четвъртък, 1 март 2012 г.

Proekt po Otoplitelna tehnika


1. КЛИМАТИЧНИ ДАННИ ЗА НАСЕЛЕНОТО МЯСТО

- местоположение-гр. Монтана;
- външни изчислителни параметри:
        - външна зимна изчислителна температура   tв.изч.=-18 0C ;
        - преобладаваща посока на вятъра  - н/а 

ОГРАЖДАЩИ ЕЛЕМЕНТИ

·        Външни стени:
- Варова мазилка (вътре) : 20 mm
- Полистирол  :  50mm
- Тухли – решетъчни :  250mm
- Вароциментова мазилка (външна) : 20 mm

·        Прозорци и балконски врати :
                 - Двукатен дървен 70% остъклен

      ·    Тавански плочи :
- Керемиди : 10 mm
- Мушама битумна : 5mm
- Дъсчена обшивка : 10mm
- Дървена конструкция:120mm
- Стъклена вата : 120mm
- Варова мазилка (вътре) : 20 mm

ВИД НА ПРОЕКТИРАНАТА ИНСТАЛАЦИЯ

·        Котелна инсталация
·        Гориво – дизелово.
·        Отоплителната инсталация е двутръбна система с долно разпределение с принудена цирцулация.
·        Вертикалния щранг ще се изпълни от стоманени тръби.
·        Обезвъздушаването е предвидено с автоматичен обезвъздушител.
·        След извършването на монтажа на отоплителната инсталаци да се направят необходимите хидравлични и топли проби.
·        Вътрешните температури са подбрани по предназначението на помещенията и съгласно изискванията на “Норми за проектиране на “ОВКИ”и “Справочник по отопление, вентилация и климатизация–част I”.  При определяне на потребната топлина на сградата са взети под внимание новите коефициенти на топлопреминаване, получени след полагане на ефективната топлоизолация.
·        Отоплението ще бъде непрекъснато с намалено подаване през нощта.
·        Отоплителните тела са алуминиеви глидерни радиатори в сутерена и втори  етаж. Подово лъчисто отопление на първи етаж (спирално навити серпентини ).
·        Отоплителните тела са оразмерени на базата на топлинните загуби от топлопреминаване на съответното помещение.
·        За циркулацията на подаваща мрежа се предвижда циркулационна помпа за тръбен монтаж.
·        Обезвъздушаването на инсталацията е решено с автоматично обезвъздушители с възвратни клапани монтирани на отоплителните тела.
·        С цел подобряване на микроклимата в помещенията и по-доброто локално регулиране на инсталацията се предвиждат радиаторни вентили с термостатни глави.
2. ОЦЕНКА НА ТОПЛОТЕХНИЧЕСКАТА ЕФЕКТИВНОСТ НА СГРАДАТА.
                       
2.1.  Външни стени:
           

Материал
d [m]
l [W/mK]
1
Външна мазилка
0,02
0,87
2
Пенополистирол
0,05
0,035
3
Кухи тухли
0,25
0,52
4
Вътрешна мазилка
0,02
0,7

                                                                    









   1    2           3       4                            W /m2 K
 
КВ.ст. = 0,47 W / m2 K
   
2.2. Вътрешни стени:
2.2.1. Вътрешна стена:
                                                      
                                                      

Материал
d [m]
l [W/mK]
1
Вътрешна мазилка
0,02
0,7
2
Кухи тухли
0,12
0,52
3
Вътрешна мазилка
0,02
0,7

                                                                W/m2 K
                 1        2        3
 
 KВТ.СТ. = 1,81 W/m2 K                 
 

2.2.2. Вътрешна стена:
                                                      
                                                      


d [m]
l [W/mK]
1
Вътрешна мазилка
0,02
0,7
2
Кухи тухли
0,25
0,52
3
Вътрешна мазилка
0,02
0,7

                                                                W/m2 K
                 1        2        3
 KВТ.СТ. = 1,25 W/m2 K                 
 

2.3.Под върху земя:

Материал
d [m]
l [W/mK]
1
Бетонова настилка
0,05
1,45
2
Пенополистирол
0,02
0,035
3
Стоманобетонова плоча
0,2
1,63
4
Почва
0,02
0,16
                                                                1
                                                                2

                                                                3

                                                                4

     W/m2 K
 
KПОД = 0,98 W / m2 K        
  
  W / m2 K        
 KП = 0,98 W / m2 K   <  KПmax =1,92 W / m2 K        









2.4.Под с подово
                       

Материал
d [m]
l [W/mK]
1
Подови плочки
0,02
0,35
2
Изравнителна замаска
0,02
0,93
3
Бетон
0,06
1,45
4
Фолио армирано
-
-
5
Пенополистирол
0,02
0,035
6
Стоманобетонова плоча
0,2
1,63
7
Вътрешна мазилка
0,02
0,7

    W/m2 K
 
 KПП = 0,92 W / m2 K
  

2.5. Покрив:

Материал
d [m]
l [W/mK]
1
Керемиди
0,01
0,3
2
Мушама битумна
0,005
0,17
3
Дъсчена обшивка
0,01
0,23
4
Дървена конструкция
0.12
0,17
5
Стъклена вата
0,14
0.047
6
Вътрешна мазилка
0,02
0,7

    W/m2 K





 
 Kпk. = 0,26  W/m2 K
  
  < Kпk. = 0,3 W/m2 K


2.7. Прозорци и врати:

2.7.1.Прозорци
– двукатен дървен –70% остъклен
R0=0,41  - стр.133 ОВК I
a= 0,43за м
- метална витрина 90% остъклена
R0=0,16

2.7.2.Врати:
- външна – Дървена неостъклена
R0=0.31  
а = 8.75
- вътрешна врата – Еднокатна дървена неостъклена
R0=0.38
а = 8.75

3. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ТОПЛИННИТЕ ЗАГУБИ.

·        Топлинните загуби от топлопренасяне Qm  се пресмятат по формулата:
             [ W/h ]  
·        Топлинните загуби от инфилтрация  Qи  се пресмятат по формулата:
            [W/h] , където    
·        Температурна разлика Δt се пресмята по формулата:
          t=tn-tвнta   
където  tвн*=  - 18 0C   е външната изчислителна температура за гр. Монтана е отчетена от справочник ОВК-I част табл. 1.4
·        Корекционната топлинна пазлика ∆ta  се отчита от справочник  ОВК – I  част табл.8.2  
·        Коефициент за небесната посока  z0  се  отчита от справочник   ОВК - I  част табл.8.1
·        Коефициент на въздухопропускваемост  a  се  отчита от справочник   ОВК - I  част табл.8.4
·        Характеристиките на помещението П  се  отчита от справочник   ОВК - I  част табл.8.5
·        Характеристиките  на  сградата   С   се  отчита от справочник    ОВК - I  част табл.8.6 и табл.8.7
·        Корекционният коефициент за въздухопропускаемост Ка   се отчита от справочник ОВК – I  част табл.8.9, а корекционният коефициент за вентилацията Кв  се отчита от справочник ОВК – I  част табл.8.10  сградата  Ке се отчита от справочник ОВК – I  част табл.8.8
Пресмятането на топлинните загуби за отделните помещения е дадено в таблица.
4.Избор на отоплителни тела – дадено е в таблица.

5. ХИДРАВЛИЧНО ОРАЗМЕРЯВАНЕ НА ТРЪБНАТА МРЕЖА.
5.1. Конвективни отоплителни тела.
Оразмеряването се извършва по метода на постоянните температурни падове  titu*,  т.е. терпературната разлика на топлоносителя във всички циркулационни кръгове ti  е равна на температурната разлика при източника на топлина Δtu* .  За изчислителни условия според характеристиките на източника на топлина се приема:
·        тeмпература на топлоносителя на входа  t*в.и.=90 0C;
·        тeмпература на топлоносителя на изхода  t*и.и.=70 0C;
·        температурна разлика Δti=t*в.иt*и.и.=20  0C.
Инсталацията се разделя на 3 подсистеми, като броят на топлинните табла е 3, и всички тръбни участъци от разпределителната и събирателната мрежа, щранговете и връзките към топлинните табла, заедно със спирателната арматура.
Независимо са оразмерени подсистемите с топлинните табла.Броят на циркулационните кръгове е равен на броят на отоплителните тела. Използвани са тръби полиетиленови.
Дебитите на всяко отоплително тяло се определя по формулата:
 , kg/h
където  ti=t*в.и.-t*и.и.=20 0C  е температурната разлика на топлоносителя; Qi потребната топлина на помещението.
С помощта на номограмите на производителя подобни на фиг.11.4 се избират диаметрите на всеки тръбен участък в зависимост от дебита и специфичната загуба от триене R. Сумата от коефицентите се определят от разпределителния колектор в топлинното табло през отоплителното тяло до събирателния колектор и данните от табл.11.3.обобщените хидравлични характеристики на свърващия радиаторен възел се отчитат от фиг.11.47 за напълно отворено положение (np-p=0).
5.2.Подово отопление:    
 Топлотехническо и хидравлично оразмеряване:
Топлинната мощност на тръбната серпентина се пресмята с уравнението
където  е температурата на постъпващия топлоносител, ;
             - еквивалентна температура на въздуха от двете страни на конструкцията, ;
             - специфичен топлинен поток от тръба с дължина 1 m при температурен напор,
              - дължина на серпентината, m ;
              - температурния пад на топлоносителя, ;
         за 
        ;
  като  и  температурите на въздуха в помещението над, съответно под плочата;
        за 
      
  където  и са относителните съпротивления за пода и тавана на конструкцията;
       ,     ;
   за граничешти със земя помещения
         ,
Температурния пад се получава от
        ;
където c е специфияния топлинен капацитет на топлоносителя, , а m е дебитът,
Специфичния топлинен капацитет се определя от израза
       
 където     е термичното съпротивление на стената на тръбата,

При метални тръби  ;
                    - термично съпротивление на контакта между тръбата и строителната конструкция,   ;
                  -  термично съпротивление на еквивалентираната към пластина подова конструкция,  ;
s – стъпка между тръбите в серпентината, m ;
- вътрешния и външният диаметър на тръбата, m ;
- коефициентът на топлопроводност на материала на тръбата, съответно на бетона,  ;
За определяне на   се използват графиките от фиг. 14.6. и фиг. 14.7.
Съпротивлението на топлопреминаване на подовата конструкция е
  , ,
където  е частичното съпротивление на топлопреминаване от от равнината на полагане на тръбите към горната повърхнина на конструкжцията, а - също, но към долната повърхнина на конструкцията;
.
За коефициентите на топлопреминаване  от горната и  от долната страна на подовата конструкция се ползват данните от табл. 6.4., а за коефициентите на топлопроводност  и   - табл. 6.1. от чяст 1.
За постигане на топлинна  мощност на серпентината, съответстваща на потребната топлина на отопляваното помещение, т.е.  , нейната дължина трябва да бъде
, m.
Повърхнината (на излъчващата част от пода ) трябва да бъде
,  ,
 е дължината на монтираните тръби в 1 . Определя се според s от           табл. 14.1.
За междинна плоча с вградена серпентина при изчислителни условия повърхностите на пода  и на тавана  са


Общите коефициенти на топлопреминаване на пода  и тавана са дадени в табл.14.2.
За постигане на по- високи скорости на топлоносителя в серпентините се свързват последователно някои от участъците. Оразмеряването е дадено в таблица.

6. ИЗБОР НА СЪОРЕЖЕНИЯ.
6.1.Циркулационна помпа.
a)     За  конвективните тела:
ΔРimax= 5708 Pa
Hп=0,057 mH2O
V=0.989m3/h

Избирам:
Циркуласионна помпа “Grundfos
Технически данни:
Модел:                                                                     25-20-130
Тегло:                                                                       2,4 kg
Присъедителни размери:                                       Rp 1 1/2"
Температурен работен диапозон:                          до 1100C
Електрозахранване:                                               230V/50Hz

b)     За подовото отопление:
ΔРimax= 8308 Pa
Hп=0.83 mH2O
V=0.6447  m3/h

Избирам:
Циркулационна помпа “Grundfos”
Технически данни:
Модел:                                                                     UPS 15-30 130
Тегло:                                                                       2,5 kg
Присъедителни размери:                                       Rp 1"
Температурен работен диапозон:                       +2 до 1100C
Електрозахранване:                                               230V/50Hz


6.2. Разширителен съд.

Обемът на мембранният разширителен съд се изчислява по формулата:
, dm3, където
Pmaxе допустимо максимално работно налягане в системата според работното налягане на елементите.
PH е абсолютното начално статично налягане  в системата в тръбния участък в който се присъединява разширителен съд.
Pmax=0.3MPa, хидростатичния стълб е 7 m ≈ 0.086 MPa
PH=B + 0,7 =0,17 MPa
 dm3, като
β=6,95.10-4 – температурен режим на обемно разширение на водата.
 dm3 

Избирам: затворен мембранен разширителен съд с обем 105 dm3.
Код: ZILMET
Работна температура: -10/ + 99
Максимално налягане: 5 bar
Диаметър: 500 mm
Височина: 668 mm
Присъединяване: 3/4"

6.3. Oпределене на разхода на гориво.


- годишните деградуси за района на сроителството ( табл.1.4-ОБК 1).
- средната температура  на сградата, за която са определени  .
- подържаната според изискванията на обитателите действителна температура в помещението ( табл.8.16- ОБК 1).
- зависещата от предназначението на сградата дневна продължителност на експлоатация( табл.8.16-ОБК 1).
 - начинът на регулирана на топлинната мощност ( табл.8.16- ОБК 1).
 


6.4. Резервоар за гориво.

Обем: 300 L
Диаметър: 800 mm
Дължина : 1000 mm
Широчина: 700 mm
Маса: 140 кg

6.5.Котел.


Избирам: Dakon
Модел:                                                        NM 45
Бр. Секции:                                                      3
Разход на нафта на горелката :                    1,2 kg/h
Работно налягане :                                       0.2 МРа
Темп.на водата вх./изх.:                              70/90 оC
Входяща  мощност:                                       20 KW
Изходяща мощност:                                     22,1 KW
К.П.Д:                                                             92 % при 100 % работа
Дължина:                                                          920 mm
Височина:                                                          930 mm
Широчина:                                                        482  mm
Присъединителни размери:                       1 1/2"

Няма коментари:

Публикуване на коментар