ЖИЛИЩНА СГРАДА-отопление

ОБЯСНИТЕЛНА  ЗАПИСКА

ОБЕКТ: ЖИЛИЩНА СГРАДА

гр. София

ЧАСТ: Отопление

І. ОБЩА ЧАСТ

І.1. Изходни данни и документи

Настоящият проект е изработен въз основа:

-          Задание за проектиране ;

-          Архитектурен проект;

-          Норми за проектиране на отоплителни, вентилационни и климатични инсталации;

І.2. Климатични данни за населеното място

-          местонахождение – гр. София;

-          външни изчислителни параметри;

           -външна зимна изчислителна температура t_1в.изч. = - 16^оС;

           -преобладаваща посока на вятъра – запад, υ = 3 m/s;

І.3. Топлоснабдяване на обекта

Обектът се топлоснабдява с топлоносител вода с T = 90/70^оС от собствена котелна инсталация, разположена в сутерена на сградата.

ІІ. ТЕХНИЧЕСКА ЧАСТ

ІІ.1. Данни за сградата

Сградата е монолитна конструкция, състояща се от сутерен и два етажа. На първия етаж са разположени: два магазина, баня, WC, коридор, свързващ трите помещения. На вторият етаж са разположени: кухня, хол, дневна, спалня, баня, WC, и коридор, свързващ всичките тези помещения. В сутерена се обособява помещение за котелно. Външните стени са от обикновени и решетъчни тухли. Прозорците и балконските врати са алуминиеви със стъклопакет. Междуетажните плочи са стоманобетонни. Отоплителната инсталация ще бъде с принудителна циркулация, защото това позволява тя да се реализира с произволна конфигурация на мрежата. По–големите скорости (поради наличие на помпа) на водата водят до по-малки диаметри, снижение на инвестициите и повишаване на реактивната способност на инсталацията при регулиране. Въвеждането на нов елемент – помпа повишава разходите за електроенергия, но това се компенсира от намалените топлинни загуби от разпределителната мрежа (вследствие намалени диаметри) и снижението на цената на тръбите.

ІІ.2.1. Отоплителна инсталация

Отоплителната инсталация е двутръбна комбинирана система с долно разпределение.

Вертикалният щранг ще се изпълни от стоманени тръби, а разпреде-лителната мрежа – от полиетиленови.

Обезвъздушаването е предвидено с автоматичени обезвъздушители, монтирани на най-високите точки и индивидуални за всеки радиатор. Източването на инсталацията ще се извършва в котелното чрез кран с източвач, монтиран на връщащата тръба.

След извършването на монтажа на отоплителната инсталация да се направят необходимите хидравлични и топли проби.

Вътрешните температури са подбрани по предназначението на помещенията и съгласно изискванията на “Норми за проектиране на ОВКИ” и “Справочник по отопление, вентилация и климатизация” – част І. При определяне на потребната топлина на сградата са взети под внимание новите коефициенти на топлопреминаване, получени след полагане на ефективната топлоизолация.

Отоплителните тела са алуминиеви радиатори, глидерен тип, със строителна височина 500мм. Отоплителните тела са оразмерени на базата на топлинните загуби от топлопреминаване на съответното помещение. Схемата на свързване е горе-долу.

Разработената отоплителна инсталация е двутръбна с колектори, разположени в непретенциозни помещения. Разпределителната мрежа ще премине в сутерена на сградата. При преминаване през неотопяеми помещения или външен въздух ще бъде топлоизолирана. В етажите ще бъде развита под замазката на пода, изпълнена с петслойни полипропиленови тръби с алуми-ниева вложка.

За циркулация на подаващата мрежа се предвижда циркулационна помпа за тръбен монтаж.

С цел подобряване на микроклимата в помещенията и по-доброто локално регулиране на инсталацията се предвиждат радиаторни вентили с термостатни глави.

Топлинни загуби

1.      Топлинните загуби от топлопренасяне Q_т се пресмятат по формулата:

Q_т=A/R_o(t_п-t_вн^*-t_a)z_o[W/h]

2.      Топлинните загуби от инфилтрация Q_и се пресмятат по формулата:

Q_и=[∑(al)_i]_вПСК_о(t_п-t_вн^*)[W/h], където К_о=к_ек_ак_м

3.      Температурната разлика ∆t се пресмята по формулата ∆t=t_п-t_вн^*-∆t_a, където

4.      Корекционната топлинна разлика ∆t_a се отчита от справочник ОВК –І част табл.8.2

5.      Коефициент за небесната посока z_o се отчита от справочник ОВК –І част табл.8.1

6.      Коефициент на въздухопропускваемост a се отчита от справочник ОВК –І част табл.8.4

7.     Характеристиката на помещението П се отчита от справочник ОВК –І част табл.8.5

8.      Характеристиката на сградата С се отчита от справочник ОВК –І част табл.8.6 и табл.8.7, като взимам впредвид,че изчислителната скорост на вятъра за гр.София е V_вт^*=3m/s

9.      Корекционният коефициент за въздухопропускаемост к_а се отчита от справочник ОВК – І част табл.8.9, а корекционният коефициент за вентилацията к_в се отчита от справочник ОВК – І част табл.8.10, корекционният коефициент за етажност на сградата к_е се отчита от справочник ОВК – І част табл.8.8

Пресмятането на топлинните загуби за отделните помещения е дадено в таблица.

Хидравлични загуби

Оразмеряването се извършва по метода на постоянните температурни падове Δt_i = Δt_и^*, т.е. температурната разлика на топлоносителя във всички циркулационни кръгове Δt_i е равна на температурната разлика при източника на топлина Δt_и^*. За изчислителни условия според характеристиките на източника на топлина се приема :

-          температура на топлоносителя на входа t^*_в.и. = 70-90^оС;

-          температура на топлоносителя на изхода t^*_и.и. = 70-90^оС;

-          температурна разлика Δt_i = t^*_в.и. - t^*_и.и. = 20^оС.

Инсталацията се разделя на 3 подсистеми, като броят на топлинните табла е 2, а 3-тата подсистема включва абонатната станция и всички тръбни участъци от разпределителната и събирателната мрежа, щранговете и връзките към топлинните табла, заедно със спирателната арматура.

Независимо са оразмерени подсистемите с топлинните табла. Броят на циркулационните кръгове е равен на броят на отоплителните тела. Използвани са тръби полипропиленови.

Дебитите за всяко отоплително тяло се определя по формулата:

, kg/h;

където Δt_i = t^*_в.и. - t^*_и.и. = 20^оС е температурната разлика на топлоносителя; Q_i – потребната топлина на помещението.

С помощта на номограми на производителя, подобни на фиг.11.4а, се избират диаметрите на всеки тръбен участък в зависимост от дебита и специфичната загуба от триене R. Сумата от коефициентите се определят от разпределителния колектор в топлинното табло през отоплителното тяло до събирателния колектор и данните от табл.11.3. Обобщените хидравлични характеристики на свързващия радиаторен възел се отчитат от фиг.11.47 за напълно отворено положение (n_p.p=0).

Определяне на загубите на налягане за всеки участък:

Δp_i = R*l_i+(Σζ)_i*p_д+ Δp_св.г    [Pa]

където p_д е динамичното налягане на топлоносителя за скоростта на водата v_i; l_i е дължината на тръбната връзка; Δp_св.г – загубата на налягане в свързващата група.

Общото съпротивление на подсистемата е :

Δp_n = max{Δp_i }  [Pa]

Необходима загуба на налягане в участъка за определяне на необходимото положение на шпиндела на радиаторния разпределител:

Δp_р.р = max{Δp_i }- Δp_i + Δp_св.г  [Pa]

Хидравличното оразмеряване на 3-тата подсистема се извършва по подобие на двутръбни инсталации с принудителна циркулация.

Резултатите от изчисленията са нанесени в следващата таблица.