереси, цялото интуитивно знание идва на разположение.

38. Те самадхав упасарга вютхане сидхаях

Те са пречки към състоянието самадхи, въпреки че се смятат за сили на ума, който е светски

Тук Патанджали МНОГО ЯСНО подчертава, че всички гореописани СИДХИ са само съблазни и разсейват от състоянието на свръхсъзнание. Те са привлекателни само за онези, които са се отдали на светския живот, егоизма и желанието за власт.

39. Бандха-карана-сатхилят прачара-самведанач ча читася пара-шариравешах

Когато причината за връзката бъде елиминирана, умът може да влезе в тялото на друг, познавайки каналите му

Когато високоразвитият йоги се отдръпне от привързаността си към живота и развие интуитивно знание за физическото тяло, той добива способността да използва чуждо тяло, за да помага на другите и да ги учи. Това е различно от обземането от нисши астрални същества. Съвършеният йоги действа винаги само чрез Аза, който е един и същ за всички, и така просто направлява Божествената енергия.

40. Удана-джаядж джала-панка-кантакадиши асанга уткрантиш ча

Чрез овладяване на удана идва левитацията и способността да не се влиза в контакт с вода, кал, тръни и пр.

Удана е вид прана, свързана със силата на гравитацията. Йогите притежават тази сила в последната фаза на своя земен живот, преди да се слеят с Аза. Тя не бива да се смесва със "скачането" - способността да се подскача на ок. 30 см над земята при някои мощни пранаяма-упражнения. Някои духовни групи преподават тези упражнения на начинаещи, но това е физически и психически опасно и не се препоръчва, тъй като причинява твърде бързо движение на праната в организма. Онези, които не са практикували асани и по-прости видове пранаяма поне няколко години, може да имат проблеми.

41. Самана-джаядж джваланам

С овладяване на самана идва пламтящият огън

Самана е друг вид прана, свързана с храносмилането. От контрола върху самана идва блясъка.

42. Шротракашайох самбандха-самямад дивям шротрам

Чрез самяма върху отношението между акаша и ухото идва свръхестественото чуване

Акаша е етерът - средата, през която пътува звуковата енергия.

43. Каякашайох самбандха-самямат лагху-тула-самапатеш чакаша-гаманам

Чрез самяма върху отношението между акаша и тялото и върху плаваемостта на леки обекти идва способността да се пътува в пространството

44. Бахир акалпита вритир маха-видеха; татах пракашаварана-кшаях

(Чрез самяма върху) умствените модификации, които са отвъд егото и интелекта идва способността за оставане вън от физическото тяло. Оттам всичко, което скрива просветлението, бива отстранено

Умът на човека не е ограничен от физическото му тяло, въпреки че обикновено той така предполага. Разумът и егото го задържат там. Чрез самяма върху онези мисли, които са отвъд светското въображение, йоги се свързва с Универсалния Ум и собствения му ум става неограничен от времето, пространството или причинността. Всяко невежество изчезва.

45. Стхула-сварупа-сукшманваяртаватва-самимад бхута-джаях

Чрез самяма върху елементите в тяхното грубо, постоянно, фино, проникващо и функционално състояние, йоги може да ги контролира

46. Тато нимади-прадурбхавах кая-сампат тарддхарма анабхигата ча

От това (способността да се контролират елементите) идват осемте сидхи, като напр. смаляването на тялото до размерите на атома, както и усъвършенстването и невидимостта на тялото

Тук Патанджали има пред вид МАХА СИДХИТЕ, Великите сили, известни на йогите още от древността. Това са: 1) смаляване на тялото; 2) уголемяване на тялото; 3) безтегловност; 4) огромно тегло; 5) всяко желание за знание; 6) влизане в чуждо тяло; 7) неограничена воля и 8) Божествена Сила.

47. Рупа-лавана-бала-ваджра-самхананатвани кая-сампат

Усъвършенстването на тялото е красота, добър тен, сила и абсолютна здравина

48. Граха-сварупасмитанваяртаватва-самямад индрияджаях

Чрез самяма върху силата на сетивните органи за възприятие, истинната природа, връзката с егото, проникването и функционирането идва овладяването им

49. Тато маноджавитвам викарана-бхавах прадхана-джаяс ча

От това идва непосредствената способност за знание без използването на сетивата и пълно овладяване на Пракрити

50. Сатва-пурушанята-кхияти-матрася сарва-бхава адхистхартвам сарваджнатритвам ча

Само чрез реализация на разликата между сатва и Пуруша идва всемогъществото и всезнанието

В най-последните етапи от последния живот на светеца той пряко изпитва разликата между чистотата и Абсолютния Пуруша. Тук йоги напуска царството на Пракрити - Природата и става едно с Пуруша - Универсалната Душа. Тогава негови са силите на Пуруша - всемогъществото и всезнанието.

51. Тад-вайрагяд апи доша-биджа-кшайе кайвалям

Чрез непривързаност дори към това (всемогъществото и всезнанието на Пуруша) идва разрушението на последното семе на привързаността и се достига освобождението

За да достигнем Реализацията на Бога, трябва да се откажем от абсолютно всичко, дори от силите, които идват с това.

52. Щани-упаниматране санга-смая-каранам пунар анищапрасанагат

Ако бъде поканен от небесно същество, йоги не бива да чувства удоволствие или болка, защото има опасност от връщане на злото

Колкото по-висше ниво достигне йоги, толкова по-големи са съблазните. Когато йоги добие способността да общува с небесни същества, неговото его може да стане причина за привързаност или гордост, а това ще бъде неговото падение.

53. Кшана-тат-крамайох самямад вивекаджам джнанам

Чрез самяма върху мига и този, който го следва, идва разграничението

Йоги няма да бъде съблазнен от небесните същества, ако е напълно съсредоточен върху настоящия миг. Това се има пред вид в израза "бъди тук сега". Той изцяло съзнава всяка отлитаща секунда, тъй че не остава време за съблазни и разсейване.

54. Джати-лакшана-десаир анятанавачедат туляйош татах пратипатих

То (разграничението) води и до знание за разликата между два подобни обекта, когато разликата им не може да бъде установена по клас, характеристика или местоположение

Самяма върху всеки миг и последващия го води до осъзнаване на Реалността, която може да не бъде различена чрез никоя от обикновените форми на възприятие. Тази сутра не разглежда обикновените разлики между предметите, а фините разлики на най-висшите нива на Пракрити и Пуруша. Само освободеният светец може да види тези разлики.

55. Таракам сарва-висаям сарватха-висаям акрамам чети вивекаджам-джнанам

Най-висшето знание, достигнато чрез разграничение, надхвърля всичко; то възприема всичко едновременно във времето и пространството и надхвърля дори Световния процес

Когато йоги усъвършенства разграничението, той надхвърля времето, пространството и причинността. За него няма граници. На негово разположение са цялата вечност и безкрайност. Затова се казва, че той е Осъществил Бога.

56. Сатва-пурушайох судхи-самйе кайвалям

Кайваля (освобождението) се достига тогава, когато има равенство между сатва и Пуруша

Освобождението идва тогава, когато умът е толкова чист, колкото и Пуруша. Пречистеният ум познава природата си като Пуруша. Същността на тази природа е - и винаги е била - блаженство, свобода, покой, независимост и съвършенство.

.c.ГЛАВА ЧЕТВЪРТА: ОСВОБОЖДЕНИЕ

Последната глава на Йога-сутрите на Патанджали разглежда КАЙВАЛЯ - освобождението или независимостта. Напълно усъвършенстваният йоги достига абсолютното разграничение - способност да различава Истинското от неистинското. На него вече не му влияят трите гуни на природата, и той може да различи ПУРУША от ПРАКРИТИ.

1. Джанмажадхи-мантра-тапах-самадхи джах сидхаях

Сидхите се достигат в резултат на рождението, чрез билки, мантри, аскеза или самадхи

Сидхите, които се достигат в настоящето прераждане, са били достигнати в предишното, но това не означава, че човек ще ги използва подходящо в този живот. Онези, които се достигат чрез билки, може въобще да не са свързани с някакво ниво на духовност, и могат лесно да бъдат управлявани от егото. Сидхите, достигнати чрез повторение на мантри или чрез ТАПАС - аскеза, са обикновено от висше ниво дотогава, докато се използват за Осъществяването на Бога, а не за лично или материално облагодетелстване. Силите, които идват чрез самадхи, са най-чистите, защото те идват у ученика без той да се е стремил към тях. Трябва да помним, че сидхите не са цел, а страничен резултат по пътя към Осъществяване на Бога.

2. Джати-антара-паринамах пракрити-апурат

Всички еволюционни преобразования се дължат на осъществяването на природните насоки

Всички сили идват в пряка зависимост от еволюцията на индивида към съвършенство чрез многото му прераждания. Всеки опит да се форсира тяхната проява ще осакати духовното му развитие. Целта на човека е да постигне Единство с Божественото. Това е природна прогресия, която можем да подпомогнем чрез самодисциплина и самоизследване.

3. Нимиттам апрайоджакам пракритинам варана-бхедас ти татах кшетрикават

Една очевидна причина не способства непременно за изявяването на природните тенденции; тя само премахва пречките като селянинът (който почиства камъните от напоителния канал)

4. Нирмана-читани асмита-матрат

Умовете се създават само от еготизма

Умът не е Азът. Той произтича от егото, от разделянето от Аза, и трябва да бъде надхвърлен, за да се върнем към Аза.

5. Праврити-бхеде прайоджакам читам екам анекешам

Въпреки че целите на многото (създадени умове) са различни, те са контролирани от единия Ум

Многото индивидуални умове са разпръснати и преследват различни цели, но всички те са подчинени и са под контрола на единия Универсален Ум, който е Азът, Абсолютното Съзнание.

6. Татра дхиянаджам анасаям

От тях умът, роден от дхияна, е свободен от минали тенденции - самскари

От многото индивидуални умове, онези, които са регулирани и насочвани чрез медитацията, се освобождават от вредни навици и разсейване.

7. Кармашуклакришнам йогинас три-видхам итарешам

За йоги кармата не е нито черна, нито бяла; за другите тя е тристепенна

За йоги кармата се отработва обективно - той не я възприема нито като положителна, нито като отрицателна. За други тя е тристепенна - черна, бяла и сива, т.е. има субективни реакции спрямо работата, която трябва да бъде свършена, а това от своя страна създава нова карма.

8. Татас тад-випаканугунанам свабхивяктир васананам

От тези (трите степени на карма) проявеното осъществяване е, което съответства на желанията или тенденциите

Съобразно предшната си карма в живота всеки изпада в различни ситуации. Реакцията му към тях се определя от неговите желания или склонности. Ако той желае власт или материални блага, в крайна сметка ще ги получи, но след това ще трябва да изстрада болката, която ги придружава. Ако се стреми само към освобождение, трябва да премине през дисциплина, за да го достигне, но ще успее.

9. Джати-деша-кала-вявахитанам апи анантариям смрити-самскарайор екарупатват

Непосредствената последователност (желание, следвано от подходяща кармична ситуация), която се дължи на паметта и самскарите, съществува дори макар да бъде прекъсвана от социална принадлежност, място и време

Законът на Карма е абсолютен. Резултатът от едно желание или тенденция трябва определено да бъде пожънат, въпреки че може да бъде в друго прераждане и при други обстоятелства. Онези, които страдат като че ли незаслужено, всъщност отработват натрупаната от преди Карма.

10. Тащам анадитвам касишо нитятват

Те (желанията) нямат начало, защото желанието за живот е вечно

Това дава представа колко отдавна човек преминава през преражданията. Той се преражда оттогава, от когато има желание. Именно желанието го привързва към физическото ниво; а желанието нма начало.

11. Хету-пхаласраяламбанайх сангрихитатвад есам абхаве тад-авхавах

Желанията са свързани чрез причината, следствието, поддръжката и обектите; и когато те изчезнат, изчезват и желанията

Това, което задвижва желанията, са причината и следствието, или миналата Карма; поддръжката или дейността на ума, която ги създава, и обектите на желанията. Когато тези основи бъдат отстранени, изчезват и желанията.

12. Атитанагатам сварупато сти адхва-бхедад дхарманам

Миналото и бъдещето съществуват всяко в правото си; разликата в свойствата се дължи на различните пътеки

Светът съществува отделно от човека. Но именно отделните пътеки на индивидите създават онова, което представляват различните свойства и характеристики на света, разделящи Пракрити от Пуруша.

13. Те вякта-сукшмах гунатманах

Те - изявени или не - съществуват в трите гуни

Свойствата (характеристиките) на света - така, както ги вижда човек, са всъщност изяви на качествата на Пракрити - сатва, раджас и тамас.

14. Паринамаикатвад васту-татвам

Реалността на обектите се дължи на уникалността в промяната (на гуните)

Всеки обект от матералното ниво може да бъде идентифициран и наречен реалност, понеже е създаден от собствената си уникална комбинация от трите гуни на природата, така както всеки цвят е уникална комбинация от трите основни цвята: червено, жълто и синьо.

15. Васту-самйе чита-бхедат тайор вибхактах пантха

При един и същ обект очевидната разлика (между две възприятия) се дължи на отделните пътеки на различните умове

Обектът остава един и същ, но когато бива възприеман от повече от един ум, веднага се пораждат различни възгледи за него. Това се дължи на различните пътеки на всеки индивид. Думата "пътека" е свързана с факта, че всички ние пътуваме към Осъществяването на Аза, и личното отношение и кармичните ситуации определят как човек вижда нещата.

16. На чайка-чита-танграм васту тад-апраманакам тадаким сят

Един обект не зависи от ума на възприемащия го, понеже съществува независимо дали умът го възприема или не

17. Тад-упарагапекшитвач читася васту джнатаджнатам

Обектът е или познат, или непознат за ума, в зависимост от оцветяването на последния

Онова, което човек възприема или познава, изцяло зависи от ориентацията и склонностите на неговия ум, а не от самия обект.

18. Сада джнатас чита-вритаяс тат-прабхох пурушасяпаринамитвах

Модификациите на ума са винаги познати на Аза поради непроменливата природа на Пуруша

Душата - Пуруша - поглъща всички промени, през които преминава умът, защото тя е Вечният Свидетел. Цялото истинно знание съществува постоянно в Аза, а умът непрекъснато е модифициран от мисловните вълни.

19. На тат свабхасам дришятва

Нито пък той е самопросветляващ се, защото е в царството на възприятията

Умът е нещо, което може да бъде наблюдавано като обект, и не е източник на знание - така както Луната не е източник на светлина, а само отражение на Слънцето.

20. Ека-самайе кобхаянавадхаранам

Той не може да възприема две неща едновременно

Макар мислите да се раждат за частици от секундата, в ума в даден момент може да съществува само една мисловна форма. Тъй че за ума е невъзможно да възприема себе си, докато възприема нещо друго.

21. Читантара-дрише будхи-будхер атипрашангах смрити-самскарас ча

Ако един ум можеше да възприема друг, щеше да има познание на познанието, както и объркване на паметта

Умът нито може да възприема себе си, нито друг ум, защото ако беше така, щеше да има пълно объркване на знанието и паметта на различните умове. Той е само инструмент; цялото знание е отвъд него.

22. Читер апратисамкрамаяс тад-акарапатау сва-будхи-самведанам

Знанието за него идва чрез самопознание, което се постига тогава, когато умът е успокоен

Така Патанджали е развил обяснението, че умът не може да възприеме себе си. Именно Пуруша, Азът, възприема ума.

23. Дращир-дришйопарактам читам сарвартам

Умът, оцветен от Виждащия (Азът) и вижданото (ума), разбира всичко

Когато умът се успокои и позволи да бъде възприеман чрез Аза, знанието, достигнато чрез Аза, става знание и на ума. Само тогава умът добива пълно знание. Следователно това не е интелектуализация, а медитация, която води до Самопознание.

24. Тад асамкиея-васанабхис читрам апи парартам самхатя-каритват

Умът, въпреки че е пълен с безброй тенденции и желания, действа за Аза, защото те са в съгласие

Умът пряко е свързан с Аза, и действа за него дори когато е все още пълен със светски мисли.

25. Вишеша-даршина атма-бхава-бхавана-винивритих

Онзи, който вижда тази разлика, престава да вижда ума като Атма

Чрез разграничението йоги разбира, че Душата и умът не са едно и също.

26. Тада хи вивека-нимнам кайваля-прагбхарам читам

Склонен към разграничение, той е близо до кайваля

Онзи, който може да разграничи ума от Атма, притежава силата на разграничението, и автоматично се доближава до освобождението.

27. Тач-чидрешу пратаянтарани самскаребхях

Мислите, които се появяват и прекъсват разграничението, се дължат на предишни самскари

Преди достигане на освобождението останалите обичайни мисли и склонности от време на време се надигат в ума, за да прекъснат развитието на разграничението.

28. Ханам есам клешавад уктам

Тяхното отстраняване се постига по същия начин, както отстраняването на злините, описано преди

Методите за отстраняване на прекъсването на разграничението са като тези за отстраняване на злините - причините за нещастията, описани в гл. II, сутри 10, 11 и 26.

29. Прасамкхяне пи акушидася сарвата вивека-кхятер дхарма-мегах самадхих

Онзи, който се е отказал дори от желанието за най-висше състояние на осъзнатост, и който упражнява разграничението, постига Дхарма Мега Самадхи

Дори желанието за освобождение трябва да отпадне, защото то е врити като всички други. С това отричане и разграничение идва Дхарма Мега Самадхи, което изгаря семената на всички самскари, водейки до пълно освобождение.

30. Татах клеша-карма-нивритих

От това следва освобождение от всички нещастия и карма

31. Тада сарваварана-малапетася джнанася-нантядж джнеям алпам

Тогава, с отстраняването на всяко разсейване и замърсяване (става очевидно, че) онова, което може да бъде познато от ума, е безкрайно малко в сравнение с Безкрайното Знание (на Просветлението)

32. Татах критар ханам паринама-крама-самаптир гунанам

Трите гуни, след като са изпълнили предназначението си - което е процесът на промяна, престават да съществуват

За човека, надхвърлил Пракрити, качествата на Природата свършват, защото са изпълнили предназначението си: да го подтикнат към растеж и да създадат полето за преобразования по пътя на Самоосъществяването.

33. Кшана-пратийоги паринамапаранта-ниграхях крамах

Процесът на редуване на моментите става очевиден в края на преобразованията (на гуните)

Уроците на физическо ниво като че ли са във времето, но всъщност са поредица от отделни моменти, в които има разнообразна игра на качествата на природата - сатва, раджас и тамас. Това прилича на кино, в което всичко като че ли е непрекъснато, а всъщност е резултат от много отделни последователни кадри. Всеки кадър - всеки урок - е една величина, но може да бъде видяна само когато филмът спре - когато човек спре да гледа през Пракрити.

34. Пурушарта-сунянам гунанам пратипрасавах кайвалям сварупа-пратища ва чити-шактер ити

Кайваля е онова състояние, при което гуните достигат Пуруша. Душата се установява в Истинната си Природа, която е Чистото Съзнание. Край.

Освобождението идва тогава, когато гуните вече не въздействат. Трите качества на природата почиват в равновесие, като вече не подлежат на промени, тъй като са изпълнили предназначението си. Тогава йоги не може вече да бъде наричан личност, защото той е самият Пуруша.

.c.ЕЛЕКТРОННА МЕДИТАЦИЯ

"Тялото е вътрешно свързано с ума; по-точно то е негово съответствие - груба видима форма на фин, невидим ум. Всяка промяна в мислите причинява вибрация в умственото тяло; когато бъде предадена на физическото, тя води до активност в нервната материя на мозъка. Активността в нервните клетки води до електрически и химически промени в тях. Именно мисловната дейност причинява тези промени. Когато умът се насочи към определена мисъл и остане в нея, се създава определена вибрация на материята и обикновено колкото по-често се причинява тази вибрация, толкова по-често се повтаря тя самата, докато стане навик, почти автоматична. Тялото следва ума и имитира промените в него."

Свами Шивананда

"Сила на мислите"

В последните 15 години с напредъка на електрониката се появи едно ново и все по-популярно явление - обратната биовръзка. В своето начало тя бе ограничена главно до изследователските лаборатории на медицинските и психологически институти. Сега всеки може да си купи обикновен евтин монитор за обратна биовръзка.

От 1960 год. тези устройства все повече се разпространяват. Според Никълъс и Джун Ригаш в книгата им "Изследване на ума", "обратната биовръзка е едно неотдавнашно значително постижение на медицината. Тя се използва, за да се научим да контролираме множество неразположения - главоболие, високо кръвно налягане и лошо кръвообръщение. Чрез уреди, които записват електрическите сигнали на тялото всеки момент, усилват ги и ги предават чрез тонове или визуален индикатор в уреда, е възможно да разберем някои промени във вътрешните процеси на тялото, да въздействаме върху тях и да променим сигнала... Високите тонове означават значително напрежение, ниските - повече релаксация. Целта е да понижим тона чрез релаксация. Като слушате сигналите и се опитвате да се релаксирате с положителна сугестия, се научавате да свързвате чувството за релаксация със съответните тонове. Ключът към обратната биовръзка е да се почувстват промените тогава, когато те стават".

Тук е важно да отбележим, че тези устройства се използват за научаване на техники за релаксация, но въобще не могат да въведат във висшите нива на съзнание. Журналист в материал за апаратурата за обратна биовръзка пише, че след като си играл около седмица с уреда, за да види какво ще стане, започнал да медитира с необичайна интензивност. Това вероятно е вярно, но може да е валидно само за човек с дълбоки и силни самскари, или който по природа е склонен към дълбока медитация. Обикновеният човек не може да очаква подобни резултати.

.c.Какво е обратната биовръзка?

Обикновено жизнените функции се изпълняват автоматично без съзнателния контрол или знание на човека. Най-просто казано, обратната биовръзка е процес на осъзнаване на тези автоматични вътрешни дейности. Едно от най-ранните подобни устройства, което не е било използвано за медитация, е полиграфът, т.н. "детектор на лъжата". Полиграфът се прилага отдавна не само в психологията, а и за физиологически изследвания. Той се състои от няколко специални приемника, които се прикрепят към определени части на тялото. При емоционалната или физическа реакция на тялото спрямо външни стимули сенсорите възприемат промените и ги записват в устройството, където последните се трансформират в по-разбираема форма.

Първото приспособление е пневматичното духало. Този уред във формата на тръбичка е здраво закрепен през гърдите или стомаха на изследваното лице и регистрира промени в обема на гръдния кош при нормално дишане. Дихателният цикъл никога не е постоянен и се влияе от множество фактори, вкл. и от емоциите. Дишането е сложен процес: умът изпраща ритмични импулси до дихателните мускули - диафрагмата или интеркосталните мускули. При релаксация дишането е бавно и ритмично, при вълнение е бързо и плитко. Учените се съгласяват с йога, че вероятно няма друга функция, така тясно свързана с мозъка и нервите, като дишането.

Второто приспособление е широк надут въздушен мехур, увит около горната част на ръката или китката. С него се откриват промените в кръвното налягане и пулса, като двете са тясно свързани с дейността на подсъзнанието.

Третото регистрира галваничната реакция на кожата и се нарича общо кожно съпротивление, ОКС. Този сенсор функционира благодарение на пряката физиологическа връзка между потните жлези и емоционалното състояние на личността. Когато човек е спокоен, потните жлези функционират минимално и кожата остава относително суха, а когато е развълнуван и нервен, те се активират и ръцете се овлажняват. Това е друг точен признак за промените в емоционалното състояние.

Два малки електрода се поставят на дланта на изследваното лице и между тях се пуска минимален електрически ток, който е абсолютно безвреден и дори не може да се усети. С промяната на влажността на кожата в зависимост от емоционалното състояние се променя и ОКС. Уредът измерва заряда, предаден през електродите и го сравнява с този, който е освободен. По този начин той създава "нормално" или "средно" ниво на съпротивление. Въпреки че това е различно за всеки, за един сеанс величината е постоянна. Промяната на влажността на кожата се регистрира като отклонение от нормалното съпротивление. Стандартният отпечатък на полиграфа се изписва на движеща се хартия. При по-обикновени и евтини устройства тези промени се отразяват с мигащи светлини или различни звуци.

Полиграфът е скъпо и сложно устройство. Необходим е втори човек, който да прикрепи правилно електродите и да придържа отпечатъка. Но много фирми са го адаптирали и сега могат да се видят по-опростени устройства на умерени цени. За използването им човек просто прикрепя двата електрода към върховете на два от пръстите си и включва. Високият звук показва физическа и умствена активност, а ниският - релаксация. Като асоциира чувството, придружаващо ниския тон, с релаксацията и се опитва да го запомни, човек се научава да отпуска тялото и ума.

Почти толкова популярна е и ЕЕГ - електроенцефалограмата. ЕЕГ измерва електрическата мощност на мозъка чрез електроди, поставени по кожата на черепа; тези сенсори са само приемници. Всеки мозък излъчва енергийни вълни, подобни на радиовълните, чиято дължина и амплитуда са измерими. Дължина на вълната над 13 цикъла/сек. съответства на нормално активно будно състояние и се нарича "бета" състояние. "Алфа" състоянието е 7,5 - 13 цикъла/сек. и показва, че мозъкът е изключително релаксиран и съзерцаващ. "Делта" състоянието, 3,5 - 5 цикъла/сек. е много по-дълбоко от алфа - то е състоянието, в което се ражда творческата мисъл. Това състояние, както и "тета" състоянието - 0,5 - 3,5 цикъла/сек., тепърва ще се изследват. Тета е състоянието на дълбок сън, при което няма съзнание.

Освен тези състояния, основаващи се на цикли за секунда, или дължината на мозъчните вълни, може да се измери и величината на енергийната мощност. Резултат 30 - 40 микроволта е обичаен за натрупалите опит в медитацията, а напреднали йоги са стигали по собствено желание и до 100 микроволта в състоянието алфа. Мозъчните вълни имат амплитуда, независима от дължината на вълната или мозъчното състояние.

.c.Отвъд релаксацията

Самоосъзнаването е съзнание или знание за положението или състоянието на даден човек и за промените в ума, тялото и околната среда. Чрез устройството за обратна биовръзка с превода на промените в тялото във форми, които се чуват или виждат, човек може да увеличи самоосъзнаването си - поне до известна степен.

Високоразвитият йоги напълно съзнава различните подсъзнателни процеси в своето тяло и ум и е способен да контролира автономната нервна система със силата на концентрацията. Обикновеният човек не е способен на това, понеже му липсва необходимата физическа и умствена подготовка и дисциплина. Той не е изразходвал време за вътрешна настройка. От хиляди години йогите са преподавали и практикували контрола на неволевите функции на тялото чрез концентрация и медитация, а традиционната наука не е обръщала внимание на това. Сега с напредъка на изследванията в сферата на обратната биовръзка мнозина са убедени, че теорията на йога е не само вярна, но и приложима за всеки с минимална подготовка.

Но контролът върху ума не е така прост. Твърде често онези, които пропагандират бързи и лесни методи, знаят много малко за вътрешното осъзнаване, а методите им не са издържали проверката на времето. Контролът върху ума изисква не само личен опит, но и години на самоизследване и интроспекция. Йогите знаят, че вегетативната нервна система, която контролира неволевите функции на тялото, е под контрола на подсъзнателния ум, а за тях последния е под контрола на съзнателния ум. Йоги може пряко да ръководи своето подсъзнание чрез сугестия и чрез умствена визуализация на всички вътрешни функции.

При обратната биовръзка за получаване на резултати от подсъзнанието се прилага електронна апаратура, като използването й е ограничено. Напр. ако докоснем човек, свързан с ОКС-устройство, резултатът ще се промени, и то значително; същото е дори ако бавно доближим ръката си към него. Резултатът на ОКС показва пряко дейността на потните жлези, които всъщност са под контрола на симпатиковата нервна система. Това е онзи подраздел от вегетативната нервна система, който понякога се нарича "механизъм за борба или бягство". При голяма емоционална активност той увеличава сърцебиенето и кръвоснабдяването на мозъка, приема на кислород и напомпва адреналин в кръвта. Нервната система изпраща импулси не само до потните жлези, а до всички вътрешни органи и тъкани. Ако човек се развълнува независимо по какъв начин, неговата вегетативна нервна система поражда физически и химически промени в цялото тяло. Както посочва Барбара Браун в книгата си "Нов ум и ново тяло", една от най-големите трудности при обратната биовръзка е, че са необходими контролни мерки, за да не се повлияят експериментите от външни фактори. По-нататък тя казва, че за разлика от работата на физика или химика, тази на психолога е особено трудна, защото факторите, които въздействат на човешкото поведение, не са така лесни за изолиране и анализ, както факторите, влияещи върху обикновените лабораторни експерименти.

Апаратурите за обратна биовръзка в най-добрия случай са груби индикатори на биологичните функии. Те служат за косвено измерване на активността на симпатиковата нервна система. Обратната биовръзка може да се използва за откриване само на неспецифично функциониране на автономната нервна система и за представяне до каква степен човек може да промени активността й. Освен малко релаксация и намаляване на определени дейности, свързани с метаболизма, тези устройства не могат да помогнат на медитацията. Човек не бива да бърка вътрешния мир на свръхсъзнателното състояние, достигано от йогите, с релаксацията, постигана чрез техниката.

Във всеки човек има определена сила на концентрацията, която може да бъде използвана за достигане на релаксация на ума. Можем да се концентрираме върху светлинните или звукови сигнали на монитор за обратна биовръзка, върху красив залез на морския бряг, и и в двата случая да изпитаме релаксация на тялото и ума. Но не трябва да бъркаме това с дълбокото потапяне във вътрешното битие и с достигането на осъзнаване и единение с Източника на съвършенство. Обратната биовръзка може да даде само количествена информация за някои телесни функции; тя не показва качеството или дълбочината на медитативното изживяване.

.c.Външни срещу вътрешни фактори

Устройствата за обратна биовръзка представляват известна помощ за релаксацията, но те не могат да заменят здравословния и уравновесен начин на живот. Устройството може да покаже понижено кръвно налягане, но не ще помогне на артерии, задръстени от калциеви отлагания и холестерин. Когато тялото е слабо и пълнно с токсини, техниките на наблюдение няма да помогнат мозъкът да получи достатъчно кислород и захранване. Учените едва сега разбират отношението между сетивните органи - напр. кожата, и ума. Всъщност цялата теория на Западната психология е външно ориентирана. Тя стъпва на изследването на видими модли на поведение и на физиологическия резултат от ума на другите. Това е далечно подобие на изследването на собствения ум при медитацията. Традиционните психологически техники често дават по-голям кръгозор на психолога, отколкото на човека, който се стреми да се развие.

Много учени все още не правят разлика между функции на мозъка и ум. Въпреки че и мозъкът, и умът са тясно свързани с физическите функции на тялото, умът може да съществува независимо от последното и да узнава и преживява без сетивен контакт. Умът, който се намира в астралното тяло, има три функции - чувство, мисъл и воля, и в него протичат три умствени процеса - познание, желание и воля. Той има и три аспекта - подсъзнание, съзнание и свръхсъзнание. Мозъкът е част от физическото тяло. Той действа като компютър, като изпълнява мислите на ума и предава електрически импулси на тялото, за да поддържа и контролира различните жизнени функции.

За един йоги сетивното изживяване на радост и болка, което произтича от обектите, като хубава храна и удобно облекло, се признава за нереално, защото е резултат от вътрешното състояние на ума, а не качество на външните фактори. Като отиде на прием, бизнесменът ще се забавлява от разговорите, храната и напитките, но ако внезапно разбере за крах на борсата, ще забрави и питиетата, и сандвичите - не защото те вече са загубили вкуса си, а защото на него не му е сладко. Промяната е в насоката на ума. Умът му сега се занимава със стойността на акциите, което В ТОЗИ МОМЕНТ е неприятна тема. Следователно онова, което е било приятно преди миг, вече не носи радост.

Йоги вярва, че всяко изживяване на радост и мъка, на победа и поражение, на горещо и студено, са само в ума. Човек трябва да се стреми да бъде щастлив винаги, независимо от външните обстоятелства. Йога отива отвъд ума и достига състояние на изживяване, при което няма променящи се двойки противоположности. Традиционната Западна философия възприема сетивните изживявания като реални; традиционната Източна философия ги възприема относително, без да им придава стойност на постоянни неща.

Освен това научните заключения, до които се достига чрез изучаване на моделите на поведение, само пораждат неверни теории, изопачени от ограниченията на обективния ум и използвания инструментариум. Често на основание данните на сетивата се създават противоречиви теории. Напр. ако човек потопи едната си ръка в два съда с вода - единия с температура 60 градуса, а другия - 20 градуса, а след това в съд, в който температурата на водата е 40 градуса - тогава водата в третия съд за едната ръка ще бъде студена, за другата - топла. Т.е. имаме две интерпретации на едно преживяване, като никоя не може да бъде наречена абсолютно истинна.

Йоги изучава субективното състояние на ума чрез вътрешно съзерцание. Техниките за обратна биовръзка използват приспособяване, за да забележат промените в поведението, като събраните данни при тази форма на изследване са предмет на субективни интерпретации, които може да не съответстват на истината. Напр. да вземем историята с професора, който се интересувал от психологията на жабите. Той научил една жаба да скача, използвайки техниката на наградата и наказанието: ако жабата скачала при командата, получавала храна; ако не скачала, била подлагана на лек електрошок. Професорът искал да разбере какво най-вече кара жабата да скача. Така той един по един откъснал краката и. Накрая без крака тя не можела да скача и професорът стигнал до извода, че жабата не може да скача, понеже с откъсването на краката й тя престанала да чува.

Този анекдот илюстрира опасностите от индивидуални интерпретации на външните явления. Йога-психологията използва различен подход. Йоги изучава ума си чрез медитация. Това изживяване, мистично по природа, е много различно от сетивните опитности. Йогийскато наука не е просто изучаване на моделите на поведение на разума спрямо материята, а пряко възприятие на жизнените принципи. В крайна сметка експериментатор, субект и резултати - знаещ, знание и познаваемо - се сливат в едно.

Свръхнормалните явления се случват естествено, когато поради вродени способности, развити чрез подходящо обучение, човек функционира едновременно на две нива. Външното изучаване на тези явления от обикновената наука може да доведе само до ограничени резултати. Традиционно науката е постоянно все по-внимателно изследване и анализ на явленията или усещанията. В резултат на този анализ се изковават закони, които съответстват на дейността на човешките мисли. Човешката наука изследва повърхността на нашия осезаем свят - повърхността, която отразява нашата мисъл. Йогийската наука изучава онази сила, която е в центъра на живота и която обединява външния и вътрешния свят. Тя изучава вътрешните мисли, работещи от вътрешните нива към нива, по-близки до центъра, все по-приближаващи се към Реалността, от която се създава животът.

Йогийската наука не е въпрос на ерудиция. Корените й са в действието. За да я изучи, човек трябва да я изживее. Богатият източник на духовно знание е у всекиго, а не у другите. Истинският ученик трябва да замени догмата с прякото възприятие и с интуитивното знание на висшите нива. Условното учение е само механично средство, което подпомага концентрацията на ума. Техниките, използвани при обратната биовръзка, могат да помогнат да се осъзнаят някои факти за контрола на ума, но механиката на съвременното общество не трябва да ни заблуждава. Машините не могат да заменят опита; медитацията и контролът върху ума са емпирични. Детето може да използва електронен калкулатор, но това няма да го научи да смята. Апаратурите за обратна биовръзка дават груба количествена представа за първоначалните опити за контролиране на ума, но човек може да се научи да медитира само като се настройва към вътрешното Аз, а не към машинарии.

.c.ПРЕЧКИ ЗА МЕДИТАЦИЯТА

"Наблюдавай ума си много внимателно. Бъди бдителен. Бъди нащрек! Не позволявай вълните на раздразнителност, ревност, омраза и сласт да те обезпокояват. Тези мрачни вълни са врагове на спокойствието, медитацията и мъдростта. За някои е много трудно да запазят ума си невъзмутим и чист, поради дълбоко вкоренените светски самскари, неблагоприятната околна среда и преобладаването на екстровертни тенденции. За някои, разбира се, злите мисли въобще не са проблем. Те се появяват от време на време като преминаваща фаза, без да създават много бели. Самият факт, че злите мисли те карат да страдаш, е признак за духовен напредък; защото мнозина не усещат и това."

Свами Шивананда

"Религиозното образование"

Пречките и спънките по пътя към Осъществяването могат лесно да бъдат преодоляни, ако ги разберем с ум и интелигентност. Трябва винаги да имаме пред вид, че пречките са всъщност стъпала към успеха. Както навигаторът води кораба по опасно крайбрежие, като познава рифовете, и ученикът бива поведен през океана на духовните усилия, като научава за различните пречки и начините за преодоляването им. Човек трябва правилно да обучи ума си и да не се обезкуражава, защото пътешествието към съвършенство не продължава само една нощ.

.c.Прекъсване на практиката

При практикуването на медитация, както и при всяко друго нещо, умът се нуждае от разнообразие и се бунтува срещу монотонността. Затова ученикът трябва да дава на ума малко почивка и разнообразие, като променя схемата на практиката, но никога да не я прекъсва изцяло - това ще бъде огромна грешка. Не прекъсвайте садханата (духовната практика), не трябва да бъде прекъсвана при никакви обстоятелства. Начинаещият, пълен с жар и ентусиазъм, често се надява много бързо да придобие психически сили, и когато това не стане, се обезкуражава и иска да се откаже. Той може да загуби вяра в ефикасността на практиката и често дори решава да я забрави изцяло. Практикуването на медитацията трябва да бъде продължено, но без някакви надежди. Напредъкът идва бавно с искреност, постоянство и търпение.

.c.Здраве и диета

Това тяло е за човека само средство да достигне Самореализация, и затова трябва да е здраво и силно. Както брадвата трябва да е остра, за да отсече дървото, така и целта ще бъде постигната по-скоро, ако тялото е в отлично състояние. Човек може да практикува йога или друга дисциплина или религия, но да умре преди да достигне съвършенство. След това той се преражда, практикува известно време и отново умира. По този начин, с това редуване на живот и смърт, се губи много време. Въпреки че човек не бива да се привързва към тялото, важно е то да бъде здраво, чисто и способно да издържа строга практика.

Важно е също човек да има здрав ум. Тялото и умът са тясно свързани, и затова е важно умът да е свеж. Веселието и доброто здраве вървят ръка за ръка. Умният ученик поддържа тялото си здраво с редовни упражнения - асани и контрол на дишането, с умерена диета, почивка и много чист въздух. Трябва да се избягват наркотици и лекарства доколкото е възможно, а когато е необходимо - да се търсят природни средства за лечение.

Има и опасност от другата крайност - дори когато някои са сериозно болни, отказват да вземат лекарства. Това е излишно мъчение на тялото - така те позволяват на болестта да се задълбочи и да разруши здравето им. Скоро те стават физически непригодни да продължат практиката си. Много по-добре е човек да се лекува 2 - 3 дни и след това да продължи практиката, отколкото да позволи на болестта да напредне, което ще доведе до трудности и отлагане. Необходимо е да се отбележи, че най-ефективното лекарство за много болести е постенето, по време на което храносмилателната система си почива и отровите се изхвърлят от тялото.

Както облаците скриват Слънцето, така и облаците на болестта пречат на ученика да продължи практиката и самодисциплината. Но дори ако е сериозно болен, той трябва да продължи с лека практика и с джапа-медитация. Медитацията е най-доброто лекарство за всяка болест, защото тя енергизира и пречиства всяка клетка и тъкан в тялото.

Неподходящата диета е друга спънка за духовния напредък. Всички храни имат определени енергии. Както тялото се формира от грубата физическа част от храните, тъй и умът се формира от по-фините им съставки. Ако храната е нечиста, умът също се замърсява. Особено пагубни са цигарите, алкохола, наркотиците и престоялата храна. Трябва да ядем прости, леки и хранителни неща.Преработените продукти, които намираме в много магазини, нямат място в йогийската диета.

Мнозина ядат много повече, отколкото е нужно, просто по навик или за удоволствие на сетивата. Това е причина за много болести. Ако човек го боли стомаха или му се спи от преяждане, той не може да медитира. Важно е два часа преди медитация да не се яде. Ако медитацията е в ранните утринни часове, вечерята трябва да бъде лека.

Ключът към ежедневните навици трябва да е умереност. Тялото може да стане по-податливо на болести поради твърде много или твърде малко сън, консумиране на вредни храни, прекалено общуване с много хора, напрегната умствена работа, прекалена сексуална активност или липса на редовни упражнения. Ако един ученик по медитация се разболее, той по-скоро е склонен да търси причината в практиката си, а не в собственото си неблагоразумие и неумереност. Умът винаги търси извинение, за да избяга от дисциплината, но това не бива да му бъде позволявано, дори за един ден. По-скоро се вслушайте във вътрешния глас на Аза, отколкото в оплакванията на ума.

.c.Мързеливост и сънливост

Мързелът, сънливостта и съня са универсални пречки по духовния път, като сънят е най-силната. Като храната, той е навик, с който се злоупотребява. Чрез редовна практика на медитация необходимият сън може да бъде рязко намален. Сънят е психическа необходимост и може да бъде намаляван бавно и постепенно. Мозъкът трябва да почива по малко всеки ден; ако това се пропусне, човек се чувства уморен и не може нито да работи, нито да медитира. Чрез различните йогийски практики се развива спокоен и стабилен ум. Енергията вече не се губи в емоции и безцелни желания. Умът повечето време е в състояние на релаксация, тъй че няма нужда от голяма почивка. След като установи нов и по-приятен модел, човек ще има повече време за садхана.

Често при медитация ученикът се чуди дал умът се е подхлъзнал към старата си привичка да спи или действително медитира. Това лесно може да се разграничи, защото при медитация тялото е леко и умът - бодър, докато при сън тялото и клепачите са тежки, а умът - притъпен. Ако при медитация сънят действително стане проблем, умът се връща към състояние на бодрост с наплискване на лицето със студена вода, с дихателни упражнения или с 5 минути стойка на глава.

Често начинаещият се поддава на летаргия или депресия. Понякога причината може да бъде физическа - лоши навици на хранене, лошо храносмилане, лоша компания или лошо време. Тогава причината трябва да бъде отстранена или трябва да се промени физическата активност.

Често, когато животът на ученика е твърде неуравновесен, той изпада в летаргия. Малко хора могат да медитират дълго време; другите, за да постигнат това, трябва да живеят уравновесено. Младите, пълни с ентусиазъм и чувство за независимост и романтичност, трябва да регулират енергиите си. Вместо това те понякога презират дисциплината и скитат от един учител при друг. Като поседят с кръстосани крака половин час, те смятат, че летаргията, в която изпадат, е чистота, вярват, че са над това да служат на другите и си въобразяват, че са достигнали Реализация. Или след като им доскучае, някои се обръщат към наркотиците - некачествен заместител на опитности, които не са могли да намерят. Но сериозният ученик се придържа към строга ежедневна програма за упражнения, медитация и учене. Ако летаргията се появи, трябва да се борим с нея чрез енергична работа или активна благотворителна дейност. Физическата активност дава необходимото равновесие за практикуването на медитацията, затова грубата работа трябва да бъде неразделна част от ежедневната дисциплина.

.c. Усложнения на ежедневието

Неблагоприятната среда, неприятната атмосфера и другите пречки не винаги водят до неуспехи. По-скоро те служат като проверка и помощ в развитието на сили като разграничение, емпатия, воля и издръжливост. Борбата с трудни положения способства за бърз напредък.

От друга страна, нежеланата компания представлява голямо бедствие, защото подобни контакти изпълват ума с безцелни идеи. Медитиращият трябва внимателно да се пази от всякакви разсейващи влияния, за да не бъде въвлечен в негативността. Хора, които лъжат и крадат, или са алчни, или клеветят, или прекарват времето си в празно бъбрене, нямат място в живота на духовната личност. Най-здравословният подход е стриктно да ги избягваме.

Под "нежелана компания" се разбират не само хора; тук се има пред вид всичко, което поражда отрицателни мисли или вибрации. Груба околна среда, книги и песни, които създават недоволство, филми и телевизионни програми, пропагандиращи насилие и секс - всички те отклоняват ума и го изпълват с желания, каквито той обикновено няма. Човек дори може би трябва да спре да чете вестници, защото тяхното предназначение и въздействие е да измъчват ума с вълни от неспокойствие и сензации. Всичко това вместо да накара ума да се фокусира навътре, го отвлича навън. Така се подхранва илюзията, че този свят е стабилна реалност, а Върховната Истина, която съществува във всички имена и форми, се замъглява.

Светът е изпълнен с алчност, лицемерие, ласкателство, неистина, двуличие и егоизъм, и онези, които се обявяват за приятели, често са зли врагове. Пазете се от хора, които при подходящо стечение на обстоятелствата се пишат за приятели, предлагат пари и други утешения, а после, когато нещата се обърнат, изчезват. С такива хора човек само губи ценно време в безцелни приказки; те го отдалечават от духовния път и го принизяват до тяхното ниво. Разбира се, мнозина не желаят да възприемат нещата по този начин. Те биха желали да мислят, че отношенията им са на основата на безкористна любов, но всъщност основата е страх от самотата и желание за разнообразие. Човек трябва да прекъсне връзки, които не са ползотворни, и да вярва само на Вътрешения Глас, който е в сърцето му. Свързвайте се само с онези, чиито стремежи към съвършенство са възвисяващи и окуражаващи.

.c.Безцелни разговори

Духовната сила намалява от множество лоши навици, не на последно място между които е безцелното и прекалено говорене. То похабява много енергия, която може да бъде използвана за лично развитие. Твърде многото говорене прави човека неспокоен и неподходящ за медитация. Мъдрите казват само по няколко думи, и то само когато е необходимо, защото именно поради пестенето на думите те имат по-голяма сила. За да се успокои, съсредоточи и дисциплинира ума, човек трябва всеки ден - освен времето за медитация - поне два часа да практикува МАУНА - мълчание. За да има най-голяма практическа стойност, най-добре е мълчанието да се практикува тогава, когато има най-голяма възможност да се говори.

Хората-интелектуалци са често склонни към излишни спорове и дискусии. Човек, който не може да стои тихо, лесно се ангажира в горещи дебати, често водещи до враждебност, антагонизъм и пресъхване на енергията. Когато интелектуалното разсъждение, обикновено свързвано с физическото ниво, се използва за метафизическо изследване, то може да доведе ученика до прага на интуицията. Но отвъд тази точка то не играе никаква роля; защото трансцеденталните проблеми са отвъд обхвата на разума. Човек трябва да се откаже от споровете, да замълчи и да се вгледа навътре.

По същия начин особено вреден надик е търсенето на грешки. Умът на човек, който непрекъснато си пъха носа в чужди работи, е винаги насочен навън и извън контрол. Никой не може да се вгледа навътре в себе си, ако умът е зает с подобни дела. Прилежното следване на духовната практика не позволява да се губи време за чужди работи. Забравете недостатъците на другите и работете най-напред да поправите своите. Животът е ценен и кратък. Никой не знае кога ще дойде краят му. Всяка минута трябва да бъде използвана за по-ценни неща от това да клюкарстваме и да съдим другите.

Самооправданието е друга слабост, която трябва да бъде преодоляна; то е съпътствано от подобни на него качества - инат, налагане на собствената воля, лицемерие и лъжи. Ако тези слабости пуснат корени в личността, е особено трудно да ги преодолеем, защото егото никога не признава слабостите си. В безкрайна поредица от самооправдания една лъжа следва друга. Тогава, когато човек се научи с готовност да признава грешките и слабостите си, усъвършенстването идва стремително.

Дребнавостта е тясно свързана с клеветничеството и с опита да се опетнят другите. Причината за тези качества са ревността и невежеството. С тях лесно можем да се преборим, като винаги се радваме на щастието на другите.

.c.Изкореняване на егото

Вече трябва да е ясно, че медитацията изисква много повече от това да седим със затворени очи в концентрация. Тя включва строга интроспекция и щателно преразглеждане на собствената личност, модела на живот и стойностите. Коригирането на поведението и изкореняването на слабостите са сравнително лесни. По-сериозни пречки за медитацията и духовната практика, коренящи се дълбоко в човека, са емоционалните неравновесия и недостатъци, които подхранват насочени навън лоши навици.

Дребнавият упорит егоизъм зад маската на личното "аз" е едно от най-големите препятствия, защото той забулва божествената същност, поддържа повърхностни мисли и възвеличава собствените обикновени чувства и действия. Това нисше качество трябва да бъде омаловажено, защото ако то винаги поддържа ограничените си, неистински стойности, колкото и да постоянстваме в своята садхана, тя няма да даде резултат.

Твърде често се срещат ученици, които казват, че искат да изучават и практикуват медитация, но не искат да се преборят с нисшата си природа и да променят старите си навици. Те дори смятат, че това не е необходимо. Такива ученици никога няма наистина да напреднат, защото кратките духовни опитности, без радикално преобразуване на нисшата природа, не водят до никъде.

Не е лесно да се променят дълбоко вкоренените навици и искреният начинаещ често се чувства безпомощен спрямо тях. Чрез редовна садхана - неуморно безкористно служене, общуване с хора на духа и пълна решителност да изкореним егоизма, се развива силна и безкористна воля. Човек трябва да се вгледа в себе си и да отбележи всичките си слабости и недостатъци. Това е значително по-лесно за онези, които живеят под ръководството на гуру - той им ги посочва и показва начините за изкореняването им. Превръщането на нисшата природа във висша изисква пълна отдаденост. За да постигне крайната цел, човек трябва да е готов да се откаже от своето его. Само тогава - след много и упорити усилия - идва истинската промяна.

Понякога старите качества се опитват отново да изплуват, дори след години медитация. Като упорито се налагат, поддържани от нисшия ум и воля, те правят ученика непокорен, арогантен и непочтителен. Той се отъждествява с егото и нарушава всички правила, бунтува се против всичко и винаги е готов да се бори с онези, които не желаят да приемат възгледите и мненията му.

Егото подхранва свои собствени идеи и импулси и отказва да следва полезните напътствия. Чертите на налагащото се его са лицемерие, притворство, преувеличаване и потайност. Онзи, който е в негова власт, дори може да лъже, за да прикрива блуждаенето си, да запазва позицията си и да удовлетворява собствените си представи и лоши навици. Потънал в самооправдания, отричащ своите грешки и недостатъци, ученикът може и да не съзнава резултатите от действията си, защото разумът е замъглен от замърсявания. Без да знае какво има пред вид и без да има пред вид това, което казва, той е твърде самоуверен и твърде самодоволен, за да види грешките си.

Никой учител не може да помогне на онзи, който не е прям, не спазва дисциплината и не може да отвори сърцето си за другите. Нищо не може да помогне на човек, който нарочно затваря очите си за Истината. Такъв ученик не може да напредне по пътя и остава в тинята на своето творение.

Ако има макар и малко признание, че нещо е неправилно, най-малък опит за подобрение и дори само слабо изразено отношение на приемане, тогава грешките може да бъдат поправени. Онзи, който е откровен със себе си и с учителя си, започва да осъзнава природата и източника на недостатъците си; той скоро ще подобри своя живот.

Сериозният ученик отрича и жертва властта, името, славата и богатството, защото те засилват егото. За хората на Запад, научени да благоговеят пред индивидуалността, нуждата да се откажем от егото е особено трудна за разбиране. Но полумерки няма - за да има напредък, са необходими дисциплина на сетивата и постоянна медитация.

.c.Емоциите

От емоционалните бариери най-опустошителната е гневът - най-големият враг на спокойствието, защото е най-лошият. Гневът е модификация на страстта, защото когато желанията му останат неизпълнени, човек се разгневява. Тогава умът се обърква, паметта и разбирането се губят и нещата се говорят и вършат без осъзнаване или контрол. Гневът наврежда много на собственото и на чуждите физически и емоционални тела. Един пристъп на гняв разклаща цялата нервна система. Понякога някои духовни учители външно проявяват малко гняв, за да коригират учениците си, но не бива да смесваме това с емоционалните изблици. Макар че на външен вид може да изглежда ядосан и възмутен, истинският учител отвътре е спокоен, тъй като неговото съображение е развитието на учениците му. Гневът е грешка само когато произтича от егоистични или дребнави мотиви.

Ако гневът стане навик, е много трудно да го контролираме. Това е далеч по-лесно, когато той е още само вълничка в подсъзнанието. Човек трябва внимателно да наблюдава ума си за всеки признак на раздразнение - тогава контролирането му няма да е проблем. Честото раздразнение по повод дребни неща е признак на духовна слабост. То може да се преодолее чрез внимателно развитие на неговото положително съответствие - търпението.

Както топлината и светлината могат да бъдат превърнати в електричество, така гневът може да бъде превърнат в духовна енергия. Всички пороци, нежелани качества и неправилни действия произтичат от гнева; когато той бъде овладян, останалите умират от само себе си. Така ученикът е спечелил половината битка.

С повторението гневът се засилва; като го обуздава, човек постепенно засилва волята си. Самата практика на медитация помага да отстраним причините за гнева, защото постепенно променя перспективите и стойностите. Като се научаваме как да мълчим дори при обида или неправда, става по-лесно да контролираме импулсите и емоциите още преди те да се оформят. Винаги говорете въздържано, и ако има опасност да избухнете, прекъснете разговора и започнете да се занимавате с нещо друго. Думите трябва да бъдат кротки, а аргументите - твърди, защото ако думите са груби, ще създадат несъгласие. Пиенето на студена вода или кратка разходка са чудесни помощници против изблиците на гняв, както и МАУНА - дългото мълчание. Пушенето, яденето на месо и пиенето са дразнители, които задълбочават проблема, и е най-добре да ги избягваме.

Страхът е най-омаломощаващото чувство. За духовното съвършенство ученикът трябва винаги да бъде готов да рискува всичко, дори живота си. Онзи, който е плах, е абсолютно неподходящ за духовния път. Престъпник, който е безстрашен и изцяло безразличен и непривързан към тялото, е по-подходящ за Реализация отколкото човек, който е нервен или прекалено предпазлив. При него е необходимо само пренасочване на енергиите. Страхът е продукт на въображението, но независимо от това той приема реални форми, и може да създаде най-различни неприятности.

Страхът се изявява по много начини: страх от смъртта, от заболявания, от самота, от компания. Овладявайки ума, въображението прави много поразии и човек става жертва на различен страх. Особена пречка за напредъка в медитацията е страхът от общественото мнение. Но дори при преследване човек трябва да отстоява убежденията си. Само тогава той може да се развива. Страхът може да бъде преодолян чрез самоизследване, отдаденост на висша кауза и развитие на противоположното качество - смелост. Положителното винаги побеждава отрицателното, така че смелостта винаги побеждава плахостта.

.c.Обезсърчение

Понякога медитиращият започва да се съмнява в съществуването на Висшия Източник, в способността си да успее в Реализацията и в ефикасността на своята практика. Липсата на вяра е обезсърчаваща и е опасна пречка по пътя на личното развитие. С натрупването на подобни мисли има опасност ученикът да намали усилията си и изобщо да се откаже от практиката. Това ще бъде голяма грешка. Трябва да се помни, че има периоди, когато напредъкът е по-видим, и други, в които е по-незабележим. Когато се появят съмнения, ученикът трябва да търси обществото на духовно издигнати хора и да остане под тяхно влияние за повече време. Общуването с хора със здрава вяра и практика изчиства всякакви съмнения.

Когато очакванията на ученика са нереални, съмнението винаги ще надигне глава. Начинаещият често смята, че ще успее да събуди Кундалини за 6 месеца, а след това ще цъфти с ясновидство, чуване на гласове, четене на мисли и летене във въздуха. Понякога се подхранват различни странни идеи, а когато те не се сбъднат, започват съмненията. Това объркване може да бъде избягнато чрез четене на духовни книги, правилни анализи и разсъждения, и компанията на духовни люде. Съмнението ще изниква отново и отново, за да подведе ученика. Чрез убеденост, непоклатима вяра, основаваща се на разсъждения и разбиране, че от време на време се появяват трудности, то трябва да бъде изкоренено без възможност да се възстанови. Винаги трябва да се помни, че това са само предизвикателства, които заздравяват практиката.

.c.Загуба на жизнената енергия

Особено съществено за сериозния напредък към най-висшата цел на Осъществяването е спазването на БРАХМАЧАРИЯ. Думата идва от санскрит и означава "знание за Брахман". Тук се има пред вид пълен контрол над сетивата и по-специално безбрачие. Това е идея, изцяло чужда на Западния ум. Трудно е да тя да бъде разбрана, особено когато хората съгласуват себе си с вътрешните си чувства и се стремят да направят отношенията си по-открити и свободни. Но безбрачието е древен, неограничен от времето аспект на всички религии: във всяка от тях има секта от хора, отказали се от светски желания и чувствени удоволствия. Това са монасите, в йога-традицията СВАМИ или САНЯСИ. Ясно е, че пълно безбрачие не може да бъде препоръчано на всички, но не е възможно напълно да разберем духовния живот без основни познания за практиката и целта на брахмачария.

Може да се каже, че 99% от целта на духовния живот се постига, когато човек придобие контрол върху сетивните преживявания. Това е трудно не само поради удоволствията, произтичащи от сетивата, но и защото вътрешната природа на всяко живо нещо е да се размножава, да се продължава родът. Най-силният импулс в природата след дишането е размножението. Така че от всичко, което йоги трябва да овладее, преди да достигне върховната цел, контролът върху сексуалността е най-труден.

Космичната енергия, която създава и увековечава галактиките и световете, е същата, вибрираща непрекъснато в тялото и ума на човека. Тази жизнена енергия, или универсална ПРАНА, на грубо физическо ниво се изявява като сексуалност. Когато бъде контролирана и сублимирана, тя се превръща в ОДЖАС ШАКТИ - духовна енергия. Половата енергия се движи надолу, а оджас - нагоре, далеч от половите центрове, като се складира в мозъка. Оджас е творческата сила, жизнената енергия, мощта в човека, която превръща сексуалността в духовност.

При сексуалното преживяване енергията чезне и се губи. Но тя се запазва чрез брахмачария. Чрез постоянна садхана (духовна практика) тази енергия в крайна сметка се превръща в най-мощната сила, КУНДАЛИНИ ШАКТИ. Кундалини дреме в основата на гръбнака в муладхара чакра, докато достигне сахасрара на върха на главата. Висшите медитативни изживявания стават именно при издигането на кундалини. Ако енергията винаги се пилее в сексуална активност, тя не може да се съхрани и да събере достатъчно сила, за да тръгне нагоре през чакрите. Освен събуждането на кундалини, има и други практически съображения за сублимирането на сексуалния импулс. Безбрачието е форма на пратияхара, контрол над сетивата. Онези, които искрено търсят напредък в медитацията, трябва напълно да контролират желанията на тялото. С постоянното овладяване на половото желание се развива силна воля; също и с овладяването на желанията за вкусна или екзотична храна, за разкош и пр. С обръщането на ума навътре напредналият ученик постепенно престава да се отъждествява с изживяванията на физическия свят.

 Най-големият импулс в човека е възпроизвеждането. Това се вижда и от степента на експлоатирането му от рекламата. Множество продукти се продават с обещанието, че допринасят за сексуална реализация. Стремежът за обединение с другия пол е толкова силен, че често надвива мъдростта и разума. Но отдаденият йоги се грижи повече за контрол върух ума, отколкото за насладите на тялото. Говорят, че Буда казал на своите ученици, че ако е имало и други пречки, така силни като половото желание, той не би могъл да достигене просветление.

 Разбира се, това не означава да потискаме половия импулс, защото така ще влошим здравето си. Но постепенното намаляване на половата активност помага за развиването на волята, засилва духа и насочва ума от външното към вътрешното. Нейната енергия може да бъде конструктивно приложена. Когато за човека най-важното нещо стане върховния Съюз със Самия Бог, желанието за сексуално удовлетворение отпада, защото то е е много по-нисше изживяване от Реализацията на Бога.

.c.Умът като такъв

 Самият ум също поставя много пречки за медитацията. В началото на практиката още ком човек седне да медитира, от подсъзнанието се надигат пласт след пласт нечисти и отрицателни мисли. Затова има ученици, кито се отказват от практиката, дори без да разберат как става това. Според една стара пословица, ако убиеш един комар, на погребението ще дойдат още 20. Когато се опитаме да отблъснем отрицателните мисли, те атакуват с двойно по-голяма сила. Това е естественият закон на съпротивлението.

В крайна сметка всички отрицателни мисли ще бъдат унищожени, защото те не могат да победят положителните. Самият факт, че когато при медитация възникнат нежелани мисли, чувстваме неудобство, показва растеж и зрелост, защото някога те са били добре дошли. Не можем да ги отхвърлим изведнъж, защото ще се обърнат към нас с удвоена енергия; те отлитат по свое желание, когато ученикът упорства в практиката си прилежно и редовно.

Трябва да наблюдаваме ума, особено когато той си почива.Тъмните вълни на раздразнение, ревност, гняв и омраза, са врагове на медитацията, спокойствието и мъдростта. Трябва да им се противопоставяме веднага с положителни мисли, защото положителните мисли унищожават отрицателните. Както е най-лесно да спрем натрапника още на портата, така най-добре е да спрем отрицателните мисли още щом се появят. Това се постига чрез садхана, чрез добри дела и чрез осъзнаване на нещастията, които идват от отрицанието. Когато бъде постигнато състоянието на чистота, проблемът вече не съществува.

Омразата, както и гневът, е едии от най-опасните врагове на сериозния последовател. Като алчността или похотта, тя е ненаситна; макар че понякога може да стихне, после избухва с удвоена сила. Тя е като заразна болест. Ако бащата в семейството се скара с някого, и децата ще намразят този човек, въпреки че той не им е причинил зло. Презрението, предразсъдъците и подигравките са все разновидности на омразата.

Англичанинът мрази ирландеца, ирландецът мрази англичанина; католикът мрази протестанта, а протестантът мрази католика. Подобни предразсъдъци трябва да бъдат решително изкоренявани. Хората с предразсъдъци и фанатиците се ограничават в определени групи. Поради предубежденията си те не виждат доброто у другите и се отнасят към тях с презрение. Все пак е възможно човек да се придържа към принципите си и да уважава гледните точки на другите. Истината не е монопол на един човек, група или духовна система. Всеобщият мир и братство са възможни само когато любовта измести омразата, предразсъдъците и фанатизма. Тъй като корените й проникват дълбоко в подсъзнанието, омразата трябва да се лекува дълго и интензивно. Постоянното безкористно служене, съчетано с много години медитация, отстранява от сърцето този буен плевел.

Страстта и привързаността са сериозни пречки, защото са и неуловими, и силни. В една война убиват милиони, но човек не плаче, а плаче, когато загуби свой близък. Това е, защото страстта създава чувството за "мое" и колкото по-голяма е привързаността, толкова по-голяма е болката. Когато човек говори "моята съпруга", "моят дом", "моят син", той разкрива едно отношение на отделяне от останалата част от човечеството. Дотогава, докато има отъждествяване с ефемерния физически свят, напредъкът по пътя на медитацията ще е бавен.

Алчността, тясно свързана със страстта, е ненаситна и вълнува ума. Човек може да е милионер, и да се стреми да стане милиардер. Алчността възприема множество фини форми. Ако човек се стреми към име или слава, това също е алчност. Страстта, привързаността и алчността се разрушават чрез активно самоизследване, продължителна медитация и постоянна садхана.

Друга пречка за медитацията са спомените за минали събития. Представете си например, че човек медитира тихо в спокойно място извън града. Ако в ума му нахлуят спомени за изминалата почивка в Лас Вегас, и той позволи на ума да се спре на тях, той всъщност в този момент живее в миналото в Лас Вегас. Това се отнася и за мечтите. Припомнянето на предишни преживявания ги оживява, усилва и отклонява ума от истинската му природа. Светецът никога не гледа назад; той се съсредоточава само върху отъждествяването с Абсолюта.

.c.Пречки за напредналия последовател

Дори ако практикува отдавна, медитиращият може да попадне в клопка. Понякога, след като преживее някои опитности или достигне определени сили, той с изпълва с морална и духовна гордост. Той може да се отдели от другите и да ги гледа с презрение. Тази арогантност представлява сериозна пречка към Самоосъществяването и трябва да бъде изцяло отстранена. Докато има гордост и самохвалство, отказът от егото и достигането на Божественото са невъзможни.

 Религиозното лицемерие - свързана с това слабост - се проявява у онези, които имат някакъв напредък, но все още не са пречистили изцяло нисшата си природа. Като претендират да са това, което все още не са, те самохвално показват религиозността си. За ученици по духовния път, посветили всички свои дела на Бога, няма по-голмо престъпление от това да използват религията, за да се възползват от доверието на хората. Всъщност религиозното лицемерие е много по-лошо от обикновеното, защото религиозният лицемер прави за посмешище и духовността, и Бога. Той прябва да премине през дълъг и драстичен курс на лечение, наложен му от някой друг, защото самият той е твърде егоистичен и хитър, за да приложи някакво самолечение - и дори да го желае.

Понякога при медитация могат да се появят видения на различни ужасяващи форми. Проектирани от дълбините на подсъзнателното, или действителни материализации на нисши астрални същества, те не могат да причинят никаква вреда. Тяхната поява е тест за сила и смелост, и те не могат да се задържат в присъствието на чисти и божествени мисли. Ученикът трябва да бъде твърд и да не позволява страх или нервност да разстроят практиката му. И други видения и изживявания могат да се появят и да изчезнат, но те не са целта на медитацията. Онзи, който им придава значение, се отвлича от пътя. Избягвайте всякакви мисли за тези видения; бъдете безразлични към тях и ги заместете с по-висши мисли. Окончателната и истинна цел на медитацията е интуитивното и пряко изживяване на Върховното.

 С времето ученикът ще бъде споходен и от различни психически сили. На тях не трябва да се отделя голямо внимание, защото освен че са нови, те не са специални или чудотворни; йогите ги смятат за абсолютно естествени. Както туземецът се учудва, когато за пръв път види самолет, така и повечето хора се удивляват от проявата на психически сили. Не си струва да се стремим към ясновидство или чуване на гласове, защото отвъд тях са възможни много по-голямо просветление и покой. Освен това стремежът към тях може да изгаси духовните склонности на последователя.

Ако човек редовно практикува концентрация и медитация, психичните сили ще дойдат. Но те не бива да се използват за егоистични или материалистични цели, защото всяко погрешно действие ще има вредно въздействие; ще се достигне и до психическа и духовна загуба. Силата е като силен наркотик: разумът помътнява, а разбирането се замъглява. Практикуващият става жертва на собственото си невежество.

При медитация човек може да достигне различни степени на покой, които често са объркващи. Още с най-нисшите нива на самадхи се появява едно свръхсетивно блаженство, което подвежда последователя да си представи, че окончателната цел е постигната - и той престава да практикува. Човек не бива никога да се задоволява с тези нисши изживявания и трябва да продължи към опитностите на древните светци, описани в Упанишадите и други религиозни текстове. Медитацията се практикува цял живот, защото никога не се стига до етап, в който нищо не може да бъде спечелено или научено.

Понякога умът си почива в тихо, неутрално равновесие, което той мисли за самадхи, или след дълбоко медитативно изживяване изпада в изумление. И в двата случая няма пълно осъзнаване - по-скоро умът е инертен, неподходящ за активно използване. Не се подвеждайте от тези две състояниея, защото при тях тялото е леко, но умът не е остър, а по-скоро притъпен. С внимателна интроспекция и продължителна практика ги надхвърляме. Интелигентният последовател, който медитира ежедневно, се научава да разпознава различните състояния, през които преминава умът. Често за начинаещия медитацията е уморително упражнение, но с напредването се достига до по-голямо разбиране за ума и неговите действия, и тя става много увлекателна. Повече медитация води до по-голям контрол и разбиране, а с това вътрешната духовна сила расте.

Накрая има още една пречка, с която се сблъскват всички ученици. Когато всички препятствия бъдат преодолени със старателни и безстрашни усилия, когато всички вътрешни врагове са унищожени, човек се сблъсква с онова, което изглежда като голяма празнота. Медитиращият трябва да премине и през това. Изживяването е придружено от чувство за пълна голота и самота. Нищо не се вижда и чува. Йога-последователят е отвъд търсенето на утешение у другите и се сблъсква с необходимостта да зависи изцяло от себе си. В този критичен момент е необходимо присъствие на духа. Като черпи смелост и сила отвътре, той прави победния скок към окончателната цел.

Това са главните пречки за медитацията. Внимателното им изучаване и разбиране подготвя търсача да се сблъска с тях и да ги преодолее. Не бива да се губят време и енергия. С прилежност и решителност човек може да стане духовен великан. Пътят на медитацията е осеян с трудности, но всяка пречка служи само като предизвикателство към по-висши достижения.

.c.ОПИТНОСТИ В МЕДИТАЦИЯТА

Тази последна глава е откъс от книгата на Свами Шивананда "Концентрация и медитация". Опитностите в медитацията, които Свами Шивананда описва, са лично негови, но, като следва традицията и от истинско смирение, той никога не би признал, че е изпитал тези състояния. Свами Шивананда винаги е изхождал от собствения си опит; той никога не би говорил за това, което не е проверил лично; освен това никога не би описал своите опитности в първо лице.

.c.Различни опитности в медитацията

1. В началото на медитацията пред челото се появяват различни светлини - червени, бели, сини, зелени, смесица от червени и зелени и пр. Това са светлините на елементите. Всеки елемент има собствен цвят. Жълтото е цветът на земята, бялото - на водата, червеното - на огъня, зеленото - на въздуха, синьото - на пространството. Цветните светлини се дължат единствено на тези татви.

Понякога пред челото се появяват голямо слънце или луна, или проблясват светкавици. Не обръщайте внимание на тези явявания. Отбягвайте ги. Опитайте се да проникнете в техния източник.

Понякога се явяват богове, мъдреци и светци. Посрещнете ги с почести. Преклонете се пред тях. Доловете съветите им! Те се явяват, за да помогнат на практикуващия и да го окуражат.

В началото на медитацията и концентрацията практикуващият  вижда в центъра на челото сияйна пробляскваща светлина, която се появява за половин - една минута и след това изчезва. Тя идва отгоре или отстрани. Понякога може да се види слънце с диаметър 13,5 - 21 см, с или без лъчи. Той може също да види формата на своя гуру или на някое божество.

Когато види проблясъци на Аза, когато види ярката светлина, когато достигне до някои други необикновени духовни опитности, практикуващият не бива да се стъписва ужасен и да изоставя садханата. Той не бива да ги смята за привидности, а да бъде смел и да напредва уверено и с радост.

2. Какви сънища сънуваш? Какви мисли се появяват в ума ти, когато се събудиш, когато си сам в стаята или когато вървиш по улиците? Можеш ли да поддържаш състоянието на ума едно и също при медитация в затворената стая и когато си на пътя? Изследвай и внимателно наблюдавай ума си. Ако той блуждае, когато си на улицата, значи си все още слаб, не си напреднал в медитацията, не си израсъл в духовността. Продължи практиката упорито. Напредналият ученик мисли за Брахман дори на сън.

Разбери силата на мълчанието. Тя е безкрайно по-голяма от всякакви лекции, разговори, речи и проповеди. Бог Дакшинамурти учел четиримата младежи Санака, Санандана, Санатана и Санаткумара чрез мълчание. Езикът на мълчанието е език на Бога. Седни тихо и обуздай блуждаещия ум. Седни тихо и изпрати вътрешната духовна сила до целия свят. Цялата вселена ще има полза от това. Живей в тишина. Стани тих. Почивайте в тишина. Познай Аза и бъди свободен.

Когато сутрин сядаш за медитация, изпрати своята любов и покой на всички живи същества. Кажи: "Сарвешам Сантир Бхавату - нека бъде мир на всички! Сарвешам Свасти Бхавату - нека бъде благоденствие на всички! Локах Самастах Сукино Бхаванту - нека бъде щастие на целия свят!"

В тишината всички болки изчезват, защото разумът на онзи, който е спокоен, скоро се уталожва. Когато човек  успокои ума си, той не търси удовлетворение на сетивата. Йоги идеално владее своя ум. Разумът обитава в Аза. Той е абсолютно стабилен. Всички нещастия на ума и тялото приключват.

При медитация човек няма представа за времето. Не чува звуци. Няма представа какво става около него. Забравя името си и отношенията си с другите. Радва се на мир и благодат. Постепенно той ще достигне самадхи.

В началото ученикът достига за кратко състоянието на блаженство, а после се връща. С постоянна практика и непрекъсната медитация той може да остане в това възвишено състояние завинаги. По-късно мисълта за тялото абсолютно изчезва.

Когато влезе в дълбока медитация, човек не усеща тялото или заобикалящата го среда, умът му е безстрастен. Той не чува никакви звуци. Усещанията, които отиват навътре или навън, престават. Егоизмът изчезва. Той изпитва необяснима радост и неописуемо щастие.Постепенно разсъжденията и размишленията също спират.

Когато чрез дълбока мвдитация практикуващият влезе в тишината, външният свят и всички неприятности отпадат. Той се наслаждава на висш покой. В тази тишина е Върховната Светлина на светлините. В тази тишина е Вечното Блаженство. В тази тишина е истинската сила и радост.

Когато практиката е усилена, от само себе си се появява Кевала Кумбака - естествено задържане на дишането, без пурака (вдишване) и речака (издишване). С това ученикът изпитва невероятен покой и еднонасоченост на ума.

Виденията на древните риши относно душата и други трансцедентални естества се явяват на онзи, който е отдаден на постоянните си задължения, посочени в древните текстове, който е безкористен и който иска да познае Върховния Брахман.

При дълбока медитация ученикът забравя най-напред външния свят, а после - тялото.

Усещането за издигане е признак за издигане над телесното съзнание. В началото то трае само миг, след което практикуващият се връща отново към нормалното съзнание. Когато изпита това издигане, той ще почувства особена ананда (блаженство).

При медитация човек се радва на особен и неописуем покой. Но ще измине много време, преди той да достигне истински духовни опитности, или да слее ума си със своята Лакша - избран обект на медитация, или да преодолее съзнанието за тялото. Бъди търпелив. Упорствай. Ще успееш!

Постигането на космично съзнание е постоянно за осъзнатите души. В началото то е като проблясък, но чрез упорита медитация става нещо обичайно и естествено.

3. Концентрацията е съсредоточаване на ума върху една точка - външна или вътрешна. При медитация умът става спокоен, чист и устойчив; различните му лъчи се събират и фокусират в обекта на медитация. Умът се съсредоточава върху Лакшя, той вече не блуждае и е обладан само от една идея. Сетивата се успокояват и престават да действат. При дълбока концентрация няма съзнание за тялото и заобикалящата среда. Онзи, който умее добре да се съсредоточава, може ясно да види образа на Бога, докато примигне.

Не се опитвай да отблъскваш маловажните мисли. Колкото повече ги отблъскваш, толкова повече те се връщат и засилват. Ти подлагаш на изпитание енергията си. Стани безстрастен. Изпълни ума с божествени мисли, и дребните постепенно ще изчезнат.

При практикуване на медитация постепенно всички врити (модификации на ума), като гняв, ревност, омраза и пр. приемат фини форми и избледняват. Те трябва да бъдат напълно изкоренени чрез самадхи - блежено единение с Бога. Едва тогава си в безопасност. Латентните врити чакат сгоден случай да се проявят по-силно. Трябва да внимаваш и да си винаги нащрек.

Когато навлезеш дълбоко в медитацията, съзнанието за тялото изчезва. Чувстваш, че няма тяло, и изпитваш огромна радост. Появява се умственото съзнание. Някои губят сетивността в краката, после в гръбнака, гърба, торса и ръцете; след това се появява усещането, че главата виси във въздуха. Умът може да се опита да се върне бързо обратно в тялото.

Не смятай, че достигането на малко концентрация (еднонасоченост на ума) е самадхи и не мисли, че малкото издигане над усещането за тялото е именно то.

Самадхи - състоянието на свръхсъзнание - е най-висшата цел на медитацията. Тя се постига с много практика: ученикът трябва стриктно да следва брахмачария, да спазва строга диета и да има чисто сърце. Ако не достигне тези предварителни условия, той не ще достигне и самадхи. Тези условия трябва да бъдат добре разбрани и едва тогава човек може да се опита да мине през дверите на самадхи. Никой не може да мине през тях, ако не е изцяло отдаден на Бога. Иначе т.н. самадхи става за него безсмислено.

Състоянието самадхи е отвъд описанията. Няма средства или език, чрез които то да бъде изразено. Дори в светския живот не можеш да обясниш вкуса на ябълка на човек, който никога не е опитвал ябълка, нито пък да обясниш какво е цветът на слепеца. Състоянието е всеобхватно Блаженство, Радост и Покой. Само това може да се каже. Човек трябва сам да го почувства.

При практикуване на медитация, светските мисли, желания и васани се потискат. Ако не си редовен и безстрастието ти изчезне, те се опитват да се появят отново, защото са упорити и настойчиви. Затова, бъди редовен в медитацията и нека садханата ти бъде по-ревностна. Развивай повече безстрастие. Така те постепенно ще излинеят и в крайна сметка ще бъдат разрушени.

Чрез медитация можеш да преминеш над бурния океан на света. Тя ще те спаси от всички мъки. Затова практикувай редовно.

.c.Анахата-звуци

Анахата-звуците (или мелодията) са тайнствените звуци, които йоги чува в началото на своята медитация. Това е признак, че благодарение на пранаяма надите (астралните канали) са пречистени. Изследването на тайнствените звуци се нарича Нада-Анусандана. Звуците може да бъдат чути и след произнасянето на Аджапа Гаятри мантрата "Хамса Сохам" 100000 пъти. Практикуващият ги чува с дясното ухо, дори ако си запуши ушите - особено тогава те са много ясни. Запушването на ушите става с палците, чрез йони мудра. Седни в Падма или Сидхасана, запуши ушите си с палци и ще ги чуеш много ясно. Понякога се чуват и с лявото ухо. Практикувай да ги чуваш само с дясното. Защо? Защото слънчевата нади (Пингала) е отдясно на носа. Анахата-звукът съответно се нарича Омкара Двани. Той се дължи на вибрацията на праната в сърцето.

Десет вида звуци

Нада, която се чува, е десет вида. Първата е "чини" - като звукът на думата "чини", втората - "чини-чини", третата е като звук на камбана, четвъртата - на раковина, петата - на танрити (лютня), шестата - на тала (цимбали), седмата - на флейта, осмата - на бери (барабан), деветата - на мриданга (двоен барабан) и десетата - на гръмотевица.

Преди да стъпиш на горното стъпало на стълбата на тайнствените звуци, трябва да чуеш гласа на своя вътрешен Бог (най-висшето Аз) по 7 начина. Първият е като сладката песен на славея, пеещ на раздяла на любимата си. Вторият е като звука на сребърни цимбали от Дхияните, будещ блещукащите звезди. Третият е като мелодичната жалба на затворен елф. Следващият е като песен на вина*. Петият ще те прониже като бамбукова флейта. По-нататък той се променя като мощният гръм на тромпет. Последният вибрира като глухо бръмчене на гръмотевичен облак. Той поглъща всички други звуци. Те умират и не се чуват повече.

.c.Светлини при медитация

При медитацията, в резултат на концентрацията, се появяват различни светлини. Най-напред в междувеждието - Трикути - се вижда ярка бяла светлина, голяма колкото главичка на топлийка. Трикути съответства на Аджна чакра в астралното тяло. Със затворени очи ще забележиш разноцветни светлини - бели, жълти, червени, опушени, сини, зелени, смесени, проблясъци като светкавици, като огън, като горещи въглени, като светулки, луна, слънце, звезди. Тези светлини се явяват в умственото пространство - Чидакаша. Те са светлините на елементите. Всеки елемент има определен цвят. Светлината на танматрата на Притхиви (земята) е жълта; на Апас (водата) - бяла; на Агни (огъня) - червена; на Ваю (вятъра) - опушена; на Акаша (небето) - синя. Жълтите и белите светлини се виждат много често; червеното и синьото са по-редки. Често се забелязват бели и жълти светлини заедно. В началото пред окото на ума плуват точици от бяла светлина. Когато забележиш това за пръв път, бъди сигурен, че умът става по-устойчив и че напредваш в концентрацията. След няколко месеца размерът на точките се увеличава и ще ги видиш като ярка бяла светлина, по-голяма от Слънцето. В началото те не са устойчиви: появяват се и веднага изчезват, проблясват някъде над челото и отстрани. Тези светлини пораждат у практикуващия необикновена радост и щастие и силно желание да ги види. Когато практиката е устойчива и систематична - 2 - 3 часа сутрин и 2 - 3 часа вечер, тези светлини се явяват по-често и остават за по-дълго време. Видението на светлините е голямо насърчение за садханата. То подтиква садхака да се отдаде на медитацията и му дава силна вяра в свръхфизическите явления. Появата на тези светлини е знак, че той надхвърля физическото съзнание. Когато светлината се появи, той е в полусъзнателно състояние между две нива. Тялото трябва да е неподвижно. Затова е необходима абсолютна устойчивост в асаната. Дишането трябва да е много, много бавно.

Триъгълник (светлина) на лицето

Онзи, който яде умерено, който контролира гнева си, който е надхвърлил любовта към светския живот, който е подчинил  страстите си, който е преодолял всички двойки противоположности (горещина и студ и пр.), който се е отказал от своя егоизъм, който не възхвалява никого, нито взема нещо от другите - такъв човек при медитация го получава (триъгълника) на лицето.

Светлина от Сушумна

"Вишока Ва Джиотисмани" (гл. I, сутра 36 от Йога-сутрите на Патанджали): "можете да достигнете самадхи чрез медитация върху Сияйния, Който е отвъд всички неволи".

Понякога при медитация ще видиш ярка ослепителна светлина. Ще ви е трудно да задържиш погледа си върху нея. Ще бъдеш предизвикан да отдръпнеш умствената си представа от нея. Тя е светлината, излъчвана от Сушумна (централния психически канал) към сърцето.

Форми в светлините

Ще видиш два вида форми: на божества, които са блестящи,  и физически. Ще видиш твоето Ища Девата (божество-настойник, което те ръководи), в красиви дрехи и с различни ценни украшения, цветя, гирлянди, с четири ръце и с оръжия. За да те окуражат, ще се явят светци, мъдреци и пр. Ще видиш много богове и небесни създания с различни музикални инструменти. Ще видиш красиви цветни градини, красиви палати, реки, планини, златни храмове, така хубави и живописни места, каквито не може да се опишат с думи.

Ослепителни светлини

Понякога при медитация ще видиш много силни, ослепителни светлини, по-големи от Слънцето. Те са бели. В началото те бързо се появяват и бързо изчезват, а по-нататък стават устойчиви и се задържат 10 - 15 мин. до половин час в зависимост от силата и степента на концентрация. На онези, които се концентрират в Трикути - междувеждието - светлината се явява там, а при концентрация в Сахасрара чакра, светлината се явява на върха на главата. Понякога тя е толкова силна и ослепителна, че практикуващият трябва да престане да я гледа и да прекъсне медитацията. Някои се плашат и не знаят какво да правят и как да продължат по-нататък. Те идват при мен за напътствия. Казвам им, че това е ново усещане, което не са изпитвали досега. С постоянна практика, умът, потънал в концентрация, ще свикне с това и страхът ще изчезне. Съветвам ги да продължат практиката. Някои се съсредоточават в сърцето, други - в Трикути, а трети - във върха на главата - това е въпрос на личен избор. При съсредоточаване в Трикути е лесно да се контролира ума. Ако си свикнал с това, придържай се към него винаги. Честите промени не са добри; необходима е стабилност. Съществата и обектите, с които си в досег в ранния етап на медитация, са от астралния свят. Те са подобни на хората, но нямат физическа обвивка. Те имат желания, копнежи, любов, омраза и пр., също както хората. Техните тела са фини. Те могат да се движат свободно, имат силите да се материализират, дематериализират, да се умножават; притежават и ясновидство от по-низш разред. Блестящите форми са божества от ментално или по-висши нива, които слизат, за да те окуражат. В блестящи форми се появяват и различни шакти. Боготвори ги. Прекланяй им се умствено веднага, щом те ти дадат да ги видиш. Ангелите са същества от менталното ниво. Те също се явяват пред окото на ума.

Понякога ще усетиш невидима помощ, вероятно от твоето Ища Девата: като че ли нещо те тласка от физическото тяло към новото ниво. Тази невидима сила ти помага да се отделиш от тялото и да се издигнеш над телесното съзнание. Трябва внимателно да отбележиш всички действия.

Не губи времето си да гледаш тези видения. Те са само любопитни. Те те окуражават и убеждават в съществуването на свръхфизическите, метафизически реалности и в съществуването на Брахман. Отмини тези картини. Съсредоточи се в целта - Лакшя. Напредвай сериозно и енергично.

Когато легнеш да спиш, тези светлини се появяват без напрежение от твоя страна. Точно когато надхвърляш физическото съзнание, точно когато заспиваш, светлините се явяват. Ще ги видиш и сутрин, преди да станеш, в полусън, пак без усилие.

Понякога при медитация ще видиш безкрайно синьо небе, етерното пространство. Ще видиш и себе си в него, като черна точка. Понякога формата се появява в центъра на светлината, в която може да има силно трептящи и въртящи се частици. Ще видиш физически форми, човешки форми - деца, жени, мъже, риши с бради, блестящи форми. Виденията са субективни или обективни - твои лични умствени реакции или реалности от по-фините нива на материята. Вселената се състои от нива на материята с различни степени на плътност. Ритмичните вибрации на елементите в различните степени пораждат различните нива, всяко от които има своите същества и обекти. Именно те може да са предмет на виденията. Освен това виденията може да са продукт на въображението, кристализация на собственото мислене. При йога-практиките трябва да умееш да разграничаваш. Интелектът и здравият разум трябва да бъдат използвани винаги.

.c.Мистични опитности на садхака

"Преди около 3 год. започнах да усещам нещо особено около слънчевия сплит при медитация - имах усещането за вихър, нещо като вятърно колело, което се върти. Тогава имах някои особени видения. Видях с физическите си очи нещо като бяла или синя светлина около главите на хората, и също по повърхността на сградите. Когато се взирам в откритото необятно небе, забелязвам една жива светлина да се движи насам-натам като червей. Понякога виждам светлинни искри върху книгите си. Това ми доставя особена радост и запявам името на Бога: "Шри Рам, Джайя Рам, Джайя Джайя Рам". Сега, когато отивам на работа с велосипеда си, докато стигна, все виждам една кръгла светла топка. Тя се появява и понякога, когато гледам красивия Акаша"   "С"

"Медитирах един месец в Ганготри по пет часа дневно. Всеки ден близо два часа бях много потиснат. Не можех да намеря покой. Трудно ми беше да понасям това униние. Седнах на брега на Ганг и започнах да медитирам върху Махатма Гандиджи. Това ме успокои. След няколко дни при медитация един час и половина видях Шри Рамачандра. Тази Сагуна медитация автоматично се превърна в медитация от типа "Нирвана". Почувствах за 10 мин. съвършено Шанти. Умът ми бе изцяло погълнат от медитация върху ОМ. Това продължи половин час. Един ден имах по-различно преживяване. След медитацията отворих очи. Без помощта на разума открих, че всичко е Брахман. Запазих това настроение през целия ден. Един безбрачен ми говори цял час. Чувах го, но думите му не стигаха до ума ми, не можах да запомня нито една от тях.

При друг случай медитирах половин час. Бях в екстаз, но поради разсейване от външни звуци той отлетя. Започнах да медитирам отново. Видях красива светлина в основата на сърцето си. Щом тя изчезна, несъзнателно захлипах. Някой дойде при мен и ме повика по име. Не знаех нищо. Той разтърси тялото ми. За малко престанах да хлипам, погледнах го в лицето и отново заплаках - за 25 мин." "В"

"Запазих мълчание за пръв път като опитност от 26.02.1932 год. до 4.03.1932 год.

Грешки: понякога трябваше да изразявам миислите си чрез жестове. В последните три дни разсеяно проронвах "да", "достатъчно" и "какво". Имах погрешната представа за болки в челюстите. Изпитвах голямо желание да говоря.

Полза: имах време за повече работа, четене, джапа и медитация. Не можех да заспя преди полунощ. Идеите от книгите ме занимаваха до късно. Нямаше място за гняв и нервност. Не можех нищо да помня наизуст. Опитах се да науча наизуст няколко стиха, но не можах. Това се дължеше на предишния ми навик да говоря на глас." "Рам"

"Практикувах пранаяма 1 месец и тогава започнах да чувам красиви мелодични звуци - на флейта, цигулка, камбана, мриданг, звуци на много камбани, на раковина, барабан, гръм; понякога само в дясното ухо, а понякога и в двете".     "Н"

"При концентрация усещах необикновени благоухания"    "Р"

"При медитация виждах в Трикути греещо слънце, ослепителна светлина и ярка звезда. Видението бе съвсем мимолетно."   "Г"

"Понякога при концентрация в Трикути виждах мъдреци, моето избрано божество - бог Кришна, с флейта в ръце"    "С"

"Понякога при медитация виждах в Трикути цветни светлини - червени, зелени, сини и бели. Понякога виждах безкрайно синьо небе. Появявах се като точка в това синьо небе."    "В"

"При медитация виждах богове и богини с блестящи и сияйни тела с красиви украшения."      "Р"

"Понякога при медитация виждах само голяма празнота". "Т"

"При концентрация виждах лицето си в центъра на синя светлина. Понякога виждах лицата на мои приятели. Можех ясно да ги разпозная".    "Р"

"Когато сядах за медитация, чувствах как от Муладхара до врата ми протича ток. Дори при обикновени условия усещах това".    "К"

"При медитация някакви астрални същества с отвратителни и грозни лица и с дълги зъби, черни на цвят, ме заплашваха. Но те не ми причиняваха зло". "А"

"Когато сядах за медитация, краката и ръцете ми се разтреперваха. Понякога тялото ми подскачаше от едно място на друго". "М"

"В медитацията си виждах палати, реки, планини и градини".  "С"

"Медитирах с отворени очи. Една нощ видях пред себе си ярка светлина. В центъра й беше бог Кришна с флейта в ръка. Косата ми настръхна. Онемях от ужас и възторг. Беше 3 ч. сутринта"       "С"

"Един ден в дълбока медитация фактически се отделих от тялото си. Действително го видях като захвърлена дреха. Носех се във въздуха. Усещането ми бе странно - смесица от радост и ужас. Стоях във въздуха само няколко минути и понеже много ме беше страх, внезапно се върнах във физическото си тяло. Бавно се плъзнах в него с едно особено усещане. Изживяването беше пронизващо".      "С"

Опитностите на Удалака

Мъдрецът Удалака не могъл да овладее самадхи, което води в блаженото царство на Реалността, защото маймуноподобният ум бързо скачал от един клон на сетивните обекти на друг. Той седнал в падмасана, произнесъл Пранава (ОМ) с висок глас и започнал своята медитация.

Насила овладял ума си. С голяма трудност отделил сетивата от обектите. Изцяло се откъснал от всички външни неща. Затворил пътищата на тялото. Съсредоточил ума си в сърцето. Умът му престанал да блуждае. Той разрушил всички мисли за предмети така, както воинът унищожава със сабята си непрекъснато надигащите се врагове.

Видял пред себе си лъчезарна светлина. Той разпръснал Моха. Преминал през състоянието на тъмнина, светлина, сън и заслепление. В крайна сметка достигнал до Нирвикалпа самадхи и изпитал съвършено спокойствие. След 6 месеца се събудил от своето самадхи. При едно сядане той прекарвал дни, месеци и дори години в самадхи и чак тогава се събуждал.

.c.В часовете на медитация

Брахман, Аз, Пуруша, Чайтаня, Съзнание, Бог, Атман, Безсмъртие, Свобода, Съвършенство, Покой, Блаженство, Бхума или Необусловено - това са все синоними. Ако достигнеш Самореализация, ще бъдеш освободен от кръга на раждане и смърт и съпътстващите го злини. Целта на живота е върховната красота на Мокша. Това може да се достигне чрез постоянна медитация в сърце, което е станало чисто и устойчиво чрез безкористна служба, джапа и пр.

Човек може да осъществи реалността на Брахман. Много са онези, достигнали Самоосъществяване. Много са онези, които са се радвали на Нирвикалпа самадхи. Дататрея, Мансур, Шамз Табриез, Христос, Буда са били все осъществени души, които пряко са възприемали истината или представата за космоса. Но онзи, който е познал, не може да съобщи това на другите, понеже няма средства за това. Дори знанието, до което стигаме с петте сетива, общи за всички, не може да бъде предадено на другите. Не можеш да опишеш вкуса на бонбона на човек, който никога не е ял бонбон; не можеш да предадеш понятието за цвят на онзи, който е роден сляп. Всичко, което може да направи учителят, е да покаже на ученика метода за познаване на Истината или пътеката, която води към развитието на интуитивните способности.

Това са знаците, които показват, че напредваш в медитацията и приближаваш Бога. Светът вече не те привлича, нито обектите на сетивата. Ставаш без желания, без страх, без "аз" и "моето". Привързаността към тялото постепенно се стопява. Понятия като "моята съпруга", "моят син", "моята къща", вече ти стават чужди. Чувстваш, че всичко това са все проявления на Бога. Виждаш Бог във всичко.

Тялото и умът олекват. Чувстваш се весел и щастлив. Името на Бога е винаги на устата ти. Умът е винаги съсредоточен върху сплетените в лотос крака на Бога, той винаги създава и вижда образа на Бога. Действително ще почувствашкак от Бога към теб протичат чистота, светлина, блаженство, знание и божествена любов, които изпълват сърцето ти.

Нямаш телесно съзнание. Дори ако имаш такова, то ще бъде във формата на умствени задръжки. Пияницата може да не осъзнава, че има набедрена препаска. Той просто усеща, че нещо се ветрее около тялото му. Така усещаш и тялото си - все едно нещо се е прилепило към теб като хлабава дреха или хлабави обувки.

Сексът не те привлича повече. Забравил сте за него. Жените ти изглеждат като проявления на Бога. За теб парите и златото са това, което са и камъните. Силно обичаш всички същества. Напълно си освободен от страсти, алчност, ревност, гордост, заблуди и пр. Умът ти е спокоен дори когато те обиждат, бият или преследват. Причината това да не те безпокои е, че черпиш огромна духовна сила от Вътрешното си Аз - т.е. от Бога. Болка или радост, успех или провал, чест или безчестие, уважение или неуважение, печалба или загуба - те са все едно за теб.

Дори на сън си в единение с Бога и нищо светско не те безпокои.

В началото ще разговаряш с Бога. Ще го видиш във физическа форма. Когато съзнанието ти стане космично, разговарянето ще престане. Ще се радваш на езика на тишината - на езика на сърцето. От Вайкари (говоренето със звук) ще преминеш към фини форми на звуци и в крайна сметка ще достигнеш беззвучния Омкара - беззвучния Брахман.

Безстрастие, разграничение, ведрост, въздържание, еднонасоченост на ума, Ахимса, Сатям, чистота, търпение, сила на духа, снизхождение, опрощение, отсъствие на гняв, дух на служене, саможертва, любов към всички - това са обичайните ти качества. Ще бъдеш космичен приятел и благодетел.

При медитация понятието  за време изчезва. Не чуваш никакви звуци. Нямаш понятие за онова, което те заобикаля. Забравяш имената си и всичките си отношения с другите. Радваш се на абсолютен покой и блаженство. Постепенно достигаш самадхи.

Самадхи е състояние, което не може да се опише. То е отвъд ума и речта. В самадхи - състоянието на свръхсъзнание - медитиращият загубва своята индивидуалност и става идентичен с Върховното Аз. Само това може да се каже. Трябва да изпиташ това сам чрез постоянна медитация.

Доволство, невъзмутимост, веселост, търпимост, намаляване на екскретите, сладък глас, желание и постоянство при медитация, отвращение от светското благополучие, от успеха и компаниите, желание за усамотяване в тиха стая, за уединение, желание за общуване със садху и саняси, еднонасоченост на ума - това са някои от знаците, които показват, че се пречистваш, че напредваш по духовния път.

При медитация може да чуваш различни анахата-звуци - на камбана, литавра, гръм, раковина, вина, бръмчене на пчели и пр. Умът може да се съсредоточи в който и да е от тях. Ще видиш различни цветове и светлини. Това не е целта. Трябва да слееш ума с онова, което е източникът на светлините и цветовете.

Ученикът по пътя на Веданта пренебрегва тези звуци и светлини. Той медитира върху значението на Великите откровения на Упанишадите, като отрича всички форми. "Слънцето не грее там, нито Луната и звездите, нито светкавицата, а още по-малко огънят. Когато Той свети, всичко свети след Него и чрез Неговата светлина светят те всички." Той медитира и така: "Там не вее вятърът. Огънят там не гори. Там няма нито звук, нито докосване, нито аромат, нито цвят, нито ум, нито Прана в тази хомогенна същност. Аз съм блаженият Шива, аз съм блаженият Шива".

Бъди духовеи герой на светското бойно поле. Бъди смел, безстрашен, духовен войник. Вътрешната война с ума, сетивата, васаните и самскарите е по-жестока от външната. Бори се смело срещу ума, сетивата, лошите насоки, копнежите, вритите и самскарите. Използвай картечницата на самоизследването, за да взривиш ума си. Гмурни се дълбоко и чрез подводниците или торпедата на джапа върху ОМ или Сохам разруши подводните течения на страстта, алчността, омразата, гордостта и ревността. Извиси се във висшите нива на блаженството на Аза с помощта на самолета на мисълта за Бога. Използвай мините на песнопенията на ОМ, за да взривиш насоките, скрити в морето на подсъзнателния ум. Насочи танковете на разграничението, за да разгромиш десетте си врагове - десетте необуздани сетива. Сприятели се с мощните си съюзници - безстрастие, душевна сила, търпение, ведрост, сдържаност, за да атакуваш врага си - умът. Хвърли бомбата на "Шивохам Бхавана", за да разрушиш голямата сграда на тялото и представата "Аз съм това тяло", "Аз съм този, който прави", и "Аз съм този, който се наслаждава". Щедро пръсни газа на чистотата, за да разрушиш бързо вътрешните си врагове - страстта и невежеството. Затъмни ума, като унищожиш мислите или представите, като изключиш всички лампи на обектите на сетивата, така че твоят враг - умът - да не може да те атакува. Хвани го за гушата с байонета на еднонасочеността (Самадхана), за да достигнеш безценното съкровище на перлата на Атман. Радостта от самадхи, блаженството на мокша, покоят на нирвана сега са твои, който и да си, в каквато и страна да си роден. Какъвто и да е бил предишният ти живот или история, изработи спасението си. О, любим Рама, с помощта на тези средства победи точно сега, точно в този миг!

.c.Виждане на Бога

Понякога ще видиш огромна и ярка златна светлина. В нея най-отпред ще видиш Ища Девата. Понякога в нея ще видиш и себе си. Ще видиш златната светлина навсякъде.

Може да видиш твоята Ища Девата, голям като планина и ярък като Слънцето. Може да видиш фигурата докато ядеш, пиеш или работиш. Когато се наслаждаваш на блаженството на видението, няма да усетиш вкуса на храната, която ядеш - просто ще я поглъщаш. Ще чуеш непрекъсната свирня на вина. Може да видиш ярката светлина на Слънцето.

Обектът на твоята медитация ще се появи пред теб много по-бързо, когато практикуваш медитация редовно. Ще се почувстваш изцяло покрит от обекта, върху който медитираш. Ще видиш цялото пространство около себе си осветено. Понякога може да чуеш звън на камбани. Ще почувстваш вътрешния мир на Душата.

Ще видиш всякакви красиви цветя и градини,светци и мъдреци, пълна луна, полумесец, слънце и звезди. Ще видиш светлина на стената.

Когато достигнеш тези опитности, тези видения, ще почувстваш особено неописуемо блаженство. Не спирай във фалшиво задоволство своята духовна практика и медитация, защото това не е най-висшето осъществяване. Не отдавай голямо значение на тези видения. Постигнал си само първата степен на концентрация. Най-висшата цел на Реализацията е дълбока Тишина, Върховен Мир, когато всички мисли престават и ти ставаш едно с Върховното Аз.

Онзи, който практикува джапа, пранаяма и медитация, чувства лекота в тялото. Страстта и леността намаляват. Тялото олеква.

Когато при медитация праната се забави и поради външните вибрации умъът слиза от съюза си с Бога до нивото на физическото съзнание, се появяват внезапни гърчове.

Чрез практикуване на джапа, киртан, медитация и пранаяма умът става много фин. Развива се и силата на мисленето.

Ще чуеш мелодичния звук на ОМ при медитация. Ще видиш и формата на своя гуру.

Дано чрез медитация достигнеш върховната красота на неизразимия престол на Брахма с неговото великолепие и несекващо блаженство.

.c.Чувство за отделяне

При практиката един ден ще почувстваш, че си се отделил от тялото. Ще изпиташ огромна радост, примесена със страх: радост от притежаването на ново, леко, астрално тяло;страх - поради влизането на ново, непознато ниво. В самото начало новото съзнание на новото ниво е много рудиментарно, също като кутре на 8 - 10 дни, току-що прогледнало. Ще почувстваш само, че имаш леко и въздушно тяло и ще усетиш въртящо се и ограничено от вибрации астрално пространство, осветено от златни светлини, предмети, същества и пр. Може да почувстваш, че се въртиш или плуваш във въздуха и оттам да се появи страх от падане.

Никога няма да паднеш, но новата опитност за фините нива в началото поражда нови усещания. Отначало остава неясно как напускаш тялото. Когато напълно се отделиш и влезеш на новото ниво, се чувстваш объркан. Понякога това влизане става със синя сфера наоколо, понякога светлината е смесена с тъмнина (Пракаша), а в други случаи е изключително ярка, жълта и разсеяна. Новата радост е неизразима и не може да се опише с думи. Трябва действително да почувстваш и изпиташ това (Анубхава). Трябва сам да го опиташ. Не знаеш как си напуснал тялото, но напълно осъзнаваш връщането си. Чувстваш, как леко се плъзгаш по много равна повърхност, като че ли много леко и внимателно влизаш в малка фина тръба с въздушно, леко тяло. Усещаш се въздушен, етерен. Както въздухът влиза през пролуките на прозореца, така с новото си астрално тяло влизаш във физическото. Мисля, че изразих това ясно. Когато се върнеш, ще  забележиш разликата в живота на грубото и на финото ниво. Усещаш силно желание отново да изпаднеш в това ново съзнание и да останеш в новото състояние завинаги. В новата област не можеш да стоиш по-дълго от 3, 5 или 10 мин. В началото няма да можеш да напускаш тялото когато пожелаеш. След месец от садханата ще можеш да се отделяш от него с големи усилия или случайно. Ако продължиш упорито, търпеливо и с постоянство, ще можеш по своя воля да напускаш тялото си и да оставаш на новото ниво в новото фино тяло по-дълго време. Вече ще си далеч от отъждествяването с тялото. Завоеванието ти е пълно едва когато можеш да напускаш тялото по своя воля и да оставаш на новото ниво 2 - 3 часа. Едва тогава постижението ти е сигурно. Мауна - клетвата за мълчание, усамотение и уединение, е sine non qua за постигане на този резултат. Ако обстоятелствата ти пречат да спазваш мауна, стриктно избягвай дългите разговори, хвалбите, всички излишни приказки, празни спорове и пр., и се отдръпни от обществото колкото можеш повече. Прекалено многото разговори са просто хабене на енергия. Ако запазиш тази енергия чрез мауна, тя ще се превърне в Оджас - духовна енергия, която ще ти помогне в духовната практика. Според "Чандогя Упанишад" говоренето е Теджомая Вак. Грубата част от огъня съставлява костите, средната част - костния мозък, а фината част на огъня създава речта. Така че речта е винаги много силна енергия. Запомни това, запомни това, запомни това винаги! Спазвай мауна 3 месеца, 6 месеца или година. Ако не можеш да продължаваш непрекъснато с месеци, тогава спазвай мауна един ден от седмицата, като Махатма Гандиджи. Трябва да се вдъхновяваш от махатми като Шри Кришна Ашрамджи Махарадж, който от много години живее съвсем гол в ледените райони на Хималаите, близо до извора на Ганг - Ганготри. Той спазва Каща мауна - строга клетва за многогодишно мълчание. (При Каща мауна не предаваш мислите си на другите дори с писане или знаци.) Защо не станеш и ашрам на Кришна с голямо уважение и слава? След постоянна и тежка практика ще можеш да се отделяш от тялото си много често. Това става като навик. Щом усмириш мисълта и ума, навикът за излизане от физическото тяло автоматично задейства и тогава няма трудности. Умът влиза в новите коловози и се появява на ново ниво.

Астрално пътуване

Човек може да пътува докъдето пожелае само със желанието си - с астралното си тяло (астрално пътуване) и там да се материализира, като извлече необходимите материали или от Асмита (Ахамкара), или от вселенския склад - океанът от елементи. Този процес е много прост за окултисти и йоги, които знаят обяснението и подробната техника на различните действия, въпреки че за бедните светски същества с различни чувства, страсти и привързаност това е крайно необичайно. Четенето и предаването на мисли също може да е много лесно за онези, които могат да действат с астралното тяло. Концентрираните мисловни лъчи на ума могат да преминат и през непроницаеми стени, така както рентгеновите лъчи преминават през костите.

Материализация

Най-напред се отделяш от тялото, след това се отъждествяваш с ума, и после с финото тяло действаш на ментално ниво, също както на земен план.

Чрез концентрация се издигаш над телесното съзнание; чрез медитация се издигаш и над ума; и накрая чрез самадхи ставаш едно с Брахман. Тук са трите важни Антаранга садхани (вътрешни средства) за постигане на върховното блаженство.

.c.Космично съзнание

Това възвишено, блажено изживяване, се достига чрез интуиция и самадхи. Нисшият ум се оттегля от външния свят на обектите. Сетивата се поглъщат в ума. Индивидуалният ум става едно с космичния - Хиранягарбха, Абсолютният дух, Душата на Вселената, едната обща душа-нишка. Функциите на интелекта, на обективния ум и на сетивата се преустановяват. Йоги става живееща душа и вижда в живота на нещата чрез новото си божествено око на интуицията и мъдростта.

Състоянието на Космично Съзнание е велико и върховно. То е отвъд описанията. Умът и словото се отвръщат от него слисани, тъй като не могат да го разберат и опишат. Езикът и думите са несъвършени. То навява ужас, Върховна Радост и Най-висше неподправено щастие, свободно от болка, мъка и страх. Това е божествено изживяване. То е откровение на Карана Джагат, каузалния свят, където осъществяването е директно.

Шри Шанкара, Дататрея, Шамз Табриез, Мадалаша, Яджнавалкия, Рам Дас, Тулси Дас, Кабир, Мира, боговете Христос, Буда, Мохамед, Зороастър - всички те са изпитали Божественото Съзнание.

Йоги, който е изпитал Божественото Съзнание, придобива много сидхи (сили), които са описани в "Шримад Бхагавата" и "Раджа Йога" на Патанджали Махариши.

Арджуна, Санджая и Ясода са изпитали Божественото Съзнание. Ясода видял цялата вселена в устата на Бала Кришна. Ето как "Гита" описва състоянието на космично съзнание чрез думите на Арджуна: "Твоята величествена форма с много уста и очи, с дълги ръце, с безброй бедра и крака, с просторна гръд, с много и страховити зъби; лъчезарен, Ти докосваш небето с цветовете на дъгата, с отворени уста и блестящи огромни очи от всяка страна, всепоглъщащ, с огнен език Ти изблизваш човечеството и поглъщаш всичко в своите раззинати уста, които са с огромни зъби и ужасни на вид. Виждат се как главите на някои, хванати в пролуките между зъбите ти, стават на пепел."

Във Франция проф. Бергсон проповядва за интуицията, която надхвърля разума, но не му противоречи.

Тази нова опитност дарява ново просветление, което издига практикуващия на ново ниво на съществуване. Той чувства неописуема радост и Блаженство. Той изпитва чувство за всеобщност, Съзнание за Вечен Живот, и това не е просто убеждение. Той наистина го чувства. Той добива Небесното Око.

Сега състоянието на джива е отминало. Малкото "аз" се е стопило. Разграничаващият ум, който разделя, е изчезнал. Всички пречки, всяко чувство за двойственост, разлики, обособеност, са изчезнали. Няма понятия за време и пространство. Има само вечност. Понятията за каста, вяра и цвят, са надхвърлени. Той се чувства Анта-Кама (онзи, който е получил всичко, за което е копнеел). Той чувства: "Вече няма нещо, което да позная". Той чувства абсолютна будност на свръхсъзнателно ниво на Знанието и интуицията. Той знае цялата тайна на Сътворението. Той е всемогъщ. Той е Сарва-Вит - Знаещият всички подробности на Сътворението.

Някои от признаците, които показват, че човек е достигнал състоянието на свръхсъзнание, са абсолютно безстрашие, отсъствие на желания, безгрижие, отсъствие на чувство за "аз" и "моето", на гняв, брахмично излъчване. Той също е винаги в състояние на пълно блаженство. На лицето му никога няма да видиш гняв, потиснатост, униние и мъка. В негово присъствие ще почувстваш възвишеност, радост и покой.

Космичното съзнание е пълно осъзнаване на единството на живота. Йоги чувства, че един живот изпълва вселената, че такова нещо като сляпа сила или мъртва материя няма и че всичко е живо, вибриращо и разумно. Това е изживяването и на учения Боуз. Той демонстрира това с лабораторни експерименти.

Онзи, който има космично съзнание, чувства, че вселената е изцяло негова. Той е едно с върховния Бог, с Универсалното Знание и с Живота. Той изживява блаженство и радост, които не могат да бъдат разбрани и описани. В момента на просветление или голяма духовна възвишеност той достига божествено всесветско виждане. Той съзнава съществуването си в присъствието на Бога и вижда светлината на Божия лик. Той се издига над обикновеното ниво на съзнание, и достига висше състояние на последното. Той има космичен, универсален разум. Той развива усет за космоса. Човешката душа се революционизира.

Той не се безпокои за смъртта или за бъдещето, за това какво ще дойде след като животът в това тяло приключи. Той е едно с Вечността, Безкрайността и Безсмъртието!

При просветлението радостта разкъсва бента. Вълни от неописуем екстаз заливат йоги. Блаженство, Безсмъртие, Вечност, Истина, Божествена любов - това вече е сърцевината му, същността на живота му, единствената възможна реалност. Той осъзнава, че дълбокият, вечен извор на радост съществува във всяко сърце, че безсмъртният живот е в основата на всички същества, че тази вечна, всеобхватна любов развива, поддържа и води всяка частица, всеки атом на сътворението. Грях, мъка, смърт - сега за него това са само думи без значение. Той чувства, че във вените му тече еликсирът на живота, нектарът на безсмъртието.

Той няма нужда от храна или сън. Няма абсолютно никакви желания. Външният му вид и поведението му се променят много. Лицето му сияе. Очите му скрят. Те са езера от радост и благодат. Той чувства, че целият свят се къпе в море от удовлетворяваща любов - безсмъртно блаженство, което е същината на живота.

Целият свят е негов дом. Никъде той не се чувства чужденец. Планините, далечните земи, които никога не е виждал, са като домът му от детството. Той чувства, че тялото му е целият свят. Усеща всички ръце и всички крака като свои.

Умората му е непозната. Работата му е като детска игра - щастлива и безгрижна. Навсякъде той вижда само Бога. Столът, масата, дървото - всички те имат Космично значение. Той изпитва Абсолютен Покой. Времето и пространството изчезват.

Космичното съзнание е присъща и естествена способност на всички хора. За неговото събуждане са необходими подготовка и дисциплина. То вече съществува в човека - макар и бездейно, неактивно в повечето човешки същества - за сметка на Авидя - невежеството.

Дано чрез общуване с мъдреци, чрез чистота, любов, отдаденост и Знание всички достигнеш състоянието на Космично съзнание, което е твое рождено право!

.c.Изживяване на блаженство

Самадхи - блаженото божествено изживяване - идва тогава, когато егото и умът се разтворят. То е състояние, постигано със собствени усилия. То е безкрайно, безгранично и единно  изживяване на битие и чисто съзнание. Когато тази опитност бъде осъществена, умът, желанията, действията и чувствата на радост и мъка изчезват в празнотата.

Върховната Истина - Брахман, Абсолютът - може да бъде изпитана от всички, които редовно медитират с чисто сърце. Абстрактните разсъждения и изучаването на книги не са достатъчни. Нужна е пряка опитност. Тя е източникът на висшето интуитивно знание - божествената мъдрост. Тази опитност е свръхсъзнателна, т.е. трансцедентална. При нея няма нито разум, нито игра на сетивата. Тя не е емоционална опитност. Сетивата, умът и интелектът са в абсолютна почивка; те въобще не действат. Тази опитност не е въображението на мечтател. Тя не е блян, нито хипнотичен транс. Тя е устойчива, жива Истина, като плодът амалака в дланта ти. Третото око (окото на мъдростта - Джнана Чакшус) на садхака се отваря, и тази свръхестествена опитност е резултат на познанието чрез това духовно око, окото на интуицията. То се отваря, когато сетивата, умът и интелектът престанат да действат. Джнана Чакшус може да бъде отворено само когато изцяло изкореним всички желания, гняв, алчност,гордост, егоизъм и омраза.

В тази опитност няма нито тъмнина, нито празнота. Тя е само светлина. В нея няма ни звук, ни докосване, ни форма. Тя е възвишено върховно преживяване на съюз, на единство. Тук няма нито време, нито причинност. Ти ставаш всемогъщ и всезнаещ, ставаш Сарвавит - знаещ всичко, знаеш всичко в подробности. Знаеш цялата тайна на сътворението. Постигаш безсмъртие, висше знание и вечно блаженство.

Тук всички противоположности изчезват. Няма ни субект, ни обект; ни медитация, ни самадхи. Няма  Двойственост и недвойственост; нито блуждаене на ума, нито еднонасоченост. Няма медитиращ и обект на медитация. Няма нито печалба, нито загуба, нито удоволствие, нито болка. Няма изток или запад, ден или нощ.

Има различни видове самадхи. Онова, което се  достига чрез мудри и пранаяма (задържане), е Джада самадхи. Тук няма осъзнаване. Йоги може да бъде погребан за 6 месеца в сандък под земята. То е като дълбок сън. Йоги не се завръща със свръхинтуитивно знание. Чрез това самадхи васаните не се разрушават. Йоги ще се роди отново. Това самадхи не дава освобождение.

След това е Чайтаня самадхи. Йоги достига пълно осъзнаване, той се връща с Божествено знание. Той говори и проповядва вдъхновено, и слушателите му се възвисяват. Това самадхи разрушава умствените тенденции. Йоги достига Кайваля -  съвършена свобода.

Самадхи, изпитвано от Бхакти, е Бхава самадхи. Отдаденият го достига чрез Бхава и Махабхава. Раджа йоги достига Ниродха самадхи чрез разрушаване на Въображението (Читаврити ниродха). Последователят на Веданта достига Бхава самадхи чрез отричане на въображаемите средства (упадхи) - тяло, ум, сетива, разсъдък и пр. За него светът и тялото са нереални. Той преминава през състояния на тъмнина, светлина, сън и безкрайно пространство и в крайна сметка достига безкрайното съзнание.

Има и два други вида самадхи - Савикалпа (Сабиджа, Сампраджната) и Нирвикалпа (Нирбиджа, Асампраджната). При първото съществува триадата знаещ-знание-познаваемо (виждащ -гледка-видяно). Самскарите не се разрушават. При второто самскарите се унищожават изцяло. При Нирвикалпа няма триада. Савикалпа, Нирвичара, Саананда са варианти на Савикалпа самадхи.

Когато бъдеш установен в най-висшето самадхи, Нирвикалпа, няма какво да видиш, какво да чуеш, какво да помиришеш и какво да усетиш. Нямаш телесно съзнание, Имаш само пълно Брахмично съзнание. Няма нищо друго, освен Аза. Това е велика опитност. Ще бъдеш ужасен и удивен.

Когато бъде установен в самадхи, Бхакти йоги, медитиращ върху формата на Кришна, ще вижда Кришна навсякъде. Всички други форми ще изчезнат. Това е един вид духовна опитност. Той ще вижда и себе си като Кришна. Гопи от Вриндавана, Гауранга и Еканат са изживели това. Онези, които медитират върху всепроникващия Кришна, ще имат друг вид космична опитност. Арджуна е изпитал това. Той е имал съзнание за цялото Творение. Той е имал космично съзнание.

Ако медитираш върху Хиранягарбха, ще станеш еднакъв с Хиранягарбха. Ще имаш знание за небесните нива. Ще имаш и космично съзнание. Изживяването на Савикалпа самадхи на отдаден и на раджа йоги е едно и също.

Трансцеденталната опитност също се нарича Турия или "четвъртото състояние". Първите три са будност, сън със сънища и сън без сънища, и са общи за всички. Четвъртото е латентно във всяко човешко същество. Когато бъдеш установен в него, когато достигнеш трансцеденталното състояние, тогава Брахмичното съзнание - Истината, досега само интелектуална абстракция, става жива реалност.

Това трансцедентално състояние има различни имена - Нирвана, Туриятита, Брахма-Сакшаткара, Нирвикалпа самадхи, Асампраджната самадхи, но всички безпогрешно сочат към една и съща цел. Истинският духовен живот започва след като практикуващият навлезе в това състояние на свръхсъзнание.

При всички случаи и при всякакви обстоятелства ще осъзнаваш, че си идентичен с невидимото съществуване, знание и блаженство; че изпълваш всички хора и предмети; че си отвъд всякакви ограничения. Ако имаш знанието за Аза - Брахман винаги и непрекъснато, тогава си установен в Аза. Това е състояние, което се изпитва отвътре и не може да се изрази с думи. То е окончателното състояние на покой, целта на живота. Тази опитност дава свобода от всякакво обвързване.

Някои ученици бъркат състоянието на дълбок сън и състоянието Тандри - полусън, с Нирвикалпа самадхи. Това е огромна грешка. Ако изживееш някой от видовете самадхи, ще достигнвш свръхсетивно знание. Ако не притежаваш свръхсетивно знание, бъди сигурен, че си далеч от самадхи. Ще го изпиташ само ако си установен в Яма и Нияма и имаш много чисто сърце. Как може Бог да бъде почитан със сърце, което не е чисто? Самадхи се достига само след продължителна и постоянна медитация. То не е стока, която може да се намери навсякъде. Онези, които наистина влизат в самадхи, са много малко.

В самадхи (свръхсъзнанието) йоги се слива с Бога. Сетивата, умът и интелектът престават да действат. Както реката се влива в морето, така отделната душа се слива с Върховната. Всички граници и разлики изчезват. Йоги добива най-висшето знание и вечно блаженство. Това състояние не може да се опише. Трябва да го достигнеш сам.

Вкуси от безсмъртната сладост на красивия живот във вътрешното Аз. Живей в Атман и достигни блаженото състояние на безсмъртие. Медитирай и достигни дълбините на вечния живот, най-високите висини на божията слава и в крайна сметка пълното величие на съюза с Върховното Аз. Сега дългото ти и уморително пътуване свършва. Достигнал си целта си: милият ти роден дом на вечен покой - Парам Дхама.

.c.Движения на ума

След кратка медитация ще усетиш, че тялото бързо олеква - за 15 - 30 мин., след като си седнал в Падма, Сидха или Сукхасана, според предпочитанията и характера. Може да имаш и полу-съзнание за тялото. Благодарение на концентрацията изпитваш голямо щастие. Тази концентрация - Ананда - е съвсем различна от сетивните удоволствия. Като пречистиш интелекта си с медитация, ще можеш да разграничаваш тези две радости. Дхарана и Дхияна имат силата да изострят интелекта, и така практикуващият съвсем добре може да схване субтилните непонятни философски проблеми. Подготвеният интелект, който внимателно може да разграничи концентрацията - Ананда и медитацията - щастието, всеки ден естествено ще се радва на този нов вид щастие. Такъв ум ще презира сетивните удоволствия; ще изпитва отвращение към предметите. Това е съвсем естествено, защото новото щастие е дълготрайно, независимо и реално, защото то се излъчва от Атман. Ясно ще почувстваш как умът се движи, как напуска седалището си в мозъка и се опитва да се върне към първоначалното си място. Знаеш, че той е напуснал старите коловози и сега преминава в нови. В резултат на медитацията в ума се създават нови канали, нови течения от мисли, нови мозъчни клетки.. Психологията като цяло се преобразува. Имаш нов ум, ново сърце, нови чувства, нови усещания, нови мнения.

.c.Бхута-гани

Понякога при медитация се появяват нисши същества. Те са странни фигури, някои с дълги зъби, други с големи лица, трети с огромни кореми, с лица на корема и пр. Предполага се, че те са прислужници на Шива. Те са страшни, но въобще не причиняват зло. Просто се появяват на сцената, за да изпитат твоята сила и смелост. Те не могат да ти направят нищо. Не могат да застанат пред ученик, който е чист и етичен. Повтарянето няколко пъти на Омкара ще ги отхвърли на разстояние. Трябва да си безстрашен. Страхливецът е съвсем неподходящ за духовния път. Развий смелостта си, като постоянно чувстваше себе си като Атман. Човек трябва да се отрече от идеята за тялото, която се е загнездила в него. Практика, практика, Нидидхиясана, медитация винаги, всичките 24 часа. Това е тайната. Това е ключът. Това е шперцът, който отваря съкровищата на Сат-Чид-Ананда. Това е крайъгълният камък на сградата на Блаженството. Това е нейният стълб. Това е стълбът на зданието на Ананда.

.c.Проблясъци на Аза

Чрез опитности - приятни или болезнени - човек събира материали и ги вгражда в умствени и морални качества.

Както търговец, който приключва ведомостта за изминалата година и отваря новата само с баланса, а не по всички пера, така и духът предава на новия ум своята преценка за живота, който е приключил, заключенията, до които е достигнал, решенията, които е взел. Това е запасът, който се предава на новия живот, умственото обзавеждане за новото жилище, истинската памет.

Умът, който непрекъснато се въздига и пада в мрежата на желанията, смята тази илюзорна вселена за истинска поради невежеството си; но той трябва да бъде осведомен за същинската природа на този свят, и след това ще види себе си като Брахман.

При медитация може да изпиташ, че се издигаш над мястото си. Някои усещат, че летят във въздуха.

Различните хора имат различни духовни преживявания. Няма опитност, обща за всички. Това зависи от характера, видът садхана, мястото за концентрация и различни други фактори. Някои чуват мелодични звуци. Други виждат светлини. Трети достигат Ананда (духовна благодат).

Ако в садханата или в медитацията има грешка, веднага се посъветвай с по-напреднали санясини или осъществени души и я отстрани. Ако здравето ти е добро, ако си весел, щастлив и силен физически и духовно, ако умът ти е спокоен и необезпокояван, ако при медитация достигаш ананда и ако волята ти става все по-силна, по-чиста и неустоима, смятай че напредъкът ти върви добре.

Божествената Светлина не влиза през отворени врати, а само през пролуки. Ученикът вижда лъча като слънчев, който преминава през цепнатина в тъмна стая. Той е като "проблясък на светкавица". Внезапното просветление задушава всички звуци и думи. Последователят е омагьосан от екстаз и ужас. Той трепери от любов и ужас, както когато Арджуна видял Кришна. Така ярка и величествена е светлината, която обгръща Божественото, че новопосветеният е заслепен и удивен.

Това е видение, което понякога се появява при медитация. Може да видиш ослепителна светлина, която се движи рязко. Може да забележиш глава с чудовищна форма, с цвят на пламък, червена като огън и много ужасна на вид. Тя има три много дълги и големи крила, бели като ослепителен облак. Понякога крилата се размахват страховито, а после застиват успокоени. Главата не проронва нито дума, и общо взето е неподвижна. Отвреме-навреме разперените крила удрят.

Цветът на светлините, които виждаш при медитация, се мени според характера на татвата, която протича през ноздрите. Ако това е Агни татва, ще видиш червени светлини. Можеш да промениш татвата по много начини. Най-добрият е с мисъл - "каквото миислиш, такъв ставаш". Когато протече Агни татва, мисли интензивно за Апас татва, и тя скоро ще протече.

Ако при усилена медитация изпиташ проблясъци на Аза, ако видиш ярка светлина, или ангели, архангели, мъдреци, богове и други необичайни духовни явления, не се стъписвай в ужас. Не ги смятай за привидения. Не се отказвай от садханата си. Продължи упорито. Разкъсвай воал след воал.

Продължи смело. Не се обръщай назад. Пресечи празнотата и гъстата тъма. Пробий слоя на привързаността. Разтопи неуловимия Егоизъм сега. Истината ще блесне от само себе си. Ще изпиташ Турия (състоянието Арудха).

Понякога ще те тревожат злите духове. Те може да са  с грозни страховити лица и дълги зъби. Изгони ги със силната си воля. Изкомандвай ги с "Махай се!" Те ще си отидат. Те са вампири, нисши духове, и не ще навредят на садхака, само проверяват смелостта му. Ако той е плах, не ще може да продължи по-нататък. Почерпи сила и дързост от Атман отвътре, от неизчерпаемия източник (Авяя). Ще срещнеш и много добри духове. Те ще ти помогнат в похода напред. Това са все вигна - пречки по пътя.

Практикуващите са нетърпеливи бързо да натрупат духовна опитност; а щом това им се случи, се уплашват. Те много се страхуват и когато се издигнат над телесното съзнание: чудят се дали ще се върнат или не. Защо трябва да се страхуват изобщо? Няма кой знае какво значение дали ще се върнат към телесното съзнание. Всички наши опити са насочени главно към преодоляване на това телесно съзнание и към сливане с висшето духовно съзнание. Ние сме привикнали към определени ограничения. Когато те изведнъж отпаднат, внезапно губим почва под краката си. Затова се страхуваме, когато се издигнем над телесното съзнание. Това е едно ново преживяване. Необходима е смелост. Смелостта е незаменима. В древните текстове се казва: "Атман едва ли би могъл да бъде достигнат от плахи люде". По пътя садхака се сблъсква с всякакви видове сили. Бандитът, анархистът могат лесно да осъществят Бога, понеже са безстрашни. За тях е необходим само един тласък в правилната посока. Как Джагай и Мадхай, безподобни мошеници, са станали големи светци? Те замеряли с камъни Нитянанда, ученикът на бог Гауранга. Нитянанда ги спечелил с чиста божествена любов. Разбойникът Ратканара станал светецът Валмики.

.c.Джюотирмая Даршан

Когато напредваш в медитацията си, ще видиш своето Ища Девата във физическа форма. Бог Вишну ще ти даде даршан с 4 ръце; бог Кришна ще се появи пред теб с флейта; Рама - с лък и стрела; Шива - с тризъбец.

Понякога Бог ще се пояяви пред теб като просяк или болник в мръсни дрипи; като кули* или като човек от нисша каста. Трябва да имаш остър усет, за да го откриеш. Когато го срещнеш, косата ти ще настръхне.

Той идва и в сънищата - бог Ганеша се явява като слон, а Деви - като момиче.

При дълбока медитация ще откриеш Джюотирмая даршан. Ще видиш огромен светлинен стълб. Ще видиш безкрайна светлина и ще се слееш с нея. Ще бъдеш удивен и ужасен.

Ако усърдно и постоянно боготвориш Кришна, само него ще виждаш навсякъде.

Йоги винаги трябва да избягва страха, гнева, мързела, твърде много сън и твърде много безсъние, твърде много храна и твърде много пости. Ако това правило се спазва строго всеки ден, без съмнение за три месеца духовната мъдрост ще се появи от само себе си. За четири месеца той ще види Божието; за пет месеца ще познае (или стане) Брахманища и наистина щом желае, за 6 месеца ще достигне освобождение. Няма съмнение в това.

ЗА АВТОРА

През 1957 год. Свами Вишну Девананда слиза от подножието на Хималаите, за да разнесе поръката на своя гуру: "Разпръсни семената на йога на Запад!" И той върши точно това. В последните 20 години той е един от най-активните и отдадени духовни водачи, дошли от Изтока. Той пътува из целия свят, от един континент на друг, като преподава йога и създава центрове там, където дейността на неговия Учител може да намери почва.

Свами Вишну Девананда е роден Свами Кутан Наир на 31.12.1927 год. След като завършва училище, няколко месеца работи като учител, а сетне влиза в Инженерния корпус на индийската армия. Именно докато е там, среща за пръв път своя гуру, и веднага след уволнението се присъединява към ашрама на Свами Шивананда, който се смята за най-големия съвременен светец на Индия. След една година се отказва от всичко светско и се отдава на живот на духовно учение и служба на човечеството. Приема името Свами Вишну Девананда. 13 години той остава в служба на своя гуру. След това става професор по хата йога в Академията "Веданта Форист", генерален секретар на Шивананда-ашрам и 2 години е личен секретар на Свами Шивананда.

Когато напуска Индия и отива на Запад, той прекарва една година в пътуване, лекции и демонстрации на йога в Цейлон, Сингапур, Хонг Конг, Индонезия, Австралия и Хавай. По-късно отива в Сан Франциско, бързо се научава да шофира и прекарва още една година в пътуване из Северна Америка.

Скоро става ясно, че хората на Запад са така понесени от вихъра на живота, че нито знаят как да си почиват, нито - как да водят здравословен живот. Той веднага решава да осъществи идеята си за йога-ваканция, и започва да търси подходящи места, където хората биха могли да практикуват петте основни елемента на йога: правилни упражнения, правилно дишане, правилна релаксация, положително мислене и медитация.

За няколко години са създадени центровете и ашрамите на Шивананда Йога Веданта. Това е мрежа от над 200 центъра, разположени в големи градове в целия свят, и пет ашрама (обители), където хората могат да намерят тиха и спокойна обстановка, да се оттеглят от напреженията и вълненията на ежедневието.

През 1969 год. бе създаден Истинният Световен Орден. Той се роди от видението на Свамиджи, в което стотици хора разрушават стените и границите между народите; с общо  усилие цялото човечество се обединява. Истинният Световен Орден (ИСО) е посветен на тази цел на обединяване и разбирателство между народите от целия свят. Неговите основни функции включват спонсорирането на различни конференции, симпозиуми и фестивали и уреждане на курсове за подготовка на учители. Това са уникални курсове, насочени към постигане на хармония в света чрез подготовка на учители по йога за идващата епоха. Тази цел все повече се проявява - броят на професионалисти, политици и студенти от целия свят, участващи в тези курсове, непрекъснато се увеличава.

През 1971 год. той заема заглавията на вестниците, като прелетява със своя "Книжен Апах", изрисуван от Питър Макс, над горещите точки на планетата и ги "бомбардира" с цветя и дипляни за мир. Пак по това време той предприема един смел полет от Тел Авив до Кайро направо над Суецкия канал с втори пилот евреин; при този свой опит да спомогне за мира в Средния Изток самолетът му насмалко не е свален. Той преминава и по улиците на Белфаст заедно с актьора Питър Селърз, като пее и се моли за мир.

Другите му начинания включват: Световна конференция на религиите - 1969 год.; Йога-фестивал на мира и музиката - 1970 год.; Поход за мир към Белия дом - 1974 год.; Международна конференция на учителите по йога в Насау - 1975 год.; Световен парламент на религгиите - фестивал на всички гуру - 1975 год.; Симпозиум за йога и психически открития - 1976 год.; Симпозиум за йога: човекът и неговото бъдеще - Испания, 1976 год.; Симпозиум за йога и психически открития - Индия, 1977 год. и симпозиуми по физика и метафизика в Лос Анжелес и Ню Йорк - 1977 год.

Свами Вишну Девананда е добре познат с известната си "Пълна илюстрована книга по йога", наричана често "библията на йогите".

Ако се интересувате да научите повече за центровете и ашрамите на Шивананда Йога Веданта, моля обърнете се към:

Sivananda Ashram Yoga Camp - Headquarters

8th avenue, Val Morin, Quebec JOT 2RQ, CANADA

(819) 322-3226

на обложката за реклама на книгата:

"Медитация и мантри" съдържа ключа към най-безценното съкровище, което човек може да притежава - интуитивната мъдрост. Именно тя е, която отразява чистата вътрешна светлина, дава цел на живота и въвежда метод за освобождаване на човека от сегашния му, далеч от съвършенството, живот.

Тази книга е най-пълният източник на мантри, медитация и други техники за самоизследване. Тя е психологическо изучаване, практически наръчник и източник на много мъдрост. Написана от автора на "Пълна илюстрована книга по йога", тя отразява емпиричното знание, лишено от хиляди неизпробвани интерпретации, и е необичайно прозрение  в Западния ум.

"Медитация и мантри" съдържа всички техники за разбиране и контрол на ума. В подробности са разгледани Раджа, Хата, Карма, Кундалини, Джнана и Мантра йога. Изцяло и с коментар са дадени Раджа йога сутрите на Патанджали, най-големия психолог на всички времена. Разгледани са и някои съвременни методи.

Вечното щастие и покой на ума не са в материалния свят. Ще ги открием, когато се обърнем навътре към себе си и изследваме дълбините на сърцето и ума.

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРЕДГОВОР

      Защо да медитираме

      Механизъм на ума

      Силата на мислите

      Азът

      Карма и прераждане

      Каква връзка има йога с това?

ОСНОВИ НА МЕДИТАЦИЯТА

      Напътствия за медитация

      Здравето - необходимо условие за медитация

      Правилно хранене

      Карма йога

КОНЦЕНТРАЦИЯ: ТЕОРИЯ

      Сила на концентрацията

      Удоволствие и ум

      Най-добрият приятел на човека: най-жесток враг

КОНЦЕНТРАЦИЯ: ПРАКТИКА

      Осемте стъпки

      Внимание

      Практика

МЕДИТАЦИЯ

      Умът: господар или слуга

      От нереалното към реалното

      Диви коне

      Напреднала медитация

ДЖАПА МЕДИТАЦИЯ: ТЕОРИЯ

      Йога на физиката

      Звукът: семето на материята

      Звукът като енергия

      Използване на звуковите вибрации за медитация

      Посвещение в мантра

ДЖАПА МЕДИТАЦИЯ: ПРАКТИКА

      Сагуна мантри

      Мантри за джапа

      Гаятри мантра

      Гаятри на различни божества

      Ниргуна мантри

      Абстрактни мантри

      Биджа-мантри, мистични звуци-семе

      Медитация с мантра

ХАТА ЙОГА МЕДИТАЦИЯ - КУНДАЛИНИ

      Кундалини шакти

      Чакрите

ДЖАПА ЙОГА МЕДИТАЦИЯ: ТЕОРИЯ НА ВЕДАНТА

      Веданта

      Булото на илюзията

      Кой е това "Аз"

      Адхяропа

      Нияя

ДЖНАНА ЙОГА МЕДИТАЦИЯ: ПРАКТИКА НА ВЕДАНТА

      Нети нети: не това, не това

      Сакши бхав: състояние на наблюдател

      Абхеда Бхогя Вакя: елиминиране на име и форма

      Лая Чинтана: поглъщане

      Панчикарана: доктрината за петорността

      Махавакя или великите изявления

      Бхагатяга Лакшана

БХАКТИ ЙОГА МЕДИТАЦИЯ

      Пречистване на чувствата

      Форми на отдаденост

РАДЖА ЙОГА СУТРИ: ТЕОРИЯ

      Глава първа: Пътят към самадхи

РАДЖА ЙОГА СУТРИ: ПРАКТИКА

      Глава втора: Йога садхана

      Глава трета: Божествени изяви на сила

      Глава четвърта: Освобождение

ЕЛЕКТРОННА МЕДИТАЦИЯ

      Какво е обратната биовръзка?

      Отвъд релаксацията

      Външни срещу вътрешни фактори

ПРЕЧКИ ЗА МЕДИТАЦИЯТА

      Прекъсване на практиката

      Здраве и диета

      Мързеливост и сънливост

      Усложнения на ежедневието

      Безцелни разговори

      Изкореняване на егото

      Емоциите

      Обезсърчение

      Загуба на жизнената енергия

      Умът като такъв

      Пречки за напредналия последовател

ОПИТНОСТИ  В МЕДИТАЦИЯТА

      Различни опитности в медитацията

      Анахата-звуци

      Светлини при медитация

      Мистични опитности на садхака

      В часовете на медитация

      Виждане на Бога

      Чувство за отделяне

      Космично съзнание

      Изживяване на блаженство

      Движения на ума

      Бхута-гани

      Проблясъци на Аза

      Джюотирмая Даршана

край

.Begin Table C.

ПРЕДГОВОР   1

ЗАЩО ДА МЕДИТИРАМЕ      2

Механизъм на ума  3

Силата на мислите 3

Азът  4

Карма и прераждане      4

Каква връзка има йога с това? 5

ОСНОВИ НА МЕДИТАЦИЯТА   5

Напътствия за медитация 7

Здравето - необходимо условие за медитация      6

Правилно хранене  7

Карма йога  8

КОНЦЕНТРАЦИЯ

ТЕОРИЯ      9

Сила на концентрацията  9

Удоволствие и ум  10

Най-добрият приятел

най-жесток враг   10

КОНЦЕНТРАЦИЯ

ПРАКТИКА    11

Осемте стъпки     11

Внимание    12

Практика    13

МЕДИТАЦИЯ   13

Умът

господар или слуга?     14

От нереалното към реалното    15

Диви коне   16

Напреднала медитация    17

ДЖАПА МЕДИТАЦИЯ

ТЕОРИЯ      18

Йога на физиката  18

Звукът

семето на материята     19

Звукът като енергия     20

Използване на звуковите вибрации за медитация   21

Посвещение в мантра     21

ДЖАПА МЕДИТАЦИЯ

ПРАКТИКА    22

Сагуна мантри     22

Мантри за джапа   23

Гаятри мантра     25

Гаятри на различни божества   25

Ниргуна мантри    25

Абстрактни мантри 26

Биджа-мантри, мистични звуци-семе   26

Медитация с мантра      27

ХАТА ЙОГА МЕДИТАЦИЯ - КУНДАЛИНИ     29

Кундалини шакти   29

Чакрите     30

ДЖНАНА-ЙОГА МЕДИТАЦИЯ

ТЕОРИЯ НА ВЕДАНТА 32

Веданта     32

Булото на илюзията      33

Кой е това "Аз"?  35

Адхяропа    36

Нияя  37

ДЖНАНА ЙОГА МЕДИТАЦИЯ

ПРАКТИКА НА ВЕДАНТА     38

Нети нети

не това, не това  38

Сакши Бхав

състояние на наблюдател 38

Абхеда Бходя Вакя

елиминиране на име и форма    39

Лая Чинтана

поглъщане   39

Панчикарана

доктрината за петорността     40

Махавакя или великите изявления     41

Бхагатяга Лакшана 42

БХАКТИ ЙОГА МЕДИТАЦИЯ   43

Пречистване на чувствата      43

Форми на отдаденост     44

РАДЖА ЙОГА СУТРИ

ТЕОРИЯ      45

Глава първа

Пътят към самадхи 45

РАДЖА ЙОГА СУТРИ

ПРАКТИКА    55

Глава втора

Йога садхана      55

ГЛАВА ТРЕТА

БОЖЕСТВЕНИ ИЗЯВИ НА СИЛА      62

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

ОСВОБОЖДЕНИЕ      67

ЕЛЕКТРОННА МЕДИТАЦИЯ    70

Какво е обратната биовръзка?  70

Отвъд релаксацията      71

Външни срещу вътрешни фактори 72

ПРЕЧКИ ЗА МЕДИТАЦИЯТА   73

Прекъсване на практиката      73

Здраве и диета    73

Мързеливост и сънливост 74

Усложнения на ежедневието     74

Безцелни разговори      75

Изкореняване на егото   75

Емоциите    76

Обезсърчение      76

Загуба на жизнената енергия   76

Умът като такъв   77

Пречки за напредналия последовател  78

ОПИТНОСТИ В МЕДИТАЦИЯТА 79

Различни опитности в медитацията    79

Анахата-звуци     81

Светлини при медитация  81

Мистични опитности на садхака 83

В часовете на медитация 84

Виждане на Бога   86

Чувство за отделяне     86

Космично съзнание 87

Изживяване на блаженство      89

Движения на ума   90

Бхута-гани  91

Проблясъци на Аза 91

Джюотирмая Даршан 92

.End Table C.

* * холизъм - теория, според която всяко цяло е фундаментална съставка на реалността и като такова има съществуване, различно от простия сбор на неговите части (бел. прев.)

* * трансмиграция - прераждане (бел. прев.)

* * аватар (хинду мит.) - прераждане на едно божество на земен план (бел. прев.)

* *вина - индийски струнен музикален инструмент (бел.прев.)

* * кули - наемен работник в Югоизточна Азия